Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

НСБОП ОСКУБА ЗЛАТНИТЕ ЩРАУСИ НА БОБИ КРАТУНКАТА

Рядко се случва, но понякога щастието може да се усмихне на някого и три пъти за един ден. Тези дни в ролята на щастливеца влезе НСБОП, а нейният директор - ген. Ваньо Танов, с чиста съвест може да запише 28 март (вторник) като златна дата в историята на поверената му служба. Причините, поради които антимафиотите наистина могат да се гордеят със своя вторник, са три.
Най-напред, за първи път от 15 години насам, директорът на НСБОП получи позволение от своя началник - министъра на вътрешните работи, да отчете пред медиите дейността на хората си през 2005 г., като говори не за 200-300 организирани престъпни групи, а за пет-шест организирани престъпни структури. На пръв поглед разликата между понятията изглежда несъществена.Това обаче не е така, защото чрез досегашната работа по организираните престъпни групи МВР непрекъснато оправдаваше... бездействието си по отношение на мафиотските организации от типа на ВИС и СИК.
Втората причина, поради която след приключването на работния 28 март директорът на НСБОП ген. Ваньо Танов въздъхна с облекчение, е прозаична: за разлика от предишната пресконференция на антимафиотите, във вторник организираната престъпност не ликвидира нито един свой генерал, лейтенант или редник. Мнозина сигурно са забравили, но на 22 февруари, точно когато ген. Танов започна да разказва как хората му са разбили третата варненска печатница за фалшиви пари, на километър от сградата на НСБОП някой застреля Иван Тодоров-Доктора. И по този повод софиянци започнаха да наричат абсолютно неизвестната дотогава ул. Червена стена с най-различни имена - Докторски паметник, Кървава стена, Докторска стена и т. н.
Колкото до третия щастлив повод, той по-скоро е тема за сериозен размисъл в две посоки: за принципите, по които все още работят антимафиотите, и за схемите, по които прокуратурата все още проваля свършеното от тях.
Във вторник през нощта (28 март) при специализирана операция на НСБОП в кюстендилското село Четирци, община Невестино, бе разбита поредната лаборатория за производство на каптагон. По време на акцията антимафиотите откриват таблетираща машина,150 килограма амфетамин-база и два килограма готови таблетки. Намерени са още 220 килограма прекурсори и помощни материали за производство на синтетична дрога, предпазни маски, защитни облекла за работа в киселинна среда и включена електронна везна.
По данни на НСБОП и РДВР-Кюстендил по време на неколкомесечната разработка по неоспорим начин е установен собственикът на къщата и нарколабораторията - 39-годишният Борис Карпузов, известен с екзотичния си прякор Боби Кратунката. Той е роден в друго кюстендилско село - Радловци, но се е изнесъл да живее в столицата още в средата на 90-те години на миналия век. През юни 2002 г. Борис Карпузов внезапно се връща в родното си село и вдига най-гиздавата къща в него. Край нея построява ферма за 30-40 щрауса, наема почти всички млади мъже в селото да се грижат за безценните птици и... бизнесът тръгва.
Само за година и половина Боби Кратунката става един от най-едрите фермери в района, защото изкупува над 200 декара обработваема земя между Радловци и Кюстендил (разстоянието между селото и областния град е около пет километра). Според официалната легенда той жъне богати реколти от овес и слънчоглед и е един от големите износители на кожа и месо от щрауси в Западна Европа.
Антимафиоти, участвали в операцията срещу Боби Кратунката, обаче твърдят, че истината за неговия възход няма нищо общо с едрото земеделие и отглеждането на щрауси. Според тях неговото връщане в родното гнездо по странен начин съвпада с друга, отдавна вече погребана операция на НСБОП. На 22 май 2002 г. антимафиотите разбиват мощна нарколаборатория, разположена в две пернишки села - Дивотино и Люлин. Неин собственик е известният сръбски мафиот Бранимир Куйович, с когото Боби Кратунката имал няколко общи бизнеса - наркотици, кражби на коли и международен трафик на крадени коли.
По време на акцията в Дивотино и Люлин Бранимир Куйович успя да избяга и потъна в дълбока нелегалност. На 2 срещу 3 януари 2005 г. той е арестуван във Варна, след като формално е обявен за собственик на четири килограма кокаин, заловени в Бургас навръх Нова година. Два месеца по-късно Куйович е екстрадиран в Сърбия, без дейността му от май 2002 г. до януари 2005 г. изобщо да е разследвана. На 28 март през деня (вторник) Кюстендилската окръжна прокуратура образува по случая с нарколабораторията на Боби Кратунката полицейско дознание, а антимафиотите докладваха на директора си, че Борис Карпузов и лаборантите му са изчезнали безследно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във