Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПАРАГРАФ 22 ОТМЕТНА ПЪРВАТА ГОДИНА

Въпреки всички усилия, положени от група граждани, Параграф 22 навърши една година. Замислен като двуседмично приложение на БАНКЕРЪ, което да разтовари малко вестника майка от съдебната тематика, само след три месеца Параграф 22 излезе на седмичната писта. Колкото и познато да звучи името ни, то никак не е случайно. И е избрано в памет на великия Джозеф Хелър (мир на праха му), автор на едноименна култова творба, формулирала и форматирала завинаги лудостта и неврастенията, в която сме се обрекли да живеем. Не, няма грешка, защото точно ние сме си виновни за всичко, с което сме призвани да се борим. Досущ като в онзи хубав социалистически виц за най-голямото достойнство на българина: създава си сам проблеми, решава ги с чужда помощ, а накрая опищява орталъка, че е велик и нищо не може да му се опре.Няма какво да си кривим душата - и при нас се получи като при милиардерите. При тях най-трудно е да съберат и докажат първия си милион, докато за нас важното бе да издържим първата година. Поне във физическия смисъл на думата май постигнахме задачата си, защото паметната дата 13 октомври (когато Параграф 22 проплака за първи път в медийното пространство) остана зад гърба ни.Колкото до другото (дали има смисъл от по-нататъшното ни съществуване), колкото и нескромно да звучи, май ще ни бъде още известно време. Стотина-двеста години, да речем, пък после ще видим. Тук, по протокол, би трябвало да започнем да се хвалим с онова, което сме направили през изминалата година. За пореден път обаче ние ще заобиколим традицията. Но не защото няма с какво да се изфукаме или от какво да се изкефим. Причината е, че всичко онова, срещу което тръгнахме да воюваме преди 365 дни, все още е толкова модно, че на човек чак му става тъжно. От какво ли? Ами най-напред от масовото усърдие, с което сами се правим за смях пред света и бързо (но сигурно) се самоубиваме като нация с достойнство и чувство за отговорност към собственото си бъдеще. Малко отвлечено звучи подобна формулировка, но сега ще се опитаме да уточним нещата. Примерите ще са главно от живота и взаимоотношенията на съдебната система и МВР, но какво да се прави - това е харманът, на който вършеем.За никого от посветените (включително и за слугите на Темида и лично за ген. Бойко Борисов) не е тайна, че неефективността на съдебната система и буквално разкапалите се връзки между МВР, следствието, прокуратурата и съда не са плод на несъвършенството в нормативната наказателна уребда. Но много малко са хората (сред тях и малкият, но сплотен колектив на Параграф 22), които се осмеляват на висок глас да признаят това. Защото въпреки лошите закони и демодираната конституция има немалко полицаи, следователи, прокурори и съдии, които съвсем добросъвестно вършат работата си. Без да се интересуват от нищо друго, освен от крайната цел на своята мисия - да пратят престъпниците в затвора и да направят живота на българина поне за малко по-добър и спокоен. Тези хора в никакъв случай не са борци или чутовни юнаци, които всекидневно прилагат невиждан героизъм, хитрост и сила, за да заобиколят лошите закони. Напротив - те са най-обикновени ченгета и магистрати, които познават лошите закони и ги прилагат така, както са ги учили в училище - добросъвестно. Те не са изкушени от съблазанта да сменят една алинея с друга срещу петцифрен хонорар. Но именно те са онези, които позволяват и на правосъдното министерство, и на националната статистика всяка година да обявяват, че през отчетния период са издадени 29 000-30 000 присъди.Изключително тъпо е (прощавайте за израза, но няма как), че точно тези люде не желаят да бъдат прожектирани по телевизора или пък изтипосани на първа страница. Защото, честно да си признаем, на нас ни се занимава именно с тях. А не с омръзналите на всички ни медийни Крали-Марковци, за които работният ден е пропилян, ако вечерта не се видят в две-три телевизионни емисии или пък имената и снимките им (на другата сутринт) не са поне в три-четири всекидневника. Нищо, че трудовият им делник започва с фунийка слънчогледови семки и завършва около 10.30 ч. с първата ракийка, прибрана на хладина в служебната каса.Изписахме всички тези думи, за да ви кажем, уважаеми читатели, само едно - всичко си зависи единствено от хората, призвани да прилагат законите. И когато тези хора не желаят да си свършат работата (по едни или други причини) - не им остава нищо друго, освен да ни проглушат ушите, че законите им криви. Пример: в бр.3 на Параграф 22 от 10 ноември 2001 г. публикувахме дописка за международноизвестния наркотрафикант Васил Манекатов. На 30 март 2000 г. той и аверът му Огнян Атанасов бяха хванати пред мотел Църна маца край София с половин килограм хероин. През октомври 2001 г. състав на Софийския градски съд осъди Манекатов на 16 години затвор, а Атанасов беше оправдан. Наркотрафикантът обжалва присъдата си пред Софийския апелативен съд моментално. Първото заседание на второинстанционния съд бе насрочено за 7 октомври 2002 г., но по някакви си причини бе отложено чак за януари 2003 година. Е, питаме ние в задачата - какво му пречеше на апелативния съдия да свърши работата си още през пролетта? Примерно - през април-май? Съдебни зали ли чак толкоз няма, или материалите по делото са събрани в 750-1000 тома и той не може да ги прочете за пет-шест месеца? Или пък не знае, че Атанасов има 18-годишна присъда за наркотрафик в Гърция и бягство от местен затвор? Да не би да пречи фактът, че Манекатов, също осъден в Гърция за наркотрафик, при обжалване на присъдата пред тамошния апелативен съд е сключил някаква сделка и е пуснат да си ходи по живо-по здраво? Нищо не го спираше въпросния апелативен съдия поне да разгледа делото в някакво по-обозримо бъдеще. Защото, ако апелативната процедура започне наистина през януари 2003 г. и трябва да свърши във Върховнаия касационен съд - Манекатов поне още две-три години ще си ходи из държавата свободен и с чиста съвест ще си върти наркобизнеса. Защото е лудост да смятаме, че като е подсъдим (все още), ще се стресне и ще започне да шие гоблени.