Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ОТ ТОЛКОВА МНОГО ПРИКАЗКИ ЖИВ БАНДИТ НЕ ОСТАНА

Много ни се искаше на това място да напишем няколко топли думи за това, колко е хубаво мрачните прогнози на един вестник да не се сбъдват. Уви, по всичко личи, че и тазгодишните празници ще си ги изкараме така, както изкарахме всички 52 седмици на 2003 г.: навъсени от мисълта, че на правораздавателния фронт скоро нищо добро няма да се случи. Въпреки обещанията и клетвите.В навечерието на Коледа шефът на държавното обвинение Никола Филчев най-изненадващо си спретна мило тържество. На 22 декември сутринта ведомствената пресслужба разгласи, че точно в 14 ч, в Аулата на Софийския университет Св. Климент Охридски започва национално съвещание, посветено на актуалните проблеми в борбата срещу престъпността. На въпросното мероприятие щели да присъстват както прокурори от цялата страна, така и тримата предшественици на г-н Филчев - Васил Мръчков, Евтим Стоименов и Иван Татарчев. Точно две минути след началото на съвещанието стана ясно, че целта на занятието е съвършено друга: на обществеността ясно да й се каже, че прокуратурата си върши работата отлично и тя не носи никаква отговорност за ширещата се организирана и неорганизирана престъпност. По някакво странно стечение на обстоятелствата всички изказали се след домакина на милото тържество - тримата бивши главни прокурори, бившият шеф на военна прокуратура о. з. ген. Лилко Йоцов и деканът на юридическия факултет в Югозападния университет и член на новия Висш съдебен съвет Александър Воденичаров, бяха единодушни, че държавното обвинение работи като добре смазана машина и единственият шанс на България е то да остане в сегашния си вид. Тоест част от съдебната система - централизирано, независимо и... недосегаемо за законодателната и изпълнителната власт. А бившият главен прокурор Иван Татарчев дръпна такава прочувствена и високоемоционална реч, сякаш по негово време (1992-1999 г.) улиците не са били застлани с трупове, а с рози.Прокуратурата е подложена на хули от самозванци и правно неграмотни хора, Без прокуратурата няма кой да защити страната, Решенията на независимия съд не се коментират, а само се изпълняват, Ако не бяха орязали правомощията на прокуратурата, разбойническото разграбване на държавата отдавна щеше да бъде прекратено... С тези и още куп високопарни лозунги Татарчев окрили бившите си подчинени и колеги, призовавайки ги и през 2004 г. да отстояват недосегаемостта си така, както са я отстоявали до днес - с цената на всичко. В същото врече обаче г-н Татарчев съвсем забрави да спомене какво всъщност е направила прокуратурата през последните 10-12 г., за да бъде осъден и тикнат зад решетките поне един поръчков убиец, виден контрабандист, още по-виден мафиот или високопоставен корумпиран държавник. Равносметката е повече тъжна, отколкото показателна: нищо съществено. Като се започне от първата поръчкова екзекуция на Стефан Мирославов-Крушата (на 4 септември 1993 г.) и се стигне до разстрела на Косьо Самоковеца в Амстердам (на 6 декември 2003 г.). Един пример само. От известно време насам г-н Татарчев непрекъснато разказва, че един от шефовете на МВР е бивша мутра, използвана за най-различни неща, включително и за мокри поръчки (т. е. - за убийства). Според г-н Татарчев тази мутра била свързана с бившата силова групировка СИК, но той нямало да споменава името й, защото тя сама щяла да се обади. Параграф 22 също ще се въздържи от идентифициране на въпросния субект, въпреки че самоличността му не е тайна за никого. Въпросът обаче е защо г-н Татарчев и подопечните му прокурори не са направили нищо през 1994-1995 г., та тази мутра да получи заслуженото си? Както при първото престъпление - прибиране на невърнат дълг, след което е оставен труп, така и при второто - кражба на няколстотин хиляди марки от служебната каса, разкрита чрез самоубийство при загадъчни обстоятелства?Много са още въпросите, на които бившият главен прокурор Иван Татарчев би трябвало да отговори. Като се започне от развихрилата се дива контрабанда в първите години на мандата му (1992-1994) и се стигне до безнаказаното легализиране на т. нар. силови групировки (включително и изпирането на стотици милиони мръсни долари) и масовото им участие в приватизацията в края на неговата епоха (1997-1998). Иван Татарчев обаче мълчи досущ като бившата икона на демокрацията Иван Костов. И се обажда само тогава, когато на него му е интересно. Споменаването на бившия министър-председател не е случайно, защото с неговата личност е свързано и телевизионното шоу на друг един стар борец срещу мафията - бившия шеф на НСБОП о. з. ген. Кирил Радев. В неделя (на 28 декември) от екрана на БНТ той обяви, че експремиерът го посрещал полугол в сауната на правителствената болница и там, далеч от хорски очи, го карал да му докладва за националната сигурност и му възлагал разработки срещу вътрешнопартийните му съперници Евгений Бакърджиев и Стефан Софиянски.