Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ОБИЦИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ МИРОТВОРЦИ СТАВАТ ВСЕ ПО-КЪРВАВИ

Мнозина сигурно си спомнят онзи прекрасен виц за математическата задача, в която от точка А към точка С се движи влак със 120 километра в час. В точка В тренът блъска пионерче и намалява скоростта си с 0. 0010 километра в час. А в задачата се пита колко пионерчета са необходими за окончателното спиране на влака. Горе-долу в същата ситуация се озоваха няколко дни преди парламентарните избори политическият кабинет на Военното министерство и Генералният щаб на Българската армия. А задачата, която те изобщо не успяха да решат през последните четири години (не защото не можеха, а защото така им беше по-удобно), бе следната: Колко рейнджъри в Ирак трябва да загинат, за да проумее някой, че подборът, обучението и оборудването на контингента не стават за нищо.Едно от най-важните задължения за страните членки на НАТО е да осигурят боеспособни части, готови за участие във всякакви задгранични мисии. От 1945 г. досега страните от Северноатлантическия пакт са участвали общо в 59 мироподдържащи операции (13 - до 1988 г. и 46 - до май 2005 година). Подготовката на контингенти, готови за пълноценно участие в подобни мисии, изисква както професионалното кадрово и материално окомплектоване на рейнджърите, така и усвояването на последните новости в съвременното военно дело. От няколко десетилетия в САЩ, Великобритания, Франция и Германия съществуват специални структури, които обобщават опита, натрупан през годините по време на различни операции. Те се наричат центрове или институти за поуки от практиката и препоръките им са задължителни за съответното командване. Преди два месеца (на 9 май 2005 г.) Военната академия Г. С. Раковски стана домакин на международна тематична конференция, в която взеха участие представители от САЩ, Канада, Португалия, Чехия и Хърватска. В продължение на няколко дни те обсъждаха възможностите и методиката за създаването на международна система за поуки от практиката и накрая единодушно одобриха създаването на специална работна група, която да обобщава опита на различните страни участнички в мироподдържащи мисии. Достъпът до базата данни, създадена от тази работна група, ще бъде безплатен не само за страните участнички в конференцията, но и за страните членки на НАТО. По линия на Министерството на отбраната, в тази група ще работят и няколко наши специалисти. За България това е втори шанс за разработването и обмена на подобни анализи. През 2000 г. САЩ, България и Румъния създадоха база данни в ИНТЕРНЕТ, в която всяка държава качи уроците, които е оценила като научени. След атентатите в Ню Йорк на 11 септември 2001 г. обаче САЩ, заедно с останалите мерки за сигурност, ограничи много рязко достъпа до техните поуки от практиката. Западноевропейски и американски експерти описват съществуващите институти и центрове за поуки от практиката на мироподдържащите мисии като форма за непрекъснато усъвършенстване на обучението, при която всеки участник в задгранична мироподдържаща операция свободно споделя преживяното от него. Целта на този тип упражнения е повече от очевидна. Рейнджърите описват ситуациите, в които са изпаднали, и начините, по които са реагирали. После споделят колко време им е било необходимо да възстановят здравето и психиката си от преживяното. Без да се страхуват, разказват в каква степен оборудването и въоръжението им е помогнало и в каква степен са разчитали на късмета и интуицията си. А накрая определят и защо са попаднали в съответната ситуация - по стечение на обстоятелствата, по обективни причини или заради нечия фриволна заповед.След това специалистите от тези центрове или институти обобщават наученото, извличат необходимите поуки (тоест - описват грешните практики и посочват начините за тяхното отстраняване) и предоставят анализите на своите шефове за претворяване в дела.За разлика от нормалния свят, у нас извличането на поуки от практиката при мироподдържащите мисии се смята за работа, която винаги може да бъде свършена и затова може да се отлага до безкрай.