Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ОЦЕЛЯВАНЕТО НА СВИДЕТЕЛЯ Е ДЕЛО НА САМИЯ СВИДЕТЕЛ

Едно не разбраха управниците ни през последните четири-пет години: Европейският съюз не иска от България да имитира дейност, приемайки каквито и да било закони. Тъкмо обратното - ЕС иска от България единствено качествено, реално приложимо и ефективно законодателство, за да може милата ни татковина да оправдае миналите и бъдещите европейски харчове - общо около 6 млрд. евро - без да се броят безвъзмездните финансови помощи и... парите от САЩ, Япония, Канада и т. н. Народът е прав - когато човек няма какво умно да каже, по-добре е да си замълчи. Явно обаче българският министър е индивид, замесен от друго тесто и роден на друга географска ширина. И за него думите са нещо като... краткотраен материален актив, с който г-н министърът трябва да изкара най-много пари за най-малко време. Точно по тази схема новият шеф на правосъдното ведомство и бивш шеф на МВР - Георги Петканов, успокои депутатите от парламентарните комисии по правни въпроси и по евроинтеграция, че с финалната проверка на Европейската комисия за напредъка на България по глава Правосъдие и вътрешен ред, всичко е наред. На общото заседание на двете комисии, проведено преди десетина дни, той подробно разказа как е убедил евронаблюдателите на ЕК, че основната част от приоритетите по стратегията за реформа на българската съдебна система е към своя край, описвайки им детайлно какви закони още трябва да приеме или измени 40-ото Народно събрание. И... о, чудо! Още на следващия ден - 1 септември, правителството на Сергей Станишев даде тон за песен, приемайки дългоочаквания Правилник за прилагане на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство. С този акт на Министерският съвет страната би трябвало да направи още една крачка към ЕС, защото липсата на този правилник бе единствената официална причина, поради която Законът за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, обнародван в Държавен вестник на 23 ноември 2004 г. и влязъл в сила на 23 май 2005 г., бе вдигнат на трупчета.Приемането на специален закон, който гарантира безопасността на лицата, съдействащи за решаване на задачите на правосъдието, и на правилник за неговото прилагане са в изпълнение на задължения по редица международноправни договори, по които България е страна. Тези документи се отнасят до правата на гражданите в сферата на наказателното правосъдие, а приемането на правилника е заложено като мярка в Плана за действие за 2005 г. към Стратегията за ускоряване на преговорите за присъединяване към Европейския съюз, се казва в съобщението на правителствената информационна служба по повод на знаменателното събитие. Онова обаче, за което все още никой не иска да говори, е, че т. нар. Закон за защита на свидетелите и правилникът за неговото прилагане са просто... дупка в морето, казано образно. И то по няколко причини. Най-напред българската държава смята да защитава особено важните си свидетели и обвиняеми чрез лична физическа охрана; охрана на имуществото; временно настаняване на безопасно място; промяна на мястото на живеене, мястото на работа или учебното заведение или настаняване в друго място за изтърпяване на наказанието (чл.6 от Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство - ЗЗЛЗВНП). От книжките и киното знаем, че подобни неща не се правят с пари и хора, а с много пари и с много хора. Наистина в закона и в правилника не пише с колкото трябва да бъдат увеличени щатовете на Националната полицията и на Съдебната охрана. Но, като се има предвид, че заради страхливи или сплашени свидетели всяка година се провалят по неколкостотин следствени дела и полицейски разработки, явно с назначаването на 20-30 души номерът няма да мине. Съгласно разпоредбите на ЗЗЛЗВНП, Програмата за защита на свидетелите ще се финансира от бюджета на правосъдното ведомство, където се създава специализирано звено, наречено Бюро по защита на застрашени лица. Засега не е известно правителството и парламента колко пари са готови да отделят за стартирането на Програмата за защита на свидетелите през следващата година. По всичко личи обаче, че те няма да са кой знае колко, ако в проектозакона за Бюджет' 2006 изобщо има записани някакви пари за подобни нужди. Особено след катастрофалните природни бедствия и пред вулкана на народното недоволство, който ще изригне, ако правителството отреже 13-ата заплата на държавните и общинските чиновници. Другият голям проблем е по-скоро институционален. От 15 години насам организираната престъпност разполага с безброй много информационни източници в МВР, прокуратурата и следствието. И за мафията никога не било проблем да научава почти всичко, което се случва в тези структури на властта. При това - без значение дали става дума за оперативна полицейска разработка, за откриването на ключови доказателства или за назначаването на нови началници. Поне засега усилията на държавата за прочистването на органите на досъдебното производство от къртици на мафията се увенчават с пълен неуспех, защото все още няма нито един полицай, следовател или прокурор, който да е осъден за корупция и да е влязъл в затвора. А вината за това изобщо не е в липсата на свидетели.

Facebook logo
Бъдете с нас и във