Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ОСЪДИХА РУСКИТЕ ШПИОНИ ПРЕДИ КРАЯ НА ПРОЦЕСА

Ако заплатите на магистратите зависеха от качеството на техния труд, най-вероятно ще трябва във всяка община и областен център да има по една кухня, която да осигурява безплатна храна за социалнослаби съдии, прокурори и следователи. А сред първите, които от ранни зори щяха да потропват с лъжици по алуминиевите си тарелки, със сигурност щяха да се наредят слугите на Темида от Софийския военноокръжен съд, които през 2006 г. за трети път ще трябва да се борят с делото срещу т. нар. руски шпиони Яни Янев и Лиляна Гешева. Оказа се, че на 16 декември Военноапелативният съд е върнал делото за ново разглеждане заради допуснати много сериозни процесуални нарушения - предубеденост на съдебния състав и... осъждане на подсъдимите, преди приключването на процеса срещу тях.
Яни Янев и Лиляна Гешева бяха арестувани преди четири години и девет месеца по обвинение, че са предавали секретни военни документи на руснаците. Въпреки всички хвалби на прокуратурата, че двамата са заковани като пеперуди в хербарий, Военноапелативният съд два пъти вече отказа да потвърди присъдите на Софийския военноокръжен съд (СВОС) и връща делото за ново гледане от друг състав. Ако сагата продължи да се развива в този дух, към края на 2006 г. процесът ще трябва да бъде изнесен някъде в провинцията, защото в СВОС няма да остане нито един военен магистрат, който да не си е счупил главата в опит да реши шпионския казус.
В момента Софийският военноокръжен съд разполага с 11 съдии, двама от тях са гледали делото по същество, а петима-шестима техни колеги са се занимавали с мерките за неотклонение на Янев и Гешева. Но най-странното в цялата ситуация е друго. Някой страхотно много напира да види двамата подсъдими зад решетките, но военните прокурори и съдии в София не могат да изпълнят заръката като хората.

Руските шпиони Яни Янев и Лиляна Гешева са задържани на 6 март 2001 година. Янев, който е бивша разведка, е арестуван до входа на Руското посолство, а в чантата му са открити 68 секретни документа. Според обвинителния акт той е носил копия от бюлетина Военнополитически събития, Разузнавателна сводка и други материали. Съдебно-техническите експертизи по делото установяват, че оригиналите са изнесени от Лиляна Гешева (която по онова време оглавява секретната секция на Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската армия), а копията е направил Яни Янев.
Срещу двамата е повдигнато обвинение по чл.357, ал.2 от Наказателния кодекс (НК): Който разгласи информация, представляваща държавна тайна, която му е била поверена или станала известна по служба или работа, както и този, който разгласи такава информация, като съзнава, че от това може да настъпят особено тежки последици за сигурността на държавата, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.
В хода на разследването военните прокурори категорично приемат, че информациите в материалите на Янев и Гешева представляват държавна тайна и на 10 август 2001 г. Софийската военноокръжна прокуратура внася обвинителния акт срещу двамата в Софийския военноокръжен съд. Според магистратите Яни Янев умишлено е склонил Гешева да му предаде, в периода от 1 декември 2000 до 5 март 2001 г. служебни документи - бюлетин Военнополитически събития, разузнавателна сводка и други материали. По-голяма част от документите се отнася за проведени военни учения в съседни на България страни, за резултатите от проведени парламентарни избори в Сърбия и Румъния, както и за създаване на кризисен щаб по бедствия и аварии в Турция.
На 23 август същата година Софийският военноокръжен съд връща делото в прокуратурата с мотива, че обвиненията срещу Янев и Гешева са неясни и вътрешнопротиворечиви.
Почти година по-късно (на 15 май 2002 г.) същинският процес срещу Яни Янев и Лиляна Гешева най-сетне започва и още на първите две-три заседания защитата разбива по-голямата част от доказателствата на обвинението. Адвокатите на Янев и Гешева предоставят на съда около 300 страници секретни материали, събрани от ИНТЕРНЕТ и от няколко цивилни библиотеки. Всички те си приличат като две капки вода с документите, които Янев и Гешева са искали да предадат на руснаците, но съдът не обръща никакво внимание на този факт. На 12 ноември Лиляна Гешева е осъдена на четири години затвор, а Яни Янев - на три и половина години.
Присъдата е обжалвана пред Военноапелативния съд, който на 6 юли 2003 г. вместо да разгледа и да реши делото по същество го връща на Софийската военноокръжна прокуратура. С изричното указание в обвинителния акт да бъде уточнено конкретно кои сведения от материалите са държавна тайна и кои не са.
Вместо да изпълни указанието на съда обаче Софийската военноокръжна прокуратура повдига срещу Янев и Гешева ново обвинение. Този път в употреба е впрегната по-елегантната разпоредба на чл.360 от НК: Който разгласи сведения от военно, стопанско или друго естество, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено със закон, заповед или друго административно разпореждане, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация. Иначе казано - двамата трябва да бъдат съдени за издаването на служебна тайна, но номерът отново не минава.
На 26 април 2004 г. започва вторият процес в Софийския военноокръжен съд срещу шпионите. Още на първото заседание обаче председателят на съдебния състав Атанас Гебрев прекратява наказателното преследване срещу Янев и Гешева за издаването на служебна тайна, защото на 6 март 2004 г. е изтекъл абсолютният тригодишен давностен срок по това обвинение.
Пред съда защитата отново изтъква, че по-голяма част от съдържанието на разузнавателните сводки не може да бъде засекретявано, защото действащото международно законодателство е категорично: информацията за провеждането на всякакви военни учения не е класифицирана и се обменя по официален път. Освен това въпросните учения и изборите в Събрия и Румъния са отразени не само от медиите в съответните държави, но и от медиите в България и в останалите балкански страни.
Въпреки поредните непълноти в обвинителната теза на 15 март 2005 г. Софийският военноокръжен съд отново признава Яни Янев и Лиляна Гешева за виновни. Този път обаче присъдите са по-човешки, съответно - две и три години затвор условно, защото съдът приема за държавна тайна само документите, свързани със създаването на кризисния щаб в Турция.
На 13 юли 2005 г. делото отново се озовава във Военноапелативния съд и на 16 декември той отново го връща на Софийския военноокръжен съд. За ново гледане, от друг състав, но с малко по-различни мотиви. Оказва се, че по време на втория процес срещу Янев и Гешева, стартирал на 26 април 2004 г., председателят на съдебния състав - Атанас Гебрев, е имал няколко... срещи с представители на Генералния щаб. Това грубо нарушаване на Наказателнопроцесуалния кодекс може би никога нямаше да бъде установено, ако събеседниците на магистрата не бяха решили да се натегнат на началниците си и да им изпратят няколко писмени сводки за... хода на шпионското дело.
А другият мотив, с който Военноапелативният съд върна делото в първи клас, звучи още по-невероятно: дали поради небрежност, или пък защото вече е било ясно какво ще е наказанието на Янев и Гешева, в протоколите по делото е записано, че присъдите на шпионите са издадени на 14 март 2005 г., а не на 15 март, когато съдия Атанас Гебрев наистина ги е прочел в съдебната зала.

Facebook logo
Бъдете с нас и във