Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ОЩЕ ЕДНИ ПОРЪЧКОВИ УБИЙЦИ СЕ ОКАЗАХА НЕВИННИ

Ако се съди по броя на осъдителните присъди, през последните десетина години в България я са разкрити две-три поръчкови убийства, я не.
Последното доказателство, че абсолютно всички писания на Параграф 22 от 2001 г. насам, посветени на зле скалъпени или прекрасно измислени обвинителни актове не са плювни или поръчкова журналистика, дойде в началото на изминалата седмица. На 16 октомври (вторник) състав на Софийския градски съд, при това - без да му мигне окото, спука поредния антимафиотски балон, поддържан надут цели пет години със задружните усилия на МВР, прокуратурата и следствието.
Става дума за наказателното производство, образувано за бомбения атентат срещу 39-годишната софийска аптекарка Христомира Атанасова, който на 9 октомври 2002 г. изправи на нокти българската общественост.
В продължение на две години Параграф 22 изкъсо следи хода на предварителното разследване, възложено на Националната следствена служба и наблюдавано зорко от Софийската градска прокуратура. Тъкмо поради тази причина ние периодично публикувахме критични дописки по темата, защото смятахме, че така ще помогнем за разкриването на поръчителите и извършителите на зловещото престъпление.
За най-голямо разочарование обаче начинанието ни претърпя пълен провал. Т. нар. органи на досъдебното производство продължиха да си я карат по една отдавна изпитана рецепта, която гласи: Всеки прясно застрелян мафиот задължително е поръчител на една или две по-стари показни екзекуции.
Точно по тази логика година и три месеца след взривяването на Христомира, МВР, следствието и прокуратурата изведнъж прозряха, че поръчител на атентата е... плевенският мафиот Марио Иванов-Боксьора, който много удобно бе разстрелян на 4 април 2003 г.: посред бял ден, в лоби бара на единствения по онова време елитен хотел в Плевен - Интер Ростов, пред очите на тогавашния председател на Плевенския районен съд Валери Цветанов.
При огледа на взривеното Рено на Христомира криминалистите откриват множество следи, които доказват, че бомбата е задействана с помощта на мобилен телефон. Според обвинителния акт самоделката е имала следната конструкция: тротил с маса 400 грама, електродетонатор ЕДСН-500, мобилен апарат Simens С 30, хибридна батерия Simens 3,6 Y 600 m, комутиращ елемент (електронен ключ), скрепителен елемент (магнит) и медна тел. На местопрестъплението е открита и СИМ-карта, която става крайъгълният камък в разследването на бруталния атентат.
Втората крачка към разплитането на кървавия пъзел е направена на 8 ноември 2002 г., когато МВР официално оповестява, че в Троян е проведена специализирана операция с участието на служители от НСБОП, РЗБОП-Ловеч и РДВР-Ловеч под личното ръководство на главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов.
В съобщението, разпространено от ведомствения пресцентър, се казва още: Около 9 ч. в Троян са спрени за проверка два леки автомобила. В Нисан с пловдивска регистрация, управляван от Й. К. (27 г.) от Сливен, който пътувал заедно с М. П. (34 г.) от Троян, е намерено самоделно взривно устройство. Втората кола - Фолксваген Голф с ловешка регистрация, карал 22-годишният Н. Д. от Троян. На местопроизшествието са пристигнали и експерти на ДОТИ-МВР. Тримата са задържани. Продължават следствено-оперативните действия. Установява се тяхната съпричастност към други престъпления.
Зад стандартните инициали Й. К. (27 г.) е скрит бившият офицер от Трета армия Йордан Колев, живеещ на квартира в Сливен. Останалите задържани са 34-годишният Минчо Павлев-Дебелия от Троян и 22-годишният Нестор Дочев от Ловеч. Според осведомени Дебелия и Колев са спипани в мига, когато Павлев е давал пачка пари на бившия военен. При претърсването на Нисан-а полицаите откриват в него три тротилови пресовки по 400 грама всяка, три капсулдетонатора, огнепроводен шнур и газов пистолет. А при обиск в дома на Колев в Сливен ченгетата откриват голямо количество боеприпаси, стари оръжия, взривни вещества, няколко мобилни телефона и СИМ-карти.
Тримата са задържани в РПУ-Троян, като ден по-късно Йордан Колев е преместен в следствения арест на столичния бул. Д-р Г. М. Димитров № 42, където се намира и Националната следствена служба. Срещу Йордан Колев и Минчо Павлев е образувано следствено дело за незаконно притежаване на оръжие и боеприпаси. Но Дебелия и Дочев са освободени с идеята да бъдат подслушвани и следени, докато не отведат полицията и следствието до поръчителя на атентата срещу аптекарката. Това обаче не се случва и разследването на атентата срещу Христомира Атанасова зацикля.
