Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ОБЩИНАР И ВОДОПРОВОДЧИК

Драмата, за която днес ще стане дума, е без аналог в най-новата история на България. В нея става дума за софийския водопроводчик Иван Петров и неговата лична война със Столичния общински съвет (СОС). Въпреки че човечецът разполага с едно единствено оръжие - титаничен инат, той успява да извади от равновесие противника и го принуждава да признае временното си поражение по изумителен начин: - водопроводчикът Петров е обявен за луд; - компетентните органи са уведомени, че той публично се бил заканил да ликвидира председателя на СОС Антоан Николов; - Столичният общински съвет гласува специално решение, с което на водопроводчика му се забранява да присъства на откритите (по закон) заседания на софийския парламент.За разлика от приказния свят на героите, тази история не завършва с щастлив край. Вярно е, че водопроводчикът засега печели своята малка война със стоглавата общинска ламя. Но същото така е вярно, че докато по софийското дърво все още висят необрани златни ябълки, въпросната стоглава ламя ще се плоди като най-обикновен заек. И не един водопроводчик, ами цялото европейско ВиК да се изсипе в столицата - размножителният процес трудно ще бъде спрян.Началото на драмата се губи в далечната 1995 година. На двудневно заседание, проведено на 9 и 10 август, тогавашният Столичен общински съвет приема Решение N5 по Протокол N72, което гласи:На основание чл.21, ал.1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация Столичният общински съвет реши:Първо: отчислява от оборотния жилищен фонд на Столична голяма община временно запазените след отчуждителни процедури 371 броя сгради, съгласно Приложение N1.Второ: предоставя тези сгради на териториалните общински администрации (ТОА) по местонахождението им за управление, стопанисване и настаняване на нуждаещите се граждани, отговарящи по чл.7 от Наредбата за настаняване в общински жилища.Трето: Възлага на кмета на Столична голяма община да се разпореди за установяване на траен градоустройствен статут на отчислените сгради.Четвърто: Списъците в Приложение N1 могат да бъдат променяни и допълвани само с решение на Столичния общински съвет.Във въпросното приложение най-добросъвестно са изброени всички обекти: общо 454 жилищни постройки, от които 371 са годни за обитаване, а 83 трябва да бъдат съборени незабавно. Ябълката на раздора между водопроводчика Петров и Столичния общински съвет също фигурира в Приложение N1, за което става дума - в графа ТОА Лозенец под номера 28, 29, 30 и 31. Става дума за няколко къщи с дворове, намиращи се на ул. Стоян Михайловски, сред които е и къщата, чийто таван водопроводчикът Петров обитава от 1986 година. Общата площ на целия терен не е голяма - около два декара, но за сметка на това се намира не къде да е: на площада на Семинарията в кв. Лозенец, където един квадратен метър новозастроена площ върви над 500 щ. долара.И други две неща трябва да бъдат изяснени още в началото: първо - по закон решенията на Столичния общински съвет (СОС) са абсолютно задължителни за кмета (и неговите наместници), и второ - те могат да бъдат отменени само с други решения на СОС по същата тема. Това означава, че още през есента на 1995-а и началото на 1996 г. предишният градоначалник Александър Янчулев е трябвало да изпълни цитираното по-горе решение на СОС. По какви причини обаче старата кметска управа е подминала това свое задължение - не е ясно, пък и вече не е толкова важно. Защото животът във въпросните общински жилища продължава да си върви, така както си е вървял дотогава. Идилията се запазва и през 1996 г., когато Стефан Софиянски става кмет за първи път, а Евгений Бакърджиев е избран за председател на Столичния общински съвет. Нещо повече - от началото на декември обитателите на въпросните жилища са привикани един по един в община Лозенец, за да актуализират договорите си за наем.Петров също не прави изключение от общото правило. В началото на декември 1996 г. той също получава заветната заповед за настаняване (издадена от община Лозенец - N19 от 05. 12. 1996 г.), в която пише: Жилището е разположено на ул. Стоян Михайловски 30, втори етаж, и се състои от две стаи, кухня и сервизни помещения...И, за да няма никакви съмнения относно бъдещето на Петров като добросъвестен наемател, в графата Мотиви за издаване на заповедта кметът на Лозенец Петър Градев (по онова време той бе по-известен сред столичани като Тодор Грабев, но въпреки многозначителния му прякор експрезидентът Петър Стоянов не се поколеба да го изпрати посланик в Алжир) е наредил вписването на следния текст: Оформяне на фактическото обитаване на адреса от 1986 година. После се е подписал най-отдолу и е ударил общинския печат.