Като оставим настрана факта, че никой не седи в сауната с костюм и вратовръзка, в тв-проявата на бившия антимафиот са интересни няколко други неща. Примерно защо той е търпял подобни издевателства цели три години - от пролетта на 1997 г. до 9 май 2000 година? И е чакал да бъде изгонен, а не си е подал оставката в знак на протест?Другото, което също представлява интерес, е митичният доклад на НСБОП, в който били описани 400 случая на корупция. Около това четиво за първи път се разшумя през декември 1999 г., когато тогавашните директори на НСБОБ (ген. Кирил Радев) и на контраразузнаването (ген. Атанас Атанасов) занесоха на премиера Костов два доклада. Антимафиотската творба бе озаглавена Доклад за борба с противообществените прояви и според изявленията на автора й пред медиите - ген. Радев, в нея нямало данни за корумпирани министри и депутати от управляващото мнозинство. Колкото до съдържанието на творбата на Националната служба за сигурност, то също е известно отдавна - дейността на Бонев като шеф на МВР и връзката му с Майкъл Чорни.По голяма част от материалите имаше образувани преписки, които бяха пратени в прокуратурата. Костов се сърдеше, че не е запознат с тях и ме обвиняваше, че работя срещу него и СДС - обяви от малкия екран бившият антимафиот, но не пожела да онагледи думите си с нито един конкретен пример (чудно защо ли?). И тогава на помощ му се притече... главният прокурор Никола Филчев. Вярно - по телефона, но за сметка на това - от все сърце:Кирил Радев бе уволнен, защото службата му извърши проверка на Костов. Като министър на финансите (в първото правителство на СДС 1991-1992 г.) - той е извършил нарушение, за да разреши търговия с валута на безмитна зона на един свой приятел съветник и добър спонсор на фондацията на жена му, заяви главният прокурор, като хвърли тв-аудиторията в тежко недоумение. Не от друго, а защото случката с въпросния съветник Веселин Балевски е известна поне от няколко години и до момента за изясняването й не е направено абсолютно нищо. Тъкмо обратното - все още не е ясно имало ли е образувано дело срещу съветника и приятеля на Иван Костов, или всичко е останало на ниво предварителна проверка.Всъщност най-циничното в споменатото неделно тв-шоу е друго: лекотата, с която генералът обяви, че най-големите контрабандисти са били дарители на фондацията на Елена Костова - Бъдеще за България. Ако генералът случайно вече не помни, цялата тази галимация бе завъртяна по негово време. През 1997-1998 г., когато той оглавяваше единствената структура в държавата, създадена с изричната цел да се бори срещу организираната престъпност. И ако днес говорим за мафия, т. е. - за срастване на организираната престъпност с властта, дали пък процесът не започна от онази прословута среща през април 1997 година? Когато в името на гражданския мир и предстоящите парламентарни избори служебният министър на вътрешните работи Богомил Бонев се срещна с тарторите на т. нар. силови групировки, сред които Красимир Маринов (Големия Маргин), Дмитрий Минев (Димата Руснака), бившата барета Алексей Петров и т. н.?Много въпроси, малко отговори. И стотици хиляди прокурорски преписки, които отлежават с години по чекмеджетата на държавните обвинители. На 27 ноември 2003 г., когато стартира вторият етап от българо-баварския проект за институционално укрепване на българската прокуратура, заместник-главният прокурор Христо Манчев обяви, че към момента държавното обвинение работи върху 340 000 преписки...Е, тук му е мястото да си пожелаем един наистина новогодишен прокурорски подарък: обвинител номер едно да излезе и публично да оповести каква е съдбата на въпросните преписки. По колко от тях са образувани следствени дела, колко са прекратени и колко от тях са на етап предварителна проверка. И още - за кои от забатачените случаи е виновно МВР, и за кои - следствието или прокуратурата.Но да го направи така, както се случват подобни неща в цивилизованите държави - с имена, цифри и дати. Всичко останало отново ще бъде прах в очите на хората, бягство от отговорност и много-много вода в мелницата на бандитите. Весела Нова година!

Facebook logo
Бъдете с нас и във