Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Оманският фонд срещу България

Крие ли нещо държавата за отношенията си с акционерите на Корпоративна търговска банка (КТБ)? Неколкократно тиражираната информация за намеренията на Държавния общ резервен фонд на Султаната на Оман да търси правата си пред международна юрисдикция беше потвърдена тази седмица официално от сайта на Международния център за уреждане на инвестиционни спорове във Вашингтон. Той е част от институциите в групата на Световната банка и е създаден с Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове, по която България е страна наред с още 158 държави.

Искът на фонда е с дата 22 октомври и ответник по него е България чрез Министерството на финансите. Оманският фонд се представлява от адвокатската кантора "Фрешфийлдс Брукхаус Деринджър", базирана в Австрия и Германия. Финансовото ведомство пък е наело англо-американската "Арнолд & Портър" и определящото се като "бутиково" българско адвокатско дружество  "Томов & Томов". Документи по делото в електронен вид все още не са публикувани и не става ясен размерът на исканото от Оманския фонд обезщетение, което дава повод за шеметни спекулации в диапазона от 200 млн. до 1 млрд. лева. Както и за поредната доза съмнения за връзка на фонда с българското задкулисие, прикриващо откраднатото по време на прехода зад чужди имена и интереси.

Оманският фонд придоби 30% от акциите на КТБ през 2009 г. чрез люксембургското си дружество "Бългериън Акуизишън Къмпани II" С.а.р.Л., като цената на сделката е 185 млн. лева. Борсовата стойност на пакета преди поставянето на банката под специален надзор беше обаче по-малка - около 150 млн. лева. Тези ценови равнища са отправна точка за начисляване на загубите, към които може да бъдат калкулирани лихви и пропуснати ползи. Ако бъдат взети предвид и загубите на пострадалите от умишления фалит на КТБ други акционери, облигационерите и многобройните вложители с изгубени негарантирани влогове, сметката на държавата за покриване на претенциите им ще възлезе на милиарди. Всичко това кореспондира напълно с отрезвяващите данни на Евростат за реалния бюджетен дефицит (5.8 % след включването на държавната помощ за Фонда за гарантиране на влоговете), както и с предвидената в проектобюджета за 2016 г. възможност за емитиране на нов външен дълг в размер на 5.3 млрд. лева.

 Оманският фонд отдавна заяви намеренията си да отнесе казуса до международна юрисдикция, след като държавата отне на акционерите всяка възможност да защитят интереса си у нас. Предложението на фонда за спасяване на КТБ, отправено през октомври миналата година в консорциум с австрийския фонд ЕПИК и "Джем корп" беше отхвърлено с активната роля на бившия гуверньор Иван Искров. После акционерите не бяха допуснати като страни и по делото срещу решението на БНБ за отнемане лиценза на банката с мотива, че нямат правен интерес от обжалването му. След откриването на производството по несъстоятелност на КТБ пък бързо стана ясно, че то няма да осигури достатъчно средства за удовлетворяване на вземанията. 

До средата на тази година (2015-а) тук-там се промъкваше информация за предприети от Оманския фонд стъпки, но официално потвърждение липсваше. То се появи през юли, след като главният юрист на БНБ Нина Стоянова (сега подуправител на БНБ) увери, че акционерите нямат основание да съдят България. Фондът излезе с изявление на сайта си, че работи усилено за защита на инвестицията си в КТБ. Уточнено беше, че макар тя да представлява едва 0.5% от инвестиционния портфейл на султаната към този момент, няма да бъдат пестени усилия за възстановяване на парите.

През цялото време финансовото министерство твърдеше, че няма информация за предприети стъпки срещу държавата, и не признаваше за отправени до него искания на инвеститорите - акционери и облигационери. Едва след официалната информация за подаден от фонда иск във Вашингтон финансовият министър Владислав Горанов потвърди фактите, демонстрирайки увереност. "Неоснователно е акционер на банка в несъстоятелност да има претенции към държавата. Наели сме адвокати за защита на тази позиция, имаме капацитет и опит в подобен вид дела и не сме притеснени. Готови сме да водим тази битка", заяви Горанов.

Шефът на адвокатското дружество „Томов & Томов“ Лазар Томов, който оглавява арбитражната му практика, заяви пред "Параграф 22" че има изрична забрана да коментира казуса. "Финансовото министерство са наши клиенти и приятели, а политиката на държавата е да не се правят коментари извън публикуваната официална информация. Процедурата не е публична, за хода й можете да се информирате от сайта на арбитражната институция и от правилата на конвенцията", поясни Лазар Томов. Той е участвал в редица международни арбитражни дела срещу България с ищци „Плама Консорциум“, "Аксешън Ийстърн Юропиън Кепитал“ и „Мезанин Мениджмънт Суидън“, „Новера“, „ЕВН“ АГ, „СТ-АД“ ГмбХ и др.

Международният център за уреждане на инвестиционни спорове е специално проектиран за уреждане на спорове между чуждестранни инвеститори и нации домакини. Той действа независимо от националните правни системи, а ролята на националните съдилища е ограничена до правна помощ в признаването на решенията му. Съгласно Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове юрисдикцията на центъра обхваща всеки пряко произтичащ от осъществяване на инвестиция правен спор между договаряща държава и чуждестранен инвеститор. Необходимо е обаче страните по спора писмено да са се съгласили да го внесат за разглеждане от центъра, след което той не може едностранно да бъде оттеглен.

