Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ОТСТРЕЛЯХА И ДЖИНКАТА

Борбата с организираната престъпност бавно, но сигурно върви към своя естествен завършек и в най-скоро време в милата ни татковина няма да остане нито един жив бандит. Поводът за тази радостна новина е поредният поръчков разстрел в София, който спести на полицията и на магистратите много нерви, а на държавата - доста пари. В сряда (11 май), около 11 часа, в столичния ж. к. Люлин бе прострелян 29-годишният Ивайло Рангелов-Джинката, който десетина минути по-късно почина на път за болницата. По данни на СДВР Джинката е стар познайник на полицията и има висящи дела и преписки за въоръжени грабежи, обири, изнасилвания, рекет и търговия с дрога. Инцидентът даде повод на главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов отново да обобщи, че ако в България имаше правосъдие и присъди за тези негови (на Джинката - бел. ред.) висящи дела, по които е обвинен, нямаше да се стигне до този фатален край. Колкото и справедливо да звучат тези генералски думи, за пореден път главсекът на МВР леко измества същността на проблема. По простата причина, че за да могат мафиоти като Джинката да се разхождат на свобода... само една неработеща съдебна система не е достатъчна. БандатаИмето на Ивайло Рангелов-Джинката нашумя преди три години и четири месеца, когато МВР се похвали, че е разбило една от най-мощните магистрални банди в България. Според полицейските статистики, от края на 2000 г. до началото на 2002 г. на главен път Е-79 (София - Кулата) са извършени най-малко десетина магистрални грабежа. Като сред пострадалите има гърци, литовци, поляци, германци и словаци. Най-известната жертва на бандитите е Илия Камчев - близък приятел на бившия македонски премиер Люпчо Георгиевски. От него са задигнати 60 000 лв., предназначени (според официалната версия, разпространена след инцидента) за операция на майката на Георгиевски в столична клиника. Последният си удар бандата на Джинката извършва на 6 януари 2002 година. Малко след дупнишкото с. Усойка луксозният Мерцедес CLK на гръцкото семейство Диогенис Николаос (40 г.) и съпругата му Димитро Леута (36 г.) е блъснат от тъмно на цвят БМВ, от което слизат четирима маскирани мъже. С насочени пистолети разбойниците измъкват гърците от колата им и прибират от тях 40 000 драхми, 750 долара, половин килограм златни накити, два мобилни телефона и личните документи на съпрузите. На около двайсетина километра от мястото на грабежа - до пернишкото с. Делян, жертвите са захвърлени полуголи край шосето, а мутрите изчезват с двете коли в неизвестна посока. Този грабеж прелива чашата на търпението. С разбиването на бандата се заема лично главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов, който избира Дупница за свой оперативен център. Още на следващия ден по случая е образувано следствено дело, а над 100 служители на МВР започват арести и масирано претърсване на автокъщи, автоморги и гаражи за издирване на откраднатите возила.Пръв зад решетките попада 28-годишният софиянец Сергей Георгиев (Руския), който през 1995 г. вече е осъждан за грабеж и е излежал присъдата си в ПТО Казичене. На 7 януари 2002 г. той е арестуван на излизане от столичния кинокомплекс Мултиплекс заедно с 19-годишната Антоанета Николова. Тя е студентка по право, а в дамската й чантичка полицаите откриват... 10 000 марки и четири мобилни телефона. Същия ден, но няколко часа по-късно, е арестуван още един член на бандата - 24-годишният Велизар Янакиев от Кюстендил, а през февруари в предварителния арест на РПУ-Тетевен е тикнат и Ивайло Рангелов-Джинката, смятан за ключовата фигура в престъпната организация. Точно по това време стана ясно, че бандата на Джинката е влязла в полезрението на полицията още в края на октомври 2001 г., когато на КГПП Капитан Андреево на път за Турция е задържан бившият столичен полицай Иво Ивков. Той управлява Ауди А6, откраднато на 25 септември 2001 г. през нощта от гръцките граждани Виетод Анастасиос и Ахилеос Николакис. Почеркът е познат: колата на двамата гърци е засечена от автомобила на бандитите, а жертвите са съблечени и прекарват нощта завързани за две дървета край гр. Бобошево. В сметката на магистралните бандити е записан и ударът срещу двама германски граждани. В началото на септември 2001 г. техният мерцедес е засечен от две тъмни возила до Рилския манастир, а клетниците, след като се разделят с парите, документите и колата си, са захвърлени полуголи до главен път Е-79. В началото на март 2002 г. ген. Бойко Борисов обеща, че процесът срещу магистралните обирджии ще приключи за два месеца, а главният прокурор Никола Филчев разпореди на подчинените си да вземат всички дела за магистрални обири на специален отчет. Нещо повече - за да докаже решимостта си за изкореняването на попътното обирджийство, Върховната касационна прокуратура разпореди на кюстендилското обвинение да обедини всички магистрални обири в региона в едно мегадело, което