Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ОТ МЪТНИТЕ ВОДИ НА ЛИМ ИЗПЛУВАТ МНОГО ИСТИНА

Доста трудно ще бъде на Великотърновския окръжен съд да установи каква е истината за смъртта на 12-те деца в р. Лим, кой е виновен за катастрофата и кой трябва да понесе отговорността за трагедията. Всички пищяха, имаше деца на пода на автобуса, хората бяха изпаднали в паника. В един момент всички притихнаха и настана гробна тишина. Това са част от показанията на 15-годишният Тодор Тодоров, едно от децата, които имаха щастието да се измъкнат от смъртоносния автобус на 4 април 2004 г. при тежката катастрофа, когато автобус с 50 пътници, половината от които деца, падна в ледените води на река Лим. На място загинаха 12 от тях.В понеделник (28 февруари) Великотърновският окръжен съд даде ход на делото. Единственият подсъдим по него е шофьорът на автобуса Илия Измирлиев, срещу когото е повдигнато обвинение за причиняване на смърт на повече от едно лице по непредпазливост. Като граждански ищци и частни обвинители по делото са конституирани родителите на 12-те загинали деца, а общият размер на обезщетенията, които те искат, е 1.2 млн. лева. Пред съда шофьорът Измирлиев не се призна за виновен. В момента той работи като охрана в Пампорово АД - фирмата собственик на злокобния автобус. Тя е конституирана като граждански ответник по делото и ще отговаря солидарно с Измирлиев за иска на родителите.На първото заседание, продължило повече от 10 часа, бяха разпитани трима от родителите на загиналите деца: бащата на Глория - Хараламби Ламбев, майката на Антоана - Милена Евтимова, и майката на Александра - Нина Гергова. Те отново нападнаха лекарите и учителите, които са придружавали свищовските ученици, и ги обвиниха, че не са си мръднали пръстите, за да спасят някое от децата. Тримата родители споделиха, че децата били останали недоволни и от организацията на пътуването. Имаше труден маршрут, пътували са нощем, говорих с дъщеря си по телефона и тя неколкократно ми каза, че молили организаторите да се върнат в България, но така и не успели да ги навият, разказа пред съда Нина Гергова.Прокурорите Емил Денев и Димитър Лещаков се опитват с въпросите си и чрез отговорите на децата да докажат, че автобусът е бил технически изправен, преди да се отклони от пътя и да падне в реката. В понеделник бяха призовани като свидетели общо 19 деца. Непълнолетните бяха разпитани в присъствието на психолог и на родителите им. Но нито едно от тях не си спомня автобусът да се е удрял някъде, да се е движил зигзагообразно (както обикновено се случва при счупен болт или спукана гума). Над всичко доминира споменът за момента, когато автобусът се понесъл по склона към водите на река Лим. Шестнайсетгодишната Моника Варамезова разказа: Предната вечер бяхме на дискотека, но си легнахме рано. Не си спомням с нас да е идвал и някой от шофьорите. На следващия ден тръгнахме към България. Бяхме на остров Св. Стефан и после си тръгнахме. Вече се здрачаваше, гледахме филма Гладиатор. После усетих силно тръскане, което продължи дълго. Автобусът падна в реката. Не помня как излязох от него, качих се на покрива. Г-жа Боряна Кожухарова (преподавател - бел. ред.) влезе в рейса, за да намери Юлиян Манзаров. Извади него и Антоана. И двамата бяха в безсъзнание, разказа пред съда момичето. Наложи се да й дадат малко почивка, за да се успокои от плача.Петнайсетгодишният Тодор Тодоров разказва почти същото. По време на инцидента бях заспал. Събудих се от някакъв тласък. Погледнах напред и видях, че автобусът се движи бързо, а пред него има някаква зелена тъмнина. После рейсът падна във водата. Нещо ме загъделичка по краката, оказа се, че автобусът се пълни с вода. Много бързо се пълни. Качих се на седалката, но две минути по-късно автобусът вече беше пълен. Почти нямаше откъде да дишам. Някой ми извика да отида към люка. Едва се придвижих. Видях, че шофьорът Измирлиев ме вика. Сам се набрах и излязох от люка на автобуса. Вече бях на покрива и почнах да вадя другите деца. Някой каза на Илия Измирлиев да отиде в задната част на рейса и да почне от люка там също да вади. Той си остана на мястото на покрива и каза, че не може да плува и да диша.