Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПАНИКЬОРИ СПЪВАТ КОНКУРСА ЗА АДМИНИСТРАТИВНИ СЪДИИ

ВИЗИТКА
Константин Пенчев е роден на 21 март 1952 г. в София. Завършва Юридическия факултет на СУ Св. Климент Охридски през 1976 година. Веднага започва работа в съдебната система като стажант съдия в Софийския окръжен съд. От 1979 до 1981 г. е младши съдия в Софийския градски съд. През 1981 г. е избран за председател на Районния съд в Своге, където остава три години. През 1984 г. напуска системата и започва работа като специалист в отдел Договорен и правен на външното министерство. Връща се в съдебната система като съдия в Софийския окръжен съд през 1986 година. Три години по-късно е избран за негов заместник-председател. През 1994 г. отново напуска системата и става адвокат на свободна практика.
През 1995 г. Константин Пенчев заедно със свои колеги създава фирмата Синдик Леге Консулт ООД с предмет на дейност управление на търговски дружества, защита на интересите на кредиторите и длъжниците на обявените в несъстоятелност дружества и одиторска дейност. Съдружници в нея са известния адвокат и бивш заместник-министър на правосъдието Павлин Неделчев, бъдещият (тогава) синдик на Балканска универсална банка Владимир Дончев и Юлиян Ламбовски - брат на бившия депутат от НДСВ Димитър Ламбовски.
През годините Константин Пенчев е бил синдик на Завод за металорежещи машини - София, на пловдивското дружество 22 Карата, на Намко България, на фалиралата финансова къща ФТА и на Стандарт Нюз АД (от 2000 г. до възкресяването на дружеството от Софийския апелативен съд, който отмени решението на градските магистрати, с което Стандарт Нюз АД беше обявено в несъстоятелност).
През лятото на 2001 г. Константин Пенчев влиза в 39-ото Народно събрание като депутат от листата на НДСВ. Избран е за заместник-председател на парламентарната група на НДСВ и за член на две парламентарни комисии - правната и икономическата. А от 22 март 2004 г. е председател на Върховния административен съд.
Константин Пенчев е женен и има две деца. Съпругата му е адвокат, а дъщеря му и синът му са студенти по право в Софийския университет Св. Климент Охридски.

КАРЕ

В миналия брой на Параграф 22 публикувахме материал под заглавието Номенклатурата захапа и административния кокал. В него става дума за явните и подмолните действия на номенклатурата в законодателната, изпълнителната и съдебната власт, която поне от четири години прави всичко възможно, за да предотврати създаването на самостоятелни регионални административни съдилища. А когато неизбежното се случи и на 11 април 2006 г. първият в историята на България Административнопроцесуален кодекс бе обнародван в Държавен вестник, въпросната номенклатура... обърна тоягата откъм дебелия й край, както се казва по друг повод:
- в края на август, от името на Висшия съдебен съвет, някой пусна в Държавен вестник обява менте, според която конкурсът за административни съдии не бил на 29 септември, а на 29 октомври;
- от началото на септември в юридическата гилдия все по-сериозно се говори, че едно място в административен съд струвало 10 000 евро;
- малко по-късно се чу, че на трите изпитни комисии им било разпоредено да късат поголовно кандидатите за административни съдии, за да можел после председателят на ВАС Константин Пенчев да назначи... когото си иска.
И накрая, сякаш за да няма празно, в редакцията на Параграф 22 долетя още една вест: на 29 септември, малко преди началото на писмения изпит в 9.00 часа, анонимен мъжки глас щял да съобщи по телефона, че в Софийския университет е... заложена бомба.
Изпитът, естествено, щял да бъде отложен, а докато Висшият съдебен съвет определи нова дата, парламентът щял да ремонтира Закона за съдебната власт и да изхвърли задължителното конкурсно начало за действащите магистрати. След което, естествено, шефът на ВАС съд да напълни административните съдилища все със свои хора.
И понеже Параграф 22 не успя да открие дори половин юрист - адвокат, магистрат или преподавател по право, който открито да сподели съмненията си около конкурса за административни съдии, днес даваме думата на един от основните заподозрени - председателя на Върховния административен съд Константин Пенчев.

Г-н Пенчев, на кого и колко трябва да дам, за да бъда избрана за административен съдия?
- Хората, от които зависи назначаването на един съдия в административния съд, са доста. Първо, имаме три изпитни комисии от по петима души, което прави общо 15 човека. След това имаме 25 магистрати членове на Висшия съдебен съвет (ВСС). Значи говорим общо за 40 души. Чух слуховете, че едно място се търгува за 10 000 евро, но ако разделим тази сума на 40 човека, означава, че всеки би трябвало да получи по 250 евро. Всичко това е на шега, разбира се.
