Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ОБВИНЕНИЯТА СРЕЩУ ШЕФА НА МОРГАТА МАЙ СА ШИТИ С БЕЛИ КОНЦИ

Делото срещу шефа на Съдебна медицина към Александровската болница доц. Станислав Христов е на път да се превърне в поредната комедия в стил Много шум за нищо, с главно действащо лице прокуратурата. Белезниците щракнаха върху китките на доктора на 18 март тази година по обвинение в незаконна експлантация на кости. Дни по-късно той бе откопчан и поставен под домашен арест, а на 31 март му бе наложена по-меката мярка парична гаранция в размер на 2000 лева.
Според районния прокурор на София Александър Налбантов срещу шефа на моргата е повдигнато обвинение за 98 незаконни експлантации на тъкани и кости, които са заминали за САЩ. Обвинението настоява, че е извършвано незаконно вземане на кости и тъкани, преди да бъде извършена аутопсията на трупа. Внимателен прочит на Закона за трансплантация на органи и тъкани (обн. в ДВ на 19 септември 2003 г.) показва, че в него няма регламентирано изискване експлантацията на тъкани (сухожилия и кости ) да става задължително след аутопсия.
Разрешението за вземането на тъкани от труп, който подлежи на съдебно-медицинска експертиза, се дава от съдебния лекар. Според тълкуватели на това изискване в нормативната база, съдебният лекар има изгода сам да си разреши експлантации, защото за работата се заплаща, и то добре.
Не са малко обаче и поддръжниците на мнението, че експлантирането на тъканите не само че не е забранено преди аутопсията, но дори е наложително в някои случаи. Няма никакъв конфликт на интереси, тъй като експлантационните процедури даже могат да помогнат на експертната дейност по време на аутопсията, смята д-р Христов. Той признава обаче, че при експлантирането на един труп хонорарът на един доктор е 140 лева, докато за експертна оценка при аутопсията на жертва лекарят получава по 5 лв. на час.
Очевидно на магистратите няма да е лесно да се ориентират в тази медицинска проблематика, в която дори лекарите не са на едно мнение. Що се отнася до твърдението на държавното обвинение, че експлантираната тъкан е минавала през тъканна банка у нас и е била изнасяна към САЩ, то само на пръв поглед изглежда като успешен опит за разбиване на някакъв трафик, който няма как да е плод на гения само на един доцент.
Де факто износът в тази сфера е регламентиран на държавно ниво още от 7 февруари 2002 година. На тази дата Бултрансплант (понастоящем държавната Изпълнителна агенция по трансплантация - ИАТ) сключва договор с американския биоконцерн Osteotech за износ на костни тъкани от български донори. Фирмата регистрира тъканна банка (ТБ) Остеоцентър България, която получава лиценз от ИАТ. След тяхното вземане тъканите се замразяват до минус 80 градуса и се транспортират до процесинг център в САЩ. Там те се подлагат на изключително сложна обработка, за да се създаде от тях биопродуктът, който впоследствие се имплантира на хора в животоспасяващи операции.
При тази строга процедура едва ли е по силите на един лекар да тръгне да изнася кости и сухожилия в чували през границата, каквито бяха първоначалните внушения в медиите. Нароченият за трафикант на кости д-р Христов е координатор на Тъканната банка. Той заяви на 1 април (вторник) , че въобще не му е предявявано обвинение за търговия с органи и тъкани, каквито бяха първоначалните информации откъм прокуратурата, а е разследван заради нарушаването на правила при вземането на тъканите.
Как става вземането на органи и тъкани по закон? Ако някой желае след смъртта си да стане донор, той трябва да го заяви в Агенцията по трансплантациите. Малцина знаят, че всеки, който приживе не е декларирал в писмен вид своето нежелание, е потенциален донор. Въпреки това никога по никакъв начин не прилагаме директно този закон. Първо провеждаме дълъг разговор с най близките - баща, майка, брат, сестра, обяснява директорът на агенцията по трансплантациите проф. Христо Куманов.
Ако се докаже, че разследваният шеф на моргата обаче е плащал на роднини на починалите за експлантациите (по 800 лв. на тяло, според прокуратурата), той наистина е сгазил лука, тъй като в чл.5 на Закона за трансплантациите е записано, че човешките органи, тъкани и клетки не могат да бъдат предмет на възмездна сделка. Друг член пък забранява предлагането на материална облага с цел осигуряването на органи, тъкани и клетки. Даването на пари в такава ситуация обаче е трудно доказуемо, тъй като едва ли някой от опечалените би могъл да представи разписка, а ако роднините все пак са ги дали, едва ли ще се обърнат срещу хора, които са им помогнали за покриване на разноските по погребението.
Странен е и фактът, че разследващите засега са намерили нередности единствено в работата на шефа на Съдебна медицина към Александровската болница предвид обстоятелството, че в системата за обмен на тъкани са включени десетки лекари от 12 български болници в градовете София, Пловдив, Варна, Плевен, Русе и Добрич.
Освободеният вече доц. Христов твърди, че съдебното преследване срещу него е в резултат на компроматна война, водена от бивш негов колега от Съдебна медицина на име Стоян Стоев. По думите на обвиняемия той му имал зъб, защото Христов го отстранил от програмата за експлантация на тъкани и сега колегата му пускал доноси в стремежа си да се върне на предишната си позиция.
Вероятно неслучайно обвинението към шефа на Съдебна медицина дойде само седмица след изявление на евродепута Петер Лийзел. Той заяви, че разследванията на неправителствени организации и на експерти от ЕС доказват множество случаи на нелегална търговия с човешки органи, като най-много донорски органи идвали от България, Румъния и Чехия. Нищо чудно изготвянето на обвинителния акт да е форсирано по тази причина, а за такива случаи казват - бързата кучка слепи ги ражда.
Огнян Стоенелов

Facebook logo
Бъдете с нас и във