На пръв поглед по делото не се случва нищо и след екзекуцията на Марио Иванов-Боксьора, който на 4 април 2003 г. бе разстрелян с четири-пет куршума пред очите на двайсетина свидетели. През лятото на 2004 г. обаче откъм МВР съвсем случайно изтече информация, че зловещото престъпление е разкрито. А в началото на 2005 г. всички вече открито говореха, че случаят е решен и до процеса срещу атентаторите остават само още две крачки: писането на обвинителния акт и внасянето на делото в съда.
По онова време близо 15-месечната пролука между разстрела на Боксьора и свенливата хвалба на МВР за разплитането на случая изглеждаше доста странна. В хода на съдебния процес срещу Йордан Колев и Минчо Павлев обаче и тази въпросителна отпадна: на оперативните работници, следователите и прокурорите просто им е трябвало време, за да получат и анализират разпечатките на разговорите, които всички замесени в драмата са водили от мобилните си телефони.
Оттук нататък картинката (поне за обвинението) вече е ясна.
През есента на 2002 г. Йордан Колев често посещава столицата, обикаля магазините за продажба на мобилни апарати и непрекъснато купува употребявани мобилни телефони. Разследването установява, че по онова време той използва четири мобилни телефона с различни номера, а при идванията си в София често спи при приятелката си Марияна Тенева в Студентския град.
Освен това разследващите установяват (пак чрез разпечатките на мобилния оператор), че в периода 29 юли - 16 септември 2002 г. Марио Иванов, Йордан Колев и Минчо Павлев провеждат множество разговори помежду си, като местонахождението на обслужващите клетки съвпада с района на взривовете в Ловеч и в Троян (според обвинителния акт на 27 юли 2002 г. двамата са взривили лекия автомобил на Страхил Гетов Стоянов от Ловеч, а на 16 септември същата година са заложили взривно устройство зад бензиностанцията на Топ Трейд ООД в Троян).
Пак от разпечатките е установено, че на 9 октомври 2002 г. сутринта Йордан Колев се е намирал в района на ул. Цар Иван Шишман, т. е. в непосредствена близост до мястото, където е взривена аптекарката. А тротиловите пресовки, капсулдетонаторите и огнепроводният шнур, намерени в Нисан-а му на 8 ноември 2002 г., изведнъж се оказат... точно копие на взривното устройство, отнело живота на аптекарката.
Заради всичко описано дотук, на 2 юли 2004 г. Йордан Колев отново е арестуван и срещу него е повдигнато истинското обвинение - за убийството на Христомира Атанасова. Проблемът с поръчителя на атентата също е решен подобаващо. По някакъв начин Марио Иванов-Боксьора е разбрал, че Христомира и родителите й (между другото те също са фармацевти) са били замесени в бизнеса със синтетична дрога и имат много пари (на 24 октомври 2002 г. в софийски трезор бе отворен сейф, нает от майката на аптекарката, в който бяха намерени над 90 000 щ. долара, 250 000 лв., злато и други ценности). Тоест - семейството на Христомира било редно или да му плаща месечен рекет, или да го включи в играта като равноправен партньор. Христомира и родителите й обаче не се поддават на изнудването и Боксьора решава да ги вразуми по единствения възможен начин, който познава...
Какво можем да добавим още, за да затворим файла с поредния провал на МВР, следствието и прокуратура? Май нищо друго освен че по време на последното заседание по делото срещу Йордан Колев и Минчо Павлев-Дебелия във вторник (16 октомври) пледоарията на защитата звучеше като... материалите за атентата срещу Христомира Атанасова, публикувани в Параграф 22 преди две и половина години: срещу обвиняемите няма конкретни доказателства, а улики; Марио Иванов-Боксьора сигурно има пръст в заговора срещу аптекарката, но той в никакъв случай не е поръчител на покушението и т. н.
Нейсе. Дано сегашните шефове на МВР, Националната следствена служба (нейният нов директор трябва да стане известен до месец) и прокуратура най-сетне си извадят поука и оставят хората си да работят така, както повеляват българските закони. А не да лъжат само и само някой техен висок началник да чуе една добра дума за себе си по линия на Европейския съюз и САЩ. (§22)