Шест месеца по-късно статутът на водопроводчика Петров (наемател на общинско жилище) окончателно е уреден чрез перфектен безсрочен договор с община Лозенец, сключен на 27 юни 1997 година. Текстът е стандартен и сам по себе си не представлява кой знае какъв интерес. Изредени са конкретните права и задължения на двете страни, описани са подробно и причините, поради които този договор може да бъде прекратен. Най-важните причини, поради които Петров може да остава без общински покрив над главата си (по негова вина), са две: - при неплащане на два последователни наема;- при системно забавяне на изплащането на наема (три пъти в срок на една година).В чл.8, т.г на договора е описан още един вариант (между другото - изключително важен за по-нататъшното развитие на нещата), при който наемните отношения между водопроводчика Петров и общината могат да бъдат разтурени: Поради извършване на разрешено по установения ред ново строителство, надстрояване или пристрояване, когато се засягат обитаваните помещения. В този случай общината е длъжна да уведоми предварително наемателя си какво възнамерява да прави и да му предостави друго, същото по размер, общинско жилище. Същинската битка между водопроводчика Петров и Столичния общински съвет (СОС) пламва през есента на бурната 1997 година. По това време председател на СОС е Антоан Петров, защото предшественикът му Евгений Бакърджиев, още през март, се е втурнал в голямата политика. На 31 октомври същата година секретарят на Столичния общински съвет Асен Дюлгеров внася в софийския парламент Докладна записка относно ускоряване процесите на приватизация на общинските предприятия и имущество (N93 00 410/31.10.97 г.).Съвсем накратко в докладната са описани няколко схеми за по-нататъшната приватизация на общинското имущество, сред които най-интересен е следният вариант:Надзорният съвет на Столичната общинска агенция по приватизация (СОАП) в 14-дневен срок да предложи списък на общински търговски дружества и общински НЕЖИЛИЩНИ ИМОТИ (курсивът наш - бел. ред.), невключени в състава на общинските предприятия, които се използват за стопански цели (магазини, ателиета, складове, сервизи, цехове и др.) за приватизация чрез групиране по подходящи признаци с използване на инвестиционни посредници - упълномощени лица по смисъла на чл.3, ал.3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общинските предприятия (ЗППДОП)...Според Асен Дюлгеров, предложената от него схема има две огромни преимущества. Първо - продажбите на общински имоти през общинските фирми по същество остават приватизационни сделки и са освободени от ДДС. И второ - приходите от въпросните продажби не се внасят в приватизационния фонд, а остават в приход на съответните фирми. Според странични наблюдатели обаче, има и още едно преимущество, което някак не фигурира черно на бяло в докладната на Дюлгеров: чрез тази схема Столичната общинска агенция по приватизация (СОАП) се елиминира от бъдещата продажба да стотици апетитни софийски хапки и хапчици, която става единствена грижа на бъдещите инвестиционни посредници. И накрая, за да не би някой от СОАП да реши, че наистина агенцията трябва да избира общинските инвестиционни посредници, Асен Дюлгеров закарфичва към докладната си списък с фирмите, притежаващи необходимите качества да изпълнят отговорната мисия. Те са общо двайсет, като под N5 е вписано името на Софийски имоти ЕАД. На 10 октомври 1997 г. Столичният общински съвет (СОС) разглежда докладната на Асен Дюлгеров като т.14 от дневния си ред и приема съответното решение. Единствената разлика между него и докладната на Асен Дюлгеров е, че срокът, в който СОАП трябва да избере двайсетте инвестиционни посредници, е увеличен от 14 дни на един месец. На пръв поглед дотук всичко сякаш е в реда на нещата. Кой знае по какви причини обаче, в решението си от 10 октомври общинските съветници записват, че схемата с инвестиционните посредници може да се използва само и единствено при ПРОДАЖБА НА НЕЖИЛИЩНИ ОБЩИНСКИ ИМОТИ, НЕВКЛЮЧЕНИ В СЪСТАВА НА ОБЩИНСКИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ, КОИТО СЕ ИЗПОЛЗВАТ ЗА СТОПАНСКИ ЦЕЛИ.Операция Инвестиционен посредник стартира почти веднага и в продължение на една година работата върви по мед и масло. Протести и грозни писания по вестниците няма, а на шушуканията по паркингите и кварталните кръчми никой не обръща никакво внимание.На 18 септември 1998 г. обаче общинският съветник инж. Тошко Добрев също внася докладна записка и обръща каруцата. В нея се казва, че с решение на Столичния общински съвет, взето на 31 януари 1998 г., от уставните фондове на общинските фирми Софстрой и Монтаж на инсталационни уредби са извадени няколко предприятия, които са вкарани в капитала на Софийски имоти ЕАД. Те се намират в промишлените зони на гара Искър и Орландовци и на пръв поглед нямат нищо общо с житието и битието на водопроводчика Петров. Предложението на Тошко Добрев гласи, че освен сградния фонд на споменатите предприятия СОС трябва да прехвърли в капитала на Софийски имоти и терените, върху които те са построени. По този начин - пише Добрев - общинската собственост ще бъде продадена за много повече пари, и то на стратегически инвеститори....