Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Партиите - челници в прането на пари

Между 4 млрд. и 5 млрд. лв. са годишните приходи от нелегални пазари и престъпни дейности в България, според последните проучвания Това са пари от разпространение на наркотици, контрабанден внос на цигари и на други акцизни стоки, от проституция, корупция (свързана с обществените поръчки), данъчни и ДДС измами.
Данните бяха изнесени на 16 февруари (вторник) по време на кръгла маса на тема Противодействие на прането на пари в България: предизвикателства и инструменти в Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) с участието на посланика на Холандия Карел Ван Кестерен и вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.
В тези числа не са включени други противозаконни дейности - като финансови измами, трафик на културни ценности, както и парите, генерирани от огромния сегмент на сивата икономика, оценена на близо 30% от брутния вътрешен продукт през 2009 година.
Според анализаторите организирана престъпност у нас бързо се адаптира към новите условия и масирано навлиза в легалната икономика и ускорено узаконява криминалния си капитал. В България се наблюдава специфична форма на пране на пари -
политическата инвестиция
Криминалните и олигархичните структури в страната изпират своите приходи от престъпна дейност, като инвестират в купуването на гласове по време на избори или като спонсорират политическите партии под различна форма. Според изследователите, заплашва самия фундамент на демокрацията в страната - политическата система. Изключително тревожен сигнал в това отношение дадоха местните избори от 2007 г. (тогава криминални структури чрез финансиране на политици и политически формации направиха стъпки да добият влияние върху политиката на местните власти). Парламентарните избори през миналата година също показаха подобна тенденция.
По данни на Върховната касационна прокуратура (ВКП) резултатите от борбата с прането на пари са отчайващо слаби. В периода от 2002-2005 г. са внасяни само по един-два прокурорски акта за изпиране на пари в съда. Напоследък обаче има сериозно ускорение и през 2009-а броят на актовете се е увеличил на цели двайсет и четири. Причината за ниския коефициент на полезно действие в борбата срещу прането на мръсни пари е сложността на престъплението и съответно трудното му разследване. Изисква се взаимодействието на много институции, включително и на международно равнище. Що се отнася до нормативната уредба, не може да се каже, че у нас липсва необходимата законодателна база, създадени са и съответните институции. От десет години си имаме Закон за мерките срещу изпиране на пари и правилник за неговото приложение, съществува също Закон закон за мерките срещу финансирането на тероризма. В ДАНС има дирекция Финансово разузнаване, която наследи бившата Агенция за финансово разузнаване, създадена през 2001 година. В европейски план съществува и Директива относно предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм от 2005 година. Но въпреки това изобилие на данните за нарастващ обем на престъплението наказателното преследване на прането на пари в България остава символично. Достатъчно е да споменем, че се разследват под 0.1 % от тези случаи. Една от причините за ниската ефективност на противодействието е, че
не се прилагат законите
Много рядко се случва например брокер на недвижими имоти да докладва за съмнителна сделка, въпреки че близо половината от стойността на търгуваните у нас недвижими имоти не се обявява официално. Проблем са също корупцията в дейността на обменните бюра, фирмите за недвижими имоти, нотариусите, автоджамбазите и др. Липсват, или в повечето случаи не се спазват, вътрешните правила за идентифицирането и докладването на прането на пари, както контрол и санкции от държавата.
За преодоляването на всички тези проблеми е разработен специален Наръчник за разследване на изпирането на пари, който бе представен от прокурора от ВКП Ваня Несторова. Помагалото е изработено от експерти от прокуратурата, Националната следствена служба (НСлС), МВР, ДАНС и Комисията Кушлев. Основната идея на наръчника, който е само за служебно ползване, е да предложи техники и методи на работа, като обобщава също опита на партньорските служби в други държави. Помагалото е написано с методическата помощ на Криминалната полиция на Германия и от Министерството на правосъдието на САЩ. Съдебната практика в тези и в други страни показва, че преследването на корупция и организирана престъпност задължително се съпътства от разследване за пране на пари. В Испания например всяко дело за наркотици включва и разследване за пране на мръсни пари. По данни от 2007 г. в испанската хазна са влезли 83 млн. евро от конфискувани имоти на перачи на мръсни пари. Опитът в САЩ и в страните от ЕС показва, че проследяването на пътя на парите е ефективен начин да се достигне до ядрото на криминалните мрежи и в крайна сметка - за разграждането на престъпните структури.
Според анализаторите в България много от перачите биха били обречени, ако някой започне да работи сериозно по разкриване на измамите, тъй като схемите за прането на пари често са елементарни, дори примитивни. Очевидно обаче - като то се имат предвид резултатите, у нас никой не работи сериозно по въпроса. А в подобни случаи и най-модерните наръчници не помагат. Трябва воля.

Тръгна четвъртото дело срещу Топлото
В понеделник (15 февруари) Софийският градски съд (СГС) даде ход на четвъртото поред дело срещу бившия директор на Топлофикация Валентин Димитров. Срещу Вальо Топлото и майка му - Цецка Димитрова е повдигнато обвинение за пране на пари. Двамата са узаконявали средства, придобити от продажбата на арматура за нуждите на Топлофикация, имат и множество неплатени данъци към държавата. Според прокуратурата Димитрова не е платила данъци в размер на 200 хил. лв., а синът и е изпрал около 12 млн. лв. и не е изплатил 2 млн. лв. данъци. Свидетел по делото бе служител в Пощенска банка, който призна че е извършил неправомерни действия в полза на бившия шеф на „Топлофикация.
Петър Левтеров работил в трезора на банката, където Валентин Димитров първоначално е имал четири сейфа. Единият от компромисите, които служителят си призна - че не е вписал всичките посещения на Димитров в трезора, което е в разрез с правилата на банката. Освен това Левтеров нарушил реда, като по молба на Топлото прехвърлил собствеността на два от сейфовете на други две лица, без те да присъстват. Димитров му дал всички данни на новите собственици и те били вписани в договорите за ползване на двата сейфа.
Разпитан бе и свидетелят Румен Калчев, който е проверявал състоянието на дружеството през 2006 година. Проверката е установила разминаване в договорената цена за доставка на резервни части и тази в складовите разписки при получаването им. (Вестник БАНКЕРЪ описа подробно част от тези схеми още далеч преди да се стигне до делото.) Според Калчев цената е била многократно завишена.
Досега Валентин Димитров има две осъдителни присъди на първа инстанция, които подлежат на обжалване. На 25 юни 2009 г. той получи 14 години затвор (и конфискация на цялото му имущество) за длъжностно присвояване на близо 6 млн. лева. В края на 2008 г. бе наказан с пет години лишаване на свобода за недекларирани сделки на стойност 10 млн. лева. Делото за пране на пари продължава на 15 март с разпит на останалите свидетели.

Facebook logo
Бъдете с нас и във