Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ОФЕРТАТА НА ФИЛЧЕВ - БЕЗСИЛИЕ ИЛИ ГЕНИАЛЕН ХОД

За най-голямо съжаление преди четири години Симеон Сакскобургготски и хората му спазиха неписаното правило победителите в парламентарните избори да не заничат в паничката на предшествениците си. Тази традиция води началото си от есента на 1991 г., когато първото правителство на СДС не си мръдна пръста, за да установи кой опразни хамбарите и складовете по времето на двете правителства на покойния Андрей Луканов и временния кабинет на Димитър Попов, както и по какви схеми (включително и чиста контрабанда) магазините се оказаха претъпкани с ядене и пиене още през януари-февруари 1992 година.
По същия начин правителството на БСП, начело с Жан Виденов, не пожела изобщо да се занимава с участниците в най-мащабното престъпление на 90-те години - системното нарушаване на югоембаргото (1992-1995 г.). Тогава държавата инкасира чиста загуба от около 5 млрд. долара, които влязоха в нечии джобове, защото режимът на Слободан Милошевич не изпита абсолютно никакъв гориво-смазочен глад. Тъкмо обратното - когато по българските бензиностанции цените на бензините хвърчаха в небесата, на черния пазар в ембаргова Югославия един литър А 93 се търгуваше само за... две германски марки.
Илюзията, че сините, които триумфално взеха властта през февруари 1997 г., най-сетне ще възмездят (поне морално) изстрадалия електорат за всички несгоди, също рухнаха със скоростта на светлината. Най-напред тогавашният вътрешен министър Богомил Бонев привика на разговор лидерите на няколко от ключовите силови групировки и сключи с тях неофициално споразумение уж за опазване на гражданския мир по време на парламентарните избори.
Няколко дни след конституирането на 38-ото Народно събрание (на 7 май 1997 г.) обаче управляващото мнозинство на ОДС и правителството на Иван Костов забравиха в името на какво са дошли на власт и голямото пране започна. В навечерието на жълтия парламентарен триумф (на 17 юни 2001 г.), равносметката беше повече от тъжна. Бившите мутри и техните политически покровители контролираха две трети от черноморските и високопланинскитe курорти. През ръцете им минаваха не по-малко от 75% от стоковата контрабанда. Те владееха най-малко 50% от бизнеса с недвижими имоти и строителството. Почти всички кооперативни пазари и борси (стокови и зеленчукови) в по-големите градове работеха за тях. На всичко отгоре те разполагаха със стройни вериги от заложни къщи, чейндж бюра и автокъщи за продажба на употребявани леки коли, чрез които препираха всички мръсни пари, които не можеха да изнесат зад граница.
Първата по-сериозна заявка на НДСВ, че ще направи нещо по въпроса с възмездието, бе направена на 3 юли 2003 година. Тогава Подкомисията за приватизационен контрол към Комисията за икономическа политика в 39-ото Народно събрание оповести съдържанието на доклада си за резултатите от всички вълни на масовата и касовата приватизация, връхлетели България в периода 1993 - 2001-ва.
Цифрите и изводите в това четиво разбуниха много сериозно духовете и нажежиха страстите до червено, защото се оказа, че държавата наистина е олекнала с около 26 млрд. долара. При това по собствено желание, защото е изтъргувала 53% от предприятията си на безценица.
В резултат на закъснелия старт на приватизацията у нас, непрозрачността на процеса, както и на многобройните недостатъци на различните приватизационни техники България пропусна възможността да реализира приходи от приватизацията в размер на 26 млрд. щ. долара, на колкото се оценяват активите на държавните предприятия в началото на процеса на приватизация - се казва в доклада на Подкомисията за приватизационен контрол. - Общият финансов ефект по сключените приватизационни договори от всички органи по чл.3 от Закона за преструктуриране и продажба на държавни и общински предприятия (ЗППДОП) за периода 1 януари 1993 г. - 31 януари 2002 г. възлиза на 10.840 млрд. лв., а общият размер на реалните постъпления възлизат на 3.488 млрд. лв., от които само 1.752 млрд. лв. са в парични средства, пише още в четивото.
Ефектът от произвеждането на този доклад в Народното събрание бе повече от потресаващ: няколко неприключени следствени дела, няколко развалени приватизационни сделки, които все още обикалят по съдебните инстанции, и... толкоз.
По същия мизерен начин бяха реализирани и другите няколко ключови предизборни обещания на жълтите: затягане на данъчния и митническия режим, ликвидиране на сивата икономика и въвеждане на ясни правила на пазара на труда.
