Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ОБЩИНАРЯТ - НАЙ-ДОБРИЯТ ПРИЯТЕЛ НА КОНЦЕСИОНЕРА

Моментът, в който столичните общинари полагат първия камък в боклуджийската афера, е избран перфектно: в края на 1996 година. По това време държавата е на вили и на могили. Половината от банките са затворени, икономиката е в колапс, а курсът на долара скача с всеки изминал час. Хората няма какво да ядат, камо ли да мислят кой ще им чисти улиците. Вълците и псетата вече не вият в полето (както е казал навремето поетът), а насред София. Транспортът не работи, защото няма с какво, контрабандата е стигнала знаменателните 80-85%, а държавата е изпаднала в необявена международна изолация. Докато парламентарната и извънпарламентарната опозиция крои планове откъде точно да започне бутането на Жан Виденов, софийските общинари са заети с нещо съвсем прозаично.На 20 декември 1996 г. Столичният общински съвет приема историческото Решение N7 за провеждане на конкурс за предоставяне на концесия дейността Чистота на част от територията на Столичната община. Наименованието на решението е съчленено доста нескопосано, но няма как - времената са смутни и никой няма време да умува върху изящната стилистика. Просто... ден година храни. В същността си въпросното решение гласи, че в срок от 45 дни след приемането на общинската Наредба за концесиите Столичната община трябва да проведе конкурс за концесиониране на чистотата в столичните райони Люлин, Овча купел, Витоша и част от Триадица (горе-долу една трета от София). Решението е последица от докладна записка, внесена от общинския съветник Красимир Арсов. Какви са мотивите на Арсов да направи подобен ход точно тогава - ще стане ясно по-късно. По-важното в случая е, че от юридическа гледна точка докладната на съветника Арсов е кръгла нула. Според експертите на фондация АКСЕС, по онова време няма абсолютно никаква нормативна база, която да регламентира реда и условията на конкурса. Колкото до докладната записка - тя не представлява нищо друго, освен детайлизиран преразказ на Закона за общинската собственост и Закона за концесиите, без в нея да има цял куп задължителни подробности. Тук едва ли има достатъчно място, за да бъдат изброени детайлно всички кусури на въпросната докладна записка и на решението, с което общинарите подаряват чистотата на Люлин, Овча купел, Витоша и част от Триадица на богопомазаната фирма Волф-96. Ето защо ще обърнем внимание само на един-два първородни гряха на общинарите, направили София заложник в ръцете на шепа чистофайници поне за още четири години. В нито един от документите по сделката не става дума защо се отдава на концесия чистотата на тези четири района; на какво законово основание се прави това и каква е икономическата целесъобразност (за общината, разбира се) за това начинание. На всичкото отгоре договорът с Волф-96 (на немски - вълк) е сключен, без общинарите да имат представа за парите, които ще плащат на концесионера. Колкото и абсурдно да звучи, конкурсът е обявен, проведен и спечелен, без в бумагите да има и една цифричка дори. ТАНЦУВАЩИТЕ С ВЪЛЦИНа 3 март 1997 г., когато цялата страна е на нокти след барикадите, атаката на парламента и връщането на мандата от БСП, Столичният общински съвет (ни лук ял, ни лук мирисал) приема заветната Наредба за концесиите и съгласно споменатото вече Решение N7 от 20 декември 1996 г. обявява конкурса за първия концесионер по чистотата. В състезанието участват със свои оферти пет фирми: Арт строй ООД, Волф-96 ООД, БКС Люлин ЕООД, Любекс ЕООД и Рефлекс импорт-експорт ЕООД. По време на изслушването на кандидат-концесионерите Арт строй се отказва от борбата, а останалите четири фирми са класирани, както следва: напред продължават Волф-96 и БКС Люлин, а другите две фирми отпадат. Защо са били предпочетени Волф-96 и БКС Люлин изобщо не е ясно, тъй като общинската комисия не е изпълнила едно от най-важните си задължения по закон: аргументирано и в писмен вид да уведоми отпадналите защо са декласирани.Въпреки това, с Решение N3, т.4 по Протокол N35 от 10 ноември 1997 г., Столичният общински съвет одобрява фаворита на комисията - Волф-96, връчвайки му чистотата на Люлин, Овча купел, Витоша и част от Триадица. Това решение е взето въз основа на докладна записка от председателя на конкурсната комисия, въпреки че според действащата вече общинска Наредба за концесиите той трябва да внесе за разглеждане перфектно мотивиран... доклад. С всички задължителни по закон атрибути: защо е предпочетена тази фирма, с какво офертата й е по-добра от останалите, какво ще спечелят от концесията софиянци. В т. нар. докладна записка (според експертите на АКСЕС) отново липсва най-важното: видът, размерът и начинът на плащане на концесионния договор. Има едно изречение, което гласи, че заплащането ще е в рамките на общинския бюджет за тази дейност (за 1998 г. - бел. ред.), но по същество това нищо не означава. Защото този бюджет може да е 10 млн. долара (примерно), но може и да е... 10-15 лева. Както дойде.