Параграф22 Daily

§22 Седмичник

Одитен раздор за малкия бизнес

Финансовият министър Владислав Горанов едва ли ще пренебрегне мнението на екипа си за одитните прагове на малките предприятия

Универсалното правило, че вечните интереси надделяват над вечните съюзници и врагове, изплува от раздора между работодатели и счетоводители във връзка с подготвяните промени в Закона за счетоводството. Довчерашните съюзници срещу промените в Закона за адвокатурата се скараха на практика за същото, което ще рече - за пари. Бизнесът се оплаква отново, че определена професионална гилдия лобира пред властта с цел да си осигури доходи за негова сметка. Разликата е, че интересите на счетоводители и управници този път съвпадат, което наклонява везните в тяхна полза. 

Преди по-малко от два месеца изглеждаше, че работодателите се надяват на бърз успех. В свое писмо до финансовия министър Владислав Горанов председателите на управителните съвети на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), на Българската стопанска камара (БСК), на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и на Конфедерацията на работодателите и индустриалците (КРИБ) изразиха подкрепа "изцяло и недвусмислено" за промените в Закона за счетоводството. Съвместното послание от името на Асоциацията на организациите на българските работодатели беше отправено по повод създаването с тази цел в Министерството на финансите на работна група, като изрично беше посочено че подкрепата е по отношение на "повишаване на прага на задължителния одит на годишните финансови отчети". 

В писмото си до Горанов работодателските организации се позоваха на т.3 от Решение № 411 на Министерския съвет от 19 май 2016 г. за приемане на План за действие с мерки, адресиращи основните проблемни области, възпрепятстващи нарастването на инвестициите. Ден преди това решение да бъде гласувано от кабинета Националният икономически съвет, в който той си сътрудничи с работодателите, прие решение именно за одитните прагове за годишните финансови отчети. Към писмото беше приложен и проект за съответната промяна в приетия само преди три години Закон за счетоводството. 

Искането на работодателските организации е за

рязко свиване на обхвата на режима

за независим финансов одит с цел намаляване на административната и финансовата тежест за малките търговци. Сега на задължително одитиране от регистрирани одитори подлежат годишните и консолидираните финансови отчети на малките предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период надвишават най-малко два от следните показатели: балансова стойност на активите в размер на 2 млн. лв., нетни приходи от продажби в размер на 4 млн. лв. и средна численост на персонала за отчетния период от 50 души.

Работодателите настояват праговете на стойността на активите и на нетните приходи да скочат двойно - съответно на 4 млн. лв. и на 8 млн. лева. Иска се и премахване на задължителния независим финансов одит за годишните и консолидираните финансови отчети на акционерните дружества и командитните дружества с акции, тъй като в тази категория попадат и регистрирани под такава форма микропредприятия. Така ще бъдат изключени от режима на задължително одитиране повече от 6500 предприятия, с което ще им бъдат спестени по 13 млн. лв. годишно. 

Ключовата теза на бизнеса е, че сегашните критерии не съответстват на Директива 2013/34/ЕС, чието транспониране стана с новия счетоводен закон. Иначе казано - в националното законодателство са въведени далеч по-тежки (4 пъти) изисквания, отколкото налага общностното право. Според работодателите в България извършването на одит на малки предприятия изобщо не се налага заради специфичните условия или потребности на тези предприятия и на ползвателите на финансовите им отчети. 

Тук някъде е и

ябълката на раздора

защото финансовите ни власти начело с НАП очевидно виждат по друг начин националната специфика в областта на финансовата дисциплина. В директивата наистина има текст, съгласно който годишните финансови отчети на малките предприятия не трябва да подлежат на задължително одитиране, което може да представлява за тях значителна административна тежест. Приведен е обаче в тази насока и аргумент, който финансовото министерство явно приема като обратен - че в много от малките предприятия едни и същи лица са както акционери, така и управители, поради което не се нуждаят особено от това трета страна да гарантира достоверността на финансовите им отчети. 

Работната група  начело с кадър на  финансовото министерство беше създадена в средата на юли и искрите започнаха бързо да прехвърчат. Бизнесът изрази недоволство, че от 18 души в състава й едва трима са представители на организациите, инициирали нейното създаване. При това две от национално представителните работодателски организации - БТПП и КРИБ, нямат свои представители в нея. Срещу тях стоят двойно повече представители на одиторската гилдия, включително и начело с декана на финансово-счетоводния факултет на Университета за национално и световно стопанство. Останалите осем места в работната група са разпределени между Министерството на икономиката и Министерството на финансите.

Още след първите заседания работодателските организации заподозряха заговор на "счетоводно-одиторското лоби", подкрепено от представители на държавата. Финансовото министерство зае очаквано позицията, че задължителният одит не представлява административна тежест за предприятията, тъй като не представлява предоставяне на административни услуги. Дипломирани експерт-счетоводители и одитори от представените в групата професионални организации пък настояват, че няма причина за промяна на одитните прагове, тъй като след приемането на новия Закон за счетоводството икономическата обстановка не се е променила.

