Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ОТ МНОГО ШЕРБЕТ НА ЧИЛЯК МУ ИДЕ БАЙГЪН

На тази страница трябваше да има текст, озаглавен С червената метличка потропва Дядо Мраз, в който трябваше да се разказва за кадровите въртележки из ниските и средните началнически етажи в МВР. Те започнаха на 29 септември, когато директорът на РДВР-Русе - ген. Ваньо Танов, бе изтеглен в София и оглави НСБОП. И приключиха на 28 декември с доброволното (уж) пенсиониране на ген. Валери Григоров - директор на Национална служба Гранична полиция.
Някъде там, между тези две директорски рокади - къде по-шумно, къде тихомълком - бяха сменени още няколко шефове на регионални дирекции и районни полицейски управления, като мотивите навсякъде бяха горе-долу идентични: рапорт за доброволно напускане, поради натрупана умора; молба за излизане в пенсия, поради натрупана умора; желание за почивка след дългогодишен изнурителен труд.
Кой знае защо, поне две трети от заместниците на уморените директори на РДВР и началници на РПУ се оказаха доста по-възрастни (което предполага - и по-уморени) от предшествениците им. По-важното в случая е, че новото ръководство на МВР начело с Румен Петков за пореден път допусна кадровата грешка на своите предшественици: тръгна да подменя ръководния състав, запазвайки както старата структура на ведомството и на неговите регионални поделения, така и философията на работа в МВР.
По всичко личи, че Румен Петков доста отдавна се е готвил да заеме поста министър на вътрешните работи. На тази мисъл навежда фактът, че по най-различни причини само за три месеца той размести плочките на началническото домино в няколко много ключови РДВР: Русе, Благоевград (плюс полицейските управления в Петрич, Гоце Делчев и Разлог), Добрич, Хасково, Пловдив и Бургас. През октомври бе направена заместникдиректорска трампа в НСБОП и начело на две от най-възловите направления - Икономика и Контрабанда, се оказа майор Донка Георгиева (бивш шеф на направление Икономическа полиция в ДНСП).
Очертава се овладяването на борбата с контрабандата, наркотрафика и трафика на хора да се води чрез назначаването на хора, доказали своята лоялност към... плевенската кауза. А тя, както е известно, в МВР се олицетворява от двама души: сегашния главен секретар на МВР - ген. Илия Илиев (от декември 2003 до септември 2005 г. той беше директор на ДНСП) и от неговия градски - министър Румен Петков, застъпил на поста чак на 17 август 2005 година.
Но... както вече стана дума, на хоризонта се задава цяла камара от национални празници, така че ще се наложи да отложим сериозния разговор за червената метла в МВР за по-нататък.
Празничното настроение ни кара да отбележим някои показателни пророчества, които се появиха напоследък.
Една поговорка, сътворена още по времето на 500-годишното отоманско присъствие в България, гласи От бая шербет на чиляк му иде байгън, което в превод на съвременен български език означава От много сладко на човек започва да му горчи.
Трудно е да си представим по какъв повод народният мъдрец е произнесъл тази култова реплика. Със сигурност обаче през десетилетията тя е доказала своето интердисциплинарно приложение и днес с лекота може да бъде използвана както за оценка на партийна предизборна програма, така и за анализ на новогодишна телевизионна програма.
Тия дни трима от основните двигатели на българския преход към развито гражданско общество и пазарна икономика - производителят на вулгарни романи Христо Калчев, бившият директор на контразузнаването и настоящ депутат от ДСБ - ген. Атанас Атанасов, и заместник-шефът на Шесто управление в бившата Държавна сигурност и настоящ червен капацитет по организираната престъпност на свободна практика - полк. Цветко Цветков, ни накараха да погледнем по нов начин на поговорката за шербета и байгъна.
Както вече е известно, преди десетина дни няколко западни медии, начело с германския таблоид Билд и британската Би Би Си, обърнаха гръб на Бъдни вечер и на Рождество Христово. И то не за друго, а защото се почувстваха длъжни да направят достояние на световната прогресивна общественост секретния доклад на Европейската комисия, посветен на българските мафиотски босове, които открай време ядат и пият с българските управници.
Явно, поради вродената си свенливост или пък от прекомерна загриженост за празничното настроение на своите читателите, слушатели и зрители, западноевропейските колеги не пожелаха да тиражират имената на българските мафиоти. Единствената подробност, която се изтръгна от професионалните им сърца, бе, че мафиот №1 в България бил хазартен бос, от чието име всички се подмокряли, а пък полицаите и магистратите дори отивали по-далеч.
Естествено пръв изрази сериозно отношение по секретния доклад на Европейската комисия неуморимият производител на вулгарни романи - г-н Христо Калчев. В типично негов стил той веднага забучи показалец в тъмното минало на България и авторитетно обяви: Бизнесменът е Васил Божков-Черепа.
Веднъж открил топлата вода, велосипеда, Америка и барута, на г-н Калчев му стана леко на душата и в броя на в. Новинар от 28 декември (сряда) той демонстрира отлични познания в три посоки: процесите в подземния свят, обитателите на подземния свят и личните му заслуги за разобличаването на българската мафия.
