Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ОРЛИТЕ НА ПРАВОСЪДИЕТО ГО УДАРИХА ПРЕЗ ПРОСОТО

Ако слугите на българската Темида си вършеха работата със същата непреклонност, с която отстояват личните и груповите си интереси, за престъпността у нас отдавна щеше да се говори в минало време. За най-голямо съжаление обаче в България професионалните задължения най-често се вършат по принуда, докато защитата на личния интерес е въпрос на живот и смърт. Последното доказателство за това е разгорелият се дебат около оставката на (все още) председателя на Върховния административен съд (ВАС) Владислав Славов, подадена (уж) на 10 септември. Според хората, които искат да сложат на негово място конституционния съдия (все още) Георги Марков, тази оставка била факт и влизала в сила тогава, когато Владислав Славов положил клетва като член на Конституционния съд - на 3 октомври. Колкото до президентския указ (по закон именно парафът на държавния глава увенчава процедурата по освобождаването на този пост) - той бил досадна формалност, която по никакъв начин не стопирала избора на новия шеф на ВАС. Колкото и невероятно да изглежда, един от застъпниците на тази теза е тъкмо Владислав Славов - дългогодишен юрист, член на Висшия съдебен съвет и председател на Съюза на юристите. А е невероятно, защото че миналата сряда (10 септември) той наистина подаде оставката си пред Висшия съдебен съвет, но... устно. Къде и в кой закон пише, че устно подадената оставка води след себе си някакви правни последици, не е ясно. И няма как да бъде ясно, защото никъде не пише подобно нещо. Много интересно обаче ще стане, ако тази чудновата практика се масовизира и дойде редът на устните уволнения, на устното нормотворчество и на устните покупко-продажби на остатъците от държавните предприятия.В този смисъл, с цел отпушване на процедурата, президентът Георги Първанов може и да не се връща изобщо от Далечния изток, или където и да е на посещение, за да подписва и подпечатва някакъв си там указ. Достатъчно ще е просто да информира по телефона прогресивната общественост какво мисли по въпроса с оставката на Владислав Славов и толкоз. Две-три изречения са необходими само, за да не набутва държавата с далекосъобщителни разходи. Като (съвсем между другото, за да не навърта нови сметки) президентът Първанов устно може да пусне за обнародване два-три закона, да върне три-четири други на парламента, да подпише (също устно, разбира се) няколко международни спогодби и... тъй нататък.Представяте ли си с какво облекчение ще погледнат еколозите на устното нововъведение? И как щастливо ще въздъхнат любителите на горите, защото поне половината от поголовната сеч отива за производство на хартия? Нищо чудно даже, ако Стинг ни посвети и цяла песен. Просто защото чрез българския устен почин ще оцелеят и джунглите на Амазонка, за спасението на които гениалният музикант води битки от две десетилетия...на стр. 4ОРЛИТЕ НА ПРАВОСЪДИЕТО ГО УДАРИХА ПРЕЗ ПРОСОТОот стр. 1В средата на седмицата мандалото за номинирането на кандидат-шефовете на Върховния административен съд (ВАС) хлопна. На редовното си заседание в сряда (17 септември) Висшият съдебен съвет се запозна с новите две предложения и така за поста на Владислав Славов се оформи стандартно каре - Георги Марков (конституционен съдия), Светла Петкова (заместник-председател на ВАС), Александър Арабаджиев (депутат от Коалиция за България и бивш конституционен съдия) и Николай Урумов (съдия във Върховния административен съд и председател на Трето отделение на ВАС). Също в сряда стана ясно, че министърът на правосъдието Антон Станков няма да се предаде без бой, нищо че членовете на ВСС не му обръщат никакво внимание. Пред журналисти той заяви, че е подал във ВАС не една, а цели две жалби срещу откритата процедура за избор на наследник на Владислав Славов. А мотивът му за това сдвояване направо хвърли в музиката съдебните репортери: Предпочитам да съм сигурен в това, което правя - заяви министър Станков, опитвайки се така да нарече истината с по-нежно име. - Нищо, че понякога се налага да свърша малко повечко работа.Колкото и банално да звучи - едва ли някой е поставял скоро по-точна диагноза на съдебната ни система от Антон Станков. Защото зад евфимизма му не се крие нищо друго освен най-обикновен страх, че жалбата му може да бъде забутана някъде и ВСС да избере Георги Марков за председател на ВАС. Според процедурата тя трябва да се изпрати във Върховния административен съд чрез органа, взел атакуваното решение - Висшия съдебен съвет. След заседанието в сряда говорителката на ВСС заяви, че жалбата на министър Станков е пристигнала във вторник привечер (на 16 септември) и затова още не била изпратена във ВАС. Председателят на съда Владислав Славов обаче бил обещал, че хората му в най-скоро време щели да я разгледат.