Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПАРИ ИМА, РЕЗУЛТАТИ - ДРУГ ПЪТ

Дойде ли време за хвалба, държавните институции у нас - по отколешна традиция, показват умения колко здраво и аргументирано могат да бият тъпана. Отшуми ли възторгът и бумкането, отново, според традицията, започва повсеместен хленч и подсмърчане пред тежките задачи, които чакат зад ъгъла.
Такава ситуация се разиграва от години в авторитетния институционален кръг, очертан от съдебната власт, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на правосъдието и Министерството на финансите. Там някъде в центъра на този кръг, още преди доста време, трябваше да се прояви като важен междуведомствен играч Единната информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП), която по замисъл трябваше вече да отмерва такта в борбата с престъпността. Трябваше, но не би. Вместо това, от време на време, току някой се провикне колко здраво се работи по въпроса и толкоз.
Този път хорото за добро, поведоха Министерството на правосъдието и Съюзът на юристите в България (СЮБ). Те свикаха кръгла маса, където подхванаха пак темата за пречките в информационното осигуряване на съдилищата. Това сякаш преповтори двете конференции от средата на ноември миналата година. Тогава само в рамките на една работна седмица от министерството се потупаха здраво по гърдите заради напредъка си по пътя на утвърждаване на България като европейска правова държава. А след това се завайкаха за многобройните проблеми, които спъват въвеждането на Единната инфорамационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП).
Три месеца по-късно на хоризонта няма нищо ново - проблемите са същите, а решенията все още са само в сферата на предложенията. Това стана ясно на проведената на 8 февруари кръгла маса по въпросите на информационните технологии в съдебната система.
Идеята на организаторите бе прависти и държавни чиновници да обсъдят къде куца работата по изграждането на системата и да дадат свежи идеи за решаването на пречките. Те обаче взеха, че се уплашиха не от купищата проблеми, а от собствените си предложения за преодоляването им.
Това, което пробуди страховете на участниците, е идеята към правосъдното министерство и ВСС да се формира експертен съвет, на който да се възложи оценка на работната система за управление на делата, като се ползват външни експерти, включително и от Брюксел. Наличието на чуждестранни експерти е логично, защото ще се оценява програма, която е разработена с европейски пари. Притеснението обаче изби точно заради предположението, че ако се установи недобро използване на средства, и то бъде докладвано, парите могат да бъдат спрени. И, което е по-лошото, усвоените до този момент средства ще трябва да бъдат върнати.
Така организаторите на обсъждането опряха до старата истина, че най-сериозните проблеми са свързани с финансите. Стана ясно, че наред с милионите, които са изхарчени досега за недобре работещи информационни системи, трябва да се инвестират поне още толкова за усъвършенстването и актуализирането им и за привеждането им под единен стандарт. Обновяването на техниката и привличането и задържането на специалисти, които да поддържат всичко това, също са едно сериозно перо от бюджета, необходим за модернизацията на информационните системи.
Според информация на министъра на правосъдието Миглена Тачева, само за ЕИСПП от 1995 г. досега са инвестирани 14 млн. лева. Парите обаче сякаш са отишли във Владайската река, тъй като резултати от инвестициите все още няма. В същото време е пределно ясно, че изграждането й е от изключително значение, защото е едно от най-важните решения за подобряване дейността на правоохранителните и правораздавателните органи.
Неофициална информация сочи, че към момента ЕИСПП е наполовина готова за внедряване. Тази констатация идва 13 години след появата на първоначалната идея и седем години от началния етап на реализирането й. Остава надеждата, че няма да чакаме още 13 години, за да видим дългоочакваните добри резултати.
Проблемът обаче далеч не се изчерпва само с финансите за ЕИСПП, а е в голяма степен и организационен. Съдилищата в България например работят с четири различни системи за управление на съдебните дела (за чието внедряване са похарчени над 2.6 млн. лв.), и други две за Бюро съдимост (1.7 млн. лв. за внедряване). Всеки съд сам избира коя да използва. Лошото е, че системите често не са в състояние да обменят данни помежду си или дават грешки при проверка от друга инстанция. Затова е необходимо да се унифицират стандартите, по които работят, и да се регламентира достъпът до тях. Така ще се улесни комуникацията между отделните системи и ще се осигури по-надеждната им свързаност - както между отделните съдилища, така и при въвеждане в експлоатация на ядрото на ЕИСПП.
По отношение на цената на внедряване и поддръжка информационните системи, използвани от съдебната власт, могат да се разделят на две групи: с централизирано финансиране от външни донори (донорски) и заплащани от съдилищата с бюджетни средства (пазарни). За първата група е характерно еднократно заплащане за създаване на софтуера, който след това може да се използва от цялата съдебна система. Развитието и поддръжката са обект на отделно договаряне и ново еднократно заплащане. Вторият вид софтуер се създава чрез самофинансиране, а отделните съдилища заплащат месечна сума за използването му, включително и за поддръжка и развитие.
