Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ОТРОВНАТА СЯНКА НА КАПТАГОНА

Нещо гнило започва да се мъти около България. Не стига, че целофанът, с който европеизирахме поне външния вид на вътрешните си проблеми, вече е на свършване, ами от година сме в кръгова отбрана и денонощно отбиваме атаките на какви ли не чуждоземни информирани източници и високопоставени държавни служители. И докато за някои от поводите на височайшото евронедоволство си има съвсем логични обяснения, то обединените турско-гръцко-македонски вопли България - хит в производството на синтетична дрога, звучат малко фалшиво. По-скоро напомнят на онези сензационни съобщения от преди няколко години, според които щатските спецслужби ловяха едва ли не всяка седмица крупни пратки контрабандно оръжие, произведено в България или незаконно търгувано от български фирми. Във всички посоки на света едновременно. Докато накрая успяха да ни направят за смях, да ни изметат от пазара и да настанят в освободените ниши своите легални фирми и мафиотизирани посредници.Нещо подобно се случва и сега. Ако проследим всички съобщения от последните месеци, свързани с предотвратен внос на каптагон, амфетамин или екстази в една от трите ни съседки - Турция, Гърция и Македония, няма как да не видим дебелата червена линия, дамгосваща България като нарушител в една особено деликатна за Европа област - производството и търговията със синтетична дрога.Куцо и сакато да хванат в някоя от тези три страни (независимо дали с две хапчета екстази, или с двайсет кила каптагон) съответните служби веднага ни взимат на ура и започват да тръбят: Разбит нов канал за дрога, произведена в България, България и Румъния - основни депа за хероин по пътя му към Европа, Комунистическата мрежа за производство на каптагон в България - възродена.А ние мълчим. Все по-горделиво и... все по-гузно. И причината не е в това, че полицията, всички наши спецслужби, следствието, прокуратурата и съдът са си бръкнали завинаги в джобовете, а в онова, което се случва по-късно и сякаш между другото. Да вземем само един пример, тъй като едва ли има смисъл да обхождаме отчетите за миналата година на всички МВР-служби поотделно и на министерството като цяло, на 29-те следствени служби и всичките - близо 200 - районни, окръжни и апелативни съдилища. За митниците да не говорим. Още повече че както неведнъж сме писали в Параграф 22, мерките и теглилките, с които те доказват мястото си под слънцето, нямат нищо общо помежду си, а крайните резултати се разминават като бързи влакове. А като прибавим и факта, че полицейското дознание, Върховна касационна прокуратура и Върховният касационен съд не са се отчели за свършеното от тях за миналата година - картинката съвсем помрачнява. Според отчета на НСБОП за 2001 г., при операции на екипи от Направление Наркотици са заловени и иззети 50 кг хероин, 131 кг марихуана, 2783 кг канабис (зелена маса), над 10 кг хашиш и 1415 кг опиев мак. Конфискувани са още 60 литра амфетамин-база, 1.73 кг амфетамин-субстанция и около половин кило екстази. За трафик и разпространение на дрога са осъдени само осем души. Водят се 94 следствия срещу 134 души, за които има доказателства, че се занимават с наркотрафик.Трябва да направим обаче едно уточнение - антимафиотите работят само на територията на страната и единствено по сигнал за извършено престъпление. След задължителна прокурорска санкция. Тоест - нито един бопаджия не може като в американски филм да разгроми банда наркопласьори, щото ги е видял на улицата на път за вкъщи.Какво прави впечатление обаче в този постен отчет? Разбира се,мизерните цифри на заловените и иззети наркотици.И още нещо - броят на осъдените, който е повече от жалък. Осем души. Дето има една приказка - стигат за две карета бридж-белот, но без писари и кибици. Още повече че никой не знае дали тази осмица не е извършила престъпленията си преди три-четири, че и повече години.Още по-трагично изглежда положението, ако обобщим статистиките на борците срещу дрогата в изпълнителната и съдебната система за последните 10 години. Вярно - митниците и НСБОП играят ключова роля в европейската схема за пресичане на наркотрафика, но във наше си, вътрешно отношение, нещата наистина са много зле. До такава степен, че никой в момента не е в състояние да каже колко нашенски наркобосове (дори на средно ниво) са осъдени на затвор и конфискация на имуществото и колко наркопласьорски банди или групировки са разбити... веднъж завинаги. Всъщност - отговорът е един и той ни е подсказан от улицата - николко. И как да се защитаваме тогава от нападките на комшиите? За които винаги е било по-лесно да видят сламката в нашето око, а не гредите в собственото си? Да вдигаме рамене и да се правим, че не разбираме за какво става дума? Не става, защото звучи по комунистически. Да отвърнем на удара с удар? Също не върви, защото, ако им докажем, че в трафика са замесени турски, гръцки и македонски мафиоти - това означава да си сложим сами въжето на шията и да се съгласим, че заловените хапове каптагон и екстази се произвеждат наистина у нас.

Facebook logo
Бъдете с нас и във