Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ОТСТРЕЛЯХА ИЛИЯ, ПОРАЗСЛЕДВАХМЕ И... ПАК В ТИЯ!

Точно две седмици минаха, откакто коварна ръка натисна спусъка и прати смъртоносния куршум в сърцето на Илия Павлов. За някои хора това време е напълно достатъчно, за да се запознаят, да се оженят, да направят едно дете и да се разведат. За други 14-те дни се изнизаха толкова бързо, че те не смогнаха дори цял вестник да прочетат от от кора до кора, камо ли да решат и кръстословицата му. Какво се случи обаче в нашата си кървава област? Страшно много, страшно неприятни и ужасно песимистични нещица. Най-напред всенародният ентусиазъм, с който младо и старо, униформено и цивилно в МВР хукна да издирва килъра на Илия Павлов и поръчителите на екзекуцията, спихна. Толкова рязко, че в събота-неделя (15-16 март) вече едвам мърдаше около точката на замръзване. Никакво оживление не предизвика фактът, че на бял свят се появи фотороботът на предполагаемия убиец, пратил в небитието (на 8 март) молдовеца Степан Рибаков. В интерес на истината, ако човек тръгне с въпросния фоторобот из улиците на родината (за да търси човека, нарисуван на него), - най-много да му се случи нещо друго - да стигне до някой голям столичен строителен обект и да се защура из зидарите с ватенките, белким помогне с нещо на полицията и спецслужбите в МВР. (По неведоми пътища Параграф 22 се сдоби с непубликувания фоторобот на човека, издирван за убийството на македонеца Орце Коруновски - Малин Крумов - Маце. Въоръжен с неговата жизнерадостна и безкрайно дяволита физиономия, човек може да се озове най-много на софийския площад Славейков. За си купи няколко богато илюстровани книжки с приказки и да установи на кого точно му прилича лицето от фоторобота на Маце - на Малкия Мук, на халифа-щърк, на Карлсон, който живее на покрива, или на палавника Густав от Приключенията на Бирлибан - подробности за за скандала с рецидивиста Малин Крумов на стр.5). Истината е, че въпреки всички високопарни приказки МВР, прокуратурата и следствието не желаят по никакъв начин обществото да им помогне с каквото може за по-скорошното разкриване на екзекуторите на Илия Павлов и на десетки и стотици още знайни и незнайни жертви на криворазбрани бизнесинтереси. Самият факт, че заместник-директорът на НСБОП полк. Венелин Великов си позволи лукса да се появи в шоуто на Слави Трифонов и съвсем умишлено да манипулира зрителите с т. нар. косвени данни, че в убийствата на Илия Павлов и молдовеца Степан Рибаков има връзка, е повече от показателен. Защото, ако искаше да направи нещо по-разумно и да убеди хората, че наистина се работи по случая (а не се отмята дейност), г-н Великов щеше в прав текст да попита седящия до него заместник-шеф на националната полиция полк. Минко Брайков следното: какви са причините сектор Тежки криминални престъпления в ДНСП и лично бившият полк. Ботьо Ботев да проспят и да провалят разследването на убийството на Румен Николов (Руснака)? То беше извършено на 8 август 2002 г. във Велико Търново, а жертвата никога не е крила общия бизнес и далаверите, които е въртяла с молдовеца Георгий Карамалак и останалите му авери (сред които и Степан Рибаков). Причината е, че ако тогава набедените за топкриминалисти в ДНСП си бяха свършили работата, - Степан Рибаков сега щеше да е или в затвора, или изгонен в родината си. Но щеше да е жив. Другото, с което продължават да ни заглавикват най-високите полицейски чинове в МВР и техните политически началници, е т. нар. сходство между екзекуциите на Илия Павлов и сръбския премиер Зоран Джинджич. Руските снайперисти гърмели в главата, а комшийските - в сърцето. Ето защо - юруш на сръбската връзка в двата показни разстрела. Хубаво, но нали преди половин година по същия начин в Бургас беше отстрелян местният бандит Мастара? С един изстрел от малокалибрена пушка (със снайпер), даден от съседен покрив? И този килър беше разкрит от полк. Ботьо Ботев? Нима в убийството на сръбския премиер (по тази логика) трябва да се търси бургаска връзка? И още малко в тази посока - чудно какво ли щяхме да научим, ако Илия Павлов беше застрелян в главата. Пак със снайпер, пак отдалеч и пак с един изстрел. Въпросът е уместен, защото по същия начин (включително и с дублиращия екип) преди 31 години в Далас беше убит президентът Дж. Ф. Кенеди...Другото, което прозвуча много смутително (не само в дните след разстрела на Павлов, а по принцип) бе отношението към охраната на покойния и службата за сигурност на групировката. Отношение, което моментално бе прекопирано от министър Петканов (и някои по-чевръсти висши полицаи) и което (с куп уговорки) може да бъде наречено непрофесионално. По три изключително простички причини.Първо - всеки, пред чиито очи гръмнат човекът, за когото е длъжен да отговаря, се панира. Или от страх за собствената кожа, или от паника, че не си е свършил работата.