За да е сигурен, че някой ще му обърне внимание, романистът Калчев обяви, че президентът Георги Първанов се бил вживял в ролята на конферансие по време на церемонията за определяне на спортист на годината, финансирана от най-известната компания на Божков - Нове холдинг. А, за да изглежда всичко съвсем като истинско, той едва изчака да му бъде зададен ключовият въпрос - Не се ли страхувате, че Васил Божков може да заведе съдебен иск за клевета?, след което отпуши клапата на душата си и се изля (както се казва по друг повод) в публичното пространство (правописът и словоредът са запазени):
Ако случайно се стигне до дело, това ще бъде десетото дело срещу мен за 12 години. Кой ли не ме е съдил - нарекох навремето Нешка Робева фашистка, под съд ме даде, на Васил Илиев (основателят на борческата империя ВИС - бел. ред.) има дела в началото още. Кой ли не. Последното ми дело беше с Алексей Петров (бивша барета и съосновател на Аполо и Болкан - бел. ред.). Така че не ми пука въобще. Мен на смърт ме осъдиха на смърт, та някакво си дело за клевета. Глупости....
И още няколко изречения от интервюто на романиста-вулгарист във в. Новинар е полезно да бъдат споменати:
Поддържам контакти и с мутри, и с ченгета. Това е известно на всички. Включително мутрите идват да ме питат идва ли им редът, или не (т. е. - нарочени ли са за убиване и кога ще бъдат убити - бел. ред.);
Всички са поръчани (т. е. - чака ги сигурна смърт - бел. ред.). И Божков е поръчан, и Маджо е поръчан. И Златко Баретата е поръчан. Маргините са поръчани,но са в затвора. Ако излязат и те ще си дойдат по реда....
С всички до един се познавам. Няма нито една мутра в България, която да не познавам, включително и съм автор на понятието мутра. То е лично мой патент, мое слово....
Боже, колко комплекси има на тоя свят, Боже, би се провикнал всеки, който що-годе е запознат с онова, което се е случило в периода януари 1990 - септември 1996 г. в България.
Затварянето на спомените в точно този период никак не е случайно, защото именно тогава започна и приключи същинското мафиотизиране на България. Така, както се е случило това в САЩ в края на 30-те години на миналия век: с безогледна контрабанда, с масови стрелби и побоища по улиците и кръчмите, с полицаи на заплата в престъпните структури и т. н.
А големият проблем в случая е, че по онова време производителят на вулгарни романи Христо Калчев се занимаваше със съвсем други и далеч по-приятни занимания. Без изобщо да има дори смътно понятие какво е мутра, какво е подземен свят и какво - поръчково убийство. А колкото до делата, които Васил Илиев имал (явно срещу Калчев) от самото начало още, това си е най-обикновен... спиритизъм. По простата причина, че основателят на ВИС беше застрелян на 25 април 1995 г., а първият вулгарен роман на Христо Калчев - Нерон Вълкът, се появи на пазара чак през есента на 1996 година. И то с изричната уговорка на автора, че при писането на творбата си е използвал факти, данни и коментари, публикувани в медиите.
Виж, другото твърдение на романиста-вулгарист Калчев - че познава много мутри в България - в него може би има нещо вярно. И то не за друго, а защото спонсор при издаването на първите няколко вулгарни романа е фирмата Ла Страда, която е собственост на небезизвестния Пламен Тимев-Ганди. А при него и с него, както много добре е известно, в определени периоди от време, са работили сикаджията Стоил Славов-Телето, варненският висаджия Христо Асенов-Бацата, несебърският висаджия Димитър Желязков - Митьо Очите и т. н.
Но, като стана дума за Маргините и за Маджо, май е време да обърнем малко внимание и на другите двама двигатели на антимафиотския прогрес през последните осем-десет години - ген. Атанас Атанасов и полк. Цветко Цветков.
На 29 декември (четвъртък), в сутрешното студио на Би Ти Ви, те изнесоха такъв спектакъл, че не само направиха водещия Николай Бареков разноглед (в буквалния смисъл на думата), ами не му дадоха и дъх да си поеме, та да произнесе заветното Ето това е новината на деня, уважаеми зрители.... Или както се казва по друг повод - то не беше замеряне с кал, не беше мерене на разни работи, не беше чудо.
В крайна сметка обаче клетият Бареков успя да обяви на още по-клетите си зрители, че полк. Цветко Цветков проверява дали ген. Атанас Атанасов се е срещал в Банско с братята Маргини (истинските им имена са Красимир и Николай Маринови) и че според ген. Атанасов Маджо е назначил Румен Петков за вътрешен министър и сега той (Румен Петков - бел. ред.) му връща жеста, като арестува неговите съперници (Големия и Малкия Маргин - бел. ред.).
А на нас не ни остава нищо друго, освен да препоръчаме на червения Сергей Станишев и на тъмносиния му колега Иван Костов да забранят на полковника и на генерала да се появяват в публичното пространство и да занимават хората със... себе си. Защото полковникът беше секретар на МВР в периода януари 1995 г. - февруари 1997 г., когато бяха извършени първите 20-30 поръчкови убийства, а организираната престъпност легализира почти половината от бизнеса си. А пък генералът беше шеф на Националната служба за сигурност (контраразузнаването) от пролетта на 1997 г. до лятото на 2001 г., когато организираната престъпност изпра две трети от мръсните си капитали и сложи ръка върху доста отрасли в светлата икономика.
И още нещо трябва да им бъде забранено на двамата бивши меверейци - да се ровят в информационните системи Дакси и Апис, след което да заблуждават хората, че разполагат с оперативни данни, а не със съдебните регистрации на стотина-двеста търговски дружества. В които наистина личат имената на Красимир Маринов-Големия Маргин, на Николай Маринов-Малкия Маргин и на Младен Михалев-Маджо. Но също така личат и имената на десетки техни партньори, чиито бизнес следи пък се губят някъде по етажите на централите, обитавани от БСП и ДСБ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във