Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ОТ 2003 Г. НЯКОЙ СЕ ГАВРИ С РАЗКРИТО УБИЙСТВО

Едно кратко съобщение доказа, че с каквито и постижения в областта на съдебната реформа да се похвали България, ако редиците на магистратите и адвокатите не бъдат прочистени тотално, поне още 25 години ще си мечтаем за европейско правосъдие.
Въпросното съобщение бе разпространено в началото на седмицата (понеделник, 19 февруари) и гласи: Шуменският окръжен съд отложи за 2 април делото за убийството на българския студент Мартин Борилски в Париж поради неявяване на адвокатите на единия от обвиняемите. Подсъдими по делото са Георги Желязков и Стоян Стоичков. Те бяха посочени като извършители на престъплението от френското следствие, а по-късно вината им бе доказана от Националната следствена служба. Тялото на българския студент бе открито през 2000 г. в квартира на ул. Льо Курб. Трупът е бил завързан с пуловер, а черепът - счупен с гира. По тялото е имало над 90 прободни рани.
Какви са причините, поради които адвокатите на подсъдимия Стоян Стоичков не са се явили в залата, не е известно. По-важното обаче е, че в момента той и Георги Желязков са на свобода, а техните адвокати ловко продължават да редуват причините, поради които съдебният процес все още не е тръгнал нормално: заети адвокати - болни вещи лица - подсъдими на легло - нередовно призовани свидетели и... обратно.

Предисторията
През 1995 г. Мартин Борилски, възпитаник на варненската френска гимназия, заминава за Франция, защото е приет да учи в Сорбоната. Малко преди жестокото убийство той завършва семестриално и се готви за високоплатена адвокатска кариера. По това време той говори перфектно френски, английски и руски и затова без никакви проблеми подписва договор с американска адвокатска кантора, която има офис в Париж. Стартовата му месечна заплата е 4000 щ. долара с опция - ако се представя добре, след първите шест месеца възнаграждението му да бъде увеличено на 10 000 щ. долара.
Дали този епизод от живота на Мартин Борилски, описан пред Шуменския окръжен съд от майка му Иванка Въчева, отговаря на истината, няма никакво значение. По-важното е, че единият от убийците - Георги Желязков, е бил толкова добър приятел на жертвата от гимназията, че преди началото на последната си година в Сорбоната Мартин взема бележка от бащата на Георги, че е изкарал задължителния си юридически стаж в неговата кантора. Съдържанието на тази бележка (от 1999 г.) не буди никакво съмнение, защото Борислав Желязков е бивш заместник-директор на Варненската окръжна следствена служба и настоящ мастит варненски адвокат. А през 1999 г. Георги също заминава да учи в Париж, защото има леля в Монпелие и... приятел във френската столица.
Престъплението
На 20 юли 2000 г. двама приятели на Мартин Борилски - Каролин Тексие и Алексис Грамбла, съобщават на полицията, че от два дни той не вдига мобилния и стационарния си телефон и не отговаря на SMS-ите, които те му изпращат непрекъснато. Заедно с ченгетата те влизат в жилището на Борилски и едва не припадат от ужас: мъртвият Мартин е оставен във формата на буквата Z - коленичил на пода, но с тяло върху спалнята. Облечен е в костюм и вратовръзка, сякаш се готви да ходи на работа или коктейл, но ръцете му са вързани на гърба с ръкавите на собствения му пуловер. На пода пред леглото има огромна локва кръв, а чаршафите също са подгизнали.
По време на огледа е констатирано, че бравата не е насилвана (т.е. вратата не е отваряна с шперц или с щанга), което подсказва на френските криминалисти, че Мартин е познавал убийците си и сам им е отворил.
Френските съдебни лекари преброяват 93 прободни рани по тялото на Борилски, всяка от които е с дължина от 0.5 до 4 сантиметра: 14 рани са открити по главата на жертвата, 13 - в шията, а девет - по лицето, като най-дълбоката и най-дългата е от устата към брадичката. Освен това са открити 10 прободни рани в гърба, 20 - в лявата част на гръдния кош, пет - в коремната област, 16 са раните по ръцете и т. н.
Според заключението на съдебните медици Мартин Борилски до последно е водил борба за живота си, като е хващал ножа с голи длани и е посрещнал множество удари с ръце. После обаче той е вързан и престъпниците го... доубиват на спокойствие. Като в изблик на ярост те чупят черепа му с две спортни гирички.
В заключението на патоанатомите се казва, че смъртта е настъпила от силен кръвоизлив вследствие на засягане на сънната артерия и на яремната вена. А това означава, че Барона и Желязков размазват главата на жертвата постфактум, т.е. от едната сляпа ярост.
