Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ОПЕРЕТАТА СРЕТЕН ЙОСИЧ

Сърбинът бе арестуван на 20 юни 2002 г. след операция на НСБОП. Той е обявен за издирване от Интерпол за 23 тежки криминални престъпления, извършени от края на 80-те години в няколко европейски държави - банкови обири, въоръжени грабежи, трафик на дрога и проститутки, незаконна търговия с оръжие и три убийства на полицаи. Заловен е обаче по случайност, след като германски антимафиоти засекли негов разговор с разработван престъпник в Германия, и уведомили българските си колеги.За първи път името на Сретен Йосич бе употребено за меверейската кауза в началото на юли 2002 г., когато столичен всекидневник разпространи изявлението на високопоставен антимафиот от Бургас, според когото Сретен Йосич бил новият наркобос на Южното Черноморие, а бандата на небезизвестния Димитър Желязков (Митьо Оите) работела за него. Тази версия, ако изобщо някой полицай в Бургас е споменавал подобно нещо, остана недоказана, но медиите захапаха въдицата и не я пускат вече втора година. На 17 юли 2002 г. холандските власти поискаха официално Сретен Йосич да бъде екстрадиран в страната на лалетата, за да бъде съден за две убийства и притежание на 20 кила хероин. Седмица по-късно (на 25 юли) при засилени мерки за сигурност състав на Софийския градски съд постанови екстрадицията на сърбина, а на 9 август Софийският апелативен съд потвърди определението му.На пръв поглед случилото през следващата седмица не отговаря на никаква логика. На 14 август 2002 г. вечерта пред басейна Спартак бе прострелян бившият командос Алексей Петров. На 16 август сутринта Сретен Йосич бе натоварен на специално изпратен самолет и отлетя за Холандия. Същия ден следобед пред столичния музей Земята и хората (между НДК и хотел Хемус) двама мотициклетисти простреляха и раниха бившия застрахователен бос Димитър Джамов. А около 22.30 ч. в ж. к. Белите брези за едната бройка не бе направен на решето и соченият за основен софийски наркодилър Илиян Варсанов.Оттук нататък вездесъщите осведомени източници от МВР разделиха информационния поток на няколко ръкава. Най-напред, Сретен Йосич бил пребивавал в България повече от три години и въртял общ бизнес с български наркобосове. През зимата на 2002 г. сърбинът станал гарант на един от българските си партньори пред колумбийски наркотрафиканти по четири сделки за общо 2 т кокаин. Според тиражираната тогава информация на спецслужбите обаче българинът не се издължил, Йосич платил дълга му в размер на 250 млн. долара, след което започнал да си иска парите. Българинът, естествено, се уплашил за живота си и предал сърбина на НСБОП. Според друга версия две седмици след задържането на Йосич 30 негови другари влезли в България през различни ГКПП-та, носейки за освобождаването му откуп от 3 млн. долара. Други 250 от хората на Сретен - все бивши командоси, научени на убиват, седели на бойна нога в Сърбия и чакали сигнал да пият ли, или да нападат враговете. Уплашен от тази оперативна информация, шефът на НСБОП - ген. Румен Миланов - уведомил за опасността главния прокурор и това станало причина Сретен Йосич да бъде преместен от Софийския централен затвор в сградата на Транспортна болница. Първото предупреждение, че сърбите не се шегуват, беше бомбата, гръмнала на 15 юли 2002 г. пред прозореца на вътрешния министър Петканов - съобщиха преди две години на висок глас няколко медии, въпреки че ставаше дума за маломерна самоделка, взривена в 6.40 ч. сутринта на двайсетина метра от сградата на МВР. Атентатът срещу бившия командос Алексей Петров на 14 август 2002 г. също бе вписан идеално в схемата с многомилионния откуп, даван за свободата на Сретен Йосич. Нейното налагане в публичното пространство започна още на 17 август (ден, след като сърбинът бе откаран в Холандия), но достигна своята кулминация седмица след като бяха убити прокурорът Николай Колев (на 28 декември 2002 г.) и бившият психолог на баретите и заместник-шеф на охраната на СИБанк Владимир Димов (на 29 декември през нощта). Според въпросната версия, огласена надълго и нашироко през януари 2003 г. от поета революционер Едвин Сугарев, сръбските колеги на Алексей Петров му дали 3 млн. долара, които той трябвало да предаде на главния прокурор чрез бившия си колега Филко Славов, който пък бил единственият доверен човек на Никола Филчев. След като заговорът не успял, сърбите си поискали парите обратно, но Петров не ги върнал и трябвало да бъде очистен за назидание. Няколко месеца по-късно Николай Колев научил за заговора и тръгнал да събира доказателства срещу смъртния си враг Филчев. Той обаче разбрал за коварните помисли на Колев и чрез Славов и Петров уредил въпроса.