Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ОМБУДСМАНЪТ - НОВАТА АНТИКОРУПЦИОННА ЗАЛЪГАЛКА

Исполинската фигура на българския народен защитник, наречен по европейски омбудсман, завихри около себе си тежки скандали още преди да се пръкне на бял свят. От 2000 г., когато за пръв път бе споменато заклинанието граждански посредник, се появиха поне половин дузина законопроекти за дейността му. И ако човек се заслуша по-внимателно в думите на техните идеолози, автори и вносители, ако вникне по-издълбоко в страстта, която блика (на талази) измежду думите им, ще се почувства досущ като в телевизионна реклама на препарат за почистване на санитарен фаянс (по нашенски клозетни чинии). Ха потребителят отвърти капачката на шишето, ха всички микроби измират тутакси - барабар с поколенията до девето коляно... Тъжната истина обаче е, че нито един от въпросните законопроекти не е стигнал дори до пленарната зала на парламента (където би трябвало да получи одобрение), камо ли да попадне на страниците на Държавен вестник, където се публикуват приетите закони.От няколко месеца насам страстите около омбудсмана отново се нажежиха. Нещо повече - всички заинтересовани така задърпаха чергата на народния закрилник към себе си, че най-вероятно от нея скоро ще останат само купчина парцали. Според правосъдния министър Антон Станков, съществуването на тази институция ще ограничи максимално корупцията в България. Мнението на председателя на Върховния административен съд (ВАС) Владислав Славов е, че чрез омбудсмана ще намалее (и дори ще бъде преустановено напълно) неприсъщото участие на прокуратурата в гражданските и административните дела. Червеният депутат Любен Корнезов пък обяви, че омбудсманът, освен дето ще разтовари от излишна работа много институции (в това число и ръководената от него парламентарна Комисия по жалбите и петициите на гражданите), най-после ще осигури реална защита на човешките права в България. В първата редица на омбудсман-феновете моментално се нареди и вездесъщият пламенен народен трибун от НДСВ Емил Кошлуков, който като колегата си Корнезов изрази лично мнение по въпроса - омбудсманът ще действа като школа за демокрация и ще предпазва публичните власти от синдрома на лошата административна практика. С изключение на шефа на ВАС Владислав Славов, всички останали подкрепиха думите си с дела и увековечиха себе си с по един съответен законопроект. Никой обаче така и не се нае ясно и точно да обясни какво се крие зад кодовата дума омбудсман, която на български означава народен защитник (но не в смисъла на хайдутин или партизанин), а на народен адвокат, граждански или обществен посредник. Още по-малко пък бяха онези смелчаци, които се осмелиха да припарят изобщо до темата Защо е жизнено необходимо приемането на специален закон за обмбудсмана и с какво точно ще се занимава той?Ей тук му е мястото да добавим още едно-две питания все в тази посока. Защо, след като е толкова важно и толкова европейско да си имаме омбудсман, от 2000 г. насам непрекъснато разни хора внасят в парламента различни законопроекти и нито един от тях не е стигнал до пленарна зала? Проектите ли са тъпи, авторите им ли не разбират с какво са се захванали, или има нещо скрито, което ни бива да се знае от обществото? И защо Министерство на правосъдието не само презря всичко свършено до момента, ами написа своя си вариант на специалния закон за омбудсмана и го пусна почти по терлици за съгласуване из останалите министерства? Както преди няколко години главният парламентарен омбудсман на Швеция Клаес Еклунд признава - в самата идея за народния защитник е заложен парадокс. От една страна, той е държавна институция с изключително широки правомощия. От друга - неговата задача е да защитава правата на личността, засегната от останалите държавни институции. От трета страна пък, омбудсманът се различава от всички другите държавни органи, защото не е съд, не е административен орган и по същество дейността му има по-скоро морален характер.Всичко това бе залегнало още в първият проект за създаване на омбудсман в България, внесен в парламента през ноември 2000 г. от сините депутати Иван Сунгарски, Димитър Абаджиев, Анелия Тошкова, Александър Пиндиков и Иван Димов. Според този проект омбудсманът е български гражданин, който е навършил 40 години (но не е по-възрастен от 65 г.) и задължително има висше образование (баз да се уточнява какво). Освен това той трябва да има познания в областта на националното и международното право и да е с високи морални качества и привързаност към идеите на хуманизма и демокрацията (каквото и да означава това). Омбудсманът се избира от парламента за срок от 5 години с обикновено мнозинство (с гласовете на половината от наличните депутати плюс един) има право само на два мандата. На омбудсмана, според законопроекта на сините, трябва да му е забранено да заема държавна служба, да получава възнаграждения срещу труд (освен от преподавателска дейност и научни публикации), да изпълнява други обществени функции, както и да членува в политически партии или синдикални организации. Според проекта, предложения кой да бъде омбудсман могат да правят президентът, председателят на Конституционния съд, Висшият съдебен съвет, както и 20 хиляди пълнолетни български граждани, организирали и внесли подписка в парламента. По време на мандата си общественият