Разследването във Франция
Първият свидетел, който дава що годе прилично описание на убийците, е Мари Бори - съседка, която дели една етажна площадка с българина на ул. Льо Курб № 74. На 18 юли 2000 г., около 20 часа (според експертизата престъплението е извършено горе-долу тогава) жената чува необичаен шум от апартамент № 157, в който живее българинът. Тя веднага излиза на стълбищната площадка и вижда следната картина: висок мъж върви към асансьора, а след него подтичва дребно момче, което... в следващия момент панически хуква надолу по стълбите.
По време на огледа в апартамента на Борилски е открит панталон, който не е негов. Под ноктите на жертвата са намерени парченца чужда кожа, останала по време на борбата с убийците, а от апартамента са иззети и куп други улики, които на професионален език се наричат биологични проби.
Стоян Стоичков-Барона и Георги Желязков обаче трайно попадат в полезрението на френските криминалисти доста по-късно. Най-напред те са заподозрени, защото в деня на убийството, но докато Борилски е още жив, многократно му звънят от уличен телефон в Париж. А след убийството вземат новия му джиесем, сменят СИМ-картата и провеждат няколко разговора с лелята и с бащата на Георги Желязков, съответно - в Монпелие и във Варна. Без изобщо да предполагат, че по онова време мобилните телефони в Западна Европа вече се продават с нещо като вграден Джи Пи Ес - И-МЕЙ КОД (E-MAI KODЕ), който е уникален за всеки мобилен телефон и позволява засичането и идентифицирането на апарата, независимо от това с каква СИМ-карта работи.
Втората грешка на двамата е, че решават да заминат при лелята на Желязков в Монпелие с влак, но забравят да си купят билети. Съвсем естествено, двамата гратисчии са хванати, глобени и вкарани в компютрите на транспортната полиция.
Криминалистите правят големия пробив, едва след като приключват с щателното пресяване на всички българи, с които Мартин Борилски приживе е поддържал контакти. Безспорно установено е, че Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона, които във фаталния 18 юли 2000 г. многократно търсят жертвата по телефона, пристигат във Франция четири дни по-рано - на 14 юли, с полет на авиокомпания Балкан. На 28 юли обаче във Варна се прибира само Желязков, докато Стоичков потъва вдън земя, защото напуска Франция, прекосява половин Европа и се връща в родината с... фалшив паспорт, издаден на името на друг възпитаник на варненската френска гимназия и бивш студент в Париж - Веселин Димитров.
Българското следствие
На 27 юли 2000 г. Министерството на външните работи уведомява бившата Специализирана следствена служба (днес Национална следствена служба) за убийството на Мартин Борилски и спецследствието образува предварителна проверка за изясняване на случая.
На 13 април 2001 г. е образувано следствено дело, защото резултатите от проверката съвпадат с изводите, до които са достигнали французите. Делото се наблюдава от Софийската градска прокуратура.
На 14 юни 2001 г. в спецследствието (чрез Върховна касационна прокуратура) пристига първата официална съдебна поръчка от Франция. В нея са описани всички следствени действия, които френските криминалисти искат да бъдат извършени в България в тяхно присъствие. Въпреки че като заподозрени са посочени две лица - Стоян Стоичков-Барона и Георги Желязков, искане за арестуване и за повдигане на обвинение няма.
Във Варна Георги Желязков е разпитан от български следовател в присъствието на французите. Разпитът наистина е прекъснат от бащата - Борислав Желязков, но не за да попречи на разследването. Тъкмо обратното - Желязков-старши съобщава, че синът му е убил Мартин Борилски и предава на французите обувките, които Георги е носил по времето на престъплението. Единствената молба на бащата е Георги да не бъде арестуван пред очите на цяла Варна и да не го подлагат на полицейски тормоз. Признанието е стенографирано, но към онзи момент то няма процесуална стойност, защото във френската съдебна поръчка искане за разпит на бащата няма. Французите си заминават без никакви претенции към българското следствие, а десетина-петнайсет дни по-късно изпращат благодарствено писмо за добре свършената работа.
В края на октомври 2001 г. Софийската градска прокуратура изисква всички материали от следствието, а във Върховната касационна прокуратура (ВКП) пристигат над 1000 страници следствен материал от Франция. В началото на април 2002 г. тогавашният шеф на отдел Следствен към ВКП - Цеко Йорданов, назначава нов наблюдаващ прокурор по делото, без изобщо да обясни защо това е необходимо.
На 22 април 2002 г. следственото дело отново е изискано от ВКП с цел изпращането му във Варненското окръжно следствие. Основанието е чл.34, ал.1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), който гласи, че престъпленията, извършени в чужбина, са подсъдни на съда по местоживеене на извършителя (тоест - Варна). Това обаче е грубо нарушаване на друг текст от НПК - чл.172а, според който всички престъпления, извършени от и срещу българи в чужбина, се разследват от Специализираната следствена служба.
На 27 септември 2002 г. един наш всекидневник препечатва две скандални публикации на френските Фигаро (от 13 септември) и Монд (от 17 септември), според които от две години в България се разхожда на свобода жесток убиец и никой не прави нищо по въпроса.
