Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Основателят на Трансперънси Интернешънъл Питър Айген: ЗАДГРАНИЧНИЯТ ПОДКУП Е КАТО БУМЕРАНГ: ВИНАГИ СЕ ВРЪЩА

Питър Айген е роден през 1938 г. в Аугсбург, Германия. В продължение на 20 години работи в Световната банка като мениджър на различни проекти в Латинска Америка и Африка. През 1973-1974 г. е специален съветник на правителството на Ботсвана, а през 1991 г. работи за правителството на Намибия. През 1993 г. Питър Айген създава неправителствената организация Трансперънси Интернешънъл, чиято основна задача е прекратяване на порочната практика за печелене на международни проекти чрез подкупи. Реализацията на идеята започва от една стая с един телефон, за да се превърне - 12 години по-късно - в световен антикорупционен проект с офиси в над 100 държави.
През 2002 г. Трансперънси Интернешънъл печели годишната награда Карл Бертелсман, която германската медийна фондация Бертелсман присъжда за новаторски решения на важни обществено-политически проблеми.
Според доклад на Трансперънси Интернешънъл, публикуван в началото на март 2005-а, всяка година по света се раздават подкупи в размер на около 3.200 млрд. щ. долара.
Корупцията при обществените поръчки е бич за човечеството. Най-голяма корупция е констатирана в сектора на строителството - както в развиващите се, така и в развитите страни, където подкупите се движат от 2 млн. щ. долара - за строеж на язовир в Лесото, до 13 млн. щ. долара - за изграждането на екарисаж в Германия, се казва в доклада на Трансперънси, озаглавен Глобална корупция' 2005.
В развиващите се страни размерът на подкупа често е по-голям от стойността на изпълненото от съответната обществена поръчка. Резултатът е - лоша инфраструктура, банкрутирали държави и често - загуба на човешки живот, когато хора загиват при земетресения в развалините на некачествено построени здания. Особен случай е Ирак и проектите около неговото възстановяване. Ако не бъдат взети мерки, развитието на тази държава е на път да се превърне в най-големия корупционен скандал в историята на човечеството, заяви при представянето на доклада основателят на Трансперънси Интернешънъл и председател на директорския борд на световната организация Питър Айген.

