Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Отново пагони в нощните мечтания на полицаите

Въпросът да има ли МВР пагони, или не, изглежда ще остане евъргрийн-тема, разисквана както в средите на самото вътрешно министерство, така и сред широката общественост. Макар че от 2007 г., когато начева новият катехизис на България, звездичките и нашивките станаха символ на една стара МВР-религия.
В дните преди тазгодишния Великден старозаветните мечтания по пагона отново се пробудиха. Израз им даде независимият депутат Камен Петков, доскоро народен представител от групата на Атака. Откакто махнаха званията в МВР, служителите вече нямат помежду си това уважение, което имаха по-рано. МВР загуби своя облик, заяви депутатът. В търсене на загубения полицейски облик народният представител Петков е залегнал над белия лист и реди текст по текст поредните законови промени. Те предвиждат връщане на старите звания във вътрешното министерство, които не се отличаваха много от военните.
В усилията си депутатът се обляга на традицията в някои европейски страни, също членки на ЕС като нас, но запазили пагоните на полицаите си. Това са Германия, Гърция и Полша. Бившият атакист подчертава, че в стремежа си да се доближи до европейците българската полиция всъщност е прескочила чак до Иберийския полуостров и е взела за модел испанската полиция. Може би в старанието си да загърбим старото ние се отрекохме от всичко. Едва ли не званията се оказаха плод на социализма. Оказа се, че много от нещата, които сменихме след 90-та година, са били само в ущърб на България, не в плюс, тъгува в интервю пред информационен сайт депутатът Петков.
Ще припомним, че прословутата девоенизация на вътрешното ведомство беше част от програмата за реформа на вътрешното ведомство, която пък беше задължително изискване за членството ни в ЕС.
При формирането на 40-о Народно събрание новоизбраните депутати гласуваха на 14 юли 2005 г. специална декларация за приоритетите на парламента. Те бяха: членство на България в ЕС от 1 януари 2007 г. и пълноценно участие в работата на институциите на Съюза, приемане с предимство на законите, свързани с европейската интеграция въз основа на актуализирана законодателна програма; ускорено провеждане на съдебната реформа с цел гарантиране на бързо, прозрачно и справедливо правораздаване, включително и чрез възможни промени в конституцията в това Народно събрание и ефективна борба с корупцията и престъпността.
Тогава представителите на ДСБ предложиха в последната част на декларацията да се впише девоенизацията на МВР и създаването на единна полицейска структура. Предложението не влезе в основния текст. Мнозинството се аргументира с това, че изискването е част от актуализираната законодателна програма в мандата на НС. Декларацията, предвиждаща подобни законови инициативи, беше подкрепена от общо 188 депутати, 16 бяха против, седем се въздържаха. От противниците на документа 15 бяха от ПГ Атака, шестима от въздържалите се - също.
В онези години най-много противници на девоенизацията имаше в самото МВР. В това число и тогавашният главен секретар генерал-лейтенант Бойко Борисов. Всички помним драматичната му разлъка с любимото му МВР, което пое Румен Петков като вътрешен министър в кабинета на тройната коалиция. На 14 септември 2005 премиерът Сергей Станишев оповести оставката на Борисов. Всъщност това не е изненада за мен, тъй като още в петък имахме разговор с генерал Борисов по негова молба, и той ме информира за своето намерение по-скоро да влиза в политиката. Мисля, че за това има обективни причини и предпоставки. Първо, защото новият закон за МВР, който е съобразен с изискванията на Европейския съюз за девоенизация, променя вътрешно структурата на министерството и, така да се каже, ролята на главния секретар вече не е толкова видима и значима. Освен това в МВР не може да има двувластие, заяви Станишев.
И така, след като Борисов захвърли прочутото черно кожено манто на главен секретар и се оттегли в посока столичното кметство, на 6 октомври 2005 г. в Народното събрание след тричасови дискусии беше приет на първо четене новият закон за МВР. Според мнозинството документът, придобил популярност като закон за девоенизацията на вътрешното министерство, бе предназначен да реформира системата по европейски образец и да я направи годна ефективно да се справи с престъпността. Проектът беше подкрепен от 148 депутати, четирима се въздържаха, а 34 бяха против. Законът обаче беше приет в окончателния му вид едва през 2006 година.
Проследяването на дебата при първото четене на закона от днешна гледна точка показва любопитни детайли. Най-важният от тях е, че политиката е взела връх над професионализма, така необходим в успешното противодействие на престъпността. Например синият експерт по сигурността Йордан Бакалов определя проекта като заблуда, защото няма да бъде полезен за ефективна борба с престъпността. Павел Шопов от Атака и Филип Димитров от ОДС пък са били на мнение, че законопроектът не е бил гледан от правната комисия в НС и не е синхронизиран с разглеждания в онзи момент на второ четене Наказателнопроцесуален кодекс (НПК). В допълнение Атанас Атанасов от ДСБ определя като сериозен проблем факта, че с промените в НПК по-големият обем от разследването се поема от полицията, а в законопроекта за МВР има една-единствена алинея, уреждаща това. Тогава той зададе въпроса кой и как ще прави разследванията и какви качества са необходими на дознателите. Днешната заместник-председател на БОРКОР Елеонора Николова тогава също обяви, че е необходимо да се реши проблемът с дознателския апарат в МВР.
