Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ОТ ОКТОПОДА ПРОКАПА РОЗОВА КРЪВ

От няколко седмици правоохранителните и правозащитни органи замерят българския данъкоплатец с такива лъчезарни и оптимистични отчети за свършеното през 2003 г., каквито и по времето на социализма не са писани. Престъпността намалява, а разкриваемостта се увеличава - рапортуват бодро РДВР-тата и националните служби в МВР. Броят на делата, приключени с мнение за съд на обвиняемите, е по-голям в сравнение с 2002 г. - пригласят хорово откъм следствените служби в центъра и по места.Рязко се повиши качеството и количеството на обвинителните актове, които прокуратурата внесе през миналата година - не останаха по-назад и представителите на държавното обвинение, трудещи се в районните, окръжните и апелативните прокуратури. Колкото по-добре си вършат работата в МВР, следствието и прокуратура - толкова по-малко са шансовете невинен да попадне зад решетките, а престъпник да остане на свобода - не скриха възторга си и съдиите, с което пейзажът на криминогенната обстановка в България придоби опияняващо розов цвят. Все още не са се отчели по достойнство Върховната касационна прокуратура и Върховният касационен съд, но и то ще се случи. При това - в подобаваща атмосфера и със зашеметяващи цифри и показатели. Какво ще стане след месец-два е повече от ясно. Розовата мъгла ще се разсее, а МВР, следствието, прокуратурата и съда ще се върнат към познатите интриги и скандали. Причината е, че лъскавите отчети и привидното примирие между изпълнителната власт в лицето на МВР и съдебната й посестрима не успяват да поправят разни недъзи - борба за надмощие в досъдебната фаза на производството, липса на професионални критерии за подбор на кадри, война за административна власт и люти битки за лично оцеляване на всякаква цена. От доста време Параграф 22 навива като развалена грамофонна плоча, че борбата с обикновената престъпност и мафията куца не защото наказателните закони са чак толкова калпави, а защото не се прилагат. Примерите за това са отчайващо много.Но не това е причината те да не намерят място в отчетите на съответните полицейски управления, РДВР, следствия, прокуратури и съдилища. Въпросните случаи се мотаят най-малко от две години и никой не е в състояние да каже кога ще свърши това. В тях участват лица, които вече омръзнаха на всички: Данчо Гиздов, Илиян Варсанов, Антон Милтенов (Клюна). А третата и най-неприятна причина споменатите стари муцуни отново да пълнят страниците на вестниците е, че никой не разследва престъпната им дейност като организиран бизнес. Все още ги третират като престъпни прояви на лица, нямащи нищо общо помежду си. Което нито е вярно, нито е нормално. Хубаво е, че народът не вярва на съдебномедицинските експертизи, с които адвокатите на т. нар. бизнесмени с екзотични прякори засипват съда и премятат делата им от година на година. Две трети от въпросните бизнесмени са с най-високото кръвно в света, от хроничните си костни заболявания една лъжица не могат да вдигнат, черните им дробове приличат на дунапренени гъби, а от белите им дробове не става нищо друго освен бърсалки за под. Да се чуди и мае човек тези ли бизнесмени пълнят елитните фитнесклубове и кръчми... Поредната жива мощ, която се материализира пред очите на столичните съдебно-криминални репортери, бе Илиян Варсанов. Знаменателното събитие се случи на 17 февруари (вторник), а поводът бе делото срещу него и колегата му Мартин Първанов-Лудия, което трябваше да започне в Софийския градски съд. Срещу двамата са повдигнати обвинения за престъпления по чл.199, ал.2, т. 2 от Наказателния кодекс - за грабеж, придружен с опит за убийство, извършен в съучастие. Случката, заради която те сядат на подсъдимата скамейка, се разигра на 31 август 2002 година. Според обвинението, на тази дата Варсанов и още седем души нахлуват в една кафе-сладкарница в столичния кв. Стрелбище, пребиват друг бизнесмен - Христо Георгиев-Хамстера, и му задигат 1500 евро и мобилния телефон. Двамата са заловени почти веднага след инцидента и Варсанов престоява в следствения арест до 30 юни 2003 г., когато е пуснат под домашен арест. Същата мярка за неотклонение се прилага и за Мартин Първанов. Колкото до съдбата на останалите петима участници в нападението - засега тя е неизвестна. И по-добре, защото ако по този процес в залата се изправят седем обвиняеми, той най-вероятно никога нямаше да завърши. Съвсем в съответствие с предварителните прогнози съдът не даде ход на делото, защото жертвата Христо Георгиев-Хамстера се оказа нередовно призован. Какви са официалните причини за това не стана ясно, тъй като до започване на заседанието не се знаеше дали призовкарят е връчил на Хамстера призовка, или не е успял да го открие на посочения адрес. За сметка на това присъстващите с умиление научиха за болките, които са нагазили юнашки Илиян Варсанов. Според неговият адвокат мярката му за неотклонение домашен арест би трябвало да бъде променена в парична гаранция, защото Варсанов има заболяване на сърцето, хипертония и се нуждае от хоспитализиране. Аргументът на правника бе, че именно заради тези заболявания от 3 октомври 2003 г. на Варсанов му е разрешено да ходи периодично