Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПАРЛАМЕНТЪТ ИЗПИСА ЕДНАТА ВЕЖДА НА ТЕМИДА

След продължителни (и на моменти почти инфарктни) колебания депутатското войнство най-после събра кураж, стисна зъби и ритна с всичка сила столчето под краката на Темида. На 3 септември проектът за ремонт на конституцията (в частта й за съдебната власт) влезе в пленарната зала на първо четене и бе приет тутакси с невиждано и нечувано мнозинство - 220 гласа за и нито един против или въздържал се. Богинята на правосъдието още не бе увиснала както трябва на депутатското въже, когато българският парламентарен колизеум изригна в бурни аплодисменти, преминаващи в нестихващи овации. Всички заедно - палачи и зрители - с такъв ентусиазъм викаха Ура! и Да живей!, че подплашиха хилядите гълъби, накацали по по площада и дърветата край ешафода. И само няколко антидемократични влечуги, подплашени от жизнеутвърждаващата глъч, изпълзяха из усойните обществено-политически недра. Те погледнаха слънцето с голи очи, изсъскаха предупредително, но никой така и не ги чу. Камо ли да разбере какво му съскат...Точно десет дни след току-що описаното събитие единственото ясно нещо е, че съдебната номенклатура е на път да се прости с двете си най-свидни привилегии - имунитета и несменяемостта. Според действащата (все още) конституция, всеки магистрат е съвършено недосегаем от закона дори и да е прекрачил границата на общоприетите норми на поведение. Ако той е извършил леко престъпление (за което в Наказателния кодекс се предвижда затвор до пет години или глоба) - всички веднага забравят за случая, и животът продължава да си върви с пълна сила. Малко по-сложна, но също тъй ефикасна, е процедурата, ако един магистрат е уличен в извършването на по-тежко престъпление (т.е. - простъпка, за която в НК се предвижда наказание над пет години лишаване от свобода). Най-напред МВР трябва да събере достатъчно доказателства за снемането на имунитета му. След това главният прокурор трябва да поиска снемане имунитета на провинилия се от Висшия съдебен съвет (ВСС). От своя страна членовете на ВСС се запознават с доказателствата и, ако са съгласни с тях - снемат заветния имунитет. По-нататък нещата звучат познато - прокуратурата образува предварително производство, следствието доказва вината на провинилия се, прокуратурата пише обвинителен акт и... съдът праща провинилия се в затвора. Евентуално!Много от греховете на българската Темида досега бяха приписвани на свръхзащитеността на съдиите, прокурорите и следователите от наказателно преследване. Точно тази недосегаемост (по общо мнение) подхранва и корупцията, и непрофесионализма, и съмнителния морал на част от магистратите. И сега, когато и кокошките вече знаят що е функционален имунитет, и как магистратите, ако извършат престъпление извън службата си (примерно - вадят пищов в кръчма, или пребият някого на пазара) - ще търкат затворническия нар, остава единствено въпросът: достатъчна ли е тази промяна, за да поевропейчим българската Темида и нейните слуги? Според конституционните поправки (приети на първо четене на 3 септември), съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за своите действия и за постановените от тях актове при осъществяването на съдебната власт, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Дотук (уж) добре. Защото истинските проблеми тепърва започват. За никого не е тайна, че негативният образ на българската Темида е ваян в продължение на цяло десетилетие, и то посред... бял ден (тоест - тогава, когато магистратите са на работа). В този смисъл, ако магистратите наистина дискредитират родното правосъдие (като най-корумпираното в Европа, според някои западни анализатори) - те правят това единствено при изпълнение на служебните си задължения (в извънработно време обикновено правят други неща). А в проекта за ремонт на конституцията механизмът за отнемане на имунитета в тази му част... не се променя изобщо. Ето защо, след окончателното гласуване на корекциите в основния закон (а по всичко личи, че това ще се случи), положението с имунитета си остава непокътнато. И, ако един магистрат вземе подкуп (независимо по каква причина) - пак се стига до ключовата роля на главния прокурор: внесе ли той искане за снемане имунитета на провинилия се във Висшия съдебен съвет - корумпираният може и да влезе в съдебната зала като подсъдим. Но... така беше и досега. Друг е въпросът, ако главният прокурор не пожелае да стори подобно нещо. В проекта, минал преди десет дни на първо четене, е оставена една вратичка в тази ситуация: магистратски имунитет могат да поискат и от една пета от членовете на ВСС. Тази възможност обаче е съвършено хипотетична и е оставена колкото за Бог да прости за... наивниците. Имунитетът се сваля въз основа на доказателства за умишлено престъпление. Висшият съдебен съвет обаче не е орган на предварителното производство и неговите членове (като висши съдебни администратори, а не като съдии, следователи и прокурори) нямат достъп до подобен вид материя. Ето защо и органите на МВР нямат право да заредят съответната една пета с доказателства, че магистратът Хикс е взел подкуп, но главният прокурор не желае да иска имунитета му. И на какво основание тогава кадровиците на Темида ще искат нечий имунитет? Но дори и това да се случи, по-нататък кашата става окончателна: едната пета от членовете на ВСС не могат да предявят обвинение срещу корумпирания, защото това е правомощие единствено на прокуратурата, за която пък корумпираният е невинен. След което на бял свят се появява уникалният мутант - действащ магистрат без имунитет!? Който, на всичкото отгоре, ще продължи да въздава справедливост и да пази авторитета на професията... Пътят за коригиране на този детайл изглежда равен: в случаите, когато магистратският имунитет се снема по предложение на една пета от членовете на ВСС, задължително е да се образува предварително производство срещу уличения магистрат. Кой и как обаче ще задължи авансово прокуратурата да образува предварително производство заради доказателства, които не са събрани съгласно разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс - не е ясно и май скоро няма да се изясни.