Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ОКРЪЖЕН ПРОКУРОР НАПРАВИ ШЕФОВЕТЕ СИ ЗА СМЯХ

ЧЕТВЪРТАТА ВЛАСТ ОТВРЪЩА НА УДАРА ТАКА, ЧЕ ТРИТЕ Й ПОСЕСТРИМИ ОЩЕ ДЪЛГО ЩЕ ГИ БОЛИПреди шест месеца Държавният департамент на САЩ публикува годишния си доклад за спазването на човешките права в България през 2004 година. Според авторите на четивото, разпространено на 28 февруари, медиите у нас били относително свободни, защото част от собствениците им се заигравали с рекламодателите си или пък с управляващите и налагали някои ограничения върху журналистите.Както е казал народът по друг повод - каквото повикало, такова се обадило. В случая интерпретацията на тази поговорка изглежда така: на завоалираното US-обвинение, че в България има цензура, премиерът Симеон Сакскобургготски отговори също толкова... загадъчно: досега медиите не са се радвали на такъв комфорт, какъвто са им осигурили управляващите от НДСВ и коалиционният им партньор ДПС.И наистина, ако човек се позамисли малко по-сериозно по въпроса, задължително ще стигне до прозрението, че г-н Сакскобургготски е прав. По време на мандата си жълтите не стиснаха деликатно за гушата нито един издател и не го принудиха да си мълчи по еди кой си въпрос така, както го правеха част от министрите на Иван Костов в периода 1997-2001 година. За едно обаче премиерът Симеон Сакскобургготски не е прав: професионалният уют на пресата, радиото и телевизията се дължи единствено на факта, че на управляващите изобщо не им пука какво пишат или говорят за тях журналистите. Вярно, от време на време шефовете на засегнатите ведомства или правителственият говорител благоволяват да отговорят на критиките или пък да обърнат сериозно внимание на изложените проблеми, но в 85-90% от случаите всичко приключва с формалното отбиване на номера. Много са тъжните примери, с които може да бъде онагледен медийният непукизъм на тружениците в изпълнителната власт. До неотдавна, сякаш по предварителна уговорка, те дружно не обръщаха никакво внимание на писаниците по техен адрес, но преди около година и два месеца спокойствието им най-неочаквано бе нарушено. На 6 април 2004 г. в София бе учреден Клуб - Журналисти срещу корупцията, който днес има над 160 членове от столицата и страната. Първата проява на клуба бе на 9 юли 2004 г. и бе свързана с несекващите скандали между видинския областен управител Мартин Дончев и видинския градоначалник второмандатник Иван Ценов. А само преди един месец - на 20 април, пак във Видин, Клуб - Журналисти срещу корупцията стартира уникалният за България проект Публичен и медиен мониторинг върху дейността на администрацията на регионално ниво за осъществяване на обществен и граждански контрол. Той е финансиран по програма ФАР - Развитие на гражданското общество, и ще бъде реализиран от клуба в областите Видин и Монтана. В този подскок на съдбата няма нищо случайно. Най-напред видинският челен опит в неуспешната борба срещу корупцията няма равен на себе си, защото дори Върховната касационна прокуратура не успя да убеди своите подчинени на дунавския бряг да изпълнят задълженията си по закон. Втората причина е, че видинският кмет Иван Ценов умишлено не уважи стартирането на фаровския проект, въпреки че медийният мониторинг ще бъде осъществяван върху дейността на абсолютно всички органи на властта във Видин и Монтана - областната управа, общината, полицията, съда, следствието и прокуратурата. За целта до началото на месец юни във Видин и Монтана ще бъдат разкрити горещи телефонни линии, на които жителите на двете области ще могат да подават сигнали за корупция, които членовете на клуба ще обработват и ще насочват към държавното обвинение, органите на МВР, правителствената комисия Антикорупция, Главна данъчна дирекция или до бъдещите членове на антикорупционната комисия в 40-ото Народно събрание (ако има такава, разбира се). А по най-фрапиращите случаи членовете на клуба ще провеждат съвместни разследвания, които ще бъдат публикувани едновременно във всички медии, чиито собственици или главни редактори споделят баналната истина, че българската корупция може да ни изхвърли от Европа. До момента клубът има зад гърба си две такива съвместни операции - за добре заплатената шуробаджанащина в община Асеновград и за още по-скъпо струващата (на данъкоплатеца, естествено) анархия в Министерството на образованието и науката по отношение на обществените поръчки. Тези акции са реализирани по проекта на Американската агенция за международно развитие (USAID) Лице в лице с корупцията, в тях участваха журналисти от десет национални медии, а публикациите и събраните документи са изпратени, както се казва по друг повод... където трябва.