Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Пак търсят работа за военните магистрати

Главният прокурор Сотир Цацаров, президентът Румен Радев и председателят на ВСС Боян Магдалинчев уважиха неотдавна юбилея на военните магистрати, което е добър знак за тях

Военните съдилища и прокуратури да поемат делата срещу служителите на МВР, на  Държавната агенция "Национална сигурност", на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана". Това предложи главният прокурор Сотир Цацаров на депутатите от парламентарната правна комисия при обсъждането на годишния доклад за дейността на държавното обвинение за 2017 година.

Поредният спасителен  пояс бе хвърлен към  военните магистрати с  обяснението, че има нужда да се повиши  натовареността им. Друг аргумент е  неефективността на "общите" прокурори по тези дела. Цацаров описа на практика масов отказ от правораздаване срещу служители от правоохранителната система - забавяния на работата по преписките и разследванията, масови отводи на наблюдаващите прокурори, нежелание да се внасят обвинителни актове. Все неща, за които по закон се носи дисциплинарна и/или наказателна отговорност. Но не стана ясно някой от някого търсил  ли е такава? 

Подобни идеи за повишаване на натовареността представиха през миналия месец и военните съдилища, които внесоха във Висшия съдебен съвет пакет от предложения за законодателни изменения. Идеите им обаче тепърва ще се консултират с военните обвинители, както и ще се търси становище на Наказателната колегия на Върховния касационен съд. На заседание на прокурорската колегия преди седмица главният прокурор коментира, че част от идеите на военните съдии му се струват неосъществими, но като цяло инициативата заслужава внимание.

Цацаров обяви - вече пред пленума на ВСС, че до него е постъпило писмо с предложенията на военните съдилища, които са набелязали промени в четири закона: в Наказателния, Наказателно-процесуалния и Административно-процесуалния кодекси, както и в Закона за административните нарушения и наказания. В тази връзка главният прокурор направи предложение да бъде сформирана обща работна група между военните прокурори и съдии, които да обобщят всички направени предложения.

Председателят на ВКС Лозан Панов възрази, че е категорично против реформата във военното правораздаване да се случва по този начин. Според Панов военните съдилища трябва да бъдат закрити, вместо да им се търси работа. В подкрепа на казаното той предложи да се прочете становището на колегите му от Наказателната колегия на ВКС по повод исканите от военните магистрати промени. Цацаров призова обаче да не бъдат обсъждани засега предложенията по същество, тъй като все още не са изчистени и конкретизирани.

Правосъдният министър Цецка Цачева също обяви, че предложенията на военните съдии са депозирани в ръководеното от нея ведомство, но работата по тях не може да стартира, преди да е ясна позицията на ВСС. В крайна сметка беше решено съгласуването да продължи до средата на септември, когато трябва да е налице обобщен вариант на предложените от всички участници текстове. В общи линии те предвиждат прехвърляне на компетентност, която да осигури по-висока натовареност с дела. 

В обхвата на военното правораздаване трябва да попаднат всички престъпления, извършени от всички служители в системата на националната сигурност. Към тях трябва да бъдат прибавени и престъпленията, извършени от граждански лица, когато обект на посегателството е личността на лица от органи в системата за национална сигурност при изпълнение на служебните им задължения. 

Нещо повече, военните съдии, които сега разглеждат само наказателни дела, искат да поемат и административно-наказателните, по които нарушителите са от системата за национална сигурност. Това означава наред с наказателните производства те да разглеждат жалбите срещу наложени дисциплинарни наказания, с изключение на наложените от министъра на отбраната, както и жалбите срещу санкции, наложени с наказателни постановления и електронни фишове. Идея, която не се хареса на председателя на Върховния административен съд Георги Чолаков.

Както често се случва, новото у нас е добре забравено старо, а военните магистрати вече трето десетилетие удържат срещу призивите структурите им да бъдат закрити. С приемането ни в Европейския съюз мнозина решиха, че иде краят на военните съдилища и прокуратури, но това така и не се случи. През 2008 г. им беше отнето правото да правораздават по дела за престъпления, в които участват служители на МВР. Преди това беше завършена девоенизацията на ведомството, а България се оказа единствената еврочленка, в която полицаите биват разследвани и съдени от магистрати с пагони. Еврокомисията дори препоръча тези структури да бъдат закрити, но управляващата тогава тройна коалиция не се съобрази с това, като се оправда с конституцията, в която е записано, че трябва да ги има.