до болницата. За да доразбуди човешкото у съдийския състав, Илиян Варсанов сподели, че искрено желае мярката му за неотклонение да бъде променена в по-лека, та да изкарва прехраната си сам и да не е в тежест на близки и приятели. Ще работя в асансьорната фирма на баща ми - обеща пред магистратите Варсанов, допълвайки, че въпросната фирма е една от най-големите. По какъв начин човек, който има нужда спешно да постъпи в болница (защото хоспитализиране означава точно това), ще работи усърдно в асансьорната фирма на баща си, не стана ясно, но и никой не си направи труда да го разисква: съдът явно бе решил да не променя мярката на Варсанов и го остави под ключ до второ нареждане. Това коравосърдечие обаче бе компенсирано по един забележителен начин: назначена бе съдебномедицинска експертиза, която да прецени дали Варсанов наистина едва се крепи на краката си, или заболяванията му са измислени. За да не остане по-назад, съдът ощастливи с една съдебно-медицинска експертиза и Мартин Първанов-Лудия. Той също е под домашен арест, но... страдал от болни зъби и трябвало незабавно да попадне в ръцете на добър стоматолог. Но най-странното от всичко е, че съдът насрочи следващото заседание чак за... 22 април. Какво ще се случи дотогава не е трудно да се досети човек. Или основният свидетел по делото Христо Георгиев-Хамстера съвсем ще зачезне някъде по белия свят, или Илиян Варсанов ще излее още бетон в алибито си, според което на 31 август 2002 г. той се намирал на стотина километра от инцидента. Дори обаче този процес да продължи и да свърши на първа инстанция в обозримо бъдеще, без отговор остава другият въпрос: водят ли нарковойна Илиян Варсанов и Антон Милтенов (Клюна), или всичко е най-обикновена измислица? Имената на двамата се чуха за първи път преди година и половина и за отрицателно време те се превърнаха в медийни звезди от национален мащаб. На 27 юни 2002 г. Клюна едва не беше разстрелян със снайпер в собствената си къща в ж. к. Драгалевци. На 16 август същата година пред кръчмата Двете халби в столичния кв. Белите брези Илиян Варсанов за малко не бе направен на решето от автоматни откоси. Месец по-късно криминалистите, работещи по случая, обявиха, че атентатът срещу него е поръчан от Антон Милтенов заради отмъщението. От СДВР обясниха още, че Версанов и Милтенов били доскорошни партньори в наркобизнеса, но се разделили и започнали да се стрелят в борба за надмощие. Срещу Клюна бе повдигнато обвинение по чл.116, ал.1, т.6 от НК (опит за убийство) и той бе обявен за национално издирване.На 6 септември 2002 г. на столичните булеварди Черни връх и Н. Й. Вапцаров (на стотина метра от НСБОП) две въоръжени и моторизирани групи - на Клюна и на Варсанов, според главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов, си устроиха автородео и огнестрелен екшън. Като по чудо жертви нямаше, напредък по разследване на случая - също. След четиримесечно затишие, по време на което зад решетките попаднаха осмина от хората на Клюна, на 21 януари 2003 г. той се яви на пропуска на Столичната следствена служба и се предаде доброволно. След седмица, на 29 януари пред столичния ресторант Капитан Кук бе прострелян небезизвестният тартор на контрабандата Методи Методиев, по-известен като Мето Илиянски. В момента на стрелбата Мето е бил сам, но не е успял да установи откъде е дошъл куршумът, не е видял и стрелеца. По време на разпита в Пирогов той е заявил, че най-вероятно по него са стреляли от преминаваща пред ресторанта кола. По случая е образувано предварително производство, което до мистериозното изчезване на Мето Илиянски на 30 ноември 2003 г. не бе стигнало до никъде. Връзката между Мето и Клюна е очевидна за всички, освен за борците с организираната престъпност. Трудовата кариера на Мето започва през 1993 г. в редовете на бившата вече ВИС-1. Година по-късно той е един от най-приближените хора на боса Васил Илиев (застрелян на 25 април 1995 г.), който му поверява перлата в короната си - охраната на държавния по онова време търговски комплекс Илиянци. След края на епохата на силовите застрахователи Мето Илиянски влиза в бизнеса с дрога и се твърди, че за около три години станал един от наркобосовете в столицата. Под неговото крило израстват и възмъжават в бизнеса Косьо Самоковеца (убит на 6 декември миналата година в Амстердам), кумецът на Мето - Леонид Фотев (Льоня Джуджето), заклан на 16 септември 2001 г. в столичния кв. Красна поляна, и още десетки знайни и незнайни бизнесмени с екзотични прякори. Тук трябва да се върнем за малко към смъртта на Джуджето и към екшъна, разиграл се същата нощ в столицата. Няколко часа след смъртта на Фотев неговите колеги сгащиха убийците, застреляха един от тях и раниха друг. Сред отмъстителите за смъртта на Льоня Джуджето, заловени моментално след екшъна, бе и Антон Милтенов (Клюна). И от това дело нищо не излезе, макар че още тогава всичко можеше да приключи. Поне що се отнася до сюжетната линия Варсанов - Клюна. И ако още тогава МВР, следствието и прокуратурата се бяха прегърнали в името на закона, Милтенов отдавна щеше да е зад решетките. По простата причина, че е бил заловен едва ли не... с димящ пистолет в ръката.

Facebook logo
Бъдете с нас и във