В края на докладната си инж. Добрев предлага на Столичния общински съвет да приеме следното решение (цитат):1. Увеличава капитала на Софийски имоти ЕАД с внасяне на непарична вноска, съгласно Приложение N1 с обща балансова стойност на имотите 401.017 млн. лв. (неденоминирани - бел. ред.), разпределени в 401 017 поименни акции с номинална стойност 1000 лева всяка;2. Утвърждава изменение в устава на Софийски имоти ЕАД, касаещо изменението на капитала;3. Възлага на изпълнителния директор на Софийски имоти ЕАД да извърши необходимите действия за вписване промяната на капитала в Търговския регистър на Софийския градски съд;4. Дава съгласие (Столичният общински съвет - бел. ред.) за продажба на обособени части и дълготрайни материални активи, собственост на Софийски имоти ЕАД;5. Възлага и упълномощава съвета на директорите на Софийски имоти да извърши продажбите по т.4 по избран от тях метод след извършена оценка от лицензиран оценител, като цените по окончателните сделки не могат да бъдат по-ниски от приетите оценки. (Край на цитата) Както си му е редът, към докладната е приложен и надлежно изготвен списък на терените около производствения сграден фонд, които също трябва да бъдат приватизирани чрез Софийски имоти ЕАД. Седем от въпросните терени наистина са в промишлените зони Военна рампа-изток и Гара Искър и това е съвсем очевиден факт. Останалите осем обекта от списъка обаче са нещо съвършено различно и то няма нищо общо с духа и буквата на докладната, внесена от съветник Тошко Добрева. За какво става дума всеки може сам да прецени от следващите няколко примера:- терен с площ 1600 кв. м в местността Киноцентъра с обща балансова стойност 2.8 млн. стари лева;- търговски помещения с площи 17.8 кв. м и 110 кв. м на бул. Витоша с обща балансова стойност 74.7 млн. стари лева;- терен (квадратните му метри не са посочени - бел. ред.) в м. Дианабад с балансова стойност 28.620 млн. стари лева;- търговско помещение със склад с площ около 63 кв м на бул. Витоша - 22.680 млн. стари лева;- четири броя търговски помещения, находящи се в партерния етаж на сградата на ул. Московска 27Б - 38.88 млн. стари лева...На последно място в промишления списък на инж. Тошко Добрев (под номер 15) е вписан терен, съставляващ имоти с планоснимачни номера 51, 55, 58, 59 и 60, включени в парцел ХI, кв. 173а, местност Лозенец, с обща балансова стойност 14.310 млн. стари лева. Въпросният терен не е нищо друго освен онези два декара на Семинарията, върху част от които е построена и къщата, чийто таван обитава водопроводчикът Иван Петров!Десет дни по-късно, на 28 септември 1998 г., Столичният общински съвет приема докладната записка на инж. Тошко Добрев и узаконява увеличаването на капитала на Софийски имоти с терените, върху които са вдигнати производствените сгради (според списъка Добрев). През октомври 1998 г. община Лозенец прави първия грешен ход в иначе брилянтно разиграните карти - изпраща писмо на водопроводчика Петров, с което отказва да прибира месечния наем за жилището, което той обитава. Леко озадаченият водопроводчик прави опит да разбере какво се крие зад този уникален отказ, но удря на камък. През ноември историята се повтаря и на Петров изведнъж му хрумва, че тая работа не е случайна. Отваря наемния си договор с общината и хлъцва от изумление, защото осъзнава невероятното: той е на път да остане на улицата, защото е... неизряден платец (заради два поредни неплатени наема).На 11 декември 1998 г. мрачните предчувствия на Петров се сбъдват. Той получава отговор от община Лозенец, в който черно на бяло пише: Предвид, че с Решение N24 по Протокол N48/28.09.1998 г. на Столичния общински съвет (СОС) имотът, находящ се на ул. Стоян Михайловски 30, се предоставя и включва в капитала на Софийски имоти ЕАД, район Лозенец прекратява наемосъбирането от датата на решението на СОС. Тоест - 28 септември. Най-отдолу черната депеша, която няма нищо общо нито с договора между Петров и общината, нито с действащата нормативна база, отново е изписано името на кмета на Лозенец Петър Градев. Този път обаче автографът принадлежи на неизвестен чиновник, който е подписал началника си със запетайка пред титлата му. Ето точно в този момент у водопроводчика Петров проговаря звярът. Човекът е вбесен не толкова от това, че ще трябва да напусне жилището (в което е живял почти три петилетки), а от процедура, по която трябва да стане изхвърлянето му. За отрицателно време той се преквалифицира едновременно в юрист и разследващ журналист, а върху община Лозенец и софийското кметство на ул. Московска 33 се стоварва цяла лавина от жалби, протести и уведомителни писма.Оттук нататък сюжетните линии стават две. Едната е плод на издирваческия талант на водопроводчика Петров, благодарение на който той успява да събере достатъчно документи и да стопира пъкления замисъл на общинарите. Втората сюжетна линия е свързана с нормативното самочувствие на същите тези общинари, които са призвани (уж) да превърнат София в европейски град. Защото никой от тях не е очаквал някой да ги хване в крачка и да оцапа пейзажа до такава степен. Още по-малко са очаквали този някой да е най-обикновен бачкатор...

Facebook logo
Бъдете с нас и във