Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Още една тухла в стената

Указът за борба с дребното хулиганство (УБДХ) премина триумфално през десетилетията на зрелия социализъм, после преживя непокътнат и демократичните промени. Тъкмо да захване 48-ото си лето, и ето че в началото на декември Върховният административен съд поиска Конституционният съд да отмени разпоредбите на този указ като противоречащи на Европейската конвенция за правата на човека и на основния ни закон.
Ако все още живеехме във времето, когато милицията беше биещият юмрук на партията, съществуването на указа щеше да е необходимо за прогреса на обществото ни. Мнозина попаднали под ударите му си спомнят 15-дневните ваканции, които столичните пияници и хулигани прекарваха в тухларната край с. Александър Войков, където с прежулени длани прехвърляха тухли, нужни за надграждането на основите на социализма. Що се отнася до духа на времето през 1963 г., когато е създаден указът, най-подходяща илюстрация е пленумът на ЦК на БКП от 4 декември, на който Тодор Живков развива възгледите си за по-нататъшно тясно сближение и в перспектива за сливане на НРБ със Съветския съюз...
Ако това беше станало, тухларните щяха да ни се мержелеят като оазиси в пустошта на безкрайните сибирски полета. Слава богу, че не се сляхме и всичко отмина. Само указът остана, сякаш да подсеща ковачите на законите у нас колко безплатни тухли е сътворил.
Според УБДХ всеки гражданин над 16-годишна възраст може да бъде осъден за дребно хулиганство на 15 денонощия арест или глоба от 100 до 500 лв. без право на обжалване. Всяка непристойна проява, изразяващи се в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или обществеността, а също караници, сбивания и други подобни действия, с които се нарушават общественият ред и спокойствие - всичко това е дребно хулиганство. Указът предвижда арестът да се изпълнява незабавно и да се приема за административно наказание, а не за осъждане, и след изтърпяването му човек остава с чисто съдебно минало.
Процедурата за налагането на санкцията задържане в поделенията на МВР е следната: най-напред се съставя акт за констатирано нарушение, после този акт се внася в съда, който се произнася в 24-часов срок от получаване на преписката. Ако всичко върви нормално - от извършване на нарушението до съдебното решение трябва да минат не повече от две денонощия. Това е най-кратката и бърза процедура, съществуваща в българското законодателство. Прилагането й обаче е незаконно. Този извод се налага след прегледа на действащото законодателство и особено на текстовете на Европейската конвенция за правата на човека.
Според УБДХ наказанието задържане в поделенията на МВР може да бъде наложено на всеки, навършил 16-годишна възраст (в това число и на непълнолетни). Но процедурите за констатиране на нарушенията и за налагането на съответните наказания по този указ нарушават основния конституционен принцип за правото на защита.
Освен това в указа липсват текстове, задължаващи органите на МВР да съберат всички необходими доказателства по даден случай. Включително и онези, които оневиняват извършителя. На всичкото отгоре чл.5 от указа разпорежда много странна практика: Преписката се разглежда в присъствието на нарушителя, като при нужда се призовават или довеждат свидетели. Тоест ако съдията реши, може и да извика свидетел, може и да не извика, като възможността даден случай да бъде решен само въз основа на акта за констатираното нарушение е напълно реална.
Най-същественият проблем при налагане на наказанието задържане в поделение на МВР обаче е друг - решението на съда, с което даден хулиган е пратен зад решетките за седмица или десет дни, е окончателно и не подлежи на обжалване. Независимо дали иде реч за истински вандал, или за някой нарочен за гамен нещастник.
Като се има предвид, че въпросното наказание засяга свободата на гражданите, би следвало решението на съда да подлежи поне на касационен контрол. Още повече че според чл.15 от Закона за съдебната власт производството пред съда е триинстанционно: първоинстанционно, въззивно и касационно, освен ако в процесуалният закон не е предвидено друго. В случая процесуалния закон е Законът за административните нарушения и наказания, който регламентира и участие на касационна инстанция.
Онези, които прилагат УБДХ обаче, си спестяват главоболието да се обръщат към един или друг закон. Пък и самият указ посочва, че за приложението му се издава правилник от министъра на вътрешните работи и от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция (така пише в текста, публикуван в сайта на МВР). На тях двамата (и на техните подчинени) е възложено и изпълнението на указа.
Как го прилагат е друг въпрос. Да не говорим, че от присъединяването ни към ЕС през 2007 г. всъщност допълнението и правната евроинтеграция от длъжността министър на правосъдието отпадна. Напразно, ако съдим по противоречията между съществуващия все още УБДХ и основните закони на ЕС.
Всъщност, ако е рекъл Конституционният съд, Указът може да приключи битието си заради 51-годишния жител на разградското село Сейдол Явор Киранов, който вече е изпитал на гърба си разпоредбите на УБДХ. През лятото той се озовава в Районния съд - Разград, заради това, че на улицата хванал за ръката 43-годишната Джемиле, с която доскоро живял на семейни начала, но вече били разделени. Джемиле се дръпнала назад, спънала се и си скъсала джапанката. Заради това Киранов е осъден на 15 дни арест.
Петдесетгодишният хулиган (според съда) отдавна си е излежал присъдата в поделение на МВР, но решил да оспори решението на районния съд пред административния съд в Разград. От АС обаче отказват да гледат казуса, след като прокуратурата в Разград се противопоставила. Тя се позовала на указа от 1963 г., където е записано черно на бяло, че налагането на ареста не подлежи на обжалване... Въпреки аргументите на адвокатката на Киранов Мариела Райкова, че относно допустимостта на искането е налице противоречие между Указа за борба с дребното хулиганство и Европейската конвенция за правата на човека.
Най-любопитното е, че в Европейския съд по правата на човека в Страсбург вече има решение, което разбива на пух и прах практиката на наши съдилища като това в Разград. То е от 23 април 2009 г. по т.нар. дело Камбуров срещу България. В него е записано, че ... в случаите на наложено административно наказание задържане в поделенията на МВР предвид строгостта на наложеното наказание, ограничаването на правото на обжалване на административно-наказаното лице представлява нарушение по чл.2 от Протокол №7 към Конвенцията за защита правата на човека. По силата на това решение на ЕСПЧ на лицето Камбуров е присъдено 1000 евро обезщетение.
След отказа на Административния съд в Разград да гледа делото на втора инстанция, случаят Киранов бе обжалван пред Върховния административен съд. ВАС от своя страна препрати делото към Конституционния съд. Неговите съдии ще умуват над въпроса Противоречи ли нормата на чл.7 от Указа за борба с дребното хулиганство на разпоредбите на чл.31, ал.4 от Конституцията и на чл.2, ал.1 от Протокол №7 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи?
След като КС обяви позицията си, ВАС ще се произнесе по същество по делото на Киранов. Ако и тогава УБДХ не отиде в миналото, където му е мястото, ни чакат тухларните...

Facebook logo
Бъдете с нас и във