Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

НУЖДАТА ОТ НОВИ НАКАЗАТЕЛНИ ЗАКОНИ Е КРЕЩЯЩА

Заместник-председателят на Бургаския апелативен съд Георги КошничаровГеорги Кошничаров е роден в Бургас. Там завършва основното и средното си образование. Възпитаник е на Софийския университет, специалност право. Има 23 години юридически стаж, от които 4 години като юрисконсулт и 19 като съдия в Районен, Окръжен и Апелативен съд - Бургас. Бил е заместник-председател на Бургаския окръжен съд, апелативен съдия, а в момента е заместник-председател на Апелативния съд. Специалист е по наказателно право.Г-н Кошничаров, трябва ли да има нов наказателен кодекс?- Нуждата от създаването на нов Наказателен кодекс, както и на нов Наказателнопроцесуален кодекс е крещяща. Те трябва да отразяват динамиката и да са в съответствие с обществените отношения на този етап от развитието им. За това се говори в средите на магистратите от близо пет-шест години. Но явно проблемът е в нормотворчеството.От кого, според вас, трябва да бъдат изработени тези кодекси - от експерти, от научни работници по право или от магистрати?- Моето скромно мнение е, че трябва да бъде създаден широк колегиум, в който да влязат действащи съдии, прокурори и теоретици от Института по право към БАН. Този колегиум трябва да работи в тясно взаимодействие със специално създадена временна комисия на Народното събрание, като всички проблеми и спорни въпроси около съдържанието на НК и НПК се решават още преди внасянето на проектозаконите за гласуване в пленарната зала. Смятате ли, че след толкова много изменения и допълнения действащите наказателни закони отговарят на европейските изисквания?- В определени части - да, но и разминаванията не са малко. Хубавото е, че този проблем е уреден още през 1991 г., когато Великото народно събрание прие демократичната конституция на България. В нейния чл. 5, ал. 4 ясно е казано: Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. В момента сме на финалната права на процеса за присъединяване към Европейския съюз, а глава 24 Правосъдие и вътрешен ред е затворена още в края на октомври 2003 година. Това означава, че сме поели ангажимента пред Европейския съюз и Съвета на Европа да приведем нашето законодателство в съответствие с европейските изисквания и сме изминали част от пътя. Просто не трябва да спираме по средата, защото до 1 януари 2007 г., когато трябва да станем равноправен член на ЕС, остава съвсем малко време. Законовите неуредици ли са причината борбата с организираната престъпност да не върви така, както обществото очаква?- Когато се говори за организирана престъпност, най-напред трябва да се знае какво означава това понятие и какви явления и процеси се крият зад него? Нима още не е ясно какво точно представлява организираната престъпна структура? - За съжаление, в българските закони точна дефиниция все още няма. Според Конвенцията на ООН за противодействие на организираната престъпност, под понятието организирана престъпна група се разбира група от три или повече лица, с изразена структура, съществуваща за определен период от време, действаща единодушно с цел извършването на едно или повече значителни нарушения или престъпления, от които да извлече пряко или косвено финансови или други материални облаги. Под значително престъпление се разбира извършването на такова деяние, което по закон се наказва с не по-малко от четири години лишаване от свобода. За разлика от Конвенцията на ООН, понятието организирана престъпна структура в българския Наказателен кодекс (НК) е по-конкретно, но и то не е достатъчно изчерпателно, за да развърже ръцете на компетентните власти. Разпоредбата на чл.93, т.20 от НК гласи: Организирана престъпна група е структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура... Но нали всичко е казано в прав текст? - По принцип така изглежда, но е време тази дефиниция да бъде конкретизирана. Тя е в сила от 30 септември 2002 г., но органите на досъдебното производство (полиция, следствие и прокуратура - бел. ред.) продължават да срещат изключително много трудности при разкриването и доказването на организираната престъпна дейност в нейната цялост: от извършването на първоначалното (предикатното) престъпление, през изпирането на мръсните пари, до повторното им инвестиране в две посоки - в реалната икономика и за подготовката на ново престъпление с цел извличане на нови печалби. Г-н Кошничаров, нека поговорим малко по-конкретно. В Бургаския апелативен район влизат три съдебни окръга - Бургаски, Сливенски и Ямболски. Как мислите, увеличили ли са се тежките наказателни дела през последната година, да речем?