Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

От поръчка на поръчка - в нокдаун

Броени дни след избора му за шеф на комисия "Антикорупция" Пламен Георгиев е в нокдаун, а милиардните му заявки увиснаха във въздуха.

Съдията по делото за отнемане на активи в размер на 2.2 млрд. лв. от Цветан Василев Катерина Енчева отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз и с това вбеси  противниците му във властта. Този ход  обърква плановете им за бърз паралелен процес по гражданска конфискация наред с воденото срещу банкера и още 17 души наказателно дело. Сметките в тази насока се объркват обаче не само по отношение на мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка. Другият, който би спечелил от него, е бизнесменът и издател Иво Прокопиев, срещу когото се водят аналогични паралелни производства, а  комисия "Антикорупция"  "преследва"  негови активи  в размер на 200 млн. лева. 

Въпросите на съдия Катерина Енчева засягат обхвата на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз. Същността на запитването атакува обаче заложения в действащия вече петилетка ред за гражданска конфискация, възприет и в приетия неотдавна антикорупционен закон. На практика се повдига отново спорът редно ли е производството по гражданска конфискация да започва без наличие на влязла в сила присъда - въпрос, който не спира да предизвиква свирепи сблъсъци на полярни мнения.

В запитването си Енчева иска отговор дали европейското законодателство позволява да се провежда конфискация, без да има присъда, и дали тази процедура може да бъде реализирана само въз основа на образувано наказателно дело. Съдията по делото срещу Цветан Василев пита още дали правото на ЕС в тази област може да се тълкува разширително - в смисъл, че производството по гражданска конфискация се основава единствено на несъответствие между стойността на притежаваното имущество и получените законни доходи. В тази насока е и въпросът за отнемането на имущества на трети лица, а като обобщение Енчева пита директно следва ли правото на ЕС да се разбира като гарантиращо прилагането на презумпцията за невиновност и забраняващо конфискация, неоснована на присъда.    

Междувременно пред Върховния касационен съд виси тълкувателно дело, образувано от председателя му Лозан Панов по искане на състав, който разглежда друго дело за конфискация. Периметърът на тълкуването там е по-тесен и се отнася само за случаите, в които наказателното производство е прекратено на някакъв етап. Въпросът, на който трябва да отговори Гражданската колегия на ВКС в случая  обаче отново засяга принципа на гражданска конфискация - може ли да бъде отнемано имущество от гражданския съд, при положение че наказателното производство е прекратено. 

Свързаните с депутата Делян Пеевски медии не пропуснаха да излеят огън и жупел върху Панов и грантовите кръгове - те изложиха  основателното твърдение, че бранят Прокопиев. Производството по конфискация срещу него започна, след като му бяха повдигнати обвинения за приватизацията на държавния дял в "EВН" в съдружие с бившите министри на финансите и на икономиката Симеон Дянков и Трайчо Трайков. Срещу тези нападки стои обаче не по-малко основателното недоволство на Прокопиев и компания от мотивите, с които антикорупционният орган поиска налагането на обезпечителни мерки - извън границите на закона  - назад във времето и при наличие на влезли в сила съдебни решения за приватизацията на "Каолин".     

Председателят на комисия "Антикорупция" Пламен Георгиев не закъсня да отвърне на удара. При това - за разлика от обясненията му по повод на  производството по конфискация срещу Прокопиев, тезата му сега е убедителна. От една страна, той упреква СГС, че се сеща да пита съда в Люксембург две години след образуване на делото. Същинските му доводи са обаче други - от една страна, въпросната директива не е транспонирана във вътрешното ни законодателство, а, от друга, тя не третира гражданската, а само наказателната конфискация. При втората наказателният съд може също да наложи обезпечителни мерки и да отнеме имущество на подсъдимия като част от осъдителната присъда.   

Георгиев твърди с право, че българският съд отива твърде далеч в преюдициалното си запитване. От една страна - като надхвърля  въведените с директивата минимални стандарти за конфискация. От друга страна - като не се съобразява с практиката на българския Конституционен съд и на Европейския съд по правата на човека в Страсбург относно гражданската конфискация. И двете институции признават гражданската конфискация като легитимно средство в защита на обществения интерес чрез преследване на активите наред с преследването на лицата във връзка с обогатяването от престъпна дейност.  

