Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ОБВИНЕНИЕТО ТОЧИ НОВА БАЛТИЯ НА ФАРАОНА НЕДЯЛКОВ

Хиляди вложители в пирамидата Ийст Уест Интернешънъл холдинг груп не успяха да получат справедливо възмездие за загубите си. Хиляди хора подариха парите си на фараона Иво Недялков, а Темида остана наистина сляпа за тяхната загуба. До... онзи ден, защото до Параграф 22 долетя наистина уникална вест: Върховна касационна прокуратура твърдо е решена да възобнови делото срещу фараона и това ще се случи в най-скоро време.

Аферата започва на 25 февруари 1993 г., когато фараонът Иво Недялков регистрира в Софийския градски съд Ийст Уест интернешънъл холдинг груп АД. Целта на дружеството е да развива стопанска дейност и да извършва финансови сделки. В документите по регистрацията бъдещият фараон фигурира като член на управителния съвет на Ийст Уест, но според устава на дружеството само той има право да оперира с паричните му постъпления.
Веднага след регистрацията на Йист Уест неговият стопанин започва масирана PR-кампания, която по своя мащаб е уникална за новодемократична България: стандартни рекламни публикации, платени репортажи и интервюта, организиране на благотворителни акции и т. н.
Безспорно обаче една от най-успешните хватки, с която Иво Недялков накара бъдещите си пациенти да се строят в две редици пред офиса му и сами да пъхат спестяванията си в ръцете му, бе... светският живот, на който се отдаде бъдещият фараон. За целта най-напред той си нае специален моден консултант, който по онова време беше обикновен асистент във Факултета по журналистика, а днес е професор. След това Иво Недялков внесе първия 9-метров Линкълн в България, захапа истинска кубинска пура и започна да обикаля страната. По едно време не минаваше купон или ревю, без на челно място в списъка на гостите да не пише Иво Недялков.
Обещанието, с което Иво Недялков зариби наивниците, на пръв поглед остана стандартното за този тип бизнес: за всеки лев в Ийст Уест интернешънъл холдинг груп всеки вложител получава... несметно богатство. Пусната е и още една, допълнителна стръв: хората не просто дават парите си срещу определена лихва, а стават... акционери в Йист Уест и получават временни удостоверения за привилегировани акции. В устава на пирамидата обаче фигурира текст, с който са запознати силно ограничен кръг от хора (Иво Недялков, главният му счетоводител и още двама-трима души) и за който вложителите изобщо не подозират, че съществува: ако дружеството приключи годината на червено, дивиденти и лихви не се изплащат.
В края на 1993 г. Иво Недялков отчита загуби в размер на 9.162 млн. тогавашни лева, но това не стряска вложителите, които продължават да тънат в блажено неведение.
Новата 1994 г. започва така, както приключва старата: наивниците продължават да се тълпят пред офисите на Ийст Уест интернешънъл холдинг груп и като зомбирани да влагат парите си в пирамидата, а фараонът да трупа загуба след загуба и да не връща обратно и една стотинка.
В началото на октомври 1994 г. акционерите на Иво Недялков започват да се опомнят и да си искат обещаните печалби. За да укроти надигащия се гняв, Ийст Уест започва да изплаща лихви и дивиденти, но съотношението е повече от смразяващо: за периода 25 февруари 1993 г. - 1 октомври 1994 г. в джобовете на фараона влизат 205.012 млн. лв., а излизат едва 34.763 млн. лева (тогавашни пари).
Разследването за източването на Ийст уест интернешънъл холдинг груп е образувано през 1995 година. Същата година Иво Недялков и съпругата му напускат България и изчезват от полезрението както на измамените вложители, така и на органите на властта. Недялков е обявен за международно издирване чрез Интерпол и на 20 август 1996 г. е задържан във Франция. На 10 септември същата година тогавашният главен прокурор Иван Татарчев праща молба за екстрадиция, в която е посочено, че срещу фараонът е образувано дело по чл. 203 от НК - за длъжностно присвояване. На 26 февруари 1997 г. съдът във Франция уважава молба и два месеца по-късно Недялков е екстрадиран. Установено е, че по време на отсъствието си Иво Недялков е живял основно в Швейцария, Великобритания и Франция.
Онова, с което делото срещу него трябва да бъде запомнено, е тоталната безпомощност на следствието и на прокуратурата да формулират престъпната дейност на фараона. По време на досъдебното производство Недялков последователно е обвиняван в обсебване, измама и присвояване, като първото му обвинение е повдигнато през май 1996 г., а последното - през 1999 година.
От 1995-а до края на 1999 г. прокуратурата връща делото за доразследване три пъти. В началото на 2000 г. следствието прави четвърти опит да умилостиви коравите прокурорски сърца и... успява: Софийската градска прокуратура (СГП) не само одобрява работата на Специализираната следствена служба (днес - Национална следствена служба), ами дори внася обвинителния акт срещу Недялков в Софийския градски съд (СГС). Делото е разпределено на съдия Мая Цонева, на 2 май 2001 г. то стартира, а Иво Недялков трябва да отговаря пред закона само длъжностно присвояване (чл. 203 от Наказателния кодекс.