В отговор на забележките вътрешният шеф Румен Петков заяви, че под натиска на ОДС и ДСБ ще предложи създаването на единна централизирана служба за разследване, която ще обедини дознателите. Не бих искал после да ме обвинят, че съм възстановил Главно следствено управление на Държавна сигурност, пошегува се тогава Петков.
Все пак забележките на сините бяха взети предвид и така се стигна до появата на Главна дирекция Досъдебно производство, но тя видя бял свят едва през 2008 г. Дирекцията, обединила в себе си всички разследващи полицаи, живя объркано цели две години и най-накрая беше закрита. Това стана в края на октомври 2010 г., когато се обсъждаше поредният проект за промяна на ЗМВР, вече по времето на кабинета Борисов. Тогава се взе решение част от дознателите да преминат към дирекция Криминална полиция, а друга - в Главна дирекция Борба с организираната престъпност. По време на дискусията за премахването на дознателския апарат в МВР шефът на ведомството Цветан Цветанов рипна срещу ексминистъра Михаил Миков. Това, което вие направихте във вашия мандат, е, че събрахте всичко на едно място и загубихме пълната диференциация на това кой какво може и кой какво е работил. Защото вие взехте под общ знаменател колко е направил един дознател в едно РПУ и колко е направил един в ГДБОП. Тогава се видя, че този в РПУ-то има 20, а другият - пет (дознания - бел. ред). Но сложността на работата с тежката организирана престъпност не можеш да я сложиш заедно с битовата, обяви в характерния си витиеват стил министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов. „Това, което ви умолявам, е да се придържаме към това, което искаме да заложим като основа - европейски стандарти и европейски добри практики, които да бъдат възприемани, допълни той. В гласуването на новата основа към ПГ на ГЕРБ се присъединиха и депутатите от Синята коалиция, които пет години по-рано пък се бориха за единна полицейска структура и девоенизация в името на добрата европейска практика
Така, отново с поглед вперен в Европа, законът за МВР претърпя поредната си корекция. Заслужава си да припомним, че през 2005 г. пак син депутат - Веселин Методиев от ДСБ - обяви, че ЗМВР е трябвало да бъде разгледан и от комисията в НС за държавната администрация, тъй като законът решавал проблеми от административен характер и става въпрос за специализирана администрация. По този повод МВР-шефът тогава иронично коментира, че, слава Богу, в НС няма и комисия за плодове и зеленчуци, която също щяла да поиска да си каже думата за девоенизиращия закон.
Развитието на закона през годините обаче показа, че повечето законотворци всъщност по-скоро са мислили като зарзаватчии, отколкото като хора, загрижени за ефективната реформа на МВР. В днешни дни това най-ясно проличава от дебата за заплащането на извънредния и нощния труд на служителите на МВР. Както е ясно, такава дискусия, особено пък предхождана от серия протести на полицаи, не беше възможна по времето, когато действаше военизираният закон за ведомството. До 2006 г. на никого от униформените не му е минавала през главата мисълта, че някой ден тълпа полицаи ще пушат в знак на протест покрай лъва на ул. Шести септември. Причината беше една и досега е валидна в армията - заповедта на началника не подлежи на обсъждане и се изпълнява безприкословно.
В края на март и началото на април в две комисии на парламента - правната и тази по труда и социалната политика - беше внесен за разглеждане проект за промяна в ЗМВР. Предложението се изчерпваше само с един-единствен параграф: Създава се §1 а: За неуредените в глави петнадесета, шестнадесета, осемнадесета и деветнадесета въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за държавния служител.
Смисълът на това предложение е кратичкият текст да препраща към други закони, които уреждат въпроси, отнасящи се до възмездяване на труда извън обичайното работно време, допълнителното заплащане на нощния труд, правото на справедливи условия на труд, справедливо възнаграждение и други социални права, гарантирани в европейско законодателство. Вносители на предложението са Емилия Масларова, Петър Курумбашев и Драгомир Стойнев - народни представители от БСП, която навремето прокара в парламента прословутия закон за девоенизацията.
Според мотивите на вносителите 41-ото Народно събрание по волята на мнозинството на ГЕРБ е променило през 2010 г. извоюваните права на служителите от МВР, което противоречи на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на ЕС, регламентиращи организацията на работното време на служителите. Познайте дали идеята на тримата червени беше одобрена в двете комисии? И двете предлагат на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, предвиждащ създаването на единствен §1 а...
Вместо това откъм професионалния връх на МВР, в подкрепа на търсенията на независимия депутат Камен Петков, се дочу, че девоенизираният главен комисар Калин Георгиев обмисля нови кадрови класификации, които да заместят отменените военни чинове. Според Георгиев девоенизацията е довела до объркване сред кадрите на министерството. Това трябва да се промени, за да се стимулират хората, обяви наскоро главният секретар на силовото ведомство.
Едва ли изказването на професионалист № 1 във вътрешното ведомство е излетяло спонтанно, несъгласувано с позицията на политическия връх в МВР и в държавата. Има дълбоки съмнения, че зад грижата за накърненото самочувствие на бившите офицери от МВР, загубили пагони и чинове, всъщност се крие далеч по-прозаична и икономически обоснована цел. По-вероятно е да се разчита с връщането на онази военна йерархия и дисциплина, естествено, по закон да се ограничи дебатът за някакво си заплащане на извънреден, нощен и прочие труд. Йерархията не допуска нито заповедта на началника да се обсъжда, нито желаещите да пушат пред сградата на МВР - да своеволничат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във