Колкото до другите два конституционни удара под пояса на Темида - мандатността на ръководните длъжности, както и стажът за придобиване на несменяемост - те са въпрос на законодателна целесъобразност. В смисъл, че всяка държава сама решава дали нейните магистрати са сменяеми или не са, дали шефовете в магистратурата ще имат мандати или не.Преценката колко точно да е срокът и в единия, и в другия случай подлежи на конкретно отчитане на условията и промяната им, макар да изглежда важна, едва ли е повратна точка в съдебната реформа.Разбира се, да се пресече опитът на някои административни ръководители да превърнат длъжностите си в пожизнена златоносна мина е добра идея. Досега седемгодишен мандат без право на повторно избиране имаха само председателите на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и Главния прокурор. Петгодишният мандат с възможност за еднократно повторно избиране за останалите административни длъжности в третата власт вероятно ще направи системата по-демократична. И може би след време по-професионална. Не случайно това предложение разбуни правосъдните началници от средния ешелон и доведе до възмущението на Висшия съдебен съвет, че комисията на Камелия Касабова не е поискала мнението им. Но те явно бяха забравили, че конституцията е политически акт, и отговорността за нейните изменения се носи от тези, на които избирателите са гласували законодателен мандат. А не от хората, чиито интереси са засегнати по един или друг начин.Доста по-радикални изглеждат идеите по отношение на несменяемостта на магистратите (две допълнения към чл.129, ал.4 от конституцията). Първото предложение гласи, че магистратите губят автоматически тази привилегия при навършване на 65-годишна възраст. Този текст визира някои висши началници в правораздавателните органи, които отдавна са прекрачили пенсионния праг, но които здраво се държат за креслата си. Неговото предназначение според някои коментатори, е въпросните магистрати да играят по свирката на администрацията (щото в противен случай си отиват вкъщи моментално) и с подобаващо усърдие да изпълняват най-различни мокри поръчки - замотаване на дела, компрометиране на веществени доказателства, образуване на поръчкови предварителни производства... Второто важно допълнение е, че несменяемостта се губи при системно неизпълнение на служебните задължения, което уронва престижа на съдебната власт. Изглежда това е поводът, заради който всички звена в съдебната система най-после ще сътворят свои истински морално-етични правила на поведение, че и... ще ги спазват. Вярно е, че още ден след приемането на поправките в конституцията на първо четене (на 4 септември), висшите правосъдни началници надигнаха глас срещу понятието уронване престижа на професията и го определиха като рецидив от близкото социалистическо минало. Дебатът се разрази миналия четвъртък следобед в Народното събрание, но за разлика от друг път, номерът не мина. Ето защо, след като всички вкупом преглътнаха мисълта, че този път ще трябва да отстъпят някои стратегически за тях височини, председателят на Върховния касационен съд Иван Григоров, предложи компромисен вариант (според него): вместо формулировката уронване престижа на съдебната власт да се запише професионална непригодност. Тук дълго може да се спори дали между проектоконституционния текст уронване престижа на съдебната власт и компромисното професионална непригодност има някакви допирни точки. В случая обаче става дума за това, че подмяната на понятието уронване престижа на съдебната власт с някакъв друг термин е последната възможност за високопоставените (най-вече) магистрати да запазят поне мъничко от изплъзващата им се безпределна власт. По една съвсем проста причина: те са единствените, които ще преценяват дали един съдия, прокурор или следовател е професионално непригоден. Докато в другия случай - с уронването на престижа, нещата отиват и в сферата на публичния дебат. Където, освен от неправителствени организации, бъка и от медии...Очевидно е, че шансовете да се преминат трите процедурни кръга на конституционните изменения, са съвсем реални. Истинският въпрос обаче продължава да виси със страшна сила - дали тези промени ще свършат работа и слугите на Темида изведнъж ще се захванат за делата с такава ритмичност, с каквато са си получавали заплатите досега?Колкото и да звучи песимистично, отговорът по-скоро е отрицателен. Ако целта е с тези корекции е да се откликне на евроултиматума - че без ремонт на конституцията ще гледаме Европейския съюз през крив макарон - да, те изглеждат задоволителни. Но ако целта на парламента е обикновените хора отново да излязат на светло (изпод дебелата сянка на октопода и белите якички) - сегашните конституционни изменения са си най-чиста козметика. При която, вместо да се изписват вежди, се бодат очи. По стар и новодемократичен български обичай - с бухалка!

Facebook logo
Бъдете с нас и във