Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПАК ОПРАВДАХА ТРОЙНИЯ УБИЕЦ ОТ ГЕО МИЛЕВ

Софийските апелативни съдии не посмяха да излъжат и спазиха основния принцип в наказателното право: по-добре десет престъпници на свобода, отколкото един невинен зад решетките За втори път състав на Софийския апелативен съд не пожела да осъди Димитър Кънчев, който е обвинен, че на 2 март 1997 г. е убил баща си, мащехата си и 4-годишното си братче в столичния ж. к. Гео Милев. Това решение на апелативните магистрати се появи на бял свят на 27 декември (понеделник), цели шест месеца след приключването на новото второинстанционно дело и изслушването на пледоариите. Първия си провал следствието и прокуратурата претърпяха на 16 октомври 1999 г., когато Софийският градски съд оправда Кънчев, защото вината му не била доказана по безспорен начин. Точно година по-късно - на 16 октомври 2000 г., Софийският апелативен съд потвърди първоинстанционната присъда и делото отпътува към Върховния касационен съд (ВКС). Вместо обаче да сложи точка на съдебното безумие, а Висшият съдебен съвет и МВР да потърсят отговорност от виновниците за провала, през юли 2001 г. ВКС върна делото на Софийския апелативен съд за разглеждане от друг състав. То започна на 28 януари 2002 г. и приключи чак на 21 юни 2004 г. по възможно най-безславния начин, а решението на съда видя бял свят цели шест месеца по-късно (на 27 декември). През годините медиите дъвкаха тази трагедия многократно, но никак няма да е излишно да припомним още веднъж няколко основни момента в нея. Просто така - като пример за това какво би се случило, ако законодателят реши и изпълни исканията на определени кръгове от МВР, прокуратурата и следствието за ограничаване на гражданските и процесуалните права в името на борбата с престъпността. На 2 март 1997 г. 18-годишният тогава Димитър Кънчев се прибира вкъщи и открива, че баща му Николай Кънчев (оръжеен търговец), мащехата му Миглена и четиригодишното му братче Николай са убити по най-брутален начин. Той веднага се обажда в полицията и само няколко минути по-късно апартаментът се изпълва с униформени и цивилни криминалисти. По време на първоначалния разпит в полицията Димитър разказал, че по време на убийството е бил на гости у свои приятели, но оперативните не повярвали на думите му. В хода на разговора ченгетата разбрали, че той обичал да играе на ротативки и е задлъжнял с доста сериозна сума пари. Малко по-късно на бял свят излезли разправиите с баща му на тема пари, а накрая станало ясно, че той е бил пристрастен и към дрогата. По случая е образувано дело, което е поверено на Димитър Димитров от отдел Разследване на тежки криминални престъпления срещу личността в Националната следствена служба. Както често обаче се случва, същинската работа е поета от тогавашните топкриминалисти - полк. Ботьо Ботев (началник на сектор Тежки престъпления срещу личността в ДНСП) и Богдан Карайотов, шеф на отдела, в който работи следовател Димитров. В типично техен стил двамата началници извършват всички необходими процесуални действия и на 3 март - само 24 ч. след кървавото злодеяние, тогавашният министър на вътрешните работи ген. Богомил Бонев рапортува, че кървавата загадка е разплетена, а касапинът е зад решетките. Година по-късно обвинителният акт срещу тройния убиец е внесен в Софийския градски съд, а мнението на следствието и прокуратурата е категорично: Димитър Кънчев е убил баща си за пари, а мащехата и братчето си, за да не го издадат.