С премахването на тази подсъдност работата на военните съдии и прокурори рязко намаля. Припомниха се и резултатите от обратната реформа през 1993 г., когато служителите на МВР бяха извадени за пръв път от подсъдността на военните магистрати. През юни 1995 г., когато подсъдността на делата срещу полицаи отново бе върната във военните съдилища и прокуратури, половината от прехвърлените две години по-рано преписки и над 2/3 от делата се оказаха все още неприключени, а в Пловдив и във Варна делът им беше дори 97 процента. Движението им назад продължи до 2001 г., някои дела бяха прекратени по давност, а присъдите се брояха на пръсти. Обяснението беше, че цивилните магистрати отказват правосъдие срещу полицаи, за да не си развалят отношенията и да не стават жертва на компромати.

Тогава ръководството на военната магистратура успя да си върне полицейските дела, като се позова на статистика, която показваше нарастване на полицейското насилие и на разпасаността сред служителите на МВР - увеличила се употребата на алкохол при работа и шофиране, не се завеждат заявителски материали, възпрепятстват се оперативно-издирвателни мероприятия, проявява се немарливост при охраната на арестанти и затворници. Обратното поемане на тези дела обаче също не увеличи сериозно работата на военните магистрати и те търсят други пътища за защита на специалния си статут. 

Още преди години бяха правени сходни предложения за поемане на повече дела с цивилен елемент - като например за престъпления, извършени в райони, където са базирани военни формирования - независимо дали извършителите са военнослужещи, а също и посегателства над военно имущество и срещу здравето и живота на военнослужещи по време на работа. Различното е, че за премахването на военното правосъдие се беше обявила и Върховната касационна прокуратура - линия, която Цацаров сега обръща.

Няма ги и депутатите от предишни управления на ГЕРБ, които казваха на висок глас, че военните съдилища и прокуратури трябва да бъдат закрити, тъй като на практика нищо не работят. И че с оглед свиването на армията няма нужда дори от специализирани състави за тези дела и нищо не пречи те да бъдат разглеждани по общия ред, а при наличие на държавна или служебна тайна процесът да е при закрити врата, както процедира и цивилният съд.

Преди две години се стигна обаче до челен сблъсък между ВКС и системата на военните съдилища, след като съдийската колегия на ВСС прие изключително критичен доклад на върховните съдии за работата на колегите им под пагон. От него стана ясно, че магистратите във военните и военноапелативните съдилища работят бавно, лошо и малко. Същата теза беше застъпена и в годишния доклад на ВКС за дейността на съдилищата, както и в предишен анализ на комисията по натовареността във ВСС. 

Подновяването  на дъвканата от десетилетия тема стана в рамките на дебата за нуждата от създаване на т. нар. съдебна карта, която да послужи за оптимизиране на системата. В началото на 2014 г. бяха закрити две от петте първоинстанционни военни магистратури - тези във Варна и Плевен. От това данъкоплатецът не спечели обаче нищо, защото персоналът им беше преназначен в останалите - в София, Сливен и Пловдив. А тезата на Лозан Панов, че един военноапелативен и един военноокръжен съд са достатъчни за страната, така и не успя да пробие.

Последва остро становище на магистратите от Софийския военен съд, в което те изразиха несъгласие с изводите, епитетите и квалификациите в доклада на ВКС. Той беше оценен като тенденциозен, провокативен и целящ да компрометира военните съдии. От становището им става ясно, че го смятат и за поръчков, тъй като е написан от двама  съдии  и не е бил обсъден от общото събрание на Наказателната колегия на ВКС. Говореше се още, че докладът бил преработен, тъй като първоначалните изводи в него били други.

Повечето от констатациите в доклада на ВКС описват проблеми, типични за цялата система - забавяне заради многократно връщане на делата на прокуратурата, голям процент на отменени и изменени актове, манипулиране на статистиката с избягване на съкратени процедури и "раздробяване" на делата, за да изглеждат повече на брой, липса на капацитет за решаване на дела с различна фактическа и правна сложност и др. По всичко личи обаче, че намерение за реформа отново няма, а се търси ефект за пред публиката.

Освен че я има в цял свят, системата на военното правораздаване у нас е конституционно закрепена и не може да бъде премахната лесно. Дори да останат само един военен съд и военноапелативното  съдилище, съдиите от закритите структури ще бъдат преназначени, защото са несменяеми. Освен че разходите за издръжката им остават, това няма как да реши проблема с натовареността в големите съдебни райони.

В сегашните четири военни съдилища работят общо 20-ина съдии и дори някои от тях да бъдат прехвърлени в други структури, ефектът ще е пренебрежимо малък. В същото време натовареността на съдилищата в големите градове е в пъти повече от тази в малките, но ВСС не смее да закрие или слее някои от тях заради местни интереси и обществени реакции. Като цяло промяна в подхода няма и сега - т. нар. закриване на съдебни структури е на практика илюзорно, тъй като се закрива наименованието, а кадрите остават в системата. Но пък понеже дори това рядко се случва, проблемът с огромните разлики в натоварването остава винаги нерешен.   

Facebook logo
Бъдете с нас и във