В този смисъл видинският градоначалник Иван Ценов е прав да се сърди на Клуб - Журналисти срещу корупцията, защото едно е човек да вижда редовно името си в медиите, но по съвсем друг начин изглеждат нещата, когато с него са се захванали едновременно пет-шест или повече вестника, радиа и телевизии.Както вече стана дума, на 9 юли 2004 г. клубът направи първата си професионална крачка във Видин, когато правителствената Комисия за координация на работата по борбата срещу корупцията проведе там първото си извънстолично заседание от основаването си през 2002 година. То бе ръководено от шефа на комисията - правосъдния министър Антон Станков, а в работата му взеха участие видинските депутати Нина Чилова от НДСВ (днес министър на културата и туризма) и Михаил Миков от Коалиция за България, прокурорът от Върховната касационна прокуратура Ангел Илиев, както и почти всички по-първи хора на Видин - областният управител, председателят и тримата заместник-председатели на Общинския съвет, както и цялото ръководство на РДВР.По време на заседанието бе обсъден докладът на работната група, извършила проверка по седемте сигнала за закононарушенията на видинския кмет Иван Ценов, изпратени в периода 2002-2003 г. от губернатора Мартин Дончев до правителствената комисия Антикорупция.Като най-фрапиращ пример в доклада бе посочен кредитът от 1.6 млн. лв., взет от Първа източна международна банка (днес Интернешънъл асет банк). Сделката е подплатена с Решение № 90 на Общинския съвет, взето от 4 юни 2003 г., а кредитът е гарантиран с 22 общински недвижими имота. В 14-дневния законов срок областният управител на Видин спира със своя заповед решението на Общинския съвет за вземане на кредита, но кметът Ценов я обжалва пред Видинския окръжен съд. А в хода съдебната схватка става ясно, че батаците около кредита са далеч по-големи.На 27 февруари 2003 г. Общинският съвет преобразува въпросните 22 недвижими имота от публична общинска собственост в частна общинска собственост. Предложението е на кмета Иван Ценов, а мотивът му е, че като публична общинска собственост тези имоти не могат да бъдат ипотекирани.Областният управител спря изпълнението на това решение, а кметът обжалва заповедта му пред Видинския окръжен съд (ВОС). През пролетта на 2003 г. ВОС обяви преобразуването на 22-та имота за незаконосъобразно, а на 22 юли същата година тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) потвърди решението на видинските магистрати. В този случай обаче поговорката По-добре късно, отколкото никога изобщо не е приложима, защото докато ВАС се наумува, кметът и общинарите вече са се налудували: те са ипотекирали спорните имоти, получили са кредита и са похарчили по-голяма част от парите. По същия начин изглеждат и останалите шест прегрешения на кмета Иван Ценов, описани в доклада на правителствената комисия Антикорупция (обсъден във Видин на 9 юли 2004 година). Всички те са свързани с груби нарушения на Закона за обществените поръчки; с отчитането и плащането на несвършена работа; с подаряването на отчуждени общински имоти на свои хора (сред тях е и съпругата на видинския градоначалник - Цеца Николова); с осигуряването на безвъзмездни дарения от общинския фонд Приватизация в полза на бившия заместник-кмет Лъчезар Николов и на предишния председател на Общински съвет Илия Раденковски. Каква е по-нататъшната съдба на доклада на правителствената комисия Антикорупция не е известно, защото по закон тази структура има само едно единствено правомощие в такива случаи: да изпрати материалите и изводите си на главния прокурор Никола Филчев или на заместник главния прокурор и ръководител на Върховната касационна прокуратура (ВКП) Христо Манчев. Неведнъж Параграф 22 е критикувал някои аспекти от дейността на държавното обвинение и неговите шефове. В този случай обаче се оказа, че колкото и всички прокурори да са подчинени на главния прокурор, дори и той може да бъде безсилен. И то не пред друго, а пред ината на видинския окръжен прокурор Пролетка Велкова.