Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПАЗАРДЖИК - РАЯТ НА СУТЕНЬОРИТЕ

В края на миналата седмица МВР и прокуратурата още веднъж доказаха, че както вълкът не може да си смени козината с овча, така и те не могат да се простят с един от най-вредните си навици: да провеждат показни акции след всяка по-остра реакция на Брюксел или след всяко по-тежко мафиотско престъпление. Мнозина все още си спомнят безпаметните хвалби на бившия главен секретар на МВР - ген. Бойко Борисов, на бившия шеф на полицията - ген. Васил Василев, и на сегашния шеф на отдел Следствен във Върховната касационна прокуратура - Цеко Йорданов, с които те периодично захаросваха публичното пространство в периода 2001-2005 година. Като се започне от печално известните Белезници I и Белезници II (декември 2001 г. - март 2002 г.), мине се през операциите Булдог (октомври 2002 г.) и Решетки (декември 2003 г.) и се стигне до периодичните хайки срещу т. нар. наркосборища, провеждани на всеки пет-шест месеца.
Онова обаче, което се случи от 0. 00 часа в събота (18 март) до 0.6 часа в неделя (19 март), надхвърли всички предварителни очаквания за мащабност, размах и демонстриране на воля за озаптяване на бандитите и бизнесмените с екзотични прякори. Според официалното съобщение за резултатите от поредната масирана операция, този път озаглавена с мъжествено-поетичното кодово словосъчетание Нощен респект, за 18-те почивни часа са били проверени 1323 заведения, 6102 автомобила и 12 388 лица. В ръцете на униформените блюстители на реда са попаднали 165 пияни шофьори, образувани са 73 полицейски производства, съставени са 1137 акта и са наложени 641 глоби по фиш. Освен това по време на хайката от нощните заведения в столицата и страната са изкарани около 500 малолетни и непълнолетни, които би трябвало да спят своя трети сън.
Честта на пагона обаче е защитена няколко часа преди официалното начало на операция Нощен респект. В петък (17 март), около час и половина преди полунощ, в София е арестуван известният пазарджишки мафиот Васил Телбизов. При обиска у него са открити три мобилни телефона и 17 000 евро, но онова, което изправя на нокти ченгетата, е друго. По закон Телбизов би трябвало да е в Софийския централен затвор (по-точно - в неговото поделение, известно като Трудово-поправително общежитие Кремиковци) с петгодишна присъда за сводничество, а не да се размита из столичните кръчми с джобове, пълни с пари.

Все още не са известни конкретните причини, поради които съобщението за задържането на Телбизов е разпространено от пресцентъра на МВР чак в неделя (19 март). За сметка на това обаче съдържанието на въпросното съобщение е толкова двусмислено и от него толкова
силно лъха на гузна съвест
че няма как да не бъде цитирано цялото (бел. ред. - оригиналният правопис е запазен):
При полицейска акция в столицата в петък е задържан заподозрян за организатор на престъпна група за пране на пари, която бе разбита същия ден от пазарджишки антимафиоти - стана ясно днес на пресконференцията край Варна. Заловеният успял да избяга от обекта, където изтърпявал присъда при наложен лек режим.
Акцията е проведена от служители на ДНСП съвместно с представители на Съдебна охрана. 36-годишният В.Т. от Пазарджик е изтърпявал наказание лишаване от свобода при лек режим за извършените от него склоняване към проституция и трафик на жени с цел сексуална експлоатация. При задържането му на улица в столицата, органите на реда открили у него 17 000 евро и три мобилни телефона. Незабавно В. Т. е приведен в Централния софийски затвор.
Няколко са обстоятелствата, които карат съобщението на МВР за залавянето на Телбизов да звучи изключително... подозрително. Най-напред проверка на Параграф 22 установи, че в ИНТЕРНЕТ страниците на ДНСП и на СДВР, където се обявяват (или би трябвало да се обявяват) всички лица, обявени за регионално и национално издирване, името Васил Телбизов не фигурира. А това означава, че неговото бягство е било запазено в тайна, защото ръководството на Съдебна полиция е смятало да реши проблема със свои сили и средства. Другият възможен вариант е Телбизов просто да е бил пуснат от ръководството на ТПО Кремиковци в градски отпуск, без излизането му да бъде вписано в дневниците на затвора. Тоест - срещу пари на ръка.
В началото на седмицата репортер на Параграф 22 си направи труда да поразпита тук-там в Пазарджик за житието и битието на Телбизов зад решетките. Резултатите от проверката на място се оказаха толкова озадачаващи, че направо... подкрепиха втората хипотеза, според която Телбизов
не е имал никакви причини да бяга
Тъкмо обратното - негови познати твърдят, че в ТПО Кремиковци той се е чувствал много добре, работил е в една от леярните на бившия металургичен гигант и много често е бил пускан в домашен отпуск за добро поведение.