Гордостта на Ботьо Ботев и Богдан Карайотов са пълните самопризнания, които Кънчев е направил пред тях и в които подробно е описал как точно е извършил зловещото престъпление. За да няма скрито-покрито, двамата периодично пускат в определени медии части от тези самопризнания, които смразяваха с циничната си откровеност: Застанах до бюрото с насочен пистолет към вратата. След като тя се отвори и баща ми застана в рамката й, аз стрелях. Той се опита да се прикрие с вратата на банята, но аз стрелях още веднъж и, изглежда, съм го улучил, защото той падна. Показа се втората ми майка, аз стрелях и по нея и тя падна върху баща ми. Сигурен съм, че стрелях два пъти по баща ми и един път по майка ми. След това ги прескочих, отидох в тяхната стая, взех възглавницата им и през нея стрелях по тях, докато се изпразни пълнителят. През това време брат ми ме извика и попита какво става горе. Аз му казах, че нищо не става. Слязох веднага долу, взех един нож от кухнята и отидох при брат ми, който лежеше на дивана пред телевизора. Взех възглавница от дивана, затиснах го с нея и с ножа го прорязах в областта на шията от дясната страна. След това, без да вадя ножа, го раздвижих наляво-надясно и после извадих ножа. Брат ми не издаде никакъв звук. След това ми се чу, че нещо се хърка, и помислих, че са баща ми и жена му. С ножа се качих горе при тях и както бяха легнали един върху друг, наръгах по един път баща си и втората си майка. И дори оставих ножа там - във врата й...Според прокурора по делото, убийството е било провокирано от скандал между бащата и сина. Димитър Кънчев дължал 540 000 неденоминирани лева и е трябвало да ги вземе отнякъде, за да погаси дълга си. Решил да вземе пистолета на баща си и да го продаде, но Николай Кънчев го хванал и затова Димитър избил цялото семейство. По време на предварителното производство обвиняемият е направил пълни самопризнания, които са били записани на видеокасета, се казва още в обвинителния акт по делото. На 16 октомври 1999 г. истината лъсна на бял свят, а доверчивата българска общественост бе скована от недоумение: Софийският градски съд обяви, че Димитър Кънчев не е виновен за престъпленията, в които е обвинен. Година по-късно решението на градските магистрати бе потвърдено и от Софийския апелативен съд, но за честта на пагона, през юли 2001 г. Върховният касационен съд върна делото за ново разглеждане на втора инстанция. Не звучи никак приятно, но шест години и три съдебни следствия не стигнаха, за да бъдат оправени батаците, забъркани от Ботьо Ботев и Богдан Карайотов само за едно денонощие (на 2 срещу 3 март 1997 година). Шестмесечното умуване - след края на втория апелативен процес (приключил на 21 юни), също не помогна и на 27 декември апелативните съдии се видяха принудени да заявят, че вината на Кънчев е доказана чрез груби процесуални нарушения и... произвол.Най-напред самопризнанията на Димитър Кънчев, заради които Ботев и Карайотов две години и половина се къпаха в слава, са били дадени, по-скоро - изтръгнати, в отсъствието на адвокат. Нещо, което Наказателнопроцесуалният кодекс (НПК) забранява по най-категоричен начин. Освен това, според българското законодателство (и през 1997 г., и сега), никой не може да бъде осъден само въз основа на направените от него самопризнания. Разследването за тройното убийство е базирано основно на самопризнанията на Димитър, като е водено вяло и невнимателно и в него липсва задълбоченост - се казва в мотивите на Софийския градски съд. - Полицаите и следователите не са успели да докажат по безспорен начин, че между младежа и баща му е имало конфликт заради кражба на пари и заради вземането на единия от автомобилите без разрешение. Прокурорът само предполага за подобен конфликт, но това не е сериозно и е произволно. Напълно е възможно Николай Кънчев сам да е предоставил парите и колата на Димитър, но не може да се каже със сигурност коя версия е правилна и истинска, защото единият е мъртъв, а другият твърди, че не е крал пари... Днес, седем години и десет месеца след триумфалното разкриване на тройния убиец от Гео Милев, Софийският апелативен съд за първи път категорично разпръсна мъглата около методите, с които са си послужили тогава топкриминалистите Ботьо Ботев и Богдан Карайотов: След първоначалния разпит в Първо РПУ-София Кънчев е бил откаран в СДВР по разпореждане на Ботьо