Всъщност дали процедурата ще приключи във вторник (23 септември) с избора на Георги Марков за председател на ВАС, или не - няма никакво значение. Защото по-важното е, че за слугите на българската Темида (а и не само за тях) професионализмът и приемствеността в ръководството на една или друга част от съдебната система няма никакво значение. Важното е играта да върви и нашите хора винаги да са по върховете на властта. Нима нещо пречеше на ВСС да спази Закона за съдебната власт и да започне въпросната процедура точно два месеца преди мандатът на на Владислав Славов да изтече (т.е. - на 1 октомври)? Или пък да се спази формалната схема на предсрочното прекратяване на мандата - депозиране на писмена оставка, решение на ВСС за приемането й и президентски указ за неговото освобождаване? Нищо не пречеше, разбира се. Стига човек да говори за обективната действителност. Защото със субективната такава нещата стоят по съвършено различен начин: ВСС се държи досущ като в приказката Гузен негонен бяга. И то с пълно основание.Малцина вече си спомнят, че сегашният Висш съдебен съвет бе заченат и роден в същата ненормална обстановка. С две дребни, но съществени разлики: през 1998 г. на власт беше СДС, а горещият картоф беше наследникът на главния прокурор Иван Татарчев. Под благовидния предлог за приемствеността и осигуряването на достатъчно време за размисъл на ВСС и на държавния глава Петър Стоянов, Татарчев засили Висшия съдебен съвет да избере Наследника четири месеца преди мандатът му да изтече през февруари 1999 година.Кадровиците на Темида откриха и закриха процедурата за по-малко от месец и в края на октомври 1998 г. името на бъдещия главен прокурор вече се знаеше - директора на Националната следствена служба Бойко Рашков. Малко е да се каже, че това подейства на СДС като шок. По онова време войната за обладаване на съдебната система беше в разгара си, а единствените две пречки за пълната победа бяха именно Татарчев и Рашков. За разлика от НДСВ обаче, СДС реагира моментално и ефектно: ремонтира Закона за съдебната власт (промените в ЗСВ влязоха в сила на 14 ноември 1998 г.) и... разтури Висшия съдебен съвет. За по-сигурно беше ликвидирана и Националната следствена служба, следствените арести бяха прехвърлени в Министерството на правосъдието, а представителите на следствието във ВСС останаха само двама (до ремонта на ЗСВ в съвета имаше трима следователи).Новите кадровици на Темида (все верни на синята партия) пък отвърнаха на жеста и избраха през февруари 1999 г. за главен прокурор дотогавашния заместник-министър на правосъдието Никола Филчев...Сегашният Висш съдебен съвет едва ли има основания за притеснения от подобен характер, защото НДСВ не притежава синия кураж за радикалното решаване на някакъв проблем. Другаде ги стяга чепикът днешните кадровици на Темида, и то страшно болезнено. За хубаво или за лошо, конституцията ще бъде променена. Мнозина смятат, че най-важното нещо в тези промени е ограничаването на магистратския имунитет. За малкия и сплотен колектив на Параграф 22 обаче далеч по-важни са поправките, засягащи несменяемостта на различните шефове в съда, прокуратурата и следствието. Които, казано без куртоазия, направо са венчани за постовете и смятат, че трябва да останат там, докато смъртта ги раздели. Мандатът на сегашния Висш съдебен съвет изтича в началото на декември. При сегашното разположение на силите СДС няма никакви шансове да прати във ВСС дори и половин свой човек, камо ли двама-трима. В този смисъл парламентарната квота във ВСС (единайсет от неговите членове се избират от Народното събрание) ще бъде жълто-червена, с лек нюанс на турскосиньо. В същото време нито един от останалите единайсет членове на ВСС (шестима съдии, трима прокурори и двама следователи) няма право да бъде избиран повторно и всички те ще се превърнат в редови магистрати (нищо че са началници). Които, наред с останалите, ще бъдат атестирани от бъдещите съдебни кадровици. Интригата обаче е в другата конституционна поправка - мандатността. Със сигурност, когато поправките в основния закон влязат в сила, всички шефове в съда, следствието и прокуратурата (с изключение на председателите на двете върховни съдилища и на главния прокурор) ще минат през избори, които ще бъдат организирани и проведени от бъдещия Висш съдебен съвет. И хич няма да е пресилено, ако още отсега прогнозираме, че поне две трети от досегашните членове на ВСС ще опразнят и шефските си кабинети. А къде се обжалват процедурите и решенията, които нарушават професионалния комфорт? Във Върховния административен съд и никъде другаде. Където председател е кой? Бившият конституционен съдия Георги Марков... Ако живеехме в нормална държава, едва ли неговото назначаване там щеше да е чак такъв проблем. България обаче не е съвсем нормална и затова силовото налагане на когото и да било на някакъв висок пост трябва да събужда единствено тревоги. Защото после винаги е много късно...

Facebook logo
Бъдете с нас и във