Но най-важното е, че Васил Телбизов с нетърпение е очаквал настъпването на лятото, когато се навършват две години и половина от влизането на присъдата му в сила. Тоест - през юни-юли пред него се е отваряла реална възможност да поиска предсрочното си освобождаване, съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 от Наказателния кодекс. А тя гласи следното: Съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода или пробация по отношение на осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното наказание.
Всъщност дали Васил Телбизов е избягал от затвора, или е бил пуснат да се разтуши два-три дни след изнурителната работна седмица, няма абсолютно никакво значение. По-важното е, че неговият случай просто е поредното доказателство за тоталното нежелание на т. нар. компетентни органи (МВР, следствието и прокуратурата) да разследват и да изправят пред съда мафиоти от калибъра на Телбизов. Нежелание, което те демонстрират толкова по-упорито, колкото по-остри стават антимафиотските критики на Европейския съюз и на САЩ.
Колкото и невероятно да звучи, за разлика от друг път, когато на МВР, следствието и прокуратурата все съдът им е виновен, че не си е свършил работата, в случая Телбизов те си вкараха такъв автогол, че поне още година и половина-две шефовете им би трябвало да ходят
със зачервени от срам уши
и да не смеят никого да погледнат в очите.
Само два дни преди тържествено да оповести залавянето на беглеца, пресцентърът на МВР зарадва европейската общественост с блага вест. Това съобщение също е кратко и също ще бъде цитирано в пълния му блясък:
На 17 март служители на РЗБОП-Пазарджик неутрализираха група за пране на пари, придобити от престъпна дейност. Задържани са 31-годишният П. В. от Пазарджик и Х. П. (53 г.) от с. Черногорово (в това село е роден и Васил Телбизов - бел. ред.). При обиск на единия от тях антимафиотите откриха 120 000 евро в брой, а след претърсвания в жилища и офиси са открити документи за банкови преводи на стойност 260 000 лева. Групата целяла сумите, придобити от сводничество, да бъдат легализирани чрез покупки на недвижими имоти.
При осъществяване на сделките е използван и посредник. Мъжете са проявявали интерес основно към магазини в центъра на Пазарджик. Членовете на групата са стари познайници на органите на реда и дейността им е наблюдавана почти година и половина. В разследването и неутрализирането им са участвали освен пазарджишките антимафиоти и представители на Окръжната следствена служба - под ръководството на Окръжна прокуратура - Пазарджик. Акията е извършена под наблюдението на Апелативната прокуратура в Пловдив. Работата по документиране престъпната дейност на групата продължава.
Колкото и да не им се иска на МВР-шефовете, горните няколко реда изобщо не са никакъв повод за хвалба, а основание за... образуване на наказателно производство. И то срещу цял влак неизвестни длъжностни лица, които преди две години направиха всичко възможно престъпната структура на Васил Телбизов да продължи необезпокоявана бизнеса си.
Мафиотската организация
на пазарджиклията бе разбита на 5 ноември 2003 г. при специализирана операция на антимафиотите от Регионалното звено за борба с организираната престъпност, по време на която Васил Телбизов и още петима негови ортаци са арестувани. Веднага след приключването на акцията директорът на РДВР-Пазарджик полк. Жоро Стоицев се похвали, че през последните четири години престъпната групировка е заработила - главно от трафик на проститутки - над 10 млн. евро, а в неутрализирането й са участвали няколко задгранични полицейски служби.
Според тогавашния разказ на полк. Стоицев, структурата на Васил Телбизов е извела от България над 50 момичета от цялата страна, които са били принудени да проституират за пазарджиклиите във Франция, Италия, Дания, Холандия и Великобритания. Приходите са били разпределяни по схемата - 30% за проститутките, 70% за сутеньорите, а каналите, по които парите са влизали в България, са били два: по банков път (чрез системата за парични преводи Уестърн юниън) или в брой (чрез тираджии, автобусни шофьори и пътници).
Схемите за изпирането на мръсните пари също са били установени по време на операцията: купуване на недвижими имоти из цялата страна, отваряне на бензиностанции и газостанции, внос на употребявани автомобили от Западна Европа и продажбите им в автокъщите на престъпната група.
За да изглежда всичко като истинско, няколко дни след след ноемврийския успех медиите бяха ощастливени от ръководството на РДВР-Пазарджик и с правилата за безопасност, спазвани от мафиотите: имотите се купували само чрез подставени лица, търговските обекти се водели на лица без криминални досиета, а парите се теглели само от хора, непряко свързани с Васил Телбизов и хората му. Въпреки тези предпазни мерки обаче данъчните успели да влязат в дирите на бандитите и установили, че всеки един от шестимата задържани дължи на държавата по 195 583 лв. данъци (100 000 евро по курса на БНБ за 6 ноември 2003 година).
Освен това от РДВР-Пазарджик увериха, че доказателствата срещу престъпната група категорично доказват вината им, а четири от момичетата, работили за Телбизов и хората му, са се съгласили да свидетелстват срещу мафиотите.
