Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ОБВИНИТЕЛЕН АКТ ПРАТИ СИРИЕЦА МАРТИН/МАХМУД В ГРОБА

Изобщо не са прави враговете на ген. Бойко Борисов, които твърдят, че МВР само чака мафията да застреля някого, за да го изкара по-бандит от Ал Капоне или пък по-зловещ убиец и от Бостънския изкормвач. Последното доказателство, че всички тия хули са дело на некомпетентни и комплексирани от неуспехите си люде, е случилото се след показния разстрел на Мартин Хасан Дойчев (на 7 септември). Вярно, още същия ден министър Румен Петков и главният секретар ген. Бойко Борисов опровергаха пресслужбата на СДВР, че криминалното досие на жертвата е чисто. Двамата обясниха, че мишената всъщност се казва Махмуд Хасан Ал Еид, че през 2002 г. срещу него е образувано дело за трафик на кокаин, както и че през 2003 г. той е получил български паспорт с нова самоличност, за да не се води на отчет в информационните масиви на вътрешното ведомство. Странно, но през следващите няколко дни в медиите не се появи нито един ред или изречение, описващо покойния Мартин/Махмуд като обитател на подземния свят. Тъкмо обратното. В началото на седмицата столичен всекидневник публикува историята на неговото побългаряване, но се оказа, че тя няма нищо общо с криминалните хроники. През 1990 г. Махмуд дошъл в България, за да завърши висше образование и се влюбил в момиче от дълбоко религиозно семейство. Пет години по-късно младите обявили, че ще сключат брак и Махмуд решил да приеме християнската религия - както по настояване на бъдещата си съпруга, така и по свое дълбоко вътрешно убеждение. На 18 юли 1995 г. той получил заветното свидетелство за свето кръщение, приел християнското име Мартин и около половин година по-късно минал под венчило с жената на живота си. А на 8 декември 2003 г., когато той е имал и постоянно българско гражданство, Софийският районен съд го е преименувал от Махмуд Хасан Ал Еид на Мартин Хасан Дойчев. Съвсем официално и съгласно действащото законодателство. Толкоз. От една седмица МВР мълчи по въпроса за зловещата трудова биография на Мартин/Махмуд, медиите също мълчат. И няма помен дори от онази издайническа влага, която до неотдавна мигом избиваше в очите на криминалните репортер(к)и от мисълта, че ще съпреживеят поредния драматичен епизод от живота и дейността на българското МВР. А би трябвало, защото точно случаят с Мартин/Махмуд е много показателен за причините, поради които органите на досъдебното производство работят с около 20% от възможностите си. Проверка на Параграф 22 установи, че до края на годината Мартин Хасан Дойчев (Махмуд Хасан Ал Еид) е трябвало да застане пред Софийския градски съд (СГС) за престъпление по чл.321, ал.3, т. 1 от Наказателния кодекс (НК) - за образуване на организирана престъпна група с цел трафик на наркотици, за което наказанието е от 5 до 15 години лишаване от свобода. Обвинителният акт срещу сириеца и тримата му съучастници е внесен в СГС на 8 август 2005 година. На 29 август той вече е върнат на Софийската градска прокуратура за формално прецизиране на обвинението, а на 7 септември наблюдаващият прокурор Николай Кокинов бе принуден да сложи дебел кръст на делото и да го прати в архив. Началото на историята се губи в нетолкова близката вече 2001-ва. Според обвинителният акт, на 22 май същата година предприемчивият Александър Торбов събира дружките си - нигериеца Нана Калу Онума и сириеца Махмуд ал Еид, кани ги да забогатеят бързо и завинаги и те се съгласяват. Като всяко гениално нещо схемата на Торбов изумява със своята простота. Махмуд Ал Еид играе ролята на инвеститор, който осигурява парите за операцията и стои в сянка. Нигериецът Онума заминава за Южна Америка и купува - от карибския о. Кюрасао, от Еквадор, Венецуела или от Бразилия - определено количество кокаин. След това предава дрогата на специално изпратени мулета, които с полети през Амстердам и Франкфурт я доставят в София. А задачите на Торбов са четири - да намери подходящи мулета, да им осигури необходимите самолетни билети, да поддържа връзка с тях по време на пътуванията им и да пласира кокаина в България. Втората сгледа на тримата е предвидена за финалната фаза на операцията, когато те трябва да разделят печалбата и да преценят каква част от нея да бъде инвестирана във второто завъртане на колелото на късмета.ОперациятаРечено-сторено. Десет дни по-късно (на 31 май 2001 г.) нигериецът Нана Калу Онума отлита за Южна Америка. Докато той опипва почвата, пътувайки към крайната цел - остров Кюрасао, в България Александър Торбов провежда кастинг за мулета и избира те да бъдат обслужени от туристическа агенция Меги Травел ООД. Първото муле, което прелита Атлантическия океан, е българският гражданин с австрийски паспорт Гриша Григоров. В началото на юли 2001 г. той заминава за о. Кюрасао, среща се с Нана Калу Онума и получава от него близо два килограма кокаин. На 6 юли мулето тръгва обратно за България, минава по предварително уговорения маршрут - през Амстердам и Франкфурт, и на 7 юли благополучно стъпва на родна земя. На аерогара София обаче той е изненадан много неприятно, защото вместо от ухиления до уши Александър Торбов е посрещнат от намръщени и въоръжени до зъби ченгета. В хастара на раницата му са открити 1.9 килограма кокаин, чиято стойност - по цените на българската съдебна система - е около 500 000 лева. Само един месец по-късно гениалната идея на Александър Торбов за бързо забогатяване претърпява пълен провал. На 21 август 2001 г. на летището в Солун са арестувани други две негови мулета - Кирил Ваклев и Красимир Йосифов. Без много да му мислят, гръцките ченгета откриват в подметките им не друго, а... цял килограм и половина чист кокаин. А на 22 август, само че на другия край на света, в столицата на Еквадор - Кито, е задържан още един куриер на Торбов. Неговото име е Сокол Михайлов, но находката в обувките му е доста по-скромна - само 300 грама кокаин.