бе възложено на Националната следствена служба (НСлС). Към дънотоВ края на април 2002 г. от ентусиазма за окончателното ликвидиране на магистралния бандитизъм в Югозападна България не бе останала и следа. Според ген. Бойко Борисов тарторът на бандата вече не се казвал Ивайло Рангелов-Джинката, а Сергей Георгиев-Руския. В навечерието на Великден (през 2002 г. светлият празник бе на 2 май), в прилив на християнско милосърдие, Софийският апелативен съд промени мярката за неотклонение на Руския от задържане под стража в подписка и той естествено изчезна незабавно. В последвалата стандартна разправия между МВР и съда магистратите аргументираха решението си с два мотива. Първо - през последните четири месеца не са събрани абсолютно никакви нови доказателства за престъпната дейност на Сергей Георгиев, и второ - предварителният арест не е наказание и не може да служи като репресивна мярка срещу обвиняемия. Месец по-късно - на 5 юни, Софийският апелативен съд (САС) промени мярката за неотклонение и на Велизар Янакиев. Вярно, този път бандитът беше пратен под домашен арест, но това не му попречи да вземе правилното решение и... също да изчезне. Нищо чудно няма в освобождаването на двамата обвиняеми. За шестте месеца след ареста на бандитите следователите от Националната следствена служба не са приложили нито едно ново доказателство към трите тома по делото, изработени в Кюстендил, заявиха тогава пред Параграф 22 кюстендилски магистрати.Това са чисти глупости. От Кюстендил наистина получихме три тома с материали, но в тях нямаше нищо друго освен общи приказки и неща, писани по медиите. В момента томовете по делото са шест и броят им ще се увеличава. Попитайте кюстендилските колеги защо, след като Руския и хората му са рецидивисти и всеки от тях има по няколко висящи дела, не са доказали престъпната им дейност на местно ниво и не са ги осъдили там, отвърнаха на удара с удар от Националното следствие, след което вълненията около случая утихнаха за известно време.За най-голямо съжаление обаче това мъртвило се оказа затишие пред буря, развихрила се в съвсем неочаквана посока. Оказа се, че още през март говорителката на РДВР-Кюстендил е направила страхотен гаф. За да удари едно рамо на един столичен всекидневник, тя изпяла на неговия кореспондент в Кюстендил имената на двама дупнишки полицаи, взели участие в задържането на магистралните бандити. Няколко дни след фактическото освобождаване на Велизар Янакиев ченгетата били подложени на свиреп телефонен тормоз, придружен със заплахи за саморазправа и ликвидиране на семействата им, но телефонните терористи така и остават неразкрити. По никакъв начин не е разследван още един важен детайл в престъпния пъзел. Малко преди да бъдат атакувани, абсолютно всички жертви на магистралните обирджии са спирали на ханчето в с. Старо село, за да уточнят дали се движат в правилната посока и да попитат кой е най-краткият път до Кулата. Казано на по-обикновен език, бандитите или са имали свой пост във въпросната крайпътна кръчма, или някой от персонала е работил за тях като съгледвач и по мобилен телефон им е описвал какво представлява плячката и що за хора пътуват в нея. Топли връзкиНа 26 януари 2005 г. служители на направление Терор от НСБОП за пореден път задържаха 40-годишния бандит Янко Ваташки-Лудия за рекет, придружен със заплахи за убийство. Той е роден в радомирското с. Друган през 1963 г., а трудовата му кариера започва още в средата на 80-те години на миналия век, когато Лудия се подвизава по Черноморието като чейнчаджия и дребен измамник. Първото му дело е образувано през март 1987 г. - за измама, но началото на 90-те Ваташки сменя професията и започва да краде коли за Иво Карамански в Чехия и Унгария. През 1993 г. Лудия се прибира в България и отново се преквалифицира, защото е открил трите си истински призвания: магистрални грабежи, рекет и наркотрафик. Зад гърба си бандитът има общо пет висящи дела (за изнасилване, грабежи и финансови престъпления) и две условни присъди. През есента на 1995 г. той попада в прословутия списък Начев (става дума за идеята на тогавашния вътрешен министър Любомир Начев за задължително задържане под стража на престъпници с повече от две висящи дела), заминава при свои стари приятели в Унгария и е обявен за международно издирване.През 1997 г. Янко Ваташки се прибира в родината с фалшив паспорт и създава собствена бригада за магистрални грабежи и рекет. В началото на 2002 г., когато Ивайло Рангелов-Джинката е арестуван, той дава личния си мерцедес на Лудия да му го пази. Колата е регистрирана на името на майката на Джинката, а полицията разбира, че двамата са колеги на 26 юли 2002 г., когато спецченгета от НСБОП арестуват Лудия по сигнал за отвличане, побой и искане на откуп от 20 000 долара. Това дело също е вписано като висящо в сметката на Лудия, защото предварителното разследване е провалено по вина на полицаи от РЗБОП-СДВР още в зародиш.

Facebook logo
Бъдете с нас и във