Ботев, където е бил проведен разговор с него. След това с Кънчев са провели неофициален разговор следователят Богдан Карайотов и водещият разследването Димитров (титулярният следовател по делото - бел. ред.). Отделно е бил проведен официален разпит на Кънчев като заподозрян, на който Ботьо Ботев не е присъствал. Описаните събития водят до извода, че с Кънчев са провеждани изтощителни разпити от полицейските и следствените органи без присъствието на адвокат, а те с основание могат могат да се разглеждат като форма на психологически натиск, се казва в мотивите на Софийския апелативен съд, оповестени на 27 декември (понеделник).Вторият неизяснен въпрос е как пистолетът на Николай Кънчев (марка Зиг Зауер) се е озовал в ръцете на Димитър. В материалите по делото няма процесуално годни доказателства, които да подкрепят по безспорен начин самопризнанията на Кънчев, че именно той е стрелял срещу баща си и мащехата си. Според дактилоскопната и физикохимическата експертиза, по оръжието не са открити следи, позволяващи идентификация на извършителя, натривките от ръцете на Кънчев са с отрицателен резултат, а по изследваните дрехи също не са намерени следи от бездимен барут, пишат още в мотивите си софийските апелативни съдии.Но гафовете на Богдан Карайотов и Ботьо Ботев не свършват дотук. На 3 март 1997 г. вечерта (ден след зловещото тройно убийство) те са извършили следствен експеримент, който е трябвало да установи дали в посочения от Димитър Кънчев контейнер за смет (до блока, в който е живяло семейството) се намират телефонният тефтер и портфейлът на Николай Кънчев, както и ръкавиците, които той е носил по време на престъплението. Казано в прав текст, ако този следствен експеримент не е бил провален по възможно най-левашкия начин, най-вероятно Кънчев отдавна щеше да е в затвора с влязла в сила присъда. Протоколът от експеримента не е подписан от Димитър Кънчев, а това е грубо нарушение на НПК. Следствието не е доказало по безспорен начин, че именно Димитър Кънчев е посочил кофата, защото поемните лица - Божидар Пеев и Иван Генчев, които са подписали протокола, изобщо не са го виждали по време на провеждането на експеримента. Нещо повече - по време на първия процес в Софийския градски съд Пеев и Генчев не успяха да разпознаят Димитър Кънчев, а по време на второто дело в Софийския апелативен съд стана ясно, че поемните лица са били извикани от някаква кръчма след приключването на следствения експеримент, за да подпишат протокола. На всичко отгоре това процесуално действие също е извършено в отсъствието на адвокат, което е грубо нарушаване на НПК.Авторството на тройното убийство не е изяснено по категоричен начин - се казва още в мотивите на апелативните съдии. - Слабостта на лансираното от обвинението искане да се признае достоверността на самопризнанията на подсъдимия от предварителното производство, вместо на обясненията му от съдебна фаза, се корени в премълчания отговор на въпроса - ако се отдаде приоритет на тези самопризнания, дали, защо и как ще бъдат елиминирани показанията на седем свидетели, които осигуряват алиби на подсъдимия по време на извършване на убийството. Деянието е било извършено около 15. 15 часа на 2 март 1997 г., а подсъдимият Кънчев още преди 15. 00 часа на същия ден е напуснал дома, категорични са те. Най-вероятно веднага след новогодишните празници прокуратурата ще протестира оправдателното (на практика) решение на апелативните магистрати. Какво ще реши Върховният касационен съд по делото за тройното убийство, засега е загадка, тъй като ледът, по който се движи прокуратурата, е изключително тънък. Още през 1999 г. - по време на процеса в Софийския градски съд, Димитър Кънчев се отказа от самопризнанията си и обяви, че те са изтръгнати от него с насилие. А, както стана ясно от мотивите на Софийския апелативен съд, обвинението не разполага с други доказателства за неговата вина.

Facebook logo
Бъдете с нас и във