Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПАТЕНТНИЯТ ДАНЪК - ИЗГОДНИЯТ ПРАВЕН АБСУРД

Патентният данък се появи на законодателния хоризонт в края на 1997 г. и бе поредната новост в данъчната ни система. Въведен като временен механизъм за данъчно облагане, (като повечето законодателни решения) той не само се настани трайно в нашия бит, но дори претърпя значително развитие и съществено разшири обхвата си. За петте години на неговото съществуване тромавият му механизъм засегна значителен брой от субектите, упражняващи стопанска дейност. Разглеждайки същността на схемата на данъчно облагане, не само юристът, но и обикновеният потърпевш от този юридически абсурд започва да си задава въпроса какви съображения са наложили създаването на тази система за събиране на налози, която не само е в разрез с елементарната правна логика, но противоречи и на конституцията. Член 60, ал.1 от основния закон гласи, че данъците се определят съобразно доходите и имуществото. Ако се опитаме да направим правен анализ на патентния данък обаче, едва ли ще съумеем да свържем размера му с каквито и да било доходи и имущество. Причината е, че критериите, по които се определя размерът на налога, са няколко, но нито един от тях не е свързан с изискуемия от конституцията реализиран доход.Първият критерий, по който се ограничават лицата, дължащи патентен данък, е видът дейност, който стопанските субекти развиват. Член 31, ал.1 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) определя субектите, които следва да заплатят патентен данък - хотелиери, фризьори, търговци на дребно, складове за търговия на едро, козметични салони, екстрасенси, таксиметрови шофьори, златари, дърводелци и т.н.Другият критерий, въведен от ЗОДФЛ, е местонахождението на обекта - дали се намира в София (и то в коя община), в голям град или в малко населено място. Според законодателя решаващият фактор за обособяването на данъчните зони е броят на жителите (!?), който предполага... в какви граници ще бъде евентуалният бъдещ (т.е. - несигурен) доход на съответните стопански субекти. Според тази логика, собствениците на фризьорски салони в центъра на София и в кв. Орландовци например трябва да плащат еднакъв патентен данък, защото и двата обекта са в община Сердика, а тя е в първа данъчна зона (съгласно чл.31, ал.3 от ЗОДФЛ). Безумието не става по-малко дори от факта, че преди четири години Конституционният съд (съвсем навреме) пресече възможността общинските съвети да определят конкретния размер на данъка, съобразно особеностите на населеното място и постанови (Решение на КС N6/1998 г.), че данъците се определят със закон както по основание, така и по размер. Третият критерий за определяне на патентния данък е толкова шарен, колкото са разнообразни дейностите, които се облагат - броят се легла в хотели, столове в кафенета и ресторанти, фитнесуреди и работни места, площта в магазините, до която имат достъп клиентите. Единствената минимална връзка на данъка с оборота от дейността остава определената горна граница от 50 000 лв., защото, надхвърляйки тази стойност на дохода си, стопанският субект трябва да се регистрира по Закона за данък добавена стойност и да начислява ДДС. С две думи, въведените от ЗОДФЛ критерии означават, че ако извършвате патентна дейност, дължимият от вас данък е в твърд размер и зависи от това къде развивате въпросната дейност. Налогът, който трябва да платите на държавата, по никакъв начин не е обвързан с доходите, които сте реализирали, не е обвързан и с фискалната памет на касовия апарат, който сте задължен да имате. Как тогава е изпълнено конституционното изискване за зависимост на размера на данъка от реализираните приходи от стопанската дейност?Никак, гласи най-бързият отговор. Защото размерът на патентния данък не е обвързан и с направените при реализацията на дейността разходи. Тоест - законодателят не се интересува от закупуването на дълготрайни материални активи, от разходите за работни заплати и всичко останало, което действително сте похарчили при развитието на дейността. Освен това липсва и зависимост (дори минимална) между действителните параметри на вашия бизнес и дължимия от вас налог.Друг парадокс при определяне и заплащане на патентния данък е схемата на внасянето му в бюджета. Законодателят е пренесъл механично системата на данък Сгради, според която патентният данък, се заплаща на четири равни вноски (до 31 януари, до 30 април, до 31 юли и до 31 октомври). Онова обаче, което е уместно за събирането на данъка върху недвижимите имоти, отнесено към патентния данък влиза (отново) в противоречие с основния закон на държавата. Защото стопанските субекти са задължени да заплащат данък за развивана от тях стопанска дейност преди... реализацията на въпросната своя дейност. (Ситуацията донякъде прилича на народната поговорка, в която всички оплакват нероден Петко.)За да стигне обаче веднъж и завинаги абсурдът връхната си точка, законодателят е регламентирал още нещо (уникално в европейски, поне, мащаб) - патентен данък се дължи дори тогава, когато субектът е започнал някаква дейност и я е преустановил в рамките на същата календарна година. Било защото е на загуба, било поради някаква друга причина. Но и това не е всичко. Според разпоредбите на ЗОДФЛ, единствената възможност за освобождаване от задължение за плащане на патентен данък при прекратяване на дейността е преустановяването й да се дължи на... непреодолима сила. Примерно - природно бедствие със съществен размер или други особени, непредвидими и непредотвратими обстоятелства (сериозно заболяване на лицето, извършващо дейност със собствен труд). Всичко това извиква на живот няколко съвсем логични въпроса:- С какви мотиви сегашното управляващо мнозинство в парламента не желае да промени тази абсурдна схема на данъчно облагане?- Дали този данък е толкова сигурен бюджетен приход, че може да оправдае нарушението на конституцията? Или пък улесняването на данъчните служители при извършването на проверките и ревизиите е достатъчно основание за погазване на основния закон? - Защо от пет години никой в парламента не пожела да отвори дума за обвързването на патентния данък с реално реализираните приходи? - Защо нито депутатите, нито правителството не благоволиха да приведат данъчното законодателство в хармония с основните принципи на данъчното облагане?Истината е, че именно сред отговорите на тези въпроси е онова чудотворно хапче, което ще направи съня на законодателя по-спокоен. Стига да се осмели да го глътне... на един дъх. Признавайки си, че обвързването на данъка с конкретно реализираните приходи ще оправдае наличието на касовите апарати, наложени от данъчната администрация с толкова усилия. А узаконяването на пряката зависимост между размера на данъка и реализирания оборот ще предотврати навлизането на още фирми в сивия сектор, към което така отчаяно се стремят всички правителства досега. Ето защо, ако НДСВ окончателно гласува промените в Закона за облагане доходите на физическите лица във вида, в който те минаха на първо четене преди две седмици, ще се превърне в поредната управляваща партия, поставила икономическата изгода над конституцията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във