Почти едновременно с правителствената комисия Антикорупция областният управител Мартин Дончев също залива със сигнали за нерегламентираното поведение на кмета Иван Ценов всички съответни нива на държавното обвинение. В периода 2002-2003 г. обаче губернаторът тотално губи сражението, защото нищо не може да накара Видинската окръжна прокуратура да изпълни задълженията си по закон и да образува дори едно предварително производство срещу кмета Ценов (съдържанието на сигналите до комисията Антикорупция и до прокуратурата са едно и също). Едва в началото на 2004 г. Дончев най-сетне успява да пробие блокадата и един от сигналите му кацва на бюрото на главния прокурор. Реакцията на Никола Филчев приятно изненадва губернатора, защото на 19 февруари същата година шефът на държавното обвинение разпорежда на Видинската окръжна прокуратура да изясни всички факти и обстоятелства и да извърши пълни и цялостни проверки по всички пунктове в сигнала на управителя на област Видин.Последвалите събития тотално сриват вярата на Дончев, че в прокуратурата царят ред и дисциплина. На 25 февруари 2004 г. окръжният прокурор на Видин Пролетка Велкова нарежда на трима свои подчинени - Кирилов, Влашев и Илиева, както и на видинския районен прокурор да изпълнят разпореждането на Никола Филчев. Три месеца по-късно обаче Видинската окръжна прокуратура, със свое постановление № 155 от 26 май 2004 г., категорично отказва да образува досъдебно производство срещу кмета Иван Ценов поради липса на престъпна дейност.Видинският губернатор Мартин Дончев моментално обжалва този отказ пред Софийската апелативна прокуратура. На 18 август 2004 г. апелативната прокурорка Каролина Хлебарова разбива на пух и прах мотивите, с които Видинската окръжна прокуратура отказва да започне наказателно производство срещу градоначалника Ценов, като нейното постановление завършва със следните няколко изречения: Уважавам жалбата на управителя на област Видин. Отменям постановлението на Окръжна прокуратура - Видин от 26 май 2004 г., като необосновано и незаконосъобразно. Препис от постановлението на Апелативна прокуратура - София, да се изпрати на Окръжна прокуратура - Видин, за изпълнение на указанията в настоящия акт. Колкото човек може да получи от умрял писмо, толкова и видинските окръжни обвинители се стряскат от постановлението на апелативната прокурорка Хлебарова. Вместо да разпореди на хората си да изпълнят указанията на висшестоящия орган, видинската окръжна прокурорка Пролет Велкова протестира постановлението на Каролина Хлебарова пред Върховната касационна прокуратура (ВКП). В средата на февруари 2005 г. ВКП изцяло потвърждава становището на апелативната прокурорка Хлебарова и за втори път разпорежда на Видинската окръжна прокуратура да образува предварително производство по сигнала на областния управител Мартин Дончев. Кой знае защо обаче и препоръката на Върховната касационна прокуратура не прави никакво впечатление на шефката на видинското обвинение, защото до ден днешен Пролетка Велкова не е предприела абсолютно нищо, за да изпълни задължителните указания на ВКП. Всъщност загадка няма. Още миналото лято Параграф 22 писа, че докато кметът Иван Ценов е раздал и заложил половин Видин, съпругът на Пролетка Велкова е бил на заплата при него. И при всеки отказ за образуване на предварително производство срещу градоначалника той е бил стимулиран по подобаващ начин - чрез увеличение на заплатата, чрез повишаване в длъжност или по някакъв друг начин. А подобни ангажименти понякога са доста по-важни от някаква си трудова книжка...

Facebook logo
Бъдете с нас и във