Факт, който бизнесът не оспорва, а твърди, че въведените с него прагове са изначално неприемливи. Само че, както посочихме вече, счетоводителите и властта са единодушно 

тъкмо на обратното мнение

- че щом близо 100 % от засегнатите са микро- и малки предприятия, те трябва да бъдат задължително одитирани, за да бъде потвърдено, че финансовите им отчети представляват вярна информация. Става въпрос отново за проблема с доверието към бизнеса, но не само за него. 

Фитилът беше подпален от реплика в работната група, според която наред с горните аргументи срещу вдигането на одитните прагове "отпадането на задължението за одит на малките предприятия ще доведе до колапс на одиторската професия". При този аргумент стана ясно, че работодателските организации може да разчитат на подкрепа от икономическото министерство. Неговите представители оспориха статистиката за обхвата на предложените промени, като заявиха, че от подлежащи на задължителен финансов одит близо 7500 предприятия вдигането на одитните прагове ще засегне по-малко от 3500 предприятия.

Изводът, че това ще намали значително административната и финансовата им тежест, без да се отрази съществено на работата на счетоводителите и одиторите, обаче е абсолютно неприемлив за тях. Засега от редиците им се изказва с половин уста склонност за компромис чрез отстъпка единствено за премахване на задължителното одитиране по отношение на акционерните дружества и командитните дружества с акции, попадащи в сегашните одитни прагове на малките и микропредприятия.

От финансовото министерство пък опитват да отложат дискусията с предложение праговете да останат в тези размери още една година, в рамките на която да се направи анализ на необходимостта от промяната им. Ведомството се ангажира да изпрати писмено запитване до всички държави членки за определените при тях прагове за одит, на базата на кои показатели са приети те и има ли задължение за одит според правната форма на предприятието. Мотото е: "Държавата трябва да защитава обществения интерес и одитът е необходим - въпросът е къде са границата и балансът."

По ирония на съдбата работодателите твърдят сега, че една сравнително малка професионална гилдия

лобира на едро

в ущърб на масовия бизнес. В битката си срещу внесения през 2014 г. законопроект за промени в Закона за адвокатурата бизнесът твърдеше, че същото прави друга - адвокатската, която е далеч по-голяма от тази на счетоводителите и одиторите. Тогава обаче последните бяха съюзници на работодателите. След яростна съпротива от страна на счетоводители, нотариуси, частни съдебни изпълнители, юрисконсулти, работодателски организации и синдикати предложеният от адвокатурата законопроект беше блокиран и забравен в Народното събрание, макар че депутатите от парламентарната правна комисия гласуваха единодушно в негова подкрепа. Това стана с уговорката между първо и второ четене да бъдат внесени корекции след постигане на взаимни отстъпки, които така и не бяха направени. 

Размениха се обаче и в двете посоки свирепи упреци и публични нападки в лобизъм. Кампанията беше най-яростна по две линии. Първата е опасността от разместване в пазара на юридически услуги, а оттам и на доходите от тази дейност. Нотариусите скочиха заради предложенията за разширяването на удостоверителните правомощия на адвокатите. Освен че им дава право да заверяват частни документи и договори, проектът предвижда задължителното им участие в изготвянето на нотариални актове, което нотариусите обикновено правят срещу допълнителна такса за услугата. 

По второто направление съпротива оказват всички, които упражняват адвокатска дейност, но не са вписани в някоя от колегиите. Става въпрос за огромен сив сектор, в който лица без юридическо образование, юристи "на свободна практика" или хора от други гилдии оказват правни услуги. Интересите на работодателите и счетоводителите тук съвпадат. За първите  е изгодно да ползват за такива цели счетоводителите си като консултанти по финансови и данъчни въпроси. Самите счетоводители пък съдействат на счетоводни къщи, регистрирани по Търговския закон. Адвокатстват и всевъзможни сдружения, регистрирани като юридически лица с нестопанска цел, които извършват обаче стопанска дейност и водят стотици дела, прибирайки присъдените им разноски, без да носят професионална отговорност.

Освен че разширява обхвата на адвокатската дейност, включвайки в нея предоставяни и от други правни услуги, законопроектът предвиди и санкции за нарушителите, които да налага Висшият адвокатски съвет във вид на глоби. В същото време се завишават изискванията за прием в адвокатските колегии. Това съвсем истеризира обстановката, а засегнатите гилдии реагираха с декларации, становища, пресконференции, кръгли маси и натиск върху депутатите. Адвокатурата пък изля гнева си на митинги в цялата страна и на своите годишни общи събрания. На последните от тях бяха приети решения за започване на протестни действия, ако законът не бъде придвижен, а някои адвокатски колегии започнаха ефективно да ги прилагат с откази от защита по наказателни производства.

А буквално дни преди проектът да бъде разгледан в парламентарната правна комисия, Българската стопанска камара изпрати на депутатите поредното отрицателно становище за него и поиска той да бъде оттеглен. В тази битка работодателите успяха. Сега обаче водят същата срещу тогавашни свои съюзници, които едва ли ще отстъпят под напора на сантименти.

Facebook logo
Бъдете с нас и във