Единствената поука от първата ни задгранична мисия в Камбоджапо линия на ООН (през 1991-1993 г.) вече е извлечена и нито един български рейнджър вече не въоръжен с... електрическо одеяло. Никак не е смешно, защото тогавашните ни сини каски наистина разходиха до Камбоджа по едно такова изделие, въпреки че там температурите никога не падат под плюс 20 градуса по Целзий.С по-малките поуки обаче положението е доста по-трагично, защото и днес българските миротворци продължават да страдат от неудобните си обувки, от нежните бронирани жилетки, от некачествените очила за нощно виждане и т. н. Нещо повече - все още е рядкост български рейнджър да говори свободно езика на местното население, да познава традициите и обичаите му.Всъщност, какви точно са останалите поуки от Камбоджа така и не стана известно, защото обобщаващият доклад от мисията бе старателно засекретен още преди неговото написване, а след това още по-старателно... бе загубен. За щастие български рейнджърски крак в Камбоджа повече не стъпи, но не така се развиха събитията в Ирак, където всеки батальон ознаменува присъствието си с трупове и кръв. Малцина са онези, които все още помнят, че след бомбената атака срещу първата база Индия в Кербала на 27 декември 2003 г., при която петима рейнджъри загинаха, а други 64 бяха ранени, се чуха гласове, че подобни атаки е имало и срещу бази на други коалиционни партньори. Докладът за трагичния инцидент също бе засекретен и макар в публичното пространство да се появиха част от основните изводи в него, истината за касапницата не видя бял свят. А основният въпрос - какво са направили капацитетите от Военното министерство и Генералния щаб, за да се поучат от чуждите грешки, така си и остана - без отговор.Тъй наречените компетентни органи и до днес не казват по какъв начин са осмислили провалите и сакатлъците в Ираксъпътстващи пребиваването на първия ни батальон там. Факт е обаче, че нещастията продължиха да преследват българските рейнджъри там. Общият брой на запечатаните оловни ковчези достигна фаталната бройка 13, а цивилната и униформената върхушка (във Военното министерство и в Генералния щаб) се държат като глухонеми. Независимо от това какъв е трагичният повод - войник, паднал от приятелски куршум, или трима бойци, загинали при пътнотранспортно произшествие, от каквото никой не е застрахован.Още в деня на последния трагичен инцидент, при който на 14 юни вечерта в Ирак се удавиха редник Цветан Стоянов Камов и редник Паун Стоянов Георгиев (ефрейтор Марин Милев Милев почина в американска болница в Германия две седмици по-късно), началникът на Генералния щаб ген. Никола Колев заяви пред БНР, че личният състав е изключително добре подготвен, това отново е стечение на обстоятелствата и за да бъде разбрана обстановката на място, тя трябва да се познава.На 16 юни военният министър Николай Свинаров в прав текст заяви, че случилото се в Ирак е нелепа ситуация, но и той, като ген. Колев, не пожела да обясни какви са действителните причини за възникването на нелепата ситуация.Част от истината изплува на 18 юнипо време на погребението на калофереца Цветан Камов. Кой разреши български войници да се движат с бронирана машина по дигата, а не по пътя?, Защо няма авариен изход, откъдето екипажът да се измъкне при обръщане?, Не е ли абсурдно човек да се удави насред пустинята? - това бяха част от въпросите, които приятелите на Камов зададоха край пресния гроб. Но... единственият, който можеше нещо да им отговори на момента - заместник-началникът на Генералния щаб ген. Атанас Запрянов, предпочете да отбие номера с дежурното Цветан изпълняваше задачите с чест и достойнство. А не да обяснява, че БРДМ-2 е пусната в серийно производство през 1965 г. и е спряна през 1989 г., защото не отговаря на съвременните изисквания. Че подобен тип бронирани машини са почти неизползваеми в държави като Ирак, защото вероятността екипажът да получи топлинен удар е повече от голяма. И тъй нататък, и тъй нататък.