В българската дописка, с която всекидневникът предвещава грандиозен международен скандал и призовава тогавашния главен прокурор Никола Филчев да вземе делото на специален отчет, в най-общи линии е преразказана френската част от историята около убийството на Мартин Борилски.
Онова обаче, за което никой по онова време не предполага (включително и БАНКЕРЪ, който в своя бр. 39 от 28 септември 2002 г. за първи път разказа подробности около зловещата трагедия), е, че на 22 април 2002 г. Върховната касационна прокуратура (ВКП) е иззела делото не за да го изпраща във Варна, а... да го прибере далеч от чужди очи и уши. Тъкмо там - във ВКП, е прибрана и втората френска съдебна поръчка, с която в София пристига и международната заповед за задържането на Георги Желязков и Стоян Стоичков.
Предполагаемите убийци на българския студент вероятно се радват на тайнствено покровителство в страната си. Трудно е да се прогнозира краят на това дело и може би то ще дочака влизането на България в ЕС, за да бъде довършено от парижките магистрати, прогнозира на 13 септември 2002 г. в. Фигаро.
Няма защо г-н Никола Филчев тепърва да взема на специален отчет дело, което отдавна е решено - както от френска, така и от българска страна.. Необходимо е просто да разпореди на подчинените си да вдигнат ембаргото върху случая, за да не се излагаме повече пред Европа и света, завършва публикацията на в. БАНКЕРЪ от 28 септември същата година.
Невъзможното възмездие
Незнайно кога и по какви причини, през пролетта на 2003 г. ембаргото върху делото за убийството на Мартин Борилски е вдигнато. Оттук нататък обаче историята наистина придобива причудлив характер.
Обвинителният акт срещу Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона е съставен от Софийската градска прокуратура и е изпратен във Варненския окръжен съд, защото двамата подсъдими са жители на черноморската ни столица. Освен за убийството на Мартин Борилски, извършено по особено жесток и мъчителен за жертвата начин (чл.116, ал.1, т.6 от Наказателния кодекс), двамата трябва да отговарят пред закона и за още едно престъпление: Георги Желязков - за съставяне на документ с невярно съдържание, а Барона - за нелегално преминаване на границата. Ако доказателствата, събрани от френските криминалисти и от българските следователи издържат в съдебната зала, минималното наказание, което подсъдимите могат да получат, е 15 години лишаване от свобода, а максималното - доживотен затвор без право на замяна.
За най-голям ужас на близките на Мартин Борилски обаче магистратите от Варненския окръжен съд отказват да се занимават със случая и Върховният касационен съд прехвърля делото за гледане в най-близкия съдебен район - Шумен.
Специално за този процес в Шуменския окръжен съд е сформиран 7-членен състав, начело с председателя на съда Нели Батанова. А като представител на държавното обвинение в процеса влиза ръководителят на Шуменската окръжна прокуратура Павел Иванов.
Според обвинителния акт вината на Георги Желязков и на Стоян Стоичков е доказана по несъмнен начин, защото резултатите от ДНК-експертизите, направени в България и Франция, са категорични: възможността ДНК-профилът на биологичните материали от чуждия панталон в жилището на жертвата и открит под ноктите на Борилски да е на друг, а не на Георги Желязков, е 1:15 037 000 000 000. А за втория подсъдим - Стоян Стоичков, това съотношение е 1:236 400 000 000. А освен всички доказателства, за които стана дума по-горе, по време на българското разследване, у Желязков е открита и една от кредитните карти на Борилски.
Като свидетели по делото трябва да бъдат разпитани общо 60 души - българи и французи, а единият от защитниците на Георги Желязков е столичният адвокат Георги Гатев, който в момента е в екипа, защитаващ медицинските ни сестри в Либия.
Освен това, за да няма номера от селски вечеринки и делото непрекъснато да започва отново и отново да прекъсва, по него са осигурени резервни магистрати и съдебни заседатели. Според шуменските магистрати следствието във Франция е водено перфектно и всички доказателства, събрани в Париж, могат да бъдат използвани в съответствие с изискванията на българския Наказателнопроцесуален кодекс. И... толкоз.
От лятото на 2003 г. до началото на седмицата (понеделник, 19 февруари) делото за убийството на Мартин Борилски в Шуменския окръжен съд е отлагано най-малко 12 пъти по най-различни причини: липсващи свидетели, ангажирани адвокати, болни подсъдими и т. н., но нито веднъж досега съдебният състав не е глобил или не е довел с белезници някого от вечно липсващите. Следващото заседание е насрочено за 2 април, но дори и най-големите оптимисти вече не смеят да прогнозират дали и тогава делото може да помръдне поне малко напред.
В момента подсъдимият Георги Желязков е студент по право във Варненския свободен университет, а Стоян Стоичков-Барона учи навигация, която в черноморската ни столица се преподава само на едно място: във Военноморското училище.

Facebook logo
Бъдете с нас и във