За рекордно кратък срок - само три години, софийските градски съдии приклюЧват работата си и на 15 септември 2004-а, Иво Недялков разбира, че трябва да лежи осем години зад решетките, но за... измама. Причината - в хода на съдебния процес доказателствата за длъжностно присвояване не издържат и обвинението срещу фараона е преформулирано.
Няколко дни по-късно делото се озовава в Софийския апелативен съд (САС) по протест на прокуратурата и по жалба на защитата. Обвинителите искат Иво Недялков да лежи за длъжностно присвояване, а адвокатите настояват той да бъде оправдан. На 1 юли 2005 г. САС удовлетвори желанието на защитата и обяви фараона Недялков за невинен по всички обвинения със следните мотиви:
- според Европейската конвенция за екстрадиция (ЕКЕ) никой не може да бъде съден за други престъпления в родината си, освен за изброените в молбата за екстрадиция. Така че е недопустимо Софийският градски съд да променя обвинението срещу фараона;
- при преквалифицирането на обвинението срещу Недялков от длъжностно престъпление в измама (непосредствено преди произнасяне на присъдата) СГС е нарушил правото на защита на подсъдимия, защото неговите адвокати не са имали възможност да се подготвят и да оборят тезата на прокуратурата;
- обвинението срещу Недялков не е доказано, защото няма никакви преки улики за вината на фараона и за твърдението на прокуратурата, че Ийст Уест е пирамида. Неизплащането на парите на голяма част на вложителите не се дължи на виновното поведение на Недялков, а на обективни икономически и стопански обстоятелства, характерни за периода 1993-1996 година, пише в мотивите си съдът.
В законоустановения 15-дневен срок държавното обвинение протестира решението на САС пред Върховния касационен съд. Според прокуратурата въззивната инстанция е допуснала нарушения на материалния закон (Наказателния кодекс) и за това оправдателната присъда трябва да бъде отменена, а делото върнато в Софийския апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. Няколко седмици по-късно прокуратурата пуска до ВКС и допълнение към протеста си, според което е нарушен и Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).
На 27 февруари 2006 г. делото във ВКС започва, а представителят на държавното обвинение Петър Раймундов обяснява кои норми са нарушени и защо делото трябва да бъде върнато в Софийския апелативен съд.
Седем месеца по-късно ВКС излиза съвсем чист от кашата по възможно най-йезуитския начин Вместо да кажат виновен ли е Иво Недялков или е невинен, хората на Иван Григоров просто излизат с определение, с което... не допускат за разглеждане протеста на Софийската апелативна прокуратура. И понеже над ВКС (досущ като над бившия главен прокурор Иван Татарчев) е само Господ, оправдателната присъда на Ио Недялков влезе в сила незабавно.
Дали върховните касационни съдии са били прави или пък умишлено са носили от девет кладенеца вода, само и само да оправдаят фараона, е тема на бъдещ дебат. По-важното в случая е, че те (за радост на хилядите измамени от Иво Недялков) подцениха новия главен прокурор. И забравиха две много важни обстоятелства. Първо - че той е един от доказаните спецове по наказателно право в България. И второ - че по някакъв чудодеен начин, Борис Велчев накара подчинените си да мислят рационално и да четат нормативните актове наистина като адвокати на държавата.
В средата на седмицата Параграф 22 научи, че Върховната касационна прокуратура обмисля вариант, при който делото срещу Иво Недялков да бъде възобновено, а 5253-те измамени вложители да получат справедливост.
Според източници от ВКП, които пожелаха засега имената им да не бъдат цитирани, тази възможност е съвсем реална, защото делото не е минало т. нар. касационен преглед. Съгласно чл.421, ал.1 от НПК: Искането за възобновяване на наказателно дело, завършило с оправдателна присъда или с определение или разпореждане за прекратяване, както и искане, с което се иска да се увеличи наказанието или да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, може да се направи не по-късно от шест месеца от влизането в сила на съответния акт по чл. 422, ал. 1, т. 5 или от разкриването на новите обстоятелства.
Следващата разпоредба от НПК - чл.422, ал.1, т.5 гласи: Наказателното дело се възобновява, когато по присъди, решения и определения, непроверени по касационен ред по жалба или протест на страната, в чийто интерес се предлага отмяната, са допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3.
А третия текст, на който може да се облегне държавното обвинение в случая е чл.348, ал.1, т. 1-3 от НПК: Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред:
1. когато е нарушен законът;
2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила;
3. когато наложеното наказание е явно несправедливо.
Така че надеждата за вложителите не е съвсем угаснала. Поне на този етап.

Facebook logo
Бъдете с нас и във