КАРЕ
КАЗАНА ДУМА..., СРАМ ЗА МАЙСТОРА

В последните години заедно с МВР и прокуратурата разкрихме доста неща, но те не се афишират толкова. Примерно прословутото взривяване на Христомира. След много работа на следователите от НСлС се стигна до прекия извършител, но не можахме да стигнем до поръчителя, за съжаление...
Ангел Александров, бивш директор на Националната следствена служба, пред Интернет Медия БИГ.БГ, София, 15 октомври 2006 година.

КАРЕ

ЧЕТИ ПАРАГРАФ 22, БЪДИ МЪЖ И ПОЛОВИНА

Най-после слугите на българската Темида ще имат уникалния шанс да погледнат двама серийни бомбени атентатори в очите. В четвъртък (17 ноември) в Софийския градски съд започва процесът срещу бившия военен Йордан Колев и плевенчанина Минчо Павлев. Двамата ще отговарят пред закона за взривяването на бензиностанция и автомобил през 2002 г., а Йордан Колев еднолично ще бъде съден за зловещото покушение срещу аптекарката Христомира Атанасова, извършено на 9 октомври 2002-ра.
Според прокурора по делото бившият военен собственоръчно е монтирал взривното устройство под колата на Христомира (Рено 5) и го е задействал само няколко минути след като жената е оставила сина си пред столичното Шесто основно училище на ул. Шести септември. Като поръчител на атентата в хода на разследването е идентифициран плевенският бандит Марио Иванов-Боксьора. Той обаче бе разстрелян на 4 април 2003 г. в родния си град, а от обвинителния акт така и не става ясно какъв е бил мотивът му да заръча бомбата за Христомира.
Всъщност обвинителният акт срещу Йордан Колев и Минчо Павлев е четиво, което наистина увлича, но... от литературна гледна точка. В него по никакъв начин човек не може да открие дори намек за смислен отговор на въпроса: Защо Боксьора е поръчал на двамата подсъдими да взривят аптекарката Христомира Атанасова? Още по-малко пък е очертана логиката, която са следвали криминалистите, следствието и прокуратурата, докато са разнищвали кървавото злодеяние.
Тъкмо обратното. Ако бъде спазена порочната традиция, според която обвинителният акт е умалено, но точно копие на материалите по делото, в случая с Йордан Колев и Минчо Павлев органите на досъдебното производство за пореден път са отчели разследването като успешно приключено, но са оставили мръсната работа на съда.
С други думи, в хода на съдебното следствие слугите на Темида в черни тоги ще трябва да изровят отнякъде действителните мотиви за трите атентата. Освен това те ще трябва да докажат откъде родителите на Христомира Атанасова имат около 500 000 лв. в брой и защо са ги заключили в сейф, а например не са ги внесли по банкова сметка. На съда се пада и нелеката задача да установи по безспорен начин как плевенчанинът Марио Иванов-Боксьора е разбрал за богатството на столичната фамилия и откъде родителите на Христомира са натрупали имането си.
Иначе казано, органите на досъдебното производство - полицията, следствието и прокуратурата, за пореден път са подредили пъзела така, както на тях им звучи логично. Без да си дават кой знае каква сметка, че в разследването съществуват толкова очевидни пропуски, че съдебният състав съвсем спокойно може да прочете и оправдателни присъди...
Из публикацията Истинският убиец на Христомира изпадна от делото, в. Параграф 22, бр. 45 от 19 ноември 2005 година.
Подсъдимите за атентата срещу 39-годишната Христомира Атанасова - Йордан Колев (вляво) и Минчо Павлев-Дебелия, изслушаха финалните пледоарии на прокурора и защитата с толкова каменни изражения на лицата, сякаш винаги си знаели какво ще бъде решението на съда.

Facebook logo
Бъдете с нас и във