В интерес на истината мисля, че е невъзможно някой да се уреди на поста административен съдия и да му се гарантира 100 процента успех. Не бих искал и не бих могъл да направя такова нещо. Този конкурс ще бъде честен, прозрачен и справедлив.
Толкова ли е апетитен постът на административен съдия, та се пускат слухове, че срещу 10 000 евро мястото ти е в кърпа вързано?
- През последните години се оказа, че постът на един съдия е много апетитен. И то в добрия смисъл на думата. Той е престижен и вече е сравнително добре материално обезпечен. Разбира се, все още не може да става и дума за сравнение между доходите на един съдия и доходите на един адвокат и на човек от бизнес средите. Говорим обаче за едно прилично заплащане в рамките на бюджета, което през последните години кара все повече и повече юристи да кандидатстват за работа в съдебната система.
Със създаването на 28 регионални административни съдилища за първи път се открива възможността директно да се стане окръжен съдия, т.е. втора инстанция едва ли не. Това е шанс за много районни съдии по места, за много колеги, които имат необходимия петгодишен юридически стаж, и за такива, които по една или друга причина са извън системата. Този голям наплив е нещо добро.
Какво може да направите вие като председател на Върховния административен съд (ВАС), за да разсеете тези слухове за корупция?
- Самите механизми за провеждане на конкурса за административни съдии са достатъчно сериозна гаранция, за да не се стигне до корупционни практики. Навсякъде по света за кадрови и регулаторни органи се утвърждават все колективи с повече членове, за да се избегне възможността за корупция. Защото, когато всичко е в ръцете на един човек, е много по-лесно въпросът да се реши по другия начин.
Онези кандидати, които издържат конкурса, ще трябва да бъдат назначени от Висшия съдебен съвет. Знаете, че гласуването е тайно за всяко едно назначение, независимо дали е за административен съдия, или не. Но дори да изходим от позицията, че ВСС е корумпиран, което аз не твърдя, ние имаме Наредба №2 за провеждане на конкурсите за магистрати, в която са дадени много гаранции за безпристрастност при провеждането на изпитите.
Аз съм подбрал 40 съдии от ВАС и 10 хабилитирани преподаватели. С компютър, на случаен принцип, на 30 август ВСС избра 12 от колегите ми и трима преподаватели, които ще бъдат в конкурсните комисии. Освен това ще има десет юридически казуса, които три дни преди писмения изпит - на 29 септември, ще бъдат запечатани в пликове и ще бъдат съхранявани във ВСС. В деня на изпита, пред аудиторията, кандидат, избран случайно от залата, ще изтегли един плик и ще прочете казуса пред всички. После ще се изтеглят още два плика и ще бъдат разпечатани, за да се види, че казусите са различни. Всичко е както се прави на изпита по литература на кандидатстудентските изпити.
Излиза, че няма място за излишни страхове от евентуално опорочаване на конкурсите.
- Смятам, че слуховете за манипулиране на резултатите от конкурсите са абсурдни. За мен обаче тези слухове имат две страни, които са много лоши и опасни. Едната е, че въобще може да се предположи, че съдиите от Върховния административен съд и избраните хабилитирани преподаватели биха могли да бъдат корумпирани. Или членовете на ВСС да гласуват по друг критерий, а не за най-добрия кандидат.
Но още по-страшно е, че някой, макар и един човек, би пристъпил към длъжността административен съдия с готовността да си плати за този пост. И аз никак не искам да си мисля какво би станало, ако такъв човек наистина стане административен съдия. Щом неговата нагласа е такава...
Според вас, откъде тръгват слуховете за тарифите?
- Не мога да кажа откъде и от кого. Но проблемът е много сериозен. Аз съм заложил името си и много държа този конкурс да премине прозрачно, честно и справедливо. Защото амбицията ми е да покажем на цялото общество, че в българската съдебна система може да се случи наистина нещо демократично.
Не всички са такива оптимисти като вас...
- Наистина има хора паникьори, които обичат да всяват напрежение и непрекъснато повтарят, че това е лъжа и демагогия. Винаги става така. Някой печели изборите и веднага се казва, че имало кебапчета, че бюлетините били фалшифицирани, че всичко било опорочено, или е станало по другия начин.