Второ - всеки бодигард е длъжен да направи всичко възможно, за да спаси обекта си. Независимо дали е сам, или около него пърха цял орляк телохранители. Трето - какво ли щеше да се случи (ако изобщо е стреляно от официално обявената позиция), ако личната охрана на Павлов се беше разделила на две - едните помагат на боса, другите хукват да ловят килъра? Отговорът е следният - вместо един труп щяхме да имаме три трупа. Защото презареждането на карабината става за отрицателно време, а професионален екзекутор може да произведе около 10-15 изстрела в десетката за минута.И четвърто - ако не беше обидил по този начин охраната на Павлов (дори и да е имал някакво право), ген. Борисов можеше да разчита на тях за всякакъв вид съдействие. Включително и за получаване на строгоконфиденциална информация, известна единствено на покойника и на най-личните му бодигардове. В духа на всички тези размишления дотук нека си представим следната хипотеза. Тя е изградена върху една от версиите, тиражирана в дните след разстрела на Илия Павлов, но не продължава в същата посока. Приемаме, че Павлов наистина има личен дълг от седем-осем милиона долара (на кого дължи тези пари не е от значение). За да ги изчисти по възможно най-бързия и безболезнен начин, той решава да направи един-два удара с бързоликвидна дрога. За да изчисти сметките, са му необходими около 50-60 кила кокаин (или 70-80 кила хероин), които за човек с неговите възможности не е никакъв проблем да намери и да внесе в страната. И тук идва основният момент на интригата. Ако осъществи замисъла си, без да пита когото трябва (в този добре уреден и структуриран вече бизнес дори хора като Илия Павлов трябва да питат дали могат да влязат в играта), той ще внесе доста голям смут на пазара и ще обърка доста сметки у нас и по света (какво се случва след подобно вмешателство не е необходимо да се припомня).Ето защо Илия Павлов се среща с упълномощените за това лица (три-четири на брой) и провежда с тях бурен неколкочасов разговор, по време на който той среща организиран отпор и тотално нежелание да бъде включен в играта. Независимо от комисионата, която обещава да отчисли незабавно след ударите. Чепат по характер и вироглав по натура, Илия Павлов си тръгва вбесен от безплодната среща, решава да изпълни намерението си и внася първата партида. След което идва фаталната вечер на 7 март...Всичко това е съвсем свободно съчинение (но не по картинка), чиято цел е не да изземаме функциите на полицията и следствието. Става дума за това, че на подобни срещи (независимо в коя точка на земното кълбо се случват) личните телохранители са единствените странични лица, допускани да се навъртат наоколо. И в качеството си на такива те биха могли днес да нарушат всякакви принципи за конфиденциалност и да помогнат на разследващите. Нещо, което никой не вижда как точно вече може да се случи...В този смисъл, ако наистина някой искаше да му бъде помогнато по някакъв начин, може да стори и още нещо. Не, примерно, да пуска из медиите какви ли не партенки откъде и с какво е стреляно, а да обясни най-човешки и публично следното: Илия Павлов е гръмнат с карабина Щаер, но не с боен патрон, а с ловен. Разликата на пръв поглед е никаква, но изключително съществена. Защото в бойния патрон зарядът е няколко пъти по-мощен, а куршумът (остър и със стоманена ризница) би влязъл и излязъл през тялото на когото и да било като през масло. И вероятността обектът да оживее е голяма. С ловния патрон нещата стоят по съвсем различен начин. Зарядът е по-слаб, а куршумът е от олово и с тъп връх. При съприкосновение с тялото той се разпльоква (образно казано) и при малка входна рана нанася в тялото фатални разкъсвания и... рядко излиза от другата страна. Иначе казано - направен е така, че хем да убива, хем да не поврежда кожата на ловния трофей.Колкото до все по-упорито налаганото твърдение, че със снайпер е невъзможно човек да бъде отстрелян от 35-40 метра, защото образът се бил замъглявал от късото разстояние (и поради тази причина Павлов е застрелян или с невъоръжено око, или от друго място), тя също не издържа кой знае колко. По простата причина, че си има снайпери и... снайпери. Тоест - става дума за вид оптика, а на пазара има десетки и стотици видове. Някои са по-силни, а други по-слаби. По същия начин е уреден въпросът с биноклите, часовникарските лупи и т. н. Защото още утре, като едното нищо, ще се намерят специалисти коментатори, които ще вземат да ни убеждават, че между биноклите също няма никаква разлика. А ние трябва да ходим на театър с мощни армейски бинокли (водо- и удароустойчиви, по две-три кила всеки), а не се елегантни театрални бинокълчета от слонова кост. Разследването продължава...

Facebook logo
Бъдете с нас и във