посредник ще се ползва с имунитета на народен представител, но ще взема заплата като член на Конституционния съд. Законопроектът предвижда много широки правомощия за омбудсмана, които най-общо гласят: Той разглежда оплаквания и сигнали срещу органи и лица, осъществяващи публична власт; има право да извършва разследвания и да прави проверки, включително и по собствена инициатива; може да отправя предложения и препоръки до органите за отстраняване на последиците от накърняване на права.... Освен това авторите на синия проектозакон предвиждат възможността омбудсманът да предлага на президента, правителството, главния прокурор, Народното събрание и върховните съдилища да сезират Конституционния съд, когато се налага да се тълкува основният закон - конституцията, или пък да се отменя неин нормативен акт или текст. Общественият посредник, според предложените от депутати текстове, трябва да има правото да иска (и да получава) безпрепятствено информация от държавните органи, както и да има достъп до лицата и институциите, осъществяващи публичната власт. Народният посредник трябва да може да изразява мнението си публично във всички случаи, когато е констатирал, че се накърняват права и свободи на частни лица, както и да уведомява прокуратурата за резултатите от своите разследвания и проверки (ако разполага с данни за извършено престъпление). За особено тежките случаи омбудсманът ще може да информира директно Народното събрание. В същото време обаче общественият посредник не бива да се занимава с оплаквания и сигнали срещу парламента, Конституционния съд, Висшия съдебен съвет, прокуратурата, съда и следствието. Табу за него ще са националната сигурност и външната политика (т.е. всички специални служби и дипломатите). Оплакванията и сигналите до омбудсмана ще са безплатни, но за сметка на това задължително изискване ще е те да не са анонимни.Проектът на Закона за народния защитник, внесен от БСП се различава значително от този на сините депутати. Според автора му Любен Корнезов, право да се обръщат към институцията трябва да имат единствено физическите лица, докато юридическите такива могат да си търсят правата по други пътища. Според червеният проект омбудсманът трябва да има право да присъства в пленарната зала на Народното събрание и да взема думата, когато я поиска. Освен това проектозаконът Корнезов предвижда на обществения защитник да се дава възможност да присъства също на заседанията на правителството и на Консултативния съвет по национална сигурност при президента. Проектът Корнезов предполага народният защитник задължително да е юрист с най-малко 15 години юридически стаж. Най-големите опасности пред омбудсмана, според социалистите, са принизяването на институцията до Бюро жалби или до превръщането й в ненужна декорация на мнима демокрация. Третият напълно готов (засега) проект е на Емил Кошлуков. Под текста са се подписали още депутатите Милена Лилова и Ирена Варадинова от НДСВ и Лютви Местан от ДПС. Общата оценка за този законопроект е, че почти изцяло запазва основните положения на синята идея. Голямата отлика е, че омбудсманът може да си има двама заместници - за централната и местната администрация. Другата по-съществена разлика от проекта на СДС е, че ако идеите на Кошлуков бъдат приети - жалбите и сигналите ще могат да се подават писмено, устно, по телефон (или друго традиционно средство за съобщение) и чрез електронна поща.Четвъртият актуален (засега) вариант на закон за омбудсмана е на правосъдното министерство и носи работно заглавие Закон за народния защитник и гражданските посредници. Съществената разлика в него от останалите му побратими е, че се предвижда съществуването както на граждански посредници по места, така и на народен защитник на централно ниво. След толкова много проекти въпросът е: нужно ли е омбудсманът да бъде въдворяван със специален закон? Както се вижда от всичко, написано по-горе - нужно е. Нещо повече - десетината пилотни проекта за назначаването на обществен защитник (в Севлиево, Копривщица, Пловдив, Варна, Шумен, Разград, Смолян, Стара Загора, Казанлък, столичния район Младост и (София-град) показаха, че ако институцията омбудсман бъде въведена със закон - тя ще се превърне в изключително сериозна възможност за озаптяване на държавните чиновници и държавните органи на управление като цяло. В същото време обаче опасността точно тази институция да се политизира продължава да грози намеренията за създаването й. Каквото и да ни говорят разни хора от разни трибуни - примерите за това всекидневно бодат очите на българина. Хубаво е избирателят (електоратът) да е наясно и с още нещо - омбудсманът не е, не може и никога няма да се превърне в лечебно биле в борбата срещу корупцията. Още по-малко пък ще гарантира стопроцентово спасение от административния произвол. Да не говорим, че е абсурдно той да изземе (или да дублира) каквито и да било функции на прокуратурата, на парламентарната комисия по жалбите и петициите, или на която и да е друга институция. Едно обаче е сигурно: ако не друго, омбудсманът (общественият защитник) поне ще вдига шум. И ако бъдещият закон е добър - този шум хем ще е силен, хем ще е много полезен. Така, както е в Швеция от почти 290 години насам, а по белия свят от няколко петилетки. Дори в Албания той вече действа от цели четири години.

Facebook logo
Бъдете с нас и във