Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПАРЛАМЕНТАРНИЯТ ОТЧЕТ - МАЙКА НА (НЕ)ЗНАНИЕТО

Проектът за изменение на конституцията предвижда в чл.84 от основния закон да се създаде нова т.16, според която Народното събрание изслушва и приема годишните доклади на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор за дейността на съдилищата, прокурорите и следствието.
На пръв поглед новата разпоредба звучи повече от обнадеждаващо. И как не, след като поне веднъж годишно тримата големи в съдебната система ще се изправят на парламентарното килимче и ще бъдат подлагани на кръстосан разпит от управляващото мнозинство и от опозицията. При втори прочит на тази поправка обаче се вижда, че тя представлява елегантно елиминиране на Висшия съдебен съвет (ВСС) и по-скоро ще изземе неговите правомощия като върховен административен орган в съдебната власт.
Нещо повече - въпросната поправка влиза в противоречие със съществуващия чл.133 от конституцията, който гласи: Организацията и дейността на Висшия съдебен съвет, на съдилищата, на прокурорските и на следствените органи, статутът на съдиите, прокурорите и следователите, условията и редът за назначаване и освобождаване от длъжност на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите, както и за осъществяване на тяхната отговорност се уреждат със закон.
Този нормативен акт се нарича Закон за съдебната власт и в него има две разпоредби - чл.27, ал.1, т.9 и т.10, които в обобщен вид гласят: Висшият съдебен съвет изисква и обобщава на всеки шест месеца информация от съдилищата, прокуратурите и следствените служби, както и годишните доклади за тяхната дейност. Внася ежегодно, но не по-късно от 31 юли, за сведение в Народното събрание годишния доклад за дейността на съдилищата, прокуратурите и следствените служби, изготвен въз основа на обобщената информация, и го публикува в ИНТЕРНЕТ.
Освен това, ако управляващото мнозинство чак толкова много се интересуваше от същинската дейност (в общополезния смисъл на това понятие) на съдебната власт, парламентът отдавна щеше да е задължил изпълнителната власт да изпълни още няколко разпоредби от Закона за съдебната власт.
Става дума за чл.35, ал.1, т. 1 и т.2 от ЗСВ, които гласят: Към министъра на правосъдието се създават структурни звена, които подпомагат взаимодействието му с Висшия съдебен съвет и с органите на съдебната власт в следните насоки: съдебна дейност; изработване на проекти на закони и подзаконови нормативни актове, свързани със съдебната система и с дейностите, които са в рамките на неговата компетентност, чрез дирекция Съвет по законодателство.
Плюс разпоредбите на чл.35з - чл.35к, в които се описват задълженията и правомощията на държавните и на съдебните органи по отношение на прословутата Единна информационна система за противодействие на престъпността. По силата на Закона за съдебната власт (ЗСВ) в нейното изграждане са длъжни да участват следствието, прокуратурата, съдът, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на правосъдието и Министерството на финансите.
Тази система е призвана да осигури на споменатите институции и ведомства, т. е. на държавата, стандарти за информационно взаимодействие и обмен на данни между автоматизираните информационни системи на правозащитните и правораздавателните органи; регламентирано унифицирано ползване на информация, свързана с борбата с престъпността; обобщена информация за протичането на наказателния процес и изпълнението на наказанията; повишаване на разкриваемостта и подпомагане на превенцията на престъпността чрез информационно обезпечаване на наказателния процес.
Освен това в чл.35л от ЗСВ ясно е казано: Методическото ръководство на Единната информационна система за противодействие на престъпността се осъществява от Междуведомствен съвет. В него участват представители на: председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, главния прокурор, директора на Националната следствена служба, министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната, министъра на правосъдието, министъра на финансите и на председателя на Националния статистически институт. Председател на Междуведомствения съвет е министърът на правосъдието.
И накрая, но не на последно място, по конституция и закон министърът на правосъдието председателства заседанията на Висшия съдебен съвет (ВСС), а 11 от 25-имата членове на ВСС се избират от Народното събрание. До момента обаче историята не познава случай, в който шефът на правосъдното ведомство да е бил викан на парламентарен контрол по въпроси, засягащи свършеното и несвършеното от Висшия съдебен съвет. Още по-малко са случаите, в които съответното управляващо мнозинство е привиквало членовете на ВСС от парламентарната квота, за да им потърси сметка за едно или друго тяхно действие или бездействие. Пасивно поведение, което няма шанс да бъде коригирано и с третия конституционен ремонт.

Facebook logo
Бъдете с нас и във