Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Парола "Конфискация до дупка"

Данаил Кирилов предлага изменения в закона, с които да се заобиколи тълкуването на съдиите от ВКС.
S 250 20367df5 71f0 4832 b99e c2d6a5ae2ef7

Делото за конфискация на имущество срещу бившия "втори" в ДПС Христо Бисеров е прекратено на 10 декември с определение на Софийския градски съд. Мотивът е, че Бисеров беше изцяло оправдан по всичките повдигнати срещу него обвинения. А щом е така, антикорупционната комисия няма право да води дело за отнемане на имуществото му - каквато е логиката на решението на Върховния касационен съд (ВКС) по Тълкувателно дело 4 от 2016 г., което бе постановено на 7 декември 2018-а. Решението на ВКС предизвика светкавичната реакция на управляващите: на 10 декември "юридическото острие" на ГЕРБ Данаил Кирилов внесе предложения за промяна в антикорупционния закон, с които да се заобиколи и обезсили тълкуването на Върховния съд.

Но не само делото за конфискация срещу Бисеров отива по дяволите. Същата съдба очаква всички съдебни дела за конфискация срещу лица, срещу които е било повдигнато наказателно обвинение, но впоследствие делата срещу тях са приключили с оправдателни присъди или въобще не са стигали до съд, защото прокуратурата сама е видяла, че престъпление няма. А според запознати - такива случаи има десетки, ако не и стотици.

Според неокончателна справка, разпространена от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), прекратяване очаква още поне 19 дела. Общата стойност на тези искове за конфискация надхвърля 21 млн. лева. Производствата се водят срещу обвинени лица за всякакви възможни престъпления: измами, изнудване, престъпления по служба, данъчни престъпления, валутни престъпления, участие в групи за наркотици, та дори и за незаконен дърводобив. Всичките тези хора, срещу които са започнали конфискационните производства, обаче са или оправдани, или с прекратени поради недоказаност на престъпленията дела...

Същото впрочем  може да се случи и с мегаделото за над 2 млрд. лв. срещу Цветан Василев и семейството му, ако той бъде оправдан по наказателното дело за "аферата КТБ"...

Освен ако междувременно депутатите не променят закона така, че от конфискацията наистина да няма измъкване...

Какво се случи?

Спорът дали имуществото на оправданите по наказателните производства или от тези, чиито дела са били прекратени, може да бъде конфискувано от КПКОНПИ, тлее отдавна.

Да припомним, че законът допуска да се пристъпи към конфискация при наличието на няколко предпоставки: първо, да има наказателно обвинение по изчерпателно изброен в закона "каталог" от престъпления. Освен това обвиняемият трябва да разполага с имущество, за което не може да бъде установен законен източник - т.е. да е налице разминаване между декларираните доходи на семейството му за десет години назад и това, което то реално е харчило. И накрая - това "разминаване" да е на стойност над 150 000 лева.

Материята беше уреждана последователно от няколко закона за отнемане на "престъпно богатство", а в момента производствата за конфискация вече са част от т. нар. "антикорупционен закон". Под ударите на който всъщност далеч не попадат само хора с власт - дори напротив, много повече са "клиентите" на КПКОНПИ, които нямат връзка с държавното управление. Но пък те не предизвикват обществен интерес...

Първоначално споровете по прилагането на Закона за конфискацията бяха за това дали процедурите могат да започнат, преди да има влязла в сила присъда. После пък дали трябва да се търси връзка между извършените престъпления и необяснимото богатство на техните извършители. И след като тези въпроси по един или друг начин бяха "разчистени", се стигна до трети ключов въпрос: ами какво ще се прави с тези, чиито дела са били прекратени например поради липса на доказателства. Или с другите, които имат оправдателни присъди?

Точно по този въпрос трябваше да се произнесе общото събрание на съдиите от Гражданската колегия на Върховния касационен съд. Те бяха сезирани от Апелативния съд в София, който установи, че самите съдии от ВКС са на различно мнение и излизат с коренно противоположни решения - едни приемаха, че връзка между конфискацията и наказателното обвинения няма, а други - точно обратното.

Споровете на съдиите от ВКС отнеха две години. Докато накрая на 7 декември ВКС излезе с тълкувателно решение и каза, че не може да се иска конфискация на имущество от хора, които са били оправдани по повдигнатите им обвинения. Или ако делата срещу тях са били прекратени на основание, различно от изрично записаните в закона случаи, когато с конфискацията може да се продължи (а това е възможно, когато наказателното преследване е прекратено не поради недоказаност на деянието или авторството на престъплението, а поради амнистия, давност, смърт на извършителя и др.). Защото наличието на наказателно производство срещу лицето, към чието имущество държавата посяга, е "абсолютна процесуална предпоставка" и с отпадането й  отпада и правото на иск на КПКОНПИ.

Логиката на върховните съдии
Според магистратите, за да има КПКОНПИ право да поиска отнемане на нечие имущество, срещу този човек трябва да има ако не присъда, то поне повдигнато наказателно обвинение. И тази предпоставка трябва да е налице до приключването на производството за конфискация.

"По ГПК процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск са абсолютни и трябва да са налице при постановяване на решението - съдът следи служебно за наличието им и в тежест на ищеца е да ги докаже. Ако в хода на процеса отпадне коя да е от абсолютните процесуални предпоставки, ищецът няма право да иска решение, защото правото на иск, дори да е съществувало, междувременно е погасено", казват съдиите от ВКС. Според тях "ако КПКОНПИ не е била сезирана надлежно или някоя от предпоставките за нейното надлежно сезиране отпадне впоследствие, правото на иск не е възникнало надлежно или е погасено впоследствие", приема мнозинството от ВКС.

В тълкувателното решение е посочено и че ако иска, законодателят може да запише в закона, че КПКОНПИ може да иска конфискация и в други хипотези на прекратяване на наказателните дела - така, както сега това е предвидено в случаите на амнистия, давност, смърт или изпадане в невменяемост на обвиняемия. Но предупреждават: "Ако производството по отнемане на имуществото продължи и след отпадане на посоченото в чл.22 качество (б.ред. - на привлечен като обвиняем), това би означавало, че кръгът от лица, по отношение на които законът допуска ограничаване на собствеността, не е точно определен или че законът не установява връзка между извършването на определена престъпна дейност и възможността да бъде отнемано имущество, доколкото всяко лице се счита за невиновно до доказване на противното, и нито в българското, нито в международното право, включително в правото на ЕС към настоящия момент не се допуска отстъпление от този принцип", отбелязват съдиите.

Ответен удар

Тълкувателното решение разбуни страстни спорове в юридическите среди, в които и без това рядко се стига до единомислие: като се почне от самата колегия на ВКС, 11 от съдиите в която го подписаха "с особено мнение", та до всички други редови юристи.

Всъщност проблемът е наистина чисто юридически и е тежък. И това се видя още преди години в Конституционния съд, пред който законът за конфискацията бе оспорен в цялост. През 2016 г. обаче КС отказа да го обяви за влязъл в противоречие с конституцията - въпреки че решението бе подписано с впечатляващ набор от особени мнения (на петима от общо 12 конституционни съдии).

Но освен спорове  решението на ВКС предизвика светкавичната реакция на управляващите: на 10 декември "юридическото острие" на ГЕРБ Данаил Кирилов внесе предложения за промяна в антикорупционния закон, с които да се заобиколи и обезсили тълкуването на ВКС. Като се запише изрично, че делата за конфискация могат да продължават дори и при оправдателни присъди или прекратяване на делата поради липса на престъпления.

А за да бъде ефектът още по-сигурен, е предвидено, че неприключилите до приемането на поправките в закона производства за конфискация (тези, които сега трябва да бъдат прекратени с оглед Тълкувателното решение на ВКС), трябва да продължат по новия ред, който на всичко отгоре ще влезе в сила "със задна дата" - от 23 януари 2018 година.

Измененията на Кирилов очевидно се предвижда да бъдат прекарани "по бързата писта" - законопроектът му беше вкаран за разглеждане още на първото (след публикуването на решението на ВКС) заседание на правната комисия и се очаква да мине  в пленарната зала още преди коледната ваканция на депутатите. Възможно е да бъде направен опит и предложението да бъде гласувано в един ден на две четения - ако депутатите приемат, че по него не се налагат допълнителни дискусии и събиране на становища. Едно от които впрочем със сигурност би трябвало да дойде и от ВКС...

Ако законът бъде изменен по начина, по който предлага Кирилов обаче, това почти сигурно ще доведе до две неща: до ново президентско вето и до ново сезиране на Конституционния съд.

А не бива да се забравя и още една любопитна "подробност": въпросът може ли да се пристъпи към отнемане на имущество от лице, срещу което няма присъда, бе поставен и пред Съда на ЕС в Люксембург по делото за конфискация срещу Цветан Василев. Ами ако съдът на Европа отговори с "Не"?...

Facebook logo
Бъдете с нас и във