Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПАРТИЙНИТЕ ПАРАШУТИСТИ ОБЕЗВЕРИХА МВР

Отскоро в МВР броди нов дух - духът на битовизма. Той няма нищо общо със стандартната евроамериканска процедура, включваща дружното приготвяне на закуската, цепенето на секундата в името на фамилния обяд или с денонощно повтаряното заклинание Обичам те. Този дух обаче няма нищо общо и със съдържанието, което българинът по традиция влага в понятието битовизъм. От него не ухае на дюли, поставени върху гардероба, на бабината баница или на лютеница, вряща в бакърената тава насред двора. Тъкмо обратното! Съвременният МВР-битовизъм, ширещ се из две от най-важните структури на вътрешното ведомство - Национална служба за борба с организираната престъпност (НСБОП) и Дирекция Национална служба Полиция (ДНСП), носи всички белези на евроатлантическата ориентация. Лъскави коли, натруфени униформи, многолюден антураж, широки усмивки за медиите и кабинети, отрупани с престижни трофеи: снимки със знакови личности, полицейски плакети, самурайски мечове, бутафорни пищови и пушки, още по-бутафорни саби-френгии и рицарски мечове. Във въпросните кабинети липсват епохалните ковьорчета с библейски сюжети от типа Отвличане на сабинянките от римляните край чешмата, Мойсей разделя Червено море или Гризелда очаква Гюнтер край Мечото езеро. Но, както е тръгнало, май и на тях ще им дойде времето. Тъжно е, но политическото ръководство на МВР направи и невъзможното, за да осигури безметежното съществуване на НСБОП и ДНСП. В смисъл такъв, че постави на техните върхове хора, за които мащабите на двете структуро-определящи служби за вътрешното ведомство са непонятни. Нещо повече - дори и много да искат, двамата генерали - Илия Илиев, шеф на Националната полиция, и Валентин Петров - директор на НСБОП, не могат да накарат подчинените си да заработят така, както изискват от тях законът и обществото. За най-голямо съжаление всички управляващи партии от 1989 г. насам спазиха болшевишката позиция да не издигат много често в йерархията на дадено ведомство неговите собствени кадри, а да му слагат за шефове свои хора, парашутисти. Без да се съобразяват с факта, че те не разбират от занаята и нямат авторитет. След което се случва... неизбежното. Въпросните парашутисти започват да се държат като гости в собствения си професионален дом, да се отнасят високомерно с подчинените си по системата Клиентът винаги е прав и да си измислят най-различни поводи, за да бъдат далеч от очите на подопечните им капацитети. Казано по научному, това поведение се нарича ескейпизъм, от английското ескейп (escape) - бягство. В случая с генералите Илия Илиев (ДНСП) и Валентин Петров (НСБОП) работата обаче е по-сложна - те не ръководят какво да е, а национални полицейски структури, от които зависят съдбините на държавата. По традиция в оперативната работа трудно се допускат външни хора, защото изграденото доверие през годините е основна предпоставка за професионално уважение. В полицията познаването на занаята във всичките му аспекти - стратегията, тактиката, агентурата, криминалния контингент и оперативните хватки - са като Библията. В силова структура като МВР, където всеки пази гърба на другия - в прекия и в преносния смисъл - е много по-важно не на кого си човек, а колко сол си изял с колегата си.Шеметният растеж на двамата генерали е първата предпоставка те да не бъдат приети на равна нога с останалите. Като бивши редови ченгета няма и с какви истории да впечатлят колегите си, някои от които познават съвременните бизнесмени с екзотичните имена като Мето Илиянски, Косьо Самоковеца, Големия Маргин, Сандокана, Косъма и Бретона още от деца, регистрирайки ги за кражба на вафли или дини. Илия Илиев например може да се похвали как е оказвал логистична подкрепа при залавянето на 28-те контрабандни ТИР-а край Бургас през 1999-а, но трудно би обяснил защо ударът е бил направен преди собствениците на незаконния внос да извършат престъплението, т. е. да минат през митницата и да не декларират стоката. Още по-трудно ще му е