Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ОТ КОГОТО ЧАКАМЕ СПРАВЕДЛИВОСТ ИЛИ МИЛОСТ?

Спор няма, че юздите на извратения процес срещу българските медицински сестри в Либия се намира в ръцете на полковник Муамар Кадафи. Съвсем спорно е обаче, че той има намерението в най-удобния за него момент да дръпне въпросните юзди в правилната посока, т.е. да махне с дясната си ръка и с отегчение да изрече заветните думи: Разкарайте ги тия, нека живеят!
Всъщност, ако трябва да бъдем съвсем откровени, най-вероятно дори самият Муамар Кадафи няма никаква представа какво точно ще му хрумне утре или вдругиден. И причината за това е съвсем обективна.
Според биографите на полковника, той става пръв и единствен ръководител на Либия след военен преврат, приключил окончателно на 1 септември 1969-а. Десет години по-късно (през 1979-а) Муамар Кадафи се оттегля от държавното ръководство на страната. Оттогава насам, казано на по-обикновен български език, о. з. полковник Кадафи е най-щастливият и най-волният... пенсионер на света.
Вярно, лошо е, че дългогодишното безделие е оставило върху него доста траен отпечатък, който от време на време го кара да приказва странни приказки и да прави още по-странни неща. Но още по-лошо е, че цяла Либия и цяла Африка все още продължават да го гледат в очите и да изпълняват дори най-екстравагантните му прищевки.
Другият вариант е в световните и регионалните информационни агенции, от чиито новинарски емисии подбрахме няколко показателни събития с участието на Муамар Кадафи и на сина му Сейф ал Ислам, да работят все некадърници, които никога не разбират за какво става дума.

23 март 2005 година
Муамар Кадафи пред участниците в срещата на високо равнище на Арабската лига в Алжир, на която присъства и тогавашният генерален секретар на ООН Кофи Анан:
Всички от Запада идват в Либия и ми казват да освободя българските медицински сестри. Това означава, че нашите деца са умрели и това не се смята за важно. Кълна се в Аллах, че няма да ги освободя.

30 юли 2005 година
Испанският в. Ел Паис: Испанският външен министър Мигел Анхел Моратинос напразно чака 10 часа за среща с Кадафи:
Испанският външен министър Мигел Анхел Моратинос е чакал напразно 10 часа, за да се срещне с либийския лидер Муамар Кадафи, съобщават испанските и арабските медии. Сред въпросите, които Моратинос се е готвил да постави, е и съдбата на петте български медицински сестри и на палестинския лекар, осъдени на смърт през 2004 г. по обвинения, че умишлено са заразили със СПИН 400 либийски деца. Това е сериозен дипломатически инцидент, макар че и по-рано Кадафи е поднасял подобни изненади на високопоставени чужди гости. През 2002 г. тогавашният външен министър Жозеп Пике чака да бъде приет от Кадафи повече от шест часа, но срещата се е състояла едва след като е предупредил, че си тръгва. Година по-късно тогавашният премиер Хосе Мария Аснар още преди да пристигне в Триполи заяви, че ще прекрати посещението си и при най-малкото закъснение на своя домакин.

9 януари 2006 година
Изявление на Муамар Кадафи, излъчено по американския телевизионен канал Ал Хорра, който предава на арабски език и се финансира от Американския конгрес.
Ние питахме българките (ако те са българки наистина), кой ви поръча това? Те казват: Джон ни даде вируса и пари и си замина. Ние трябва да разберем коя е службата на този Джон, защото тя иска да унищожи джамахирията. Зад службите поръчители стоят държави, които разработват оръжия за масово поразяване - ядрени, химически и биологически. Хора, свързани с тези служби, вече идваха при мен и ми викат да освободя сестрите. Мислят, че всичко ще свърши така бързо! След като открием кои са службите, тогава случаят ще остане в ръцете на съда и на роднините на децата. Тогава ще има правосъдие и затова засега не можем да говорим за политически сделки. Аз съм убеден, че става въпрос за умишлено заразяване.

20 август 2006 година
Синът на Муамар Кадафи - Сейф ал Ислам, прави второто обръщение в живота си към либийския народ пред 15-хилядно множество. Темата е нов проект за развитието на страната, озаглавен Заедно в името на утрешна Либия.
Някои казват, че Либия е раят на Земята. Питам какъв рай е тя, след като почти никъде няма канализация. Имали сме свободна преса и пряка демокрация. Не само че не е свободна, ами никаква я няма нашата преса, заяви Ал Ислям и обяви, че виновни за сегашното състояние на страната са държавните чиновници, които той нарече дебели котараци и либийска мафия.

