Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Отлив или ослушване за партийните централи

В разгара на кампанията и след изборната шумотевица привидно битовият въпрос за битието и бъдещето на партийните централи претърпя странна метаморфоза. Една от най-дъвканите в родната ни политика теми през целия период на прехода получи нов живот в края на мандата на предишното народно представителство. И то такъв, че няма как да не получи продължение в битието на новото.
Играта започна (или по-скоро я поднови) БСП с предколедно опипване на почвата относно ползата централите на политическите партии, в които се помещават под наем, да станат тяхна собственост. След две десетилетия безответно снишаване пред упреците, че сградите не се ползват по предназначение и че ресторантьорската глъч заглушава организационните дебати, сондажът се оказа неочаквано успешен - от дупката бликна единогласното одобрение от страна на сините братовчеди ОДС и ДСБ. Необичайното разбирателство между управляващи и опозиция окуражи хората на Станишев и те решиха да не се помайват. Десетина дни след Нова година група депутати начело с Димитър Дъбов внесоха законопроект за допълнение на Закона за държавната собственост, който уреди процедурата за закупуване на партийните централи. В разрез с обичайния законодателен ред мотиви към законопроекта не бяха представени, но спряганите на глас звучаха съвсем прилично - държавата да бъде освободена на пазарни цени от скъпо недвижимо имущество, което така или иначе не стопанисва, тъй като то е отдадено срещу дългосрочен и фиксиран, сиреч непазарен, наем. А политическите сили да не бъдат изненадвани от повишаване на наема. Привеждаха се, разбира се, примери за подобна уредба в развити страни, без да се вниква в различията.
Акцията на червените звучеше позитивно и изглеждаше на пръв поглед разумна. Но само на пръв. Вникването в логиката на новите разпоредби сочи недвусмислено, че принципът, който бе въведен, е: Първо придобиваш. После плащаш. Ако можеш! Оказа се, че без излишен шум и в края на мандата депутатите забъркват истински правен тюрлюгювеч в партийна угода. Не само своя, а и на опозицията.
Каква е схемата? Добавката оправомощи Министерския съвет да продаде имот частна държавна собственост на политическа партия при едновременното наличие на следните предпоставки: да е участвала в избори за Народно събрание самостоятелно или в коалиция, да е представена в Народното събрание самостоятелно и в коалиция на основание изборните резултати и да ползва предоставен под наем имот частна държавна собственост. Предчувствайки сякаш съдбата на коалиционния си партньор НДСВ, вносителите от социалистическата партия предложиха същото специално право на закупуване да имат и партиите, които имат избрани представители в Европейския парламент. Решителни аргументи в полза на законопроекта трябваше да бъдат изискванията продажбата да се извърши по пазарна цена, определена от независим оценител, и ограничението, че всяка политическа партия може да закупи по този ред само един недвижим имот по свой избор. Още по-решително, но в обратната посока, звучи обаче императивното правило, че процедурата изключва провеждането на търг. В негова подкрепа сигурно може да бъде привлечен доводът, че принципът за състезателност е несъвместим с целта конкретен имот да бъде придобит не от коя да е партия, а от тази, която го наема в момента.
Но негативите за държавата са далеч повече, защото липсата на конкуренция при покупката неминуемо води до занижаване на цената. Оценката на независимия оценител е чиста проба прах в очите, тъй като по този ред не е предвидена процедура за контрол по съдебен ред. Ако партийното ръководство сметне, че цената е завишена, може да се откаже от покупката. Ако държавата реши, че е занижена - също. Но ако действат в разбирателство, имотът може да бъде прехвърлен на цена под пазарната, без да се пречкат други заинтересовани лица, които да обжалват сделката пред съда. На практика пазарната цена едва ли ще е достижима. Изискването цената да не пада под данъчната оценка на имота трябва да гарантира един приемлив долен праг, но всъщност въвежда изгодно изключение от правилото да се търси непременно пазарната цена. В крайна сметка сделката може да стане и далеч под данъчната оценка, защото е предвидено направените подобрения да се приспаднат от цената.
Хитринките не свършват дотук, а са последователно заложени и в процедурата по прехвърлянето на имота. Тя стартира с решение на кабинета. На основа на решението областният управител издава заповед, в която посочва купувача, имота и неговата цена. В шестмесечен срок от получаването на заповедта купувачът (партията) е длъжен да извърши плащането. В противен случай се смята, че се е отказал от сделката, като административната преписка се прекратява, а издадената заповед се отменя. И когато изглежда, че всичко пито е платено (а ако не е платено, няма да се пие), един странен текст обръща чашата наопаки. В интерес на истината той липсваше в първоначалния законопроект и беше пъхнат мимоходом при обсъждането в правната комисия. Според него купувачът трябва да плати в едномесечен срок от сключването на договора. В противен случай сделката се разваля по реда на бързото производство в Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Иди, че разбери защо се въвежда условието цената на държавния имот да се плаща в едномесечен срок след прехвърлянето му, след като плащането е условие да се пристъпи към сключване на сделката и трябва да е приключило изцяло преди това. Ако партията не плати, държавата трябва да иска разваляне на сделката по съдебен ред. Спорно е обаче дали бързата съдопроизводствена процедура по ГПК е допустима в случая, тъй като в приложното й поле поначало не влизат спорове за вещни права. Да не говорим за най-тежкото от тях - правото на собственост.