- За увеличение не може да се говори. Нещо повече - според нашата статистика се забелязва дори лек спад в този тип деяния. Тук трябва да бъде направено едно задължително уточнение: говоря за онези престъпления, които се наказват с лишаване от свобода за срок над 5 години - убийства, грабежи, придружени с убийства; въоръжени обири, донякъде и държането и разпространението на наркотични вещества...Какво означава донякъде?- За съжаление възрастовата граница на пласьорите и на употребяващите наркотици спадна рязко. Днес голяма част от наркодилърите и клиентите им са между 14- и 18-годишни, но не са рядкост и малолетните извършители на подобен род престъпления. Как оценявате взаимодействието между съда и органите на досъдебното производство?- Нашата работа е триединна и затова е необходимо дознанието, следствието и прокуратурата да се съобразяват с практиката на съответните съдилища. Какво имате предвид?- Най-общо какви доказателства задължително трябва да бъдат събрани по даден вид престъпление, за да може да се постанови качествен съдебен акт. В тази насока мисля, че има определен напредък, но все още сме доста далеч от очакванията на обществото. Според мен е необходимо полицията и следствието да обърнат повече внимание на спазването на процесуалните срокове и прецизността на заключенията си, за да може прокуратурата от своя страна - също качествено и в срок, да изготвя обвинителните актове и да внася делата в съда. Възприемате ли идеята да бъдат създадени специални съдебни състави за тежките криминални престъпления?- Да, но съм в групата на т. нар. умерени оптимисти. Защо?- Това е изключително сериозен въпрос и към него не трябва да се подхожда емоционално. Много е лесно да се каже, че с тежките престъпления трябва да се занимават специални съдебни състави. Преди това да се случи обаче, трябва да бъдат намерени отговорите на няколко други въпроса. Примерно какво трябва да се разбира под понятието тежки престъпления - по какви критерии ще се сформират тези специални състави и от кого; как те ще координират работата си с останалите съдии от наказателните колегии в съдилищата; ще бъде ли прилагана досегашната съдебна практика от новите състави, или ще се създават нови правила и принципи... Ако всичко това не бъде анализирано внимателно, крайният резултат едва ли ще оправдае усилията и очакванията.Неотдавна в публичното пространство бе лансирана идеята за въвеждането на доживотен затвор за непълнолетните убийци. Вие споделяте ли я?- Според мен това е абсурдно. Ние с единия крак вече сме в Европейския съюз, а подобно наказание не съществува в нито една европейска държава. Според мен онзи, който лансира в публичното пространство подобни тези, най-вероятно не е запознат с ангажиментите за унифициране на българското законодателство с европейското. Другата възможност е опасна и крайно неприятна. Имам предвид умишленото пускане на пропагандни кьорфишеци и зловещото заиграване с трагедията на пострадалите от подобни престъпления. Аз разбирам много добре мъката, болката, страданието на тези хора, но трябва много внимателно да бъдат обсъдени и комплексните причини, довели до отмяната на доживотния затвор за непълнолетните престъпници. Ще ви дам за пример последния случай за двойното убийство в Благоевград, когато близнак уби брат си и майка си. Ако съдебно-психиатричната експертиза констатира, че той е невменяем, т. е. не носи наказателна отговорност за деянието си, дори доживотната присъда да съществува, тя не може да бъде изпълнена за това лице. С други думи - проблемът ще остане нерешен, защото причините, поради които този младеж е посегнал да убива, ще останат неизяснени. Ето защо за мен е по-важна борбата с причините, тласкащи подрастващите да вършат престъпления, а не дали присъдата ще е доживотна или 12-годишна, каквото е максималното наказание за непълнолетни. А трябва ли родителите на невръстните престъпници да носят наказателна отговорност?- Определено не! Наказателната отговорност е лична и този въпрос изобщо не подлежи на дискутиране.Г-н Кошничаров, доколкото е известно вие сте осъждали престъпници на смърт, нали?- Да.Какво мислите тогава за другия актуален повик - за възстановяването на смъртното наказание?- Тази тема не е актуална. Смъртното наказание не съществува в нито една европейска държава и не би следвало ние отново да правим прецедент с неговото реабилитиране. Още повече че подобно нещо изобщо няма да бъде допуснато от Европейския съюз. Отдавна е доказано, че смъртното наказание не е фактор в борбата срещу престъпността така, както е доказано, че няма общество с нулева престъпност. Ето защо обществените отношения трябва да бъдат регулирани по такъв начин, че кръгът на извършваните престъпни деяния да бъде сведен до минимум, а борбата с срещу тях да не засяга правата и свободите на останалата част от обществото. А с повторното въвеждане на смъртното наказание този проблем изобщо няма да бъде решен.

Facebook logo
Бъдете с нас и във