10 септември 2006 година
Муамар Кадафи пред участниците в срещата на високо равнище на Африканския съюз, която се провежда родния му град Сирт: Европа трябва да плаща по 10 милиарда долара годишно на Африка, ако желае да спре нелегалната имиграция. Те трябва да ни компенсират за експлоатацията и ограбването на нашето злато и нашето богатство. Ние искаме по 10 милиарда долара годишно от Европа, за да си стоят африканците по домовете.

12 септември 2006 година
Газираната напитка Кока-Кола е африканска. Основните съставки на Кока-Кола идват от африкански растения и затова компанията производител трябва да плаща на африканските правителства парични компенсации във вид на процент от всяка продадена кутийка или бутилка, заяви Муамар Кадафи в реч, произнесена по случай седмата годишнина от създаването на Африканския съюз.

29 януари 2007 година:
Сейф ал Ислам, син на Муамар Кадафи, в интервю за 24 часа: Баща ми каза: Работи, искам да намериш решение скоро!
Въпрос: Ако окончателното решение на Върховния съд на Либия е потвърждение на смъртните присъди, има ли реална възможност българските медицински сестри и палестинският лекар да бъдат екзекутирани?
Отговор: Екзекуции няма да има. Не искаме да гледаме екзекуции в Либия нито на либийци, нито на българи! Никакви екзекуции не искаме. Законодателството ни все още предвижда смъртно наказание, но изпълнението на подобни присъди бе преустановено. Не сме като премиера Малики в Ирак. Либия не е Ирак.
Въпрос: Все пак имаше двама турци, които бяха екзекутирани в Либия неотдавна.
Отговор: Това беше преди четири години. Сега не искаме повече никакви екзекуции, както казах, нито на българи, нито на каквито и да било други хора.
Бел. ред.: В случая синът на Муамар Кадафи или умишлено спестява истината, или действително е изпаднал в тежка амнезия. Последните екзекуции в Либия не са извършени преди четири години, а на 15 юли 2005 г., когато са разстреляни единайсет осъдени на смърт: шестима либийци, двама турци, двама египтяни и един гражданин на Чад. По този повод Би Би Си, Истанбул, разпространи следната информация:
Турция премахна смъртното наказание през 2003 г. и редица постъпки на турското правителство, включително лично на премиера Реджеп Тайип Ердоган, призоваващи Триполи към снизхождение, не са били последвани от резултат. От 1995 г. досега Анкара е положила много усилия, за да спаси двамата свои граждани, като през 2002 г. дори предложи значителна сума като кръвнина, но близките на убития либиец са отказали да я приемат. Преди две години (т.е. през 2003 г. - бел. ред.) турският министърът на външните работи Абдуллах Гюл е подсказал, че случаят с турските граждани в известна степен е аналогичен с този с осъдените български медицински сестри в Либия. Това бе по времето, когато Соломон Паси беше дошъл в Анкара да иска съдействие за спасяването на медицинските сестри, но Абдуллах Гюл му заявил, че ситуацията е много деликатна...

29 януари 2007 година:
Италианският Кориере дела сера: Муамар Кадафи пристигна в Адис Абеба с два куфара злато
Либийският лидер Муамар Кадафи пристигна в етиопската столица за срещата на върха на страните членки на Африканския съюз (АС) с два куфара злато. Дипломати от Триполи обясняват, че златото е подарък от Кадафи за лидерите на държавите членки на АС. Има различни догадки за причината за този подарък. Една от тях е, че по този начин Муамар Кадафи иска да подпомогне реализирането на свой стар проект - преместването на част от централата на АС от Адис Абеба в Триполи, но този въпрос не е в дневния ред на срещата на върха. Африка умира от глад, а Кадафи, демонстрирайки егоцентризъм и великолепие, пристигна в Етиопия, последван от кортеж от 15 автомобила, докарани с товарен самолет. Етиопските митнически власти разрешиха на колите да влязат в страната, но когато митничарите на летището отвориха двата куфара, които носеше либийският лидер, се натъкнаха на невероятна гледка - куфарите се оказаха пълни с късчета самородно злато.

Facebook logo
Бъдете с нас и във