Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Панов vs. Влахов

S 250 e7cddc4b c906 4d8d b3bb 56cfce7db6ba

Лозан Панов:

Няма да крия огорчението си от спекулациите, които се появиха в публичното пространство по повод тази смяна. Не смятам, че е редно публично да се противопоставят председател на заместник-председател, това удря имиджа на съда. Във ВКС няма и не е имало напрежение във връзка със смяната на съдия Влахов, имаше опит за създаване на напрежение.

Хубаво е, че обича да бъде харесван. Но има моменти, в които интересът на съда влиза в противоречие с обществения - тогава се налагат трудни решения. Когато встъпих в длъжност председател на ВКС, накарах колегите, които бавят дела, да ги пишат в срок. Знаех, че това ще доведе до противопоставяне, но го направих, защото бях административен ръководител и като такъв трябва да предпазя обществото от бавно правосъдие. Не съм спечелил симпатиите на съдиите, но гражданите имат право да получават бързо и качествено правосъдие.

Взех и друго непопулярно решение. Но преди да издам заповедта за това, Красимир Влахов изчезна. Бях оставен сам - без заместника си, да убеждавам гражданските съдии да поемат повече работа. Имаше напрежение - не е лесно да убедиш някого да работи повече.

Помолих го да подаде оставка - за мен това беше решението. Оставката не е факт.

Уважих желанието му да запази състава, в който работи. По желание на колегата Влахов бе свикано и общо събрание на съдиите за оценка на неговата работа. И това желание беше уважено.

Не разбирам вкопчването му в този пост.  Той е на ръководна длъжност вече над десетодини, а във ВКС от пет години и половина. Това е дълъг период, в който да приложи възгледите си и да се стигне до изчерпване и инертност. Да не забравяме, че той получава и кариерен бонус, като остава съдия във ВКС, не се е явил на конкурс за повишаване.

Имам нужда от нов заместник, който би ме подкрепил пълноценно в изпълнението на моята концепция. Моля ви да ми дадете правото да избера човек, на когото имам доверие.

Красимир Влахов:

"Съдия съм вече от 22 години. През целия си професионален път съм изпълнявал задълженията си на длъжностите, които съм заемал, с гордост и самочувствие. Защото обичам професията си, която ми е дала много и чрез която до голяма степен съм се реализирал като личност. В последно време обаче съм принуден все по-често да се срамувам. И това чувство на срам също формира мотивацията ми да подам своята оставка.

Срамувам се да съм част от екипа на човек, който няма съзнанието за високата отговорност, с която го задължава заеманата от него позиция на върха на съдебната власт; който възприема Върховния касационен съд като трибуна за отправяне на спорни публични послания, без да проявява особен интерес нито към правораздавателната и тълкувателна дейност на съда, нито към хората, които ги осъществяват (ще си позволя да цитирам думите на мой изключително уважаван колега - дългогодишен върховен съдия: "Човекът се интересува от марката ВКС, а не от субстрата ВКС"); който занимава обществото с личните си страхове, sms-и и части за автомобили, но не е формулирал нито едно смислено послание, което да консолидира съдийската общност и да ни внуши гордост от работата, която вършим.

Срамувам се пред моите колеги, на които не мога да обясня, че не съм в състояние да поставя интересуващите ни въпроси на вниманието на председателя на съда - главно поради специфичното му разбиране за работно време и работно място, но също така и защото приоритетите му очевидно не са свързани с работата.

Не мога да съм заместник на административен ръководител, чиято съпричастност към проблемите на институцията като цяло се изчерпва с проверки за неспазени инструктивни срокове и унизителното отстраняване на дългогодишни съдебни служители, за да бъдат заменени с други; който използва съдийското самоуправление по начин, който разкрива пълна липса на уважение към колегите съдии; който открито говори за системата, в която работим, на която сме се отдали и която ни е създала (и него също), като за "цирозата" на обществото. Не считам, че съдиите от ВКС, към които се гордея, че принадлежа, са хора, които искат "по-малко работа за повече пари", и най-малко техният председател може да си позволи такава публична реторика, злепоставяща институцията и ерозираща доверието на гражданите в правосъдието и хората, които го олицетворяват.

Не приемам за нормално състояние липсата на конструктивен работен диалог с другите държавни органи в системата на съдебната власт и извън нея, в резултат на което все повече изглежда, че ръководството на Върховния касационен съд е изпаднало в институционална изолация.

Винаги съм бил за екипния принцип в работата - основан на взаимно доверие, уважение и споделяне на отговорностите. Не разбирам екипността като задължение на заместника да служи като параван на нечие нищоправене и поемане на отговорност за чужди решения (някои наричат това "синергия").

Facebook logo
Бъдете с нас и във