Според експертите на АКСЕС това е грубо погазване на чл.9, ал.1 от Наредбата за концесиите, където се казва: Решението за откриване на процедурата за предоставяне на концесия се приема от Столичния общински съвет с мнозинство - повече от половината от общия брой на съветниците. А разпоредбата на ал.2 окончателно конкретизира нещата: С решението по ал.1 се определя предмет на концесията; срок на концесията; вид, размер и начин за плащане на концесионната цена....Няколко са били възможностите на общината да се измъкне от деликатната ситуация, ако изобщо някой е искал подобно нещо - да обяви нов конкурс, да проведе втори етап (само за цената на концесията), да приключи конкурса без победител. Нищо от това обаче не се случва и Волф-96 обира и лаврите, и парсата. При това - без да отговаря дори на половината от мършавите критерии, формулирани в условията на конкурса. По най-важния (след цената естествено) показател комисията е сметнала, че Волф-96 и БКС Люлин имат опит в дейността чистота. С малката разлика, че Волф-96 е създадена през 1996 г., а БКС Люлин има зад гърба си най-малко 40 години трудов стаж по специалността (като общинско предприятие).Горе-долу по същия абсурден (от законова гледна точка) начин се разиграват събитията и около другия договор с Волф. Със споменатото по-горе Решение N3 от 10 ноември 1997 г. Столичният общински съвет (СОС) приема да се открие процедура за предоставяне на концесия и за чистотата в ж.к. Младост при първоначален предмет и условия, съгласно Решение N7 от 20 декември 1996 година.Докладната е внесена от заместник-кмета на Столичната община Борис Спиров, който предлага да се вземе решение за избор на концесионер (за Младост - бел. ред.), като се потвърди решението на комисията (за победителя в конкурса за Люлин, Овча купел, Витоша и Триадица - бел. ред.). Предложението естествено е прието и Волф-96 започва да чисти и ж.к. Младост. В този случай е прегазена е Наредбата за концесиите, защото към 10 ноември 1997 г. тя вече е факт. Освен това отдаването на район Младост на концесия е самостоятелно административно производство, което трябва да извърви целия път на подготовка и провеждане. В решението, с което СОС отваря (уж) процедурата за Младост, отново липсва цената на концесионния договор. И за капак - единственият участник в псевдоконкурса е... Волф-96.Какъв е обратният ефект става ясно през лятото на 1998 година. На 4 юни Волф-96 изпраща на Московска 33 специално писмо, посветено на изпълнението на концесионния договор за Люлин, Овча купел, Витоша и Триадица. А в него се казва следното: Тъй като в конкурсните условия не била посочена предварително бюджетната рамка за 1998 г., за да спази договореното за сметоизвозването, Волф-96 намалява лятното улично почистване (метенето и миенето - бел. ред.).Както може да се досети всеки, на общинарите, начело с кмета Софиянски и новия председател на Столичния общински съвет Антоан Николов (през 1997 г. Евгений Бакърджиев става депутат, а после и вицепремиер) изобщо не им трепва сърцето. Защото на 19 януари 1999 г. те дават на Волф-96 и Младост. ПОВТОРЕНИЕТО Е МАЙКА НА МОЖЕНЕТОПочти като в баталията Волф-96 се развиват и другите две афери-близначки. На 9 март 1998 г., с Решение N45 Столичният общински съвет започва процедури почистването и на останалите райони в София да се отдаде на концесия. Предложението е отново на общинския съветник Красимир Арсов, който по съвместителство е и изпълнителен директор на кандидат-концесионера Чистота-София.Според експертите от АКСЕС този път общинарите са положили някакви усилия всичко да изглежда законосъобразно, но истината лъсва при по-внимателен прочит на бумагите и пресмятане на показателите.За провеждането на конкурсите на 5 юли 1999 г. е създадена специална седемчленна комисия. В нея (чудно защо ли) петима от членовете са с право на глас, а останалите двама - със съвещателен глас. Този ход е доста странен, тъй като в чл.11, ал.1 от Наредбата за концесиите ясно си пише: и седемте членове на комисията са с право на глас.Обявата за конкурсите е обнародвана в Държавен вестник и според нея битката ще се води на два етапа. Формално Наредбата за концесиите не е нарушена, но всъщност е: видът на конкурсите се одобрява с решение на общинския съвет, каквото в случая липсва.Какво се случва по-нататък е известно и няма смисъл докладът на АКСЕС да бъде преразказван изцяло: победители са Чистота-София (начело с общинския съветник Красимир Арсов) и Дитц (на практика дъщерна фирма на Волф-96). Въпреки че тя е създадена на 8 април 1999 г., тоест - само три месеца преди да спечели конкурса, нейният професионален опит е оценен най-високо от общинарите. Само за сведение - единият от конкурентите на Дитц е фирма БКС-Витоша ЕАД, която от самото си създаване преди няколко десетилетия се е занимавала само с едно - да чисти и мие.

Facebook logo
Бъдете с нас и във