Онова обаче, което сподели с широката общественост военният министър Николай Свинаров на 23 юни (четвъртък), когато стана известно, че и третият пострадал - Марин Милев, е починал, надхвърля всякакви граници. Малко преди началото на редовното заседание на правителството той заяви: Окончателният доклад за инцидента ще бъде готов до няколко дни. На бюрото ми има само първоначален доклад с целия опис на ситуацията, но без изводната част. Специални указания за предотвратяване на бъдещи подобни инциденти е трудно да бъдат дадени, защото, ако се направи един аналитичен преглед на инцидентите в останалите контингенти, ще стане ясно, че особена разлика няма и това изключва необходимостта от специален подход.Оттук нататък, каквото и да съдържа изводната част от доклада за инцидента, истината за последните три трупа (дай, Боже, те наистина да са последни) също няма да види бял свят. Още по-лошото обаче е, че по нищо не личи някой от Военното министерство и Генералния щаб да се е стреснал и да е прибягнал до световния опит в предотвратяването на подобен род нелепости. Тоест - да направи т.нар. аналитичен преглед на инцидентите при останалите контингенти (за които споменава министър Свинаров) и да напише поне една инструкция за действия в подобна ситуация.Според мнозина, създаването на специален център за поуки от практиката (каквито има в различните видове войски на повечето от страните-членки на НАТО) не е необходимо. Факт обаче е, че ако Българската армия разполагаше с такава структура, смъртта на 13-те българи в Ирак пак можеше да е непредотвратима, но... нямаше да е безсмислена. Защото основната мисия на подобен център за научени уроци е именно такава: да обобщава горчивия опит от българските мисии зад граница, да го съпоставя с челния опит на братските армии и да потърси най-оптималните варианти за решение на проблема. Освен това в създаването на такава структура има и един деликатен момент: споделяйки своите преживявания, оцелелите български рейнджъри ще се чувстват нужни и ще знаят, че са помогнали на новобранците не само да изпълнят задачата си, но и да се върнат живи и здрави. Скот Лъки: НАЙ-ТРУДНО СЕ УЧИМ ОТ СОБСТВЕНИТЕ СИ ГРЕШКИОт 1999 г. д-р Скор Лъки е директор на изследователска секция на Центъра за поуки от практиката на Сухопътните войски на САЩ и съпредседател на работната група за поуки от практиката на Консорциума на Военните академии и Института по сигурността на САЩ.Г-н Лъки, бихте ли обяснили какво се крие зад фирмата Център за поуки от практиката - Моят център е създаден през 1985 г. и работи за Сухопътните войски на САЩ. В рамките на Въоръжените сили на САЩ обаче има още няколко такива институции, които... оправдават имената си: събират и обобщават опита на различните родове войски, като по този начин подпомагат военното им обучение.Може ли да кажете какви конкретни поуки, извлечени от вашият център, са включени в програмите за обучение?- Много често поуките от практиката започват със смешни неща, но задължително работата приключва със сериозни и важни заключения. Ние събираме информация не само от участници в текущи операции, но от центровете за обучение, като тези две среди поддържат помежду си изключително активна обратна връзка. Бихте ли били по-конкретен, ако е възможно?- Примерно - изследваме ефикасността на най-новите техники и тактики, които Сухопътните войски на САЩ прилагат в текущите операции в Афганистан и Ирак. След това, въз основа на получената информация, разработваме конкретни уроци, които предоставяме на нашите центрове за обучение. А там тези уроци стават основата, върху която се разиграват конкретни сценарии в условия, близки до бойните. С какво бихте помогнали, ако в България някога бъде създаден такъв център?- С най-ценното - ще обясним принципите и методологията за събиране на такава формация и ще споделим опита си при обобщаването и анализирането на такава информация. А накрая - ще помогнем и при разработването на схемите, по които готовият продукт се връща във войската за задължително усвояване и прилагане от всички военнослужещи. Случвало ли ви се е участници в мироподдържащи мисии да не споделят с вас опита си, защото ги е било страх? - Случвало се е, но ние вземаме много сериозни мерки за защита на такива военнослужещи. В същото време обаче на никого не му хрумва мисълта, че ние ще го опазим, ако е извършил умишлено нарушение на правилата и нормите. Просто защото подобно нещо е изключено да се случи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във