В този смисъл е пълна загадка (поне за екипа на Параграф 22) с какво промените в конституцията (в частта й за съдебната система) ще ускорят съдебното производство. Независимо дали говорим за наказателното, или гражданското производство. Нищо няма да се промени, защото проблемът на съдебната система не е чак толкова нормативен, колкото кадрови. Точно 12 години минаха, откакто политиците започнаха масовите си експерименти със съдебната система и МВР. Всички помним онези паметни избори през 1991 г., когато СДС спечели с малко, но завинаги. Именно тогава започна и фактическият разгром на съдебната система и органите на МВР, под претекст че се демонтирала тоталитарната репресивна машина. За една петилетка на улицата бяха изхвърлени близо 13 000 професионалисти, от които половината - съвсем незаслужено. Държавата не направи абсолютно нищо, за да запълни поне малко от малко зейналата кадрова бездна и се случи логичното: в съдебната система започна масово да се възпроизвежда всичко отвратително, което човек може да си представи - корупция, непукизъм (да не се бърка с безпристрастността), некадърност, партийна поцелуйковщина, шуробаджанащина и тъй нататък. Единствените, които се усетиха през 1994-1995 г., бяха някои силови групировки, които финансираха юридическото обучение на неколцина младежи и девойки и в момента си имат почти навсякъде свои хора на ниво районна прокуратура, районен съд и териториално следствие. По същия начин стои и фундаменталният въпрос на деня къде е мястото на следствието и прокуратурата - дали да ги преместят в изпълнителната власт, или да си останат в съдебната. Според нас, където и да ги пъхне законодателят - ефектът ще е съвсем никакъв. По същата причина: хората в следствието и прокуратурата ще си останат същите, защото не могат да бъдат подменени така, както се сменя кръвта на хемофилик - тотално, на всеки шест месеца. И, за да стане ясно още веднъж какво искаме да кажем - ще си припомним още един (за радост положителен) факт. През март 2001 г. в Пловдив бе разбита нелегална печатница за фалшиви пари и паспорти. Делото бе пратено в бившата Специализирана следствена служба и взето на пряк отчет от главния прокурор Никола Филчев и Върховна касационна прокуратура. Днес, само година и половина по-късно, делото е внесено в Пловдивския окръжен съд и е насрочено дори първото заседание. Което какво означава? Че когато човек поиска - може. А когато поискат едновременно МВР, следствието, прокуратурата и съдът - те могат всичко. Включително и да натикат част от престъпниците в затвора. Защото България не е голяма държава с многомилионно население. Една каруца хора сме и е необходимо правосъдието да подхване и прибере на топло не повече от 2500-3000 души - квартални мутри, градски и междуградски босове и техните покровители на национално ниво. Останалите сами ще си налегнат парцалите и ще сведат дейността си до общоприемливите 20-25 процента. Колкото и да им е неприятно на някои хора, които обичат да разиграват картата на мистичния и всесилен мафиот, за когото само си приказваме, но никой не познава - имената на босовете и покровителите им се знаят. И за държавата не би трябвало да е проблем да мобилизира силите си, за да ги смачка. Ако желае, разбира се.Но явно държавата никак не я интересува какво трябва да прави и затова всеки, който обитава високите етажи на властта (за определен период от време), прави каквото му се хареса или за каквото му плащат под масата. Силни думи? Миналия петък (виж стр.3) правосъдният министър Станков заяви, че проблемът за борбата с престъпността не е политически, а национален. Ние хич не сме съгласни него, тъй като смятаме, че положението е точно обратното: проблемът за борбата с престъпността е политически проблем. На парламента и управляващото мнозинство, което излъчва министър-председателя и Министерския съвет. Какво национално има примерно в това, че Висшият съдебен съвет е разчел финансовите потребности на системата на 216 млн. лв., докато финансовото министерство е склонно да отпусне не повече от 92 милиона лева? Нищо, разбира се. Защото всичко е въпрос на политическа воля и последващото я политическо решение. От страна на НДСВ и НЕГОВОТО правителство. Еднолично. Същото е и с техническото оборудване на МВР и службите. Пречи ли нещо на правителството да задели еднократна финаснсова инжекция в размер на 100 млн. лв. примерно? За леки коли, радиостанции и компютри? Не му пречи, защото самото правителство се хвали непрекъснато, че държавната хазна била препълнена и пращяла по шевовете. И така, както могат да се харчат пари за какви ли не глупости, да се формират бюджети за все нови и нови агенции и комитети, а парламентът и правителството да увеличават непрестанно личните си разходи - съвсем спокойно могат да бъдат задоволени и еднократните технически нужди на МВР, нали?Стига обаче самата държава да желае да стори подобно нещо. А докато тя не желае да се занимава с проблема престъпност по същество - място за Парлаграф 22 под слънцето винаги ще има. Тази година в осем страници, догодина - в шестнайсет. Да ни е честита новата придобивка! И умната...

Facebook logo
Бъдете с нас и във