Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПЕТ ГОДИНИ ЗАТВОР ЗАПЛАШВАТ СТОЛИЧЕН НОТАРИУС

Историята започва през май 2000 г., когато Венета Николова, собственичка на ЕТ Венс - Венета Николова, си купува от Австрия микробус Форд Транзит. В края на юни обаче тя решава да го продаде на Иво Георгиев, с когото двамата имали бизнес отношения. Николова и сключили неформален договор за покупко-продажбата на микробуса, с уговорката парите за буса (общо 5200 лв.) да бъдат изплатени в тримесечен срок. Уточнено било още, че част от задължението си Георгиев може да покрие и чрез осигуряване на гориво за фирмата на Николова, а прехвърлянето на микробуса на името на Георгиев да стане чак след окончателното разплащане. После Николова дала на партньора си ключовете и регистрационния талон на возилото и той си заминал по живо, по здраво. В продължение на три месеца Георгиев съвсем добросъвестно си плащал част от вноските и доставял някакво количество гориво на Николова, но така и не успял да се издължи окончателно. Както се полага между партньори, Николова му влязла в положението, поканила го на среща и двамата се уговорили срокът за изплащане на цялата сума да бъде удължен с още три месеца. Георгиев отбил номера още един-два пъти и щом достигнал цифрата от 4000 лв. - завъртял кранчето. След което предложил на Николова да й докара микробуса, а тя да му върне парите. Мотивът за тези оферта бил, че автомобилът показал дефекти, които Георгиев не видял преди. Венета Николова категорично отказала, защото установила, че микробусът е удрян. Направила няколко опита да се свърже с Иво Георгиев и да разбере дали наистина фордът е катастрофирал, но без никакъв успех - човекът непрекъснато се оказвал или зает, или в провинцията и не връщал микробуса.Играта на котка и мишка продължила няколко месеца, докато накрая Николова отишла в столичния КАТ, за да спре форда от движение. И тогава съдбата я ударила сякаш с лопата по главата. От направената справка станало ясно, че микробусът вече не е нейна собственост, защото... го била продала на някой си Трудолюб Петков. Гражданин, когото тя нито познавали, нито срещала някога през живота си. Потресена от развоя на събитията, през февруари 2001 г. Венета Николова подава жалба във Второ РПУ-София за това, че автомобилът й е прехвърлен на друг човек без нейно знание и без да е подписвала договор за покупко-продажба. По случая започва проверка, а по-късно и полицейско дознание. Истината лъснала почти веднага - докато Иво Георгиев е трябвало да изплаща на Николова парите за микробуса, той няколко пъти е сменял собствениците си.Първи във веригата е Борислав Цеков, който края на август 2000 г. разбрал, че Иво Георгиев продава микробус, какъвто му трябва. Връзката между двамата става чрез лицето Младен Пенов, който уредил среща в заведение в столичния кв. Бенковски. По време на разговора Георгиев обяснил, че спешно се нуждае от пари, а бусът е собственост на някаква жена, която често пътувала в чужбина и нямала нищо против продажбата му. Цеков приел да купи форда за 4600 г. марки и се уговорили Георгиев да доведе собственичката за сключване на нотариално заверен договор за сделката. На базата на тази устна спогодба Цеков брои парите и получава микробуса с регистрационния му талон на името на Венета Николова. Малко по-късно новият собственик и Георгиев отново се срещнали и пак подхванали приказката за прехвърлянето на буса. Георгиев обяснил, че Николова за пореден път била в чужбина, знаела за продажбата и ще уредят нещата като се върне.В началото на ноември 2000 г. Цеков също решил да се отърве от микробуса и пуснал вестникарска обява. Чрез нея Борислав се свързал със споменатия Трудолюб Петков и двамата отишли при Мариана Димова - технически сътрудник в една адвокатска кантора на бул. Евлоги Георгиев. Там Цеков предоставил данните на Николова (които научил от Иво Георгиев и Младен Пенов) и помолил Димова да изготви договор за покупко-продажба на автомобила. Тя обяснила, че присъствието на Цеков във връзка с изготвянето на договора не било нужно, а с Петков се уговорила да мине след няколко дни и да провери дали документа е готов. И започнало ново размотаване, чиято физическа жертва станал Трудолюб Петков. Когато човечецът отишъл повторно в адвокатската кантора (за да си получи бумагата), Димова му казала, че нотариусът е ангажиран и изповядане на сделка няма да има. И дала на Петков визитната си картичка, уверявайки го, че проблеми няма да има, тъй като съпругът й работел в КАТ. На 27 ноември 2000 г. в