Петя Димитрова, 18-годишна, потвърди думите на Тодор, че Измирлиев не е помагал. Всички деца заявиха, че освен учителката Боряна Кожухарова нито един друг възрастен не е помагал за изваждането на децата. Седемнайсетгодишната Надя Иванова само допълни, че чула Измирлиев да пита някого: Какво стана? Гума ли се спука?.Интересен подход предприе и защитата на Илия Измирлиев - адвокатите Любен Лашков и Огнян Симеонов. От въпросите им към родителите на загиналите деца и към оцелелите малчугани може да се направи изводът, че се опитват да прехвърлят част от вината на шофьора върху учителите и лекарите, които са пътували в автобуса. Майката на Антоана - Милена Евтимова, заяви, че преди дъщеря й да тръгне на екскурзия, е видяла двамата шофьори Илия Измирлиев и Димитър Керкелов. Те й вдъхнали доверие. Изглеждаха стабилни мъже. Нито едно от децата не беше сигурно кой от тях е управлявал автобуса във вечерта на катастрофата. Но пък всички казаха, че нито един от преподавателите не им е помагал. Всички малчугани са видели на покрива Юлиян и Антоана, всички твърдят, че двамата са били в безсъзнание, че един от сърбите, участвали в спасяването, а не някой от учителите, е правил изкуствено дишане на двете деца. Още една интересна новина изскочи в понеделник. Рано сутринта се разбра, че група хора от Свищов са изпратили анонимно писмо до Светия синод, до Министерството на културата и до медиите (в. Параграф 22 разполага с копие от писмото). В анонимката се твърди, че родителите на загиналите деца са платили 5000 лева на Великотърновския митрополит Григорий, за да разреши на тяхната фондация Ангели от Лим да изградят паметна плоча на входа на Съборната църква в Свищов. В доноса гражданите се възмущават, че църквата е гордостта на Свищов, тя била построена от Кольо Фичето. Анонимните автори твърдят още, че дядото на Антоана - Николай Евтимов, е направил опит да наръга с нож директорката на училището Виолета Пеева-Хабиб. Обиждал д-р Чонова, която също пътувала в рейса и която според анонимката е успяла да върне живота на Антоана. Но докато го пренасяли с въже към брега, момичето се изхлузило и се удавило. Със заплахите и обидите си Николай Евтимов принуди д-р Чонова да напусне града. Авторите на доноса стигат даже до крайности. Те твърдят, че Юлиян Манзаров е бил пиян по време на катастрофата. Не е нормално 19-годишен младеж да не се спаси сам. Защо никой не е направил аутопсия на децата, да се види дали не са употребявали наркотици, пише още в писмото. Анонимката е пратена и на председателя на Великотърновския окръжен съд Даниел Минов. Какво ще стане с нея ще реши той.Още на втория ден от делото (1 март) се сблъскаха мненията на децата и възпитателите, които са пътували с тях. Кой се е опитал да спаси живота на Антоана Евтимова и Юлиян Манзаров е един от въпросите, които трябва да разреши съдът. Всички деца, които дадоха показания през първите два дни от процеса, твърдят, че това са сърбите, които са дошли на помощ. Показанията на учителите са коренно различни. Вера Блажева и Виолета Пеева-Хабиб твърдят, че д-р Чонова се е опитала да спаси децата. Това каза и самата тя. Бях вече на покрива, когато при мен дойде Атанас Кожухаров (възпитател, който също участвал в екскурзията - бел.ред.). Той ми каза, че в задната част на покрива имат нужда от мен. Там видях едно момче, което не познавам. Беше в кома. Опитах да му направя изкуствено дишане. Едно момиче имаше, което му правеше сърдечен масаж. Момчето повърна обилно, аз го оставих легнало на една страна. Междувременно от автобуса бяха извадили Антоана, нея я познавам. Тя беше в още по-критично състояние. Предприех същите действия за оказване на първа помощ. Но момичето имаше пяна по устата, беше още по-зле от момчето, разказа д-р Чонова. Тя заяви, че няма спомен да е помогнала на някое от децата да излязат от автобуса.