Според експерти функционалността на системите може да се повиши, ако те се поддържат от една фирма с локални звена, които да реагират при промени и проблеми. Не може да се мисли за развитие обаче, без да е налице необходимата техника. А в по-голяма си част тя е в окаяно състояние. Нагледен пример са двата сървъра на Националната следствена служба (НСлС). Според заместник-директора й Румен Георгиев те са толкова стари, че се задръстват при наличие на повече потребители. Затова дори има изграден график кой кога да ги ползва, за да няма сривове и забавяне на работата.
Горещи спорове се вихрят и около собствеността на продуктите. Донорските системи са собственост на правосъдното ведомство. Не е ясно обаче кой е собственик на т. нар. пазарни системи. Най-вероятно тези продукти са притежание на фирмите, които са ги създали. При това положение съдебната система може да се окаже зависима от тях и може да бъде подложена на натиск. Затова правата на собственост би трябвало да са притежание на ВСС, бе предложението на форума.
Юристите се спряха и на въпроса дали е по-изгодно системите да се поддържат от външни консултанти при строга регламентация, или от вътрешни. Факт е обаче, че към момента вътрешните специалисти са кът и по принуда тази задача е възложена на фирми.
Така логично се стигна до извода, че са необходими средства не само за обновление на техниката и за използвания софтуер, но и за специалисти, които да ги поддържат. Отправено бе предложение в Министерството на правосъдието да се открият шест работни места за ИТ-специалисти с 300 хил. лв. годишен фонд Работна заплата. Това прави месечна заплата от около 3700 лв., което трябва да задържи висококвалифицираните хай-тек кадри. Всеизвестен факт е, че редиците на компютърните експерти във ведомството са опустели именно заради ниското заплащане.
Отделно от това трябва да се инвестира в провеждане на обучение на служителите, които работят с техниката и информационните системи.
Парични спорове съпътстват и поддръжката на ИНТЕРНЕТ страниците на съдилищата, бе констатирано по време на обсъжданията. В момента централизирано се правят сайтове за тях, след като Висшият съдебен съвет задължи всеки съд да поддържа собствена страница, където да публикува решенията си. Притесненията са дали всеки съд ще има средства да плаща за актуализация на информацията в онлайн пространството. От ВСС обаче контрираха, че поддръжката не е толкова скъпа. Те самите имат свой сайт www.justice.bg, при който проблемът е по-скоро кадрови, отколкото финансов. Факт е обаче, че един добре направен сайт изисква по-малко средства за поддръжка.
Експертите посочиха, че не е нужно всеки съд да има сървър, достатъчен е само един, до който да имат достъп всички съдилища, което не само ще спести значителни разходи, но и ще осигури единна среда за събиране и обработка на данни. Това обаче върви ръка за ръка с нов софтуер, достатъчно мощен, за да задоволи потребностите на всички съдилища. При евентуално въвеждане на нова система тя не трябва да затрива въведената досега информация, защото ще върне съдебната система години назад.
В заключение на дискусията министър Тачева заяви, че има достатъчно пари, но те трябва да се харчат рационално. Тя призна също, че договорите, които досега са били сключвани за изграждане и поддръжка на системите и техниката, са били калпави. Това обяснява защо са платени космически суми за системи, чийто коефициент на полезно действие клони към нула.
Изглежда, че единственото по-съществено нещо, което е направено след миналогодишните ноемврийски конференции, е провеждането на допитване до всички 182 съдилища в страната за удовлетвореността от използваните информационни системи. Докладът по обработените отговори обаче бе остро разкритикуван, защото не изчерпвал аспектите на проблема.
И след третото обсъждане на темата ЕИСПП стана ясно, че свършената работа хич не е много и че тепърва трябва да се извърши цялостно, обективно и задълбочено проучване и анализ на използването на информационни технологии в правосъдното ведомство и съдилищата. Едва тогава ще може да се направят адекватни предложения за актуализация на информационната стратегия на правораздавателните органи и да се приеме програма за повишаване ефективността от използването на информационните технологии. Тоест за ЕИСПП пак ще се говори в бъдеще време, докато парите за нея продължават да изтичат някъде, тук и сега...

КАРЕ
Единната информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП) се изгражда като междуведомствена автоматизирана информационна система, подпомагаща противодействието на престъпността. Тя е основен приоритет на приетата Информационна стратегия на правораздавателните органи в България. Успешното й функциониране се опира на три принципа - общи стандарти, отчитане интересите на всяко ведомство и сигурност. Тя ще бъде поетапно внедрена в органите на съдебната власт, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на правосъдието и Министерството на финансите, като те са отговорни за поддръжката й. С цел ускоряване на крайната реализация се работи и по вариант за внедряване на ЕИСПП като ведомствена система на Министерство на отбраната. Работата на системата се ръководи и контролира от Междуведомствен съвет, който е отговорен за опазването на информацията и регулиране на достъпа до нея.
Предвижда се системата Управление на делата на прокуратурата (работеща в съдилищата и прокуратурата), системите, осигуряващи наказателния процес, и българските документи за самоличност (към МВР), митническата система (към МФ) да функционират във взаимовръзка с ЕИСПП. От 1 март ще стартира и съвместната й работа на местата за лишаване от свобода с ЕИСПП.
Таня Калинова

Facebook logo
Бъдете с нас и във