кантората на нотариус Слави Крашевски (на ул. Яворец 8 в София) неустановено до момента лице представя за нотариална заверка договор за покупко-продажбата на форда. В документа пише, че продавач е Венета Николова (като едноличен търговец), а купувач - Трудолюб Петков. Въпреки че титулярите по сделката ги няма и те изобщо нямат никаква представа какво се върши от тяхно име, нотариусът на бърза ръка изповяда сделката. И съвсем официално удостоверява, че на въпросната дата купувач и продавач са положили подписите си под договора лично пред него. След което моментално вписал удостоверяването в общия регистър на кантората си. Няколко дни след измамата, извършена от нотариуса Крашевски, Трудолюб Петков се чул с Мариана Димова, която го зарадвала, че договорът за покупката на форда е готов. Когато той отишъл в адвокатската кантора на бул. Евлоги Георгиев обаче, от техническия сътрудник Димова нямало и следа. Неин колега (също неустановен до момента) му предоставил договора, подписан в графата Продавач и подпечатан с фирмения печат на Венета Николова. Непознат за Петков служител в кантората го поканил да се подпише в графата Купувач. След като получил договора, Петков броил парите за возилото на Цеков. Той му връчил регистрационния талон и ключовете на форда. По-късно щастливият собственик пререгистрирал буса на свое име в КАТ без никакви проблеми.Разследването по категоричен начин е установило, че договорът за покупко-продажбата на микробуса е подправен. Това е доказано както от разпитите на свидетелите, така и от направените по делото експертизи. Според заключението на експертите, Венета Николова никога не се е подписвала в графата Продавач и не е полагала там фирмения си печат. Нито пък е упълномощавала някой друг да прави това от нейно име. Доказано е още, че печатът на Николова и печатът върху договора се различават съществено.По време на разпитите нотариус Крашевски категорично отрича да е съставял въпросния документ и отказва да дава повече обяснения по случая. В края на юли тази година той получава копие от обвинителния акт, според който ще бъде съден за това, че като длъжностно лице в кръга на службата си е съставил официален документ, в който е удостоверил неверни обстоятелства (чл.311, ал., от Наказателния кодекс (НК). Ако обвинението издържи пред Крошевски, го грози до пет години затвор. Нотариусът обаче пише възражение до съда, в което казва: Разследването е проведено едностранно и тенденциозно в нарушение на Наказателнопроцесуалния кодекс. Не са изследвани всички обстоятелства за обективно всестранно и пълно установяване на истината. В диспозитива на предявеното ми обвинение по чл. 311 в обвинителния акт е посочено, че съм извършил нотариално удостоверяване по реда на чл.423 от Гражданскопроцесуалния кодекс. Смятам, че това е несъставомерен признак от състава на обвинението по чл.311., ал.1 от НК и същото следва да се бъде частично прекратено. Така повдигнатото обвинение не е прецизирано и точно, което води до нарушаване правото ми на защита. Допуснатото нарушение е от категорията на съществените процесуални нарушения и същото не може да бъде отстранено в съдебната фаза, пише още Крашевски. И моли за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото за отстраняване на нарушенията. Запознати с делата на нотариус Крашевски обаче твърдят, че това съвсем не е първият случай, в който той е минавал от другата страна на закона. През 2000 г. срещу нотариуса е образувано следствено дело за измама в особено големи размери (по чл.211 от НК), по което му е наложена мярка за неотклонение парична гаранция от 2000 лева. Делото е на производство в Специализираната следствена служба (отскоро Национална следствена служба). Според източници на Параграф 22, именно Крашевски е нотариусът, заверил фалшивото пълномощно, с което през ноември 2001 г. Николай Хохлачев се опита да източи близо 100 000 щ. долара от валутните сметки на Борислов Деков, за което Параграф 22 писа в бр. 25, 26 и 27 от 2002 г.). На 14 юни 2002 г. останките на Борислав Деков бяха намерени във варел с киселина, захвърлен в дере край софийското с. Ромча.Колкото до Иво Георгиев - срещу него е повдигнато обвинение по чл.206, ал.1 и чл.319 от НК за това, че противозаконно е присвоил чужда движима вещ и е скрил чужд документ с цел да набави за себе си облага. Ако обвиненията се докажат, той може да получи до шест години затвор. Делото срещу нотариус Слави Крашевски и Иво Георгиев е насрочено за 30 октомври в Софийския районен съд.

Facebook logo
Бъдете с нас и във