Г-н Айген, какво очаквате да се случи, след като докладът на Пол Волкър за корупционните практики при изпълнението на програмата на ООН Петрол срещу храни се превърна в скандала на 2005 година?
- Моето искрено желание е във всяка страна, чието име е цитирано в доклада на Волкър, да започне самостоятелно вътрешно разследване. Знам, че това ще бъде изключително трудно, защото в много държави компаниите, замесени в корупционни практики, са силно обвързани политически. Надявам се обаче поне в страните членки на Европейския съюз да има ефективни разследвания, които да приключат с конкретни обвинения в съда.
В доклада на Пол Волкър, наред с имената на петте държави с най-много договори за петрол - САЩ, Русия, Франция, Великобритания и Италия, е и това на България. Този факт едва ли е изненада за вас, защото корупционният индекс на страната ни в последния доклад на Трансперънси Интернешънъл е най-лош от три години насам. В доклада за Ирак обаче са включени и държави като Дания и Германия, които по традиция се сочат като образци за антикорупционно поведение. Как си обяснявате този факт?
- Присъствието на България редом с голямата петорка наистина звучи изненадващо. Естествено това е лош знак, но, поради чисто технически причини, в доклада за аферата Петрол срещу храни не се правят оценки за нивото на корумпираност. Просто методологията за определянето на годишния корупционен индекс е такава, че отделни събития - каквото е докладът за Ирак например - нямат чак толкова голямо значение. Ето защо за вас по-обезпокоително трябва да е не толкова включването на България в доклада на Пол Волкър, а фактът, че за първи път от три години насам тенденцията за подобряване на средата в страната ви е обърната, т. е. корупционните практики започват да се възраждат. Колкото до участието на фирми от Дания и Германия в аферата Петрол срещу храни, смятам, че и двете страни се справят чудесно с вътрешните държавни поръчки или тези в публичния сектор. Но, когато се стигне до определени личности и компании, до операции в международен мащаб, нещата стават доста по-различни.
Предполагам, че е наивно да се мисли, че американското правосъдие ще свърши работата на всички страни, включени в доклада на Пол Волкър. Смятате ли, че международното сътрудничество е достигнало до онзи етап, който ще позволи на всяка държава да се погрижи за своите граждани, участвали в аферата Петрол срещу храни?
- Искрено се надяват това да се случи, защото наказателното преследване на бизнесмените, давали подкупи на Саддам Хюсеин, е задължение на всяка държава, участвала в програмата Петрол срещу храни. В момента съществува теза, според която поръчките, спечелени чрез подкупи зад граница, облагодетелстват и насърчават вътрешните икономики. Хората не обръщат много внимание какво прави една германска или белгийска фирма например в Африка, която е спечелила с подкуп търг за строителството на летище, магистрала или язовир. Причината за неглижирането на проблема, на пръв поглед, е очевидна: покрай задграничния обект се отварят нови работни места, печалбите се облагат с данъци в родината и се инвестира във вътрешната икономика. Тази теза обаче е дълбоко погрешна, защото задграничните корупционни практики се връщат като бумеранг обратно в страните на корумпиращите фирми. Наистина приходите от търговете и договорите, спечелени чрез подкупи, влизат обратно в страната, но те служат основно за подкупване на местните политици и за незаконно финансиране на политическите партии. Първи осъзнаха това САЩ, които по времето на президента Джими Картър (1977-1980 г.) приеха строго антикорупционно законодателство и започнаха да раздават зашеметяващи глоби за подкупи, включително и 100 млн. щ. долара. А всички големи корупционни скандали, разтърсили Франция и Германия през последните няколко години, например тръгват от... проекти, спечелени от френски и германски фирми в Саудитска Арабия или в някоя приятелска африканска държава. Ето защо, аз съм твърдо убеден, че борбата срещу раздаването на подкупи зад граница е борба за запазване на интегритета на държавата и нейната вътрешнополитическа стабилност. И затова смятам, че всяка държава е длъжна да реагира по повод на даден сигнал, че нейна фирма е корумпирала някого някъде по света. България не трябва да прави изключение, тъй като разследването на фирмите ви, участвали в програмата на ООН Петрол срещу храни, ще има положителен ефект не само върху обществото, но и върху бизнеса. Освен това ще дадете и ясен знак на САЩ и на Европейския съюз, че вашата държава има намерение да се бори с корупцията и това намерение не е само голо обещание.
Как, според вас, трябва да се държат големите световни компании в държавите с доказана корупция?
- Очевидно е, че в страна, каквато е била Ирак по време на ембаргото, много малко компании биха си позволили лукса да не дадат подкуп и да се откажат от сделка за 30-40 млн. щ. долара, да речем. Аз обаче винаги съм настоявал, че независимо от това в какви страни работят - в преход, икономически изостанали или пък поставени в условията на някакъв вид международна изолация - големите компании нямат никакво право да използват подкупа като средство за надмощие при сключването на договори в дадена държава. Тъкмо обратното - те трябва да печелят поръчките и търговете само и единствено заради високото качество и разумните цени на своите стоки. Защото местното население и местният бизнес може и да не се впечатляват от правителството на САЩ, от Европейския съюз или от ООН, да речем, но със сигурност ще вземат пример от поведението на някой международен консорциум, спечелил конкурса за модернизиране на местната армия и на полицията с подкуп.
Г-н Айген, от пет години основните критики на Европейската комисия към България са три: високо ниво на корупцията, недосегаема организирана престъпност и неефективна съдебна система. Колко важна, според вас, е битката с корупцията и това ли е битката, която всяка държава, кандидатстваща за пълноправно членство в ЕС трябва да спечели най-напред?
- Със сигурност в Европейския съюз корупцията се смята за проблем от първостепенна важност, защото тя не само ерозира държавността, но пречи на свободния пазар и на икономиката да се развиват по естествен път, т. е. да бъдат прогнозируеми. Смятам, че ЕС е в правото си да изисква от всички страни, кандидатстващи за пълноправно членство - в това число и от България - да сведат нивото на корупцията в разумни граници. Това обаче не може да се случи, ако самите граждани не осъзнаят корупцията като основен проблем и не принудят официалните си власти - законодателна, изпълнителна и съдебна - да вземат необходимите мерки.
И как, според вас, обществото би могло да принуди държавата да вземе някакви мерки за ограничаване на корупцията?
- Най-напред хората трябва да осъзнаят, че формирането на трайна обществена нетърпимост към корупцията е много по-важна от моментите резултати в борбата с този проблем, постигнати под външен натиск. А случи ли се това, хората, на които не им е безразлично какво става в собствената им държава, сами ще открият моделите за контролиране на корупцията. Чрез коалиране между неправителствени организации като Трансперънси Интернешънъл и подобни структури от частния сектор на национално ниво, чрез системно медийно огласяване на конкретни случаи за корупция, чрез обществена подкрепа на антикорупционните усилия на правителството...
До каква степен България може да очаква помощ от Европейския съюз?
- Трябва да знаете, че ЕС иска да предпази себе си и на всяка цена ще го стори. В същото време обаче битката срещу корупцията едва ли ще бъде разширена до такава степен, че да бъде опазена и самата България. Вижте, в Брюксел нещата също не са перфектни, защото много западни компании продължават да използват подкупите като средство за получаване на поръчки в по-бедните европейски държави. В Германия например доскоро беше законно не само да се дават подкупи извън страната, но те дори се признаваха за разходи и не се облагаха с данъци. Иначе казано, до неотдавна германското правителство субсидираше експорта на корупция. Подобно беше положението и в редица други европейски държави като Франция, Испания, Великобритания, но за щастие през февруари 1999 г. беше приета специална конвенция, която официално прекрати тази порочна практика. Сега битката продължава, защото все още има прекалено много компании, чиято бизнес философия не изключва раздаването на подкупи. Трябва да е ясно, че на много западни бизнесмени също им е трудно, образно казано, да се събудят една сутрин, да се погледнат в огледалото и да си кажат Сменям правилата на играта и от днес няма да давам подкупи. И аферата Петрол срещу храни, в която са замесени 2200 компании от цял свят, е не само поредното потвърждение на максимата, че никой не е съвършен, но и ярко доказателство, че много хора нямат никакво намерение да стават съвършени.
И последен въпрос - кой, според вас, е най-ясният знак, че в дадена държава корупцията намалява?
- По принцип не съществува методика, по която този обществен проблем може да бъде остойностен и затова оценките винаги са относителни. Тази относителност обаче не бива да заблуждава отделните правителства, че нещата са по-добре, отколкото са в действителност. Например, когато в Германия правителството прие редица силни антикорупционни мерки, медиите веднага започнаха широка кампания за отразяване на темата. Вместо обаче германското общество да приветства тези мерки, то разбра, че нивото на корупцията се е повишило, защото... медиите пишат много за този проблем. В други страни пък се случва точно обратното: корупцията до такава степен е деградирала обществото и държавния апарат, че тази тема не вълнува абсолютно никого. Поради всеобщото безразличие към проблема медиите не се занимават с него, а правителството е убедено, че такъв проблем не съществува.

Facebook logo
Бъдете с нас и във