Това поставя и най-важния въпрос - дала ли е България съгласие за разглеждане на спора с Оманския фонд във Вашингтон? И ако го е дала, кога и как е направено това? България може би е посочила какъв тип казуси ще допуска за разглеждане още след ратифицирането на конвенцията през 2001 година. Възможно е също арбитражната клауза да е част от Договора между правителството на Република България и правителството на Султанат Оман за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, подписан и ратифициран през 2007 година. Подобни договори обикновено включват изрични задължения при наличие на инвестиционен спор между едната страна и гражданин или фирма на другата страна спорът да бъде отнесен до международна юрисдикция.

Така например договорът между България и САЩ стъпва върху Конвенцията за уреждане на международни спорове и директно препращат към приложението й. Договорът предвижда страните първо да пристъпят към консултации и преговори. При неуспех в шестмесечен срок от възникване на спора заинтересованият гражданин или фирма може да избере да се съгласи за уреждането му чрез помирение или задължителен арбитраж в Международния център за уреждане на инвестиционните спорове или съгласно арбитражните правила на Комисията на ООН за международно търговско право ("УНСИТРАЛ") или в съответствие с арбитражните правила на която и да е арбитражна институция, взаимно договорена между страните по спора.

Ако страните не постигнат съгласие за това дали помирението или задължителният арбитраж е по-подходящата процедура за прилагане, меродавно е мнението на заинтересувания гражданин или фирма. След това всяка страна по спора може да започне тази процедура, при условие че спорът не е бил повдигнат с други договорени процедури или пред съда на страната, която е страна по спора. Оманският фонд изобщо не беше допуснат до участие в делото за лиценза, а участието му в производството по несъстоятелност не е процедура, с която спорът може да бъде решен.

"Ще съм крайно изненадан, ако се окаже, че България е сключила арбитражно споразумение единствено с оглед казуса "КТБ". Възможно е обаче да се стигне до разглеждане на спора и без то да е постигнато предварително. Например ако ответникът не е направил т. нар. възражение за подведомственост срещу иска, давайки по този начин последващо съгласие за разглеждането му пред тази юрисдикция. Но пък се съмнявам, че държавата би го направила, ако има свободата да избира пътя на защита", коментира пред "Параграф 22" проф. Огнян Герджиков, председател на Арбитражния съд при Българската стопанска камара.  

Конвенцията дава право на всяка договаряща държава да изиска изчерпването на националните средства за съдебна защита като условие за своето съгласие за арбитраж. Това означава, че България може да иска отлагане на производството във Вашингтон до приключване на делото по несъстоятелност у нас, но това може да не бъде прието. Първата фаза от това производство е помирителна и дава възможност на страните да се споразумеят по спора. В сайта на центъра във Вашингтон относно хода на процедурата е отбелязано само, че трибунал не е конституиран. А трибуналът е органът, който разглежда спора в хода на същинското арбитражно производство, в случай че не е постигнато помирение.

Трибуналът има сериозни правомощия: той може на всеки етап от производството да изисква от страните документи или други доказателства; да посещава мястото, свързано със спора, и да проведе такова разследване, каквото прецени за подходящо; да препоръча всякакви обезпечителни мерки, които би трябвало да се вземат, за да се опазят правата на всяка една от страните. Решенията си трибуналът взема с обикновено мнозинство, но няма право да ги публикува без съгласието на страните. Арбитражното решение е задължително за тях и не подлежи на обжалване или съдебна защита извън правилата на конвенцията, позволяващи неговото тълкуване, преразглеждане и отмяна. Договарящата държава е длъжна да изпълни на своята територия финансовите задължения, наложени с решението, като изпълнението се извършва по правилата на националното законодателство.

 

 

Сделка или не?

Завеждането на подобно дело зависи, разбира се, от много странични фактори. Оманският фонд декларира интереса си към България повече от десетилетие, но по никой начин не са опровергани подозренията, че е инструмент на задкулисието за овладяване на публични активи и ресурси в полза на кръговете около ДПС. В сферата на интересите му бяха големите енергийни проекти като АЕЦ „Белене“, нефтопровода "Бургас-Александруполис", изграждане на терминал за втечнен газ и на няколко газови електроцентрали, както и "Супер Боровец“. Всички те бяха обаче компрометирани в дълга поредица публични скандали, довела до тяхното прекратяване или замразяване.

Практически до същия резултат се стигна и след фалита на КТБ, но остава въпросът какви са реалните загуби на Оманския фонд. Ако той е свързан наистина с олигархията зад ДПС, изникват много хипотези относно актуалното разпределение на интересите и силите. При положение че фондът не е публична институция, а инвестира чрез специално създадени и регистрирани в офшорни зони дружества, без да се обозначава като техен собственик (и без те да публикуват данни за акционерите си и отчети за дейността си), може да се очаква сделка между него и държавата. И вероятно Горанов и компания разчитат точно на това.


Facebook logo
Бъдете с нас и във