На кого ще повярва съдът не може да се предполага. Д-р Блага Чонова категорично не се съгласи с думите на част от децата, че въобще не е помагала и е казала: Няма смисъл да правим нещо. Те вече са мъртви.Виолета Пеева-Хабиб, която е била командирована, за да наглежда децата, призна, че въобще не си е направила труда да помогна на децата. Тя, както и д-р Чонова, са били едни от първите, оказали се на покрива на автобуса. Бях неадекватна, бях се парализирала. Имах огромно желание да помогна, но не бях в състояние. Мислех си, че по-скоро ще преча, каза тя пред съда.Двете жени са малцината, които са видели, че автобусът се отклонява от маршута. Те седели на първите седалки и имали пряка видимост към пътя. Както се движеше по шосето, автобусът изведнъж зави надясно, мина през банкета и се спусна по склона. Шофьорът се опитваше да овладее колата, да заобиколи големите и дебели дървета, обясниха жените. През цялото време Илия Измирлиев се питал на глас: Какво става?. Автобусът паднал в реката.Удавихме се. Удавихме и децата. Този вик надал вторият шофьор на рейса Димитър Керкелов. По време на катастрофата той дремел на една от първите седалки. Събудил се едва когато автобусът паднал в реката. Успял да разбие предното стъкло, което било вече напукано от ударите с дърветата. Излязъл на покрива и избил двата люка. Заедно с Измирлиев започнали да вадят деца и възрастни. Търсил подаващи се ръце през люка, напипвал, защото нищо не се виждало. Той първи преплувал до брега и спрял няколко коли за помощ. През това време на помощ се притекли и сърбите. Същата вечер двамата с Измирлиев нямали никакво време да обсъдят какво е станало. Разговорът се състоял на следващия ден в болницата в Черна гора, където били настанени и двамата.Тогава си говорихме и Илия ме попита какво става, ако се спука предна гума или възглавница. Аз казах, че е различно. На мен ми се беше случвало и знаех, разказа пред съда Керкелов. Илия му обяснил, че нещо изтропало отпред и загубил управление над автобуса, нещо като че ли го дръпнал.Двамата работели заедно от една година. Пътували са до Турция и Италия все със същия автобус Йонкер. Шофьорът обяснява, че практиката на фирма Пампорово АД била преди всеки курс механик да направи пълен технически преглед и чак тогава да разпише разрешителните за пътуване. Ако се налагало да се сменя някаква част, шофьорът на автобуса задължително присъства. Няколко части на автобуса Йонкер са били сменени точно преди тръгването за Дубровник. Това са накладките и барабаните, били сложени и чисто нови гуми. Въпреки всичко автобусът си бил старичък, на 12 години, с навъртени близо 1.2 млн. километра. Вече извън залата Керкелов се осмели да изложи и своята версия за причините за катастрофата.В България винаги трябва да има виновен и в този случай виновен ще излезе шофьорът. За мен Илия Измирлиев е невинен. Проблемът е в шарнирния болт и това е причината за катастрофата, убеден е Димитър Керкелов.По време на неговия разпит и този на учителките съдебната зала бе притихнала. Родителите на загиналите деца попиваха всяка дума, някои от тях ридаеха. Чуваха се сподавените сълзи на бащата на 15-годишния Светльо - Ради Колев. Тялото на неговия син бе открито 21 дни след катастрофата - на 25 април 2004 г., на 4-5 км от мястото на инцидента. От всичките 41 свидетели по делото само 18-годишната Петя Димитрова го е видяла. Момченцето седяло на покрива, близо до ръба. Може после да се е хлъзнало и да е паднало и водата да го е отнесла, предположи Петя пред съда. Никой друг не е видял Светльо, нито пък си спомян кой и как го е измъкнал от автобуса.

Facebook logo
Бъдете с нас и във