Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

О.з. ген. Божидар Попов: НИКЪДЕ ПО СВЕТА ПОЛИЦИЯТА НЕ СЕ ХВАЛИ САМА

Но когато започне да го прави непрекъснато - значи нещо наистина не е наред, категоричен е бившият главен секретар на МВР О.з. ген. Божидар Попов е роден на 1 ноември 1949 г. в София. Завършил е висшето си образование във ВМЕИ Ленин, специализирал е кибернетика. Бил е експерт в Министерството на енергетиката. През 1977 г. започва работа в Софийско градско управление на МВР. Работил е в Дирекция на полицията и е преподавал в Академията на МВР. Бил е съветник по националната сигурност на СДС. По време на първия мандат на СДС (1991-1992 г.) е бил секретар на МВР, а от февруари 1997 до август 2000 г. заема поста главен секретар на вътрешното министерство. Освободен е с указ на президента Петър Стоянов заради скандала с подслушването на главния прокурор. От ноември 2000 до октомври 2001 г. е член на съвета на директорите на Българската телекомуникационна компания.Г-н Попов, с какво се занимавате, след като преди година напуснахте и съвета на директорите на БТК?- По социален статус съм пенсионер. Занимавам се с научна работа и в момента пиша студия за съвременните аспекти на националната сигурност, която се надявам да издам в Академията на МВР. Защото е много опасно всяко правителство и всеки политик да разбира сигурността, както намери за добре.Вие бяхте съветник по националната сигурност в парламента през 1991-1992 г. по време на първото управление на СДС. Повече от три години бяхте и главен секретар на вътрешното министерство. Сегашното ръководство на МВР потърси ли ви за нещо? Примерно при подготовка на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма?- Не.Нали се говори, че има приемственост?- Да, наистина много се говори...Професор Петканов няколко пъти е казвал, че се е срещал с бившите министри на вътрешните работи. Ген. Бойко Борисов не се ли срещна поне веднъж с вас?- Нито един от двамата не ме е търсил, но това за мен не е никакъв проблем. В края на краищата всеки има право да смята, че е достатъчно добре подготвен, за да се справи сам с правенето на нормативната уредба на МВР. Аз също съм изпадал в подобна заблуда...Какво е мнението ви за онова, което се случва днес в МВР?- Доста дълго време бях скептичен оптимист. Сега все повече се превръщам в тъжен реалист. Ситуацията в министерството не се е променила съществено от времето, когато аз бях в него. Убеден съм в думите си, защото МВР е тежка и консервативна система, от която не може и не бива да се очакват светкавични резултати. В момента съществуват два големи проблема от гледна точка на правозащитната система. Единият е борбата с престъпността, където основната задача е на МВР. Другият проблем е работата на съдебната система. И в двете посоки нещата не отиват на добре както в структурно, така и във функционално отношение. И никой не може да очаква ефективност, преди да е изградил адекватна структура.Новият директор на Националната служба за сигурност вече направи такива структурни промени в службата си. Одобрявате ли ги?- Доколкото съм запознат с тях не ги одобрявам. Защото все още не е ясно защо се правят тези промени, какви са целите и по какви критерии ще оценяваме новата структура. А когато всичко това не е ясно за никого - се налага да се оценяваш сам. Което е безсмислено. Критериите трябва да са ясни за другите, защото те ще оценяват работата ти. И то по крайния резултат.Коя от националните служби на МВР работи най-добре според вас?- Трудно може да се оцени отделна служба и ще обясня защо. Министерството има няколко технологични функции, с изпълнението на които постига задачите си. Това са оперативната, охранителната и превантивната дейност и работата, свързана с обслужване на населението. Оперативна работа има във всички служби. Охранителна в три от тях - полицията, жандармерията и граничната полиция. Ето защо не може да се каже: тази служба работи добре, а онази зле. Може да се сравнява донякъде охранителната работа на полицията, жандармерията и граничарите, макар тя също да е много различна. Едните охраняват границата, жандармерията изпълнява специални задачи, а полицията е на улицата. Според мен трябва да се оценява доколко службите изпълняват конкретните си задължения. Без върху резултатите им да се налага общ шаблон. Примерно да се види коя служба работи най-добре в оперативен порядък.И коя работи най-добре?- За мен това е Национална служба Сигурност.Въпреки критиките?- Критиките се появиха, защото никой не знае какво прави контраразузнаването и непрекъснато някой го сравнява с полицията или НСБОП. Това е абсурдно, защото нещата са несъпоставими. За съжаление тази грешка се прави и от журналистите, и от някои по-повърхностни наблюдатели. НСС трябва да се оценява по това например дали приватизационните сделки са опорочени, дали тя е подала навременно информация, дали е предотвратила навлизането на мафиотски капитали, дали е помогнала за по-доброто ни поставяне пред ЕС и НАТО. Това е работа на НСС.А намирате ли промяна в работата на НСБОП, например? В последно време оттам се похвалиха с много успешни акции.- Не намирам нищо повече от онова, което са правили и досега. А за хвалбата, да. Повече се хвалят, въпреки че това, което са постигнали, е нещо нормално за тях. И преди така са работили. Защо се хвалят тогава толкова?