ПровалътКой знае по какви причини по случая Торбов и компания е образувано не едно предварително производство, а цели три. Първото дело (№ 129/2001) е срещу заловените мулета в Гърция - Кирил Ваклев и Красимир Йосифов, а второто (№ 130/2001 г.) е срещу арестувания в Еквадор Сокол Михайлов. Те са по описа на Специализираната следствена служба, която по онова време единствена има право да разследва (съгласно чл.172а от Наказателнопроцесуалния кодекс) престъпления, извършени от български граждани в чужбина.Също по неизвестни причини третото предварително производство е образувано цяла година след разбиването на наркобандата на Александър Торбов, защото то е заведено под №110/02 г. по описа Националната следствена служба, а тя бе възстановена с приемането на поправките в Закона за съдебната власт на 30 юли 2002 година. Оттук нататък неизбежното няма как да не се случи. Колкото и детайлно да са описани в обвинителния акт по делото срещу Торбов и компания, доказателствата и веществените доказателствени средства (подслушани разговори, протоколи от разпознавания и съдебни експертизи), работата, както се казва по друг повод, е изтървана. В хода на разследването по никакъв начин не е изяснено каква е връзката между групата на Александър Торбов и заловените на 21 и на 22 август 2001 г. в Солун и в Еквадор мулета - Кирил Ваклев, Красимир Йосифов и Сокол Михайлов. Доколкото е известно, първите двама все още не са екстрадирани от гръцките съдебни власти, а Михайлов няма никакъв шанс да бъде доведен в родината, защото между България и Еквадор не е подписван договор за правна помощ по наказателни дела. На 12 май 2003 г. Националната следствена служба (НСлС) изпраща делото в Софийската градска прокуратура (СГП) с мнение за съд на Махмуд Ал Еид, Александър Торбов, Гриша Григоров и Нана Онума. Почти две години по-късно - на 8 август 2005 г., СГП внася делото в Софийския градски съд (СГС). Четиримата трябва да бъдат съдени за престъпление по чл.321, ал.3 от Наказателния кодекс (НК) - създаване на организирана престъпна група с цел наркотрафик. Срещу нигериеца Онума и Гриша Григоров е повдигнато по още едно обвинение - по чл.354а от НК: за притежание и разпространение на наркотици в особено големи размери. Печалната равносметкаНа 29 август т.г. обаче Софийският градски съд връща обвинителния акт на наблюдаващия прокурор Николай Кокинов за прецизиране на повдигнатите обвинения. Какво точно е трябвало да прецизира той, след като събраните доказателства срещу Торбов и компания са повече от недостатъчни за осъждането на накротрафикантите - не е известно. Още повече че, докато полицейската разработка влезе в Националното следствие, а следственото дело - в съда, са се случили още няколко събития, обричащи работата на пълен провал.Най-напред мозъкът на наркоканала - Александър Торбов, заминава с еднопосочен билет за Германия. В обвинителния акт по делото изобщо не е записано кога и как Торбов напуска страната. Това означава само едно - че някой не го е арестувал още през 2001-2002 г., когато всичките му мулета са изловени като зайци, а МВР е отчело разработката като успешно приключена. И е цяло щастие, че полицията в Германия следи изкъсо движението на криминалния контингент от бившите социалистически страни, защото скоро след като стъпва на германска земя, Торбов е арестуван, осъден и хвърлен зад решетките за... източване на банкови сметки с крадени и фалшифицирани кредитни карти. Другият ключов играч в схемата - Нана Калу Онума, още през лятото на 2001 г. забравя да се върне в България и потъва в дълбока нелегалност. Първоначално той е обявен за национално издирване, а след това и за международно издирване чрез Интерпол. Всички опити нигериецът да бъде открит се увенчават с неуспех и затова, ако изобщо някога има процес по случая Торбов, той ще бъде съден задочно. А пет работни дни след като Софийският градски съд върна делото за прецизиране на обвинителния акт, прокуратурата загуби още един участник в престъпната схема: на 7 септември Мартин/Махмуд беше разстрелян на Петте кьошета - посред бял ден, зрелищно и съвсем хладнокръвно. Единственият обвиняем по делото, който все още е на разположение на прокуратурата, е първото муле на Александър Торбов - българинът с австрийски паспорт Гриша Григоров. Но заслугата за това изобщо не е на ченгетата, разбили престъпната група, нито пък е на следователите, разследвали и доказали вината на накротрафикантите. Тъкмо обратното. След като е арестуван на 7 юли 2001 г., Григоров явно е бил пуснат на свобода срещу парична гаранция, защото по-късно отново е задържан за дрога. Този път обаче той е осъден и в момента се намира в Софийския централен затвор. В разговор по телефона с репортер на Параграф 22 прокурор Николай Кокинов заяви, че съвсем скоро обвинителният акт срещу Александър Торбов, Нана Калу Онума и Гриша Григоров ще бъде внесен в Софийския градски съд. И, ако всичко върви добре, до края на 2005 г. Гриша Григоров ще се изправи пред строгия взор на Темида, докато нигериецът Омуна и българинът Торбов ще бъдат осъдени задочно. Нещо, от което на никого няма да стане по-леко, тъй като истинските организатори и финансисти на разбития уж наркоканал от остров Кюрасао са си на свобода, работят с нови бушони и... кокаинът в София няма свършване.

Facebook logo
Бъдете с нас и във