На 13 февруари 2004 г. Главната данъчна дирекция (ГДД) обяви, че големите длъжници на държавата (всеки от тях с над 5000 лв. неплатени налози) са 5043 физически и юридически лица, а общият размер на укритите данъци е 1.820 млрд. лева.
Три дни по-късно (на 16 февруари 2004 г.) директорът на Агенцията за държавни вземания (АДВ) Станислав Михайлов изплака пред медиите, че АДВ има да събира в полза на държавата други 2 млрд. лева. Около 80% от тези вземания са натрупани от престъпната дейност на фирми фантоми, вериги за източване на ДДС и от митнически измами. Случаите на натрупаните по престъпен начин задължения към държавата са предадени на АДВ, но тя няма правомощия да ги събере. Затова сме изпратили над 400 сигнала до Икономическа полиция и прокуратурата. По някои от тях са образувани следствени дела, но засега няма ефект от преследването на длъжниците. Дълговете са натрупани в основната си част от схеми, в които извършителите масово са малограмотни хора без никакво имущество или фирми фантоми, регистрирани с фалшиви документи, уточни още той.
Но и това не е всичко. По данни на ДНСП, през 2003 и 2004 г. Икономическата полиция е разкрила общо 28 231 икономически престъпления, от които държавата е претърпяла щети в размер на 1.811 млрд. лева. Според обобщените данни на Главната данъчна дирекция, в периода 1999 - края на 2003 г., от републиканския бюджет е източен незаконно ДДС в размер на... 4 млрд. лева. А в началото на 2005 г. стана известно, че през 2004 г. в един от най-сивите и безконтролни сектори на икономиката - строителството, са били инвестирани... около 2 млрд. евро. Плюс-минус някакви си 50-60 милиона.
Оттук нататък може само да се гадае какви са чистите печалби на организираната престъпност от трафика и търговията с дрога, от проституцията и незаконния хазарт, от контрабандата на алкохол, цигари и горива, от интелектуалното пиратство, от бракониерската сеч, от измамите с жилищни и селскостопански имоти, от незаконното лихварство, от печатането на фалшиви пари или източването на чужди банкови сметки с кредитни карти менте и т. н. Това неведение се дължи на факта, че в България с подобна статистика никой не се занимава, а за последно подобна информация се появи през далечната пролет на 1994 г., когато в западноевропейските медии бе тиражирана новината, че през 1990-1993 г. българската автомафия е заработила от крадени коли само... 3 млрд. г. марки.
За разлика от цветущото финансово състояние на организираната престъпност и нейните покровители във властта, професионалното самочувствие на т. нар. компетентни органи е повече от смачкано. А причината за това е повече от очевидна: от 1990 г. насам няма нито един по-високопоставен член на организирана престъпна структура, който да е бил осъден и да е влязъл в затвора. Независимо за какво престъпление става дума, кога е било извършено то и какви са били щетите, нанесени на държавата.
Вината за този тотален провал в борбата срещу октопода много лесно може да бъде установена, защото по всяко предварително производство работи определен кръг от хора: няколко оперативни работници от МВР, един-двама следователи, трима-четирима прокурори и няколко съдии. Всички те си имат имена и заемат (или са заемали) конкретни длъжности в МВР, следствието, прокуратурата и съда. А имотното състояние на семействата и роднините им може да бъде проверено по всяко време на денонощието.
Всъщност, колкото и абсурдно да звучи, именно отговорността за провала срещу борбата с организираната престъпност е най-вероятната причина главният прокурор Никола Филчев да пусне в употреба идеята за тотална амнистия на незаконно придобитите капитали. Най-напред държавното обвинение носи голяма вина за безнаказаното забогатяване на мафиотите и за посивяването на цели сектори в икономиката.
Втората причина обаче е доста по-интригуваща: само с две изречения, Никола Филчев изби от главите на всички политици идеите им за задължително европеизиране на прокуратурата. Тоест - за превръщането й в институция с големи правомощия и още по-големи задължения, която подлежи на парламентарен контрол и в която всички - от редовия обвинител до главния прокурор - носят конкретна отговорност за действията и бездействието си.
Прокуратурата разполага със значителна информация за незаконен износ на милиони долари в чужбина и за множество сделки, извършени в чужбина, за да се избегнат данъци. Тази информация обаче невинаги е годна да се доведе разследването докрай, заяви в понеделник (6 юни) главният прокурор, но нито един от гръмогласните противници на офертата му за амнистия на мафиотските капитали не се осмели да коментира тези негови думи. Което доказва, че Никола Филчев пак успя да уцели ваксата и да отстрани реформаторската опасност, надвиснала над повереното му ведомство. Поне до средата на февруари 2006 г., когато 7-годишният му мандат изтича...

Facebook logo
Бъдете с нас и във