Пламен Георгиев посочи съвсем на място и тенденциите в прилагането на гражданската конфискация. В ход е инициатива в Европейската комисия за създаване на регламент за взаимното признаване на заповедите за замразяване и конфискация - както наказателната, така и гражданската. Има и решение за изготвяне на общи правила относно конфискацията, които да обхващат и двата основни вида процедури в тази насока.  В добавка председателят на антикорупционната комисия се опасява от възможността наред с делото срещу Цветан Василев гражданските съдилища да не спрат всички водени от нея дела за конфискация. Това би блокирало дейността на комисията с години, освен ако съдът в Люксембург не отхвърли бързо запитването на СГС като недопустимо. 

Самата директива позволява едновременно разширена конфискация без наличие на присъда срещу трети лица и установява минимални правила с изричното пояснение, че те не са пречка държавите членки да предвидят по-широки правомощия в националното си право. Директивата не засяга процедурите, които държавите членки могат да използват за конфискуване на въпросното имущество. И Георгиев е прав, че тя засяга само наказателната, но не и гражданската конфискация - нито урежда правила за нея, нито я забранява или ограничава.  

Във всеки случай сегашната употреба на въпросната директива срещу вътрешната ни уредба на гражданската изглеждат по-неубедителни, отколкото бяха преди пет години по време на яростните дебати и задкулисни ходове около приемането на Закона за отнемане на незаконно придобито имущество. Ако сега въпросната директива, макар и нетранспонирана, е факт, тогава тя беше току-що предложен от Европейската комисия проект. После от предложените в него първоначално осем хипотези, в които конфискацията може да става и без наличие на влязла в сила присъда, останаха само две - поради невъзможност на обвиняемия или подсъдимия да участва в наказателното производство заради заболяване и при бягство от правосъдие. 

В истеричната тогава атмосфера никой не разбра, че проектодирективата визира само наказателната конфискация, а не и гражданската. Опозиция поиска обаче незабавно законопроектът да бъде свален от дневния  ред и да се изчака приемането й от Европейския парламент. Управляващите удържаха напора с мотива, че всяка държава трябва да гледа себе си, а евродирективата поставя само минималните стандарти, дебатът по нея тепърва предстои и едва ли ще приключи скоро. За да успокои страстите, правосъдният министър по това време Диана Ковачева пък прибегна дори до аргумента, че ако след няколко години Брюксел прецени, че България се е поправила, законът можел да стане излишен.

Паметни ще останат парламентарните бисери по време на дебатите. Законът беше наричан "правен Франкенщайн", закон в стил Вишински - репресивен, мракобеснически, реваншистки, популистки и какъв ли още не. Създаването на териториални звена към съществуващите дирекции на комисията пък беше квалифицирано като роене на бюра - във всяко село, във всеки квартал, във всеки блок дори. В резултат стоножки и армия от термити щяла да плъзне навсякъде и да опоска всичко.

В резултат законът остана и с грешно наименование, което не беше оправено и при последвалите корекции на отделни разпоредби, за което неколкократно писахме. Идеята на закона е (и в повечето случаи е точно така) да се отнема напълно законно придобито, но получено в резултат и със средствата от незаконна дейност имущество, което надхвърля значително законните доходи на притежателя му.

Първото конституционно дело срещу закона беше образувано по искане на 59 депутати от опозицията. Те оспориха на различни основания както отделни негови текстове, така и целия закон. Основният аргумент беше същият, който е в основата и на сегашното преюдициално запитване - допуска ли конституцията конфискация на имущество, без да има влязла в сила присъда за извършено престъпление, както и срещу възможността да се отнема имущество заради административни нарушения. Конституционният съд отряза обаче само шест текста и отказа да се произнесе по искането целият закон да бъде обявен за противоконституционен.

Истината е, че сегашната ескалация на спора за гражданската конфискация се дължи най-вече на знаковите дела срещу Цветан Василев и Иво Прокопиев. След като бе преизбран  за нов/стар шеф на комисия "Антикорупция", Пламен Георгиев обеща, че "съвсем скоро ще хванем хора с пари". Но ако в досегашната си дейност комисията беше крайно неубедителна, действията й по тези дела може да бъдат окачествени еднозначно като част от задкулисна поръчка. А както поръчаните, така и всички засегнати от едно по начало разумно законодателство са в правото си да прилагат хватки срещу неразумното му прилагане. 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във