Не мога да назова поименно противниците на конкурсите и не бих искал да гадая каква категория хора са. Сигурно обаче е, че те са против промяната на статуквото в съдебната система, защото назначаването на 268 административни съдии с конкурс в цялата страна е нещо, което никога не се е случвало. А това, ако не е реформа на съдебната система, аз не знам кое е.
Кога горе-долу предвиждате да приключат конкурсите и победителите вече да бъдат ясни?
- Смятам, че основната тежест ще бъде през октомври. Надявам се в средата на ноември ВСС вече да е приключил с назначаването на всички административни съдии, да бъдат избрани председателите на 28-те регионални съдилища и най-късно до края на ноември всички ръководители да са по работните си места.
Не смятате ли, че 268 съдии са... малко множко за 28 регионални съдилища?
- На пръв поглед са много, но аз бих направил следния паралел. Започваме да строим нова столица, като на зелена поляна правим огромни, широки булеварди. Минават хора, гледат и питат: Защо са толкова широки булевардите?. И наистина, в началото те изглеждат широки, но след някоя и друга година вече са тесни за колите на милионната столица...
Така че 268 съдии не са много,защото след три-четири години те ще бъдат достатъчно натоварени. Нека да създадем съдилища с тази бройка, с добрите социално-битови условия, за да не ни се налага в близките години да искаме от ВСС още бройки и още пари, за да построим или достроим някоя сграда, защото тук кабинетите били тесни, там гражданите стоят на улицата, защото нямало фоайета, а на трето място липсва паркинг.
Колко ще бъдат младшите съдии?
- Засега за младши съдии са предвидени 47 бройки. В проекта за нов Закон за съдебната власт (ЗСВ) обаче не е предвидено към административните съдилища да има младши съдии. Така че, ако този нормативен акт бъде приет до края на 2006-а, тях също няма да ги има.
Заради това умишлено провеждаме конкурс само за старши съдии. Пък ако останат и в новия закон - догодина ще си направим конкурс и за младшите, има време. Сега е по-важно да назначим старшите съдии, защото по закон крайният срок е 31 декември.
Тоест живи, умрели, както се казва по друг повод, членовете на ВСС трябва да са отметнали този свой ангажимент до края на годината...
- Да, тази разпоредба е императивна. Така че нека не се спекулира и с това, че ще има много тежък изпит на конкурса, че ВСС ще назначи само една трета от кандидатите, пък после Константин Пенчев или някой друг ще си попълни щата от старите съдии. Няма да има тотално късане на изпита.
А ще има ли изпит въобще, ако междувременно влезе в сила новият Закон за съдебната власт и задължителното конкурсно начало отпадне?
- Доколкото зависи от мен, първоначалното попълване на състава на административните съдилища ще бъде с конкурс, а председателите на тези съдилища ще бъдат хора, които са спечелили този конкурс.
Преди всеки административен съдия да започне работа, няма ли да мине за обучение през Националния институт на правосъдието (НИП)?
- Неотдавна разговарях с директора на НИП г-н Пенчо Пенев. Работна група от трима съдии във ВАС и двама преподаватели в НИП изготвят програми и модулите на обучение на новоназначените административни съдии. До първи март 2007 г., когато 28-те административни съдилища трябва да отворят врати, тези хора ще трябва да се обучават по-интензивно.
Тези, които за първи път влизат в съдебната система, ще преминат курс не само по административно право, но ще бъдат обучени и в спецификата на съдийството. Защото, според Административнопроцесуалния кодекс, почти всички дела в регионалните административни съдилища ще се гледат еднолично, от един човек. И той трябва да е готов за подобна отговорност.
Докъде стигнахте с търсенето на сгради за административните съдилища?
- На 29 юни предприех национално турне, както писа вашият вестник, за да събера съмишленици и по-бързо да намерим нови сгради. Получих доста писма от областни управители, от кметове. В повечето те наистина казват, че за съжаление нямат помещения, но в някои градове ни провървя. Например в Стара Загора и Ямбол вече имаме сгради, а в Пловдив ще вземем зданието на следствието. Смятам, че заедно с областните управители ще решим проблема, защото те също имат интерес от това. Просто хората по места трябва да имат място, където споровете им да бъдат решавани.
Какви са средствата за капиталови разходи, предвидени в бюджета за 2007 година?
- В бюджета да следващата година сме заложили 41.7 млн. лв. за административните съдилища, като 14 млн. от тях са за капиталови разходи. Последната дума е на Народното събрание, така че не знам с колко пари точно ще разполагаме. Независимо от това обаче 28-те административни съдилища ще заработят от 1 март 2007 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във