Колкото до атентата срещу Димитър Джамов (на 16 август 2002 г.), той също беше разкрит на бърза ръка от добре осведомените източници в МВР. Бившият застрахователен бос преметнал молдовската мафия с крупна сума пари за пропан-бутан (между 300 000 и 500 000 марки), която му пратила моторизираните килъри - практика, непозната до онзи момент в България. Името на Сретен Йосич стана медиен факт отново на 31 януари 2003 г., когато в столичния Студентски град бе разстрелян с картечница бившият треньор по борба - 60-годишният Тодор Матов, а друг известен български борец - Янчо Костадинов като по чудо се размина само с рана в крака. Според тиражираната тогава версия на добре осведомените източници от МВР ситуацията вече изглежда така. Куршумите били предназначени за Димитър Джамов, но убиецът объркал мерцедесите на застрахователния бос и Костадинов и разстрелял не когото трябва. Малко преди уникалното убийство Джамов, Матов и Костадинов се намирали в Зимния дворец, а колите им наистина били почти еднакви - тъмни лимузини Мерцедес 600 SEL. Единствените по-очебийни различия (на светло, разбира се) били номерата на регистрационните табели и бронираните стъкла на мерцедеса на Джамов.За разлика от неуспешния атентат срещу Джамов през лятото (заради пари за газ), този път той е трябвало да бъде разстрелян заради участие в неуспешната комбина за освобождаването на Сретен Йосич. Като равноправен партньор на Алексей Петров, носещ солидарно отговорността за провала с бившата барета. А молдовската му далавера бе прибрана в гардероба за по-късно.Комшийската връзка в българските поръчкови убийства придоби нови измерения след разстрела на сръбския президент Зоран Джинджич на 12 март 2003 година. Само няколко дни бяха необходими на анализаторите и под българското небе се появи вездесъщият Земунски клан.Според новата логическа постройка лидерите на бившата СИК и хората около новоизгрялата медийна звезда Иван Тодоров-Доктора (чийто Мерцедес бе гръмнат на Цариградско шосе), имали сериозни позиции в международните наркоканали на Сретен Йосич и покойния му командир и патрон Желко Ражнятович-Аркан. Данните отново са пуснати в публичното пространство от МВР, но връзката вече е друга: разстреляният през март 2001 г. на о. Аруба Поли Пантев, който в годините на югоембаргото живял в Сърбия. (Изобщо връзките на МВР се прочуват посмъртно.)В тази история са омесени едновременно няколко версии, по които вътрешното ведомство пуска съдебно-криминалните репортери да гонят Михаля. Най-напред са митичните 600 кг колумбийски кокаин, откраднати и продадени от Пантев, заради които той е разстрелян. Дрогата била предназначена за Земунския клан, който не прощавал на никого. Като част от наркоотмъщението е описан и неуспешният бомбен атентат срещу Милчо Бонев, извършен в началото на септември 2001 година. Съгласно тази хипотеза Бай Миле, който имал дългогодишен бизнес в Сърбия и Македония, бил заподозрян от двама братя в СИК, че той е предал Поли Пантев на комшиите и те пратили убийците след него. В МВР били сигурни, че братята са поръчали атентата срещу бай Миле, защото след него се отделили от СИК и заработили с една бивша барета и Иван Тодоров-Доктора.Колкото до връзката със Сретен Йосич, тя протича в следната посока. След екстрадирането му в Холандия през 2002 г. негов наместник в България станал мафиотът от Земунския клан Ненад Миленкович. Според МВР той бил спецемисарят на страховитата земунска мафия в София, който поел контрола над трафика на хероин от Турция за Белград през България. На 10 юли 2003 г., при секретна операция на НСБОП, Ненад Миленкович бе арестуван в София, а МВР запя одата на радостта, че е пипнало разбойника от Земунския клан. На 15 юли софийският градски съдия Мая Цонева му наложи постоянна мярка за неотклонение задържане под стража, а около месец по-късно сърбинът бе екстрадиран в родината си. Още тогава (на 19 юли 2003 г.) Параграф 22 писа, че Ненад Миленкович няма нищо общо със Земунския клан, защото онзи Миленкович се казва Деян, но никой не ни чу. Написаното от нас тогава бе потвърдено от световните информационни агенции на 19 юли 2004 г., които разпространиха вестта, че истинският земунец Деян Миленкович е арестуван в Гърция, но казаното от МВР продължи да бъде единствената истина по въпроса. По същия начин никой не се и замисли и върху други два факта. Единият е, че в периода 1992-1994 г., т. е. - в най-усилните години на югоембаргото, Поли Пантев изобщо не е бил в Сърбия, а в Германия. Колкото до втория факт, той кореспондира с модната в момента версия, че масовото клане на 30 юли 2004 г., при което загина Милчо Бонев-Бай Миле, било сръбското отмъщение заради взетите от него 3 млн. долара за освобождаването на Сретен Йосич. Както вече бе споменато, след първия атентат срещу Бай Миле през септември 2001 г. той моментално изчезва от хоризонта и се крие в Сърбия близо половин година. По силата на каква логика сърбската мафия ще приютява човек, откраднал от нея три милиона долара, е пълна загадка. Също толкова самоубийствен изглежда и другият вариант - крадецът да ходи при жертвата си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във