- Това е въпросът: преднамерено се търси ефект, а не ефективност. Според мен някой избива някакви комплекси. Защото щом една полиция започне непрекъснато да се хвали, значи нещо не е добре. Това е правило в света. И нито една полиция в света не се хвали сама. Нито пък журналистите я хвалят, защото те могат да са платени и да похвалят всичко. Въпросът е да се получи реална похвала от обществото за реално свършена работа. Според проекта за промени в Закона за МВР служители на НСБОП вече ще могат да работят под прикритие в държавни учреждения... - За НСБОП това е излишно. По действащия закон контраразузнаването има право да внедрява свои агенти, където е необходимо. А НСБОП е полицейска служба, която трябва да прониква в престъпни групи, а не в държавни учреждения. Тя трябва да събира доказателства, а не информация. Всъщност - нищо не пречи на НСБОП и днес да внедрява свои хора в престъпните структури. Докато аз бях главен секретар, имахме един-два такива случая. Друг е въпросът, че подготовката и реализацията на такава операция отнемат най-малко година и половина-две.Често сравняват сегашния главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов и бившия вътрешен министър о.з. ген. Богомил Бонев. Вие намирате ли някакви прилики между тях? - Единствената им прилика е, че и двамата искат да получават признание веднага. Иначе са много различни. Ето Богомил Бонев се отдаде на политиката, въпреки че е възпитаван и е работил в МВР. И на него много повече му приляга да е център на внимание. Което за един служител на МВР е недопустимо, пък бил той главен секретар или дори министър. Във всяка една нормална държава по света министрите на вътрешните работи са най-незабележимите хора, ако искат да си вършат действително работата. Да не говорим за онези, които са началници на служби. В Англия например знаят кой е министър на вътрешните работи, но никой не знае кой ръководи службите и специалните им отряди. А тук? Такова поведение не помага, защото за публичност можем да говорим само ако тя е помага на пряката работа. Но когато се превърне в самоцел и заради нея се предприема нещо конкретно - публичността се превръща в показност. И започва да пречи. Ето по това си приличат Богомил Бонев и Бойко Борисов.А по какво се различават?- Първо, те са на различно интелектуално ниво. Бонев, колкото и да обичаше светлината на прожекторите, работеше и с всички останали хора. Той не отнемаше права на другите, не вървеше да разкрива престъпления по улиците. Това е абсурдно и създава комплекси у останалите колеги. Може цял живот да си работил по разкриване на убийства, но като отидеш на местопрестъплението, не можеш да направиш нищо друго освен да объркаш работата. Защото хората се притесняват от високото началство, от това да не сгрешат. Това не е допустимо нито от психологическа, нито от управленска, нито от каквато и да било друга гледна точка. И Бонев не си го позволяваше. Той много добре разбираше какво значи да си министър, главен секретар, директор на служба.За никого вече не е тайна, че в ръководството на МВР има конфликти, въпреки че пред медиите всички вкупом отричат.- Това е другият голям проблем и той не е тайна за никого. Според мен той се дължи на факта, че сегашните ръководители на МВР не си разбират ролите. Едните са там като политическо ръководство и те осъществяват обществения контрол върху министерството, докато другите са професионалистите. Според Закона за МВР цялата работа на министерството се ръководи от министъра. В същото време има опит да се раздели политическото от професионалното ръководство, без функциите на страните да са формулирани ясно. Примерно - какво значи политическо ръководство и политически контрол, и какво - професионалното ръководство. Нелепо е обаче да се твърди, че политическото ръководство може да пречи на професионалистите, или обратното.Вие най-дълго се задържахте на поста главен секретар от всички, които са заемали тази длъжност. Смятате ли, че главният секретар трябва да има заместници, както иска ген. Бойко Борисов?- И с какво ще се занимават те? Тогава е по-добре да се върне структурата, от която избягахме през 1999 г. - да няма заместник-министри, а секретари. Не е работа на главния секретар да тича всеки ден по престъпления. Работата му е да ръководи, да контролира и да координира работата на службите. А това се прави от кабинета в министерството, със заповеди. И в никакъв случай с лично участие в конкретни акции.Как гледате на идеята главният секретар на МВР да бъде издигнат в ранг държавен секретар?- Според мен ген. Борисов има проблеми със самочувствието. Не може да се иска нещо, което дори в конституцията го няма, и то да важи само за МВР. Стабилитетът в професионалното ръководство на всяко едно министерство, не само на МВР, е задължителен. Но това трябва да бъде прецизирано много точно и най-напред да бъде фиксирано в конституцията. В същото време си мисля, че според действащото законодателство, ако главният секретар си върши работата, никой няма да го пипне с пръст. Нито при смяната на един министър с друг (както стана с мен), нито дори при смяната на управляващата политическа сила. Защото той е професионалист, който служи на закона. За никого не е тайна, че вас ви смениха заради скандала с подслушването на главния прокурор. Или поне такава беше официалната версия. Тогава в едно интервю казахте: Поемам чужда вина и обща отговорност. Чия отговорност поехте?- Очевидно е, че нещо е ставало. Следственото дело все още не е приключено и макар че имам някаква представа за хода му, не мога да говоря. Другият принципен въпрос е, че една професионална фигура не може да поема чужда отговорност. Чужда отговорност се поема само от политически фигури. Министърът може да поеме отговорността за това, че някой някъде е направил или не е направил нещо. Или пък министър-председателят да си подаде оставка заради белите на някой негов министър. Тогава се поема чужда отговорност. Но на професионално ниво, ако всеки отгоре започне да поема чужда отговорност, отдолу никой няма да си върши работата. В професионалната сфера чуждите отговорности са абсурдни. И всеки трябва да си носи отговорността сам.

Facebook logo
Бъдете с нас и във