Има и други уловки. Още два текста, пак поредни, се бият до синьо. Единият забранява имот, придобит по този ред, да се прехвърля на трети лица, които не отговарят на условията за придобиването му. Партията - собственик на имота, може да го прехвърли само на друга парламентарно представена партия, ползваща държавен имот под наем. Съседният текст обаче не допуска такъв имот да служи за обезпечение на партийни задължения освен за заем, предоставен за закупуването му. А това е чиста проба заобикаляне на забраната за прехвърляне на имота на трети лица, тъй като, ако партията спре да плаща, имотът следва да отиде у банката кредитор. Излиза, че държавата гарантира със свой (скъп) имот чужди в случая (партийни) задължения и създава условия за злоупотреби. И правилото, че при разпускане на партията имотът се връща в собственост на държавата, може да се окаже закъсняло.
Дали ОДС и ДСБ са чели внимателно законопроекта не е ясно, но броени месеци след като го подкрепиха, настроението им се превъртя от Осанна! до Разпни го! При гласуването в пленарната зала техните представители поискаха президентско вето, а към ругатните им се присъединиха Атака и РЗС. Как да не ги разбере човек - като обстановката през април беше вече предизборна. Някогашното одобрение се прероди в ругатни към тройната коалиция, която вършела с комунистическо нахалство безобразие след безобразие, а червеният цар искал да се сдобие с поредния имот на 100 пъти по-ниска цена от реалната. Към обвиненията за предизборни подаръци Иван Костов добави и тезата за явен конфликт на интереси заради ролята на областния управител, който дължи поста си на управляващата политическа сила.
Изборите обаче минаха и предстои да се види чии приказки колко струват. Първоначалното очакване след влизането в сила на новата уредба на 30 април т. г. да завалят искания за покупка на централи преди края на мандата не се сбъдна, но няма съмнение, че затишието ще е за кратко. Бивши депутати от тройната коалиция признаха пред Параграф 22, с молба да не бъдат цитирани, че съображенията на някои политически сили са изцяло плод на тънки сметки. Едни ги спънало повишението на данъчните оценки с 50%, други - затягането на кредитирането в условията на криза, трети - смяната на ръководствата им. Имало и такива, които изчаквали пазарът на недвижимости да достигне дъното, за да купят на възможно най-ниска цена. Преди срива на имотния пазар само сградата на НДСВ на ул. Врабча се оценяваше между 8 и 9 млн. евро. Централите на СДС, ДСБ и ДПС са по-малки, но пък квадратен метър в тях струва повече. Особено деликатен е моментът как ще реагира ГЕРБ. Хората на Бойко Борисов обраха отрицателния вот на електората, излязоха начело благодарение на неодобрението към тройната коалиция. Но въведената уредба ще ги облагодетелства и тях, ако решат да се разширят в нова партийна централа. Да се заеме принципна позиция е трудно, но в най-скоро време ще се наложи. Единият вариант е законовата вече възможност политическите сили да се сдобият с държавен недвижим имот да бъде отхвърлена изцяло. Другият - прокараната в предизборната треска уредба да бъде коригирана така, че да не дарява партиите с привилегии, които с голяма вероятност може да ощетят държавата. Остава обаче въпросът не следва ли същото право да бъде дадено и на други субекти с нестопанска цел?
Някои отсега прогнозират в какви МОЛ-ове и бизнес центрове ще се превърнат централите, ако излязат от ръцете на държавата. Безпроблемно заобикаляната досега забрана за преотдаване под наем, присъстваща в Закона за политическите партии, няма да има действие по отношение на собствениците. А призивите за въвеждането й спрямо тях са безпочвени, тъй като накърняват правото на собственост.
Че процедурата няма да остане само на книга, подсказаха пред Параграф 22 от щаба на НДСВ. Жълтите не се смятат извън играта, въпреки че останаха извън Народното събрание. Те покриват критерия за парламентарно представена сила, тъй като имат двама евродепутати. А вносителят на добавката Димитър Дъбов беше далеч по-конкретен: Истината е, че по съвет на премиера Станишев решихме да не искаме сградата на Позитано преди изборите. Не беше удобно в края на мандата, защото всички щяха да скочат срещу нас. Но усилено работим и се готвим. Оформяме документите и смятам, че до месец и половина ще ги окомплектоваме и ще ги внесем.

Facebook logo
Бъдете с нас и във