Предизвестеният провал
В деня, когато Васил Телбизов и хората му са задържани (5 ноември 2003-а), по случая е образувано следствено дело, а шестимата са обвинени за престъпления по чл.257, чл.155, ал.1 и чл.159а от Наказателния кодекс - за укриване на доходи, за склоняване към проституция и за международен трафик на сексробини. Като най-тежкото наказание е предвидено в разпоредбата на чл.257 - от две до десет години затвор и глоба от 5000 лв. до 20 000 лева.
Още в бр. 41 от 8 ноември 2003 г. Параграф 22 прогнозира, че от делото срещу Телбизов и петимата му ортаци няма да излезе нищо, защото тогавашният главен прокурор Никола Филчев не пожела да ревизира обвиненията срещу шестимата и не възложи делото на Националната следствена служба, въпреки че случаят идеално се вписваше в разпоредбата на чл.155, ал.5, т.3 от НК: Който склонява друго лице към проституция и когато деянието е извършено по отношение на повече от две лица, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години и глоба от сто хиляди до триста хиляди лева.
И наистина, развитието на събитията през следващата година и половина доказаха (колкото и неприятно да е това), че Параграф 22 отново е бил прав.
Най-напред, по никому неизвестни причини, т. нар. мега дело срещу Васил Телбизов и хората му изобщо не видя бял свят. Тъкмо обратното - срещу пазарджиклиите бяха образувани шест отделни наказателни производства, но само по два от споменатите вече текстове от НК : чл.155, ал.3 и чл. 159а, ал. 2, т. е. - за склоняване към проституция и за трафик на сексробини. След това - на 15 март 2004 г. - в Пазарджишкия районен съд бе внесен само обвинителният акт срещу Васил Телбизов, защото неговите ортаци сключиха сделка с прокуратурата и обещаха да свидетелстват на процеса срещу доскорошния си тартор.
А накрая - на 2 юни 2004 г., когато Телбизов уж щеше да изслуша присъдата си, се случи нещо наистина уникално. По време на заседанието съдебният състав изведнъж се усъмни в резултатите от петорната съдебно-психиатрична експертиза по делото, според която Васил Телбизов е човек, който разбира постъпките си, притежава нормален интелект, не страда от психическо заболяване и може да носи наказателна отговорност. След което прикачи към петимата медици още двама и обяви, че всички те трябва да извършат нова експертиза на Телбизов в едномесечен срок.
Тук трябва да бъде направено едно важно уточнение. От десетина години Васил Телбизов се разминава със затвора благодарение на
диагнозата реактивна психоза
Според криминалното му досие, през втората половина на 90-те години на миналия век, заради въпросната реактивна психоза, той веднъж отървава решетките в Германия (по обвинение за трафик на проститутки) и веднъж в Смолян (по обвинение за кражба на лек автомобил).
На 6 ноември 2003 г. Телбизов поиска от съда да промени мярката му за неотклонение от задържане под стража в парична гаранция или домашен арест и въпросната диагноза отново влезе в употреба. Тогавашното заключение на вещото лице - психиатър д-р Дора Атанасова, бе категорично: Телбизов е болен от шизофрения, състоянието му е критично, той е опасен за себе си и за околните и затова трябва да бъде настанен в болница. Съдът обаче не повярва в заключението на д-р Атанасова и назначи тройна съдебно-психиатрична експертиза, която да установи дали Телбизов наистина е шизофреник и която през пролетта на 2004 г. набъбна на петорна експертиза...
Съвсем естествено в едномесечния срок, указан от пазарджишките районни магистрати на 2 юни 2004 г., седмината съдебни медици се изпокараха жестоко. Петимата психиатри, участвали в първата експертиза, продължиха да настояват, че Телбизов е вменяем и може да бъде съден, докато двамата им надзорници застъпиха точно обратната теза. Ето защо на заседанието на 15 юли 2004 г. медицинските експерти поискаха от съда да им даде нови 30 дни, за да довършат обследването на пациента си. Районните магистрати на драго сърце се съгласиха с предложението и насрочиха следващото заседание по процеса за 14 септември 2004 година.
Докато в Пазарджишкия районен съд вървеше току-що описаната игра на чичо доктор, около полите на Темида се разиграха съвсем други събития. След тяхното приключване три от свидетелките срещу Телбизов по най-категоричен се отказаха от първоначалните си показания и обявиха пред съда, че изобщо не го познават. А общата сума, заработена от проститутките на мафиотския бос в периода 2000-2003 г., клюмна от 10 млн. евро на... 80 000 евро.
Въпреки това през януари 2005 г. Пазарджишкият районен съд призна Васил Телбизов за виновен по всички обвинения и го осъди общо на осем години лишаване от свобода и на 5000 лв. глоба. Няколко месеца по-късно обаче това наказание явно се стори прекалено сурово за магистратите от следващите две инстанции, защото миналата пролет Пазарджишкият окръжен съд намали присъдата на Телбизов на пет години затвор, а през лятото Върховният касационен съд потвърди решението на окръжните слуги на Темида.
Надлъгването с Европейския съюз, че България има воля да се справи с организираната престъпност, продължава.

Facebook logo
Бъдете с нас и във