да разкаже как лично е организирал операцията по разобличаването и залавянето на плевенския бомбаджия Валентин Георгиев (Жълтия) през 2000-ата и как, година по-късно, не му е осигурил денонощна охрана, та Жълтият е избягал през девет земи в... Испания. Колкото до Валентин Петров, той твърди, че негов учител в занаят е бившият шеф на сектор Тежки престъпления срещу личността в ДНСП полк. Ботьо Ботев. Този факт сам по себе е показателен за професионалния опит, който Петров е натрупал. Ако топкриминалистът Ботев, както го представяха медиите, се е занимавал само с тежките убийства, кой ли ще е онзи герой, който е разкривал леките убийства в България? А и през последните 15 години Ботьо Ботев не е разкрил нито едно тежко убийство, при което прокуратурата да е доказала вината на престъпника в съда, а съдът да е пратил изверга зад решетките. В една трета от случаите работата е била свършена от редовите криминалисти, а в две трети от случаите - тежките убийци просто... не са били разкривани. На кого дължи шеметната си кариера директорът на ДНСП ген. Илия Илиев е толкова видимо, че отдавна вече никой не го и пита откога датира дружбата му с Румен Петков: бивш кмет на Плевен, сегашен заместник-шеф на БСП и кандидат за силов вицепремиер в следващото правителство, т. е. - отговорник за МВР и Министерството на отбраната. Стига, разбира се, столетницата да спечели достатъчно гласове на парламентарните избори догодина. При ген. Валентин Петров червената намеса е по-завоалирана. Той трескаво отхвърля становището, че дължи поста си на БСП и разказва, че докато растял в полицейската йерархия, бил нарочен от всички за син. В същото време обаче признава, че е следвал в Пловдивския университет заедно с бившия вицепремиер и сегашен съветник на президента Георги Първанов - Костадин Паскалев, и с Румен Петков. По думите му, се запознал с втория човек в БСП едва през 2002 г. - на празник в гр. Съединение, но пропуска факта, че родът на Румен Петков тръгва от родното село на генералската съпруга край Асеновград. Впрочем родовите корени са много силни при ген. Петров, след като постоянно пътува до родното си място. Жителите на Асеновград все още трудно свикват с мисълта, че вече работи в София, а и през вечер, едва ли не, го виждат в града. Нещо подобно се разигра и на 24 септември 2004 г., когато в Академията на МВР бе проведена антитерористичната демонстрация Елитен отряд от 50 души освобождава заложници. Директорът на НСБОП не бе сред официалните гости, които я наблюдаваха, и липсата му толкова много изненада главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов, че той за малко не попита на висок глас къде е ген. Петров. Конфузът стана още по-голям, когато се разбра, че сред 50-те елитни полицаи е имало не малко ченгета от подразделението на НСБОП за издирване и задържане. Генерал Валентин Петров не присъства и на брифинга, даден на 25 септември по повод на заловените 52 кила хероин на ГКПП-Капитан Андреево. Вместо него пред камерите застанаха ген. Бойко Борисов и заместник-директорът на НСБОП полк. Венелин Великов. Иначе, вместо модерни тактики и стратегии в борбата срещу съвременната престъпност, шефовете на НСБОП и ДНСП засега са докарали в подопечните им служби единствено... новите аксесоари за личните си кабинети: полицейски плакети, шашки и щитове, както и дузина снимки със съпругите и дъщерите си. На работната си площадка ген. Валентин Петров е поставил на видно място знаков фотос - той целува ръка на Папа Йоан Павел Втори, който явно му е благодарил за перфектно организираната охрана по време на посещението му през май 2002 г. в Пловдив. Осведомени твърдят, че заслугата за безаварийно миналата визита на Светия отец у нас е дело на други хора, от други служби, но на снимката това не си личи. Така, както не си личи и начинът, по който е уреден паметният жест - един приятел помолил друг приятел, който пък попитал бившия шеф на Националната служба за охрана ген. Димитър Владимиров дали може да направи нещо по въпроса...

Facebook logo
Бъдете с нас и във