Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ОТ ДВЕ ГОДИНИ НЕ СМЕ ПОЛУЧАВАЛИ ОБВИНИТЕЛЕН АКТ ЗА ИКОНОМИЧЕСКО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

твърди председателят на Старозагорския окръжен съд Тоньо Тонев. Според него, в региона подобен род престъпления са извършвани и продължават да се извършват. В същото време обаче много от висококвалифицираните полицаи и следователи, работили в сферата на икономическата престъпност, са напуснали системата и са се отдали на адвокатската професияТоньо Тонев завършва право в Софийския университет Св. Климент Охридски през 1989 година. През 1990 г. започва работа като юрисконсулт в СД Изграждане на селищни системи към Община Стара Загора. От 1991 г. до 1996 г. е прокурор, а после - съдия в Старозагорския окръжен съд. На 20 февруари т.г. Висшият съдебен съвет го назначи на поста председател на Окръжен съд-Стара Загора. Г-н Тонев, вярно ли е, че напоследък в Старозагорския окръжен съд не е внесен нито един обвинителен акт за сериозно икономическо престъпление? Говоря например за незаконно изпомпване на ДДС или за престъпление, свързано с приватизацията? - Действително при нас няма такива дела. А аз съм убеден, че престъпленията, които изброихте, са извършвани и продължават да се извършват на територията на Старозагорския съдебен окръг. Въпросът обаче е друг... Какъв точно е въпросът? - Това са дела, които представляват фактическа и правна сложност. Стопанските престъпления се разкриват много трудно и още по-трудно се разследват впоследствие. За такива дела е необходим значителен обем от работа, отлични познания в икономическата сфера, детайлно познаване на законите, уреждащи данъчната и счетоводната сфера. Разследването на подобни дела изисква подготвени хора. Това означава ли, че местните органи на досъдебното производство не разполагат ли с професионалисти в тези области? - Голям брой от висококвалифицираните кадри, които работеха по икономическите престъпления в Старозагорския съдебен район, напуснаха следствието и МВР и станаха адвокати. Но това е само една от причините, за да липсват стопански дела. Другите проблеми са, че тези дела изискват отхвърлянето на огромна по обем работа още на етап предварителна проверка и предварително следствие. Доколкото си спомням, последното икономическо дело, гледано в нашия съд, беше преди две години. Оттогава друг обвинителен акт не е внасян. Постъпвали ли са в съда жалби или сигнали от граждани за корупмпирани магистрати или служители? - Слава Богу, не. Поне откакто през февруари станах председател на Окръжния съд. От доста време съдебната система страда от хроничен недоимък на пари, особено като стане въпрос за изплащане на хонорари на вещите лица и на служебните защитници. При вас какво е положението? Отлагали ли сте например наказателни дела от общ характер заради липса на служебно назначени адвокати? - И ние нямаме възможност да изплащаме хонорарите, определени от наредбата, но сериозни проблеми със Старозагорската адвокатска колегия никога не сме имали. Наистина нормативно определените суми за възнаграждения на служебната защита са непосилни за нас и хонорарът, който съдът е в състояние да изплати, е десетократно по-малък. Причината е, че ако дадем 1000 лв. на адвокат по дело за убийство, трябва непременно да спрем някакви други разходи, а те също са неотложни. Засега обаче адвокатската колегия посреща изпитанието с пълно разбиране и до момента нямаме провалено съдебно заседание поради липса на адвокат за служебен защитник. А как се справяте с парите за съдебните експертизи? - И със съдебните експерти сме постигнали разбирателство. Плащаме им разсрочено, понякога със значително закъснение. Трудно е. Истината е, че не определяме големи възнаграждения, които да са непосилни и за бюджета на съда. Средно едно явяване на експерт в съдебната зала е в размер на 30-40 лева. Съдът може да понесе подобен разход, но за по-голям е невъзможно да мислим в момента. Често ли връщате дела за доразследване заради процесуални нарушения, допуснати в хода на предварителното производство? Питам както за Окръжния съд, така и за районните съдилища в окръга? - Дела се връщат и ако кажа обратното, просто няма да е истина. Прави впечатление, че обаче отскоро делата, които постъпват от Старозагорската окръжна прокуратура, са с по-добро качество, процесуалните нарушения са все по-малко и все по-леки. В районните съдилища положението е малко по-различно. Както е известно, делата, които постъпват там, са по материали от дознанието. То се води в полицията, където работят хора с най-различно образование, но не и юридическо. До създаването на полицейския дознателски апарат (1 януари 2000 г. - бел.ред.) те са се занимавали със съвсем други неща. И... изведнъж трябваше да започнат да повдигат перфектно формулирани обвинения, да разпитват уличени лица и свидетели, да назначават експертизи. Все неща, които не са лесни никак дори за хора, които са завършили право. Нека сменим за малко темата. През последните месеци във Висшия съдебен съвет се прокрадна идеята за създаване на Апелативен съд в Стара Загора. Има ли някакви шансове тя да бъде реализирана? - Доколкото аз зная, преди време беше изготвено предложение от областния управител за създаване на Апелативен съд в града. То беше подписано от председателя на Окръжния съд, от окръжния прокурор и от директора на Окръжната следствена служба. Не зная какво е по-нататъшното развитие на нещата, но местните магистрати са на мнение, че е редно в регион като Старозагорския да има апелативен съд. В предложението, което беше изпратено до ВСС, се посочваха плюсовете от подобна промяна, беше направен и анализ на натовареността съдиите в региона. Оказа се, че най-натоварени са колегите от Пловдивския апелативен съд и затова предложихме на ВСС да се помисли за отделянето на три от техните съдебните окръзи и обособяването им в нов апелативен район с център Стара Загора. Кои съдебни окръзи биха могли да минат безпроблемно под крилото на евентуалния бъдещ Старозагорски апелативен съд? - Хасково, Кърджали и Стара Загора. Съдилищата в тези градове разполагат ли с кадрови потенциал за подобна промяна? - Да. Съвсем спокойно мога да заявя, че в Старозагорския окръжен съд има достатъчно добре подготвени магистрати, които могат да работят във въззивно съдилище. Има възможности и за осигуряване на подходящ сграден фонд - в съседство на Съдебната палата се намира сградата на някогашния Партиен дом, част от която в момента е неизползваема. Така че би могло да се помисли за този вариант. В какво състояние е Съдебната палата в момента? - Това е болка за почти всички съдилища в страната. Градската Съдебна палата е в добро състояние, но въпреки това изпитваме недостиг на помещения. Има кабинети, в които колегите са повече, отколкото трябва, в някои от деловодствата положението е много лошо зле. По четирима деловодители делят помещенията с адвокати и граждани, които преглеждат делата, тъй като не разполагаме с отделна стая за тази цел. За разлика от други колеги, ние имаме шансове да облекчим поне частично положението си. До миналата година в приземния етаж на съда работеше общинският стол. За съжаление нямаме финансова възможност за ремонт, но опразненото помещение е напълно достатъчно за още една съдебна зала, за архив и така нататък. Ако някога щастието ни се усмихне - ще освободим няколко от стаите на горните етажи и ще разредим съдийските кабинети. Каква е натовареността на съдиите във вашия съдебен окръг? - Старозагорският окръжен съд е четвърти по натовареност в страната. Поне така сочат миналогодишните справки. Преобладават наказателните дела, предимно за престъпления срещу личността, тъй като районът е криминогенен. Сериозен е броят на делата за убийства, грабежи и пътнотранспортните произшествия. Напоследък имаме и няколко дела за разпространение на наркотици. А как погледнаха... апелативните съдиите в Пловдив на идеята за отцепването на цели три съдебни окръга от техния район? - Конкретно за колегите от Пловдив не бих могъл да говоря. Но имам информация, че във ВСС предложението не е посрещнато много благосклонно. Аз лично смятам, че най-напред трябва да се реши окончателно дали съдопроизводството ни ще е двуинстанционно, или триинстанционно. И едва тогава да обсъждаме необходимо ли е и увеличаването на апелативните райони, или не е, къде ще има апелативни съдилища и къде не. Коя система на правораздаване е по-ефективна, според вас? - Винаги се приема, че когато едно дело се прегледа от повече инстанции, вероятността да се допусне съдебна грешка е много по-малка. От друга страна обаче, ако се преследва бързина на правораздаването - допълнителните инстанции са пречка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във