Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПАРТИЙНИ ОБЛАЦИ ЗАТУЛИХА ПРАВОСЪДНИЯ ОЛИМП

Години борба и пазарлъци отидоха на вятъра, след като към края на седмицата Народното събрание отпочна с второто четене на новия Закон за съдебната власт (ЗСВ).
В четвъртък (14 юни 2007 г.) депутатите приключиха с окончателното приемане на текстовете, посветени на Висшия съдебен съвет и сътвориха... първото си по-голямо безобразие: от новия ЗСВ отпадна текстът, според който заседанията на бъдещия постоянно действащ Висш съдебен съвет трябва да са публични. През 2004 г. управляващото тогава мнозинство на НДСВ се съобрази с изискването на Брюксел за публичност и прозрачност в работата на ВСС и фиксира в Закона за съдебната власт, че заседанията на съвета са открити за медиите. В продължение на няколко месеца обаче членовете на ВСС най-хладнокръвно нарушаваха тази разпоредба, докато накрая няколко медии сезираха Върховния административен съд (ВАС) и той задължи кадровиците на Темида да спазват собствения си закон.
В четвъртък депутатът от Коалиция за България и председател на Парламентарната правна комисия Янаки Стоилов заяви, че този въпрос трябва да бъде решен с правилника за дейността на ВСС. Явно познавайки по-добре манталитета на висшите магистрати, червената депутатка Мая Манолова категорично обяви, че липсата на изрично законово задължение за публичност на заседанията на Висшия съдебен съвет е грешка. Тя се ангажира да внесе поправка, с която тази грешка да бъде коригирана, но... както се казва по друг повод - от умрял писмо да чакаш.
Кой знае защо, мастити депутати от опозицията също не видяха нищо притеснително в този пропуск. Според Елиана Масева от ДСБ отсъствието на такъв текст не било фатално. Нейното мнение е, че щом няма изричен текст, постановяващ заседанията на ВСС да са закрити, значи те трябва да са публични. Отколешната зловредна практика обаче в България ни напомня само едно: щом нещо не е изрично записано в закон, то никога не се случва. Или, както обича да казва народът, щом не е забранено, значи е позволено.
Отпадането на текста за публичността на заседанията на ВСС смути някои магистрати. Пръв възропта председателят на Върховния административен съд и член на ВСС Константин Пенчев: Опасявам се, че новият Закон за съдебната власт ще сложи край на една добра практика. Преди три години беше голяма битка, за да направим нашите заседания открити по закон, а след това беше още по-голяма битка, за да направим работата си публична и на практика - заяви Константин Пенчев. И допълни: След като Върховният административен съд реши, че жалбата на журналистите срещу закритите заседания е основателна, 90% от колегите в съвета бяха на мнение, че това едва ли не ще саботира работата ни. А днес, когато те отдавна са се убедили в ползата от публичността, новият Закон за съдебната власт ще ни върне в миналото.
Според Пенчев присъствието на медиите е прекрасен коректив за работата на органа, а най-голяма е ползата за съдебната система.
Гражданите и законодателят видяха нашите грешки и това доведе до еволюция в мнението на магистратите и обществото за постоянно действащия ВСС. Изоставим ли това крехко начало по отношение публичността, много скоро то ще бъде забравено и работата на съвета отново ще потъне в дълбока секретност. Ако и сега текстът за публичните заседания не бъде изрично записан в ЗСВ, много скоро след избирането на магистратите чиновници в постоянно действащия ВСС ще се случи следното: на тях ще им хареса да работят на тъмно, а това неминуемо ще доведе до много и все... непредвидими по своята неприятност последици, убеден е председателят на ВАС.
В общи линии останалите текстове от Закона за съдебната власт, приети в четвъртък (14 юни), не са някаква съществена новина. Според тях Висшият съдебен съвет ще стане постоянно действащ орган, но за това Параграф 22 писа в миналия си брой. Както и досега, върховният кадрови орган в съдебната система ще е 25-членен, като трима от тях - главният прокурор и председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и на ВАС, отново ще влизат в него по право. Председателстващ заседанията на съвета си остава министърът на правосъдието, който и занапред няма да участва в гласуванията. Ще се запазят и квотите - 11 от членовете да се избират от съдебната власт, а другите 11 - от парламента. За разлика от досега, във ВСС вече ще има четирима редови прокурори, докато следствието ще бъде представлявано само от един магистрат. Запазен е и петгодишният мандат на съвета.
На този етап неуредени остават два въпроса. Първият е свързан с възнагражденията на магистратите, които като членове на ВСС трябва да напуснат работните си места за срок от пет години. Първоначалната идея бе те да получават толкова, колкото депутатите - около 1350 лв., но в четвъртък народните представители оставиха обсъждането на заплатите им за по-нататък.
Другият неизяснен въпрос е откога ВСС ще стане постоянно действащ орган: дали от влизането на Закона за съдебната власт в сила, или пък в края на 2008 г., когато изтече пълният мандат на сегашния състав. Проблемът е, че през ноември т. г. Иван Григоров трябва да освободи поста председател на Върховния касационен съд, а коалиционните партньори... тепърва започват да водят битка кой точно да го наследи.
Според мълвата най-големите противници на предсрочното разтуряне на Висшия съдебен съвет са депутатите от НДСВ, защото именно партията на Симеон Сакскобургготски през 2003 г. била избрала 11-те кадровици на Темида от парламентарната квота.
Според елементарната логика обаче, ако сегашният ВСС трябва да избира нов председател на Върховния касационен съд, за кандидата на жълтите не би трябвало да гласува нито един член на съвета. Не за друго, а защото в периода 2003-2005 г. правителството и депутатите на Симеон Сакскобургготски договориха с Брюксел ликвидирането на следствието и изваждането на Търговския регистър от съда. Именно жълтият правосъден министър в предишния кабинет - Антон Станков, и неговият главен секретар Мариян Абрашев забъркаха скандала с дублираните лотове по програмата ФАР на ЕС и осигуриха ненужното прахосване на седем-осем милиона евро. А пък сегашният жълт правосъден министър в оставка Георги Петканов така затегна финансовия кран, че от началото на годината пари в съдебната система се харчат само за заплати и осигуровки.
Ситуацията около бъдещия шеф на ВКС се запича и в още две посоки. Сред членовете на действащия ВСС червената столетница няма нито един симпатизант или заклет фен. А пък човекът на ДПС - директорът на Националното следствие Ангел Александров, стана за смях с нежеланието си да последва примера с оставката на своя враг № 1 Румен Овчаров.
И тъй като в момента пазарлъците за наследник на Григоров се очертават като изключително жестоки, в четвъртък депутатите решиха да отложат въпроса с преходните и заключителни разпоредби на ЗСВ за следващата седмица. Уж с идеята, че дотогава лидерите на БСП, НДСВ и ДПС ще постигнат някакво разбирателство по между си, но на практика целта е съвсем друга: да изчакат резултатите от конгреса на БСП на 16 юни и да видят кой точно ще спечели благоволението на царя - юридическото лоби на Пламен Панайотов или юпитата на Милен Велчев.
Колкото до Ахмед Доган, неговата е най-лесна. Той никога не се е вълнувал чак толкоз от присъствието на ДПС във Висшия съдебен съвет, а след като Ангел Александров в понеделник подава оставка като директор на Националното следствие, интересът на Сокола към ВСС съвсем ще угасне. И с пълно основание...

Facebook logo
Бъдете с нас и във