Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ ДРЪПНА ОЩЕ В ПЪРВИТЕ ГОДИНИ НА ДЕМОКРАЦИЯТА

ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ ДРЪПНА ОЩЕ В ПЪРВИТЕ ГОДИНИ НА ДЕМОКРАЦИЯТАГ-н Димитров, като че ли свикнахме с едно, доста нерадостно положение: колкото по-оптимистично звучат отчетите на МВР, следствието, прокуратурата и съда - толкова повече стават уличните престрелки, поръчковите убийства и бомбените атентати. Според вас не става ли дума за демонстрирано пренебрежение към правозащитните и правоохранителните органи?- Нищо нормално няма във въоръжените сблъсъци между престъпните групировки или в показните разстрели по улиците, разбира се. Те се извършват от хора с изкривена ценностна система, които, ако мога така да се изразя, са ни наследство от първите години на прехода. Тогава, когато законодателството се променяше не с дни, а с часове и сенчестата икономика набъбваше и процъфтяваше. Именно по това време възникнаха т. нар. силови групировки, а ръстът на престъпността отбеляза своите върхови стойности. Мисля, че сега държавата (като цяло) и съдебната система (в частност) не могат да бъдат обвинявани, че бездействат. Напротив - амбициите на МВР, на следствените служби, на прокуратурата и другите държавни органи да се излезе от задънената улица си личат, а и конкретни резултати не липсват. Според мен, минаването през подобен етап от общественото и икономическото развитие бе неизбежно и в това отношение България не направи изключение от общото правило. Никой не бива да храни илюзии, че в началото на 90-те години на миналия век е било възможно като с магическа пръчка да изградим такова гражданско общество като в Дания, Германия и останалите европейски демокрации. И в още една посока не бива да строим въздушни кули. Навсякъде съществува престъпност, като борбата е тя да бъде ограничена в поносими граници. Няма държава в света, която да се е похвалила, че я е ликвидирала напълно, и... скоро няма да има.Смятате ли, че следствието ще заработи по-ефективно, ако бъде извадено от съдебната система и пратено в МВР? - Ще ви отговоря така: свят широк, системи много. За сложните дела обаче, особено в Европа, се разчита на независимите магистрати. В Испания, например, този тип разследвания се извършват от съдия-следователи, които имат много по-широки правомощия от българските следователи. Именно те налагат мерките за неотклонение, повдигат и предявяват обвиненията. Според мен, мястото на нашето следствие е в съдебната система. Първо, защото така е записано в конституцията, и второ - защото практиката е доказала, че мястото му е точно там. Мисля, че България разполага с добре изградена структура, а разследващите органи наистина са независими. Те са натоварени с определени правомощия и изпълняват точно определени функции, регламентирани в конституцията, Закона за съдебната власт (ЗСВ) и Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК). Съгласно тези три нормативни акта следователите са независими дори от по-висшестоящите в административната йерархия на следствието и това е факт. Работата на следователя се контролира единствено от прокурора по делото, чиито правомощия и отговорности също са описани много подробно в ЗСВ и НПК. Колкото до повишаването на ефективността, ако следствието мине в МВР - ние и днес работим съвместно с полицията, защото това е неминуемо. Екипният принцип за работа на двете правозащитни структури е въведен отдавна. Освен това за всеки конкретен случай се изготвя конкретен следствено-оперативен план, еднакво задължителен и за двете страни. И при провал е много лесно да се уточни кой къде е стъпил на криво. Без съмнение полицейското дознание също ще докаже нуждата от своето съществуване. Тази практика е наложена в Европа преди десетилетия и нямаше никакъв смисъл през последните 12-13 години то ту да бъде изнасяно от следствието и внасяно в МВР, ту да се случва обратното. Не мислите ли обаче, че разделението между властите се използва главно за откриване на грешки в работата на врага? - В никакъв случай. Противоречията са породени от конкретни проблеми, възникнали в хода на работата по един или друг случай. Те не са продиктувани от самото съществуване на изпълнителна и съдебна власт.Май не сте много убеден в това, което казвате...- Убеден съм, разбира се. Просто защото става дума за единични случаи, а не за масова практика. В Пернишкия регион например подобни противоречия не съществуват, тъй като сме установили много добро взаимодействие и с полицията, и с прокуратурата.А кой носи отговорността, когато стотици бандити и измамници с по три-четири висящи дела са на свобода и няма сила, която да ги вкара зад решетките? Не е ли много лесно всеки да обвинява другия и накрая всички да са невинни? - Не става въпрос за носене на отговорност по принцип, а за изпълнението на специфични задачи, определени от закона.Следствието трябва да разследва, полицията има оперативни функции и ангажименти по разследване на полицейските дознания, а прокуратурата - по наблюдаване на делата и внасянето на обвинителните актове в съда. И ако възникнат някъде противоречия, да речем - между следовател и прокурор, между обвинител и полицай, или между следовател и полицай, те не са продиктувани от факта, че държавното обвинение и следствието са в съдебната система, а дознателите и полицията в МВР, т. е. - в изпълнителната власт. Тъкмо обратното - става дума за конкретни проблеми, които трябва да бъдат решавани на оперативно ниво. Във всяка европейска страна съществува разделение на властите, но никой не прави от това драма. Напротив - събирането на много институции и ведомства под една шапка, концентрирането на много власт в ръцете на неколцина води до вътрешни противоречия с... неочакван край, меко казано. Все пак, не са редки случаите, когато магистрати са вършили това-онова и са оставали ненаказани, защото са с имунитет...- Имунитетът не е най-голямото зло, тъй като много малка част от магистратите са се възползвали от тази своя привилегия. Преди промените в конституцията, влезли в сила през октомври 2003 г., този имунитет се сваляше сравнително лесно от Висшия съдебен съвет (ВСС). От дисциплинарната практика на предишния ВСС става ясно, че има немалко магистрати със свален имунитет, които подлежат на наказателна отговорност и срещу тях са образувани предварителни производства. В този смисъл никой не се крие зад имунитета. Голяма част от следователите, прокурорите и съдиите просто не са се възползвали от него, но това едва ли може да е беда за правораздаването. Смятам, че с предстоящите изменения на Закона за съдебната власт нещата окончателно ще си дойдат по местата. Както вече е известно, законодателят е предвидил по-широка гама от правомощия на ръководителите в магистратурата, стане ли дума за налагане на дисциплинарни наказания. Не възлагате ли прекалено големи надежди на тези изменения в Закова за съдебната власт?- Мисля, че ако те станат факт, ще се случи нещо важно - процедурата за налагане на дисциплинарни наказания ще бъде опростена, а ръководителите в съдебната система вече ще носят персонална отговорност за дисциплината на подчинените си. В предишния Закон за съдебната власт имаше възможност тази процедура да бъде удължавана до безкрай: ръководителят на провинилия се магистрат прави предложение за наказание до Дисциплинарната комисия на ВСС; тази комисия проверява случая и предлага на съвета да накаже магистрата; след това ВСС приема решението с обикновено мнозинство, а наказаният има право да го обжалва пред Върховния административен съд. Когато новият Закон за съдебната власт бъде гласуван на второ четене и влезе в сила, на цялата тази сложнотия ще се сложи край. Дисциплинарните наказания за по-дребните провинения ще се налагат от преките административни ръководители. В същото време обаче си мисля, че прекаленото опростяване на процедурата може да доведе до въвеждането на субективния елемент в наказването на магистратите, което също няма да е полезно за системата.Добре, да приемем, че сте прав - законите не са чак толкова лоши, между съдебната и изпълнителната власт няма концептуални противоречия и недобросъвестните магистрати се броят на пръсти. Защо тогава правоприлагащите органи продължават да са безпомощни в борбата, да кажем, със сивата икономика?- Не бих казал,че сме безсилни пред сенчестата икономика. Тя съществува навсякъде, но в отделните държави борбата с нея се води с различен успех. Не може голямото оправдание да е липсата на качествена нормативна уредба, защото законите ни наистина не са чак толкова лоши. Противодействието на сенчестата икономика е свързано с взаимодействието между много органи - данъчни служби, прокуратура, следствие, полиция, митници, ветеринарен и санитарен контрол, финансово разузнаване, държавен финансов контрол и т. н. В този смисъл, ако взаимодействието и координацията между отделните държавни структури бъдат подобрени, резултатите няма да закъснеят. Какво мислите за идеята да има граждански надзор върху наказателните дела?- Той и сега съществува, защото един от основните принципи на Наказателния кодекс е публичността, която е застъпена в участието на обществеността в съдебните заседания. Те са публични, освен когато сигурността на страната или други фактори изискват делото да се гледа при закрити врата. Съществува възможност също така в наказателния процес да участват граждански ищци и граждански ответници, които наблюдават хода на процеса и защитават правата и интересите си.В актуализирания вариант на Националната стратегия за противодействие на престъпността се казва, че ходът на следствените дела за организирана престъпна дейност - от образуването им до тяхното приключване - ще бъде контролиран и от Инспектората на правосъдното министерство. Подобна стъпка ще ускори ли предварителното разследване?- Физически и технологически е невъзможно да се случи подобно нещо, защото тези дела са много, а Инспекторатът на правосъдното министерство не разполага с толкова хора. Според мен е напълно достатъчно, че всяко дело си има наблюдаващ прокурор, който следи сроковете и качеството на разследване. Искам много категорично да подчертая, че просрочването на едно дело, образувано за организирана престъпна дейност, не е самоцел или неизпълнение на ангажиментите, поети от следствието. Първо - по всяко подобно дело се възлагат множество сложни експертизи, които се извършват само в София. Да вземем делата за трафик и разпространение на наркотици, образувани по чл.354 от Наказателния кодекс. През последната година техният брой рязко се увеличи, но експертизите и анализите на откритите вещества се извършват единствено в Научния институт по криминалистика и криминология на МВР в София. А той, както много добре е известно, разполага с ограничени ресурси. Реформата в досъдебното производство е едно от нещата, които България обеща да свърши след затварянето на преговорната глава Правосъдие и вътрешни работи. Според вас, какво трябва да бъде направено... веднага?- По тоталитарно време съществуваше специална Инструкция за работа на органите на предварителното производство. Но с приемането на конституцията през 1991 г. и на Закона за съдебната власт през 1994 г. тази инструкция престана да действа. До ден днешен подобен подзаконов нормативен акт, който да координира и конкретната работа на полицията, следствието и прокуратурата, не съществува, въпреки че необходимостта от него е много голяма. Колкото по-бързо се приеме такава инструкция, толкова по-ясно и бързо ще се регламентират